СОЛЕНИ ИЗДЕЛИЯ – ИСТИНАТА

Днешните солени изделия като чипс, солети, солени фъстъци, крекери, царевични пръчици, печени ядки, снаксове с вкус на бекон, сирене, барбекю, пиле и още десетки „ароматни“ варианти изглеждат като нещо малко, невинно, хрупкаво, вкусно, удобно за похапване, но когато човек се вгледа в това какво съдържат, как се произвеждат, как действат върху организма и как работи бизнесът зад тях, истината става огромна, тежка, неприятна и много по‑различна от онова, което опаковките обещават, защото това, което изглежда като картоф, често няма нищо общо с картофа, това, което изглежда като фъстък, няма нищо общо с естествения фъстък, това, което изглежда като сол, няма нищо общо с чистата сол, това, което изглежда като вкус, е химия, това, което изглежда като аромат, е химия, това, което изглежда като хрупкавост, е технология, а това, което изглежда като храна, е продукт, създаден да пристрастява, да стимулира, да кара човек да яде още и още, без да се насища, без да получава хранителна стойност, без да усеща кога е стигнал до край, защото солените изделия са направени не да хранят, а да се консумират без спиране, да се продават в огромни количества, да носят печалба, а не здраве, и всичко това е внимателно изчислено, внимателно формулирано, внимателно оптимизирано така, че да изглежда като удоволствие, но да работи като механизъм за постоянна консумация, защото индустрията знае, че солта, мазнината, хрупкавостта и ароматите са най‑силните стимули за човешкия мозък, и ги използва безмилостно, за да превърне храната в продукт, а продукта – в зависимост.

Чипсът например изглежда като картоф, но в повечето случаи е пържен в евтини масла като палмово или смесено растително, обработен при високи температури, които създават акриламид – вещество, което организмът трудно преработва, покрит с ароматизатори, които имитират вкус на бекон, сирене, барбекю, лук, пиле, сметана, подправки, но нямат нищо общо с истинските продукти, оцветен, за да изглежда „златист“, „апетитен“, „печен“, а често дори не е направен от картофи, а от картофено нишесте, картофени гранули, царевично брашно, оризово брашно, смесени нишестета, оформени в тесто, изрязани, изпържени и ароматизирани така, че да изглеждат като картоф, но да струват многократно по‑малко за производство, което означава, че човек не яде картоф, а имитация на картоф, създадена да бъде по‑солена, по‑мазна, по‑хрупкава и по‑пристрастяваща от истинската храна, защото истинският картоф не може да се конкурира с химически усилената хрупкавост, с изкуствено подсилената соленост, с лабораторно създадените аромати, които са направени да бъдат по‑силни от реалността, по‑интензивни от природата, по‑въздействащи от истинския вкус, и точно затова чипсът не е храна, а продукт, който е създаден да се яде без спиране, да се консумира механично, да се поглъща пакет след пакет, защото мозъкът реагира на него като на стимулант, а не като на храна.

Солетите изглеждат невинни, но са смес от бяло брашно, сол, подобрители на тестото, емулгатори, стабилизатори, глазури, които ги правят лъскави, натриев карбонат, който променя цвета и текстурата, и огромно количество сол, която стимулира мозъка и кара човек да яде още, защото солетите не засищат, а стимулират, не подхранват, а объркват сигналите на организма, не дават енергия, а създават илюзия за вкус, не поддържат тялото, а го натоварват, защото бялото брашно е празна калория, солта е стимулант, а подобрителите са химия, която прави продукта стабилен, но не и хранителен, и затова солетите са продукт, който изглежда като храна, но не е храна, а е инструмент за продажба, инструмент за консумация, инструмент за печалба.

Солените фъстъци изглеждат като ядки, но често са покрити с палмова мазнина, ароматизатори, подобрители на вкуса като мононатриев глутамат, оцветители, глазури, които задържат солта, и огромни количества сол, които превръщат естествената ядка в снакс, който няма нищо общо с истинската храна, защото естественият фъстък е хранителен, но соленият фъстък е продукт, който е направен да бъде по‑солен, по‑мазен, по‑ароматен, по‑пристрастяващ, и затова човек не може да спре след „само един“, защото мозъкът реагира на комбинацията от сол, мазнина и аромат като на стимулант, а не като на храна, и това е причината солените фъстъци да се ядат на шепи, а не на порции.

Ароматизаторите са най‑силното оръжие на индустрията, защото „бекон“ не идва от бекон, „сирене“ не идва от сирене, „лук“ не идва от лук, „барбекю“ не идва от барбекю, „пиле“ не идва от пиле – това са синтетични молекули, създадени в лаборатория, които имитират вкус, миризма и усещане, но не са храна, не са естествени, не са полезни, а са направени да стимулират мозъка, да създават зависимост, да карат човек да яде още, защото ароматът е по‑силен от истинския вкус, по‑интензивен, по‑агресивен, по‑стимулиращ, и затова ароматизираните снаксове са толкова пристрастяващи – те са направени да бъдат по‑вкусни от истинската храна, по‑силни от природата, по‑въздействащи от реалността.

Оцветителите са второто оръжие – чипсът е златист, защото е оцветен, фъстъците изглеждат „печени“, защото са оцветени, снаксовете са оранжеви, защото са оцветени, а това не е естествен цвят, а химия, която тялото трябва да преработи, която натоварва черния дроб, която влияе на червата, която няма нищо общо с храната, но създава илюзия за качество, илюзия за вкус, илюзия за „печено“, илюзия за „апетитно“, и точно затова се използва – защото цветът продава, а истината не.

Солта е най‑евтиният и най‑силният стимулант – тя е евтина, силна, стимулира мозъка, кара човек да яде още, и затова солените изделия съдържат многократно повече сол, отколкото човек предполага, защото солта е инструмент за продажба, а не за вкус, инструмент за зависимост, а не за хранене, инструмент за консумация, а не за подхранване.

Бизнесът на солените изделия е един от най‑печелившите, защото се прави от най‑евтините суровини – брашно, нишесте, евтини масла, ароматизатори, оцветители, сол – и се продава като „удоволствие“, „хрупкавост“, „вкус“, „емоция“, но това не е храна, а продукт, който е направен да изглежда като храна, но не е храна, защото тялото го приема като химия, а не като хранителна стойност, защото причинява натоварване на черния дроб, натоварване на бъбреците, възпаления, задържане на вода, повишаване на кръвното налягане, покачване на тегло, зависимост към сол, нарушаване на микробиома, постоянен глад, защото солените изделия не подхранват, а стимулират, не засищат, а объркват, не дават енергия, а изчерпват, не поддържат организма, а го натоварват.

И тук е голямата истина – солените изделия не са проблем, защото са солени, а защото са фалшиви, защото са имитация на храна, защото са направени да се ядат без спиране, защото са направени да печелят, а не да подхранват, защото са продукт на индустрия, която продава вкус, аромат, хрупкавост, усещане, но не и истинска храна, и докато човек вярва, че яде нещо малко и безобидно, той всъщност яде химия, която тялото трябва да преработи, илюзия, която мозъкът приема като удоволствие, но организмът плаща цената.