КАК ИСТИНАТА СЕ ПРИКРИВА ЗАД ЛОШИ СЪВЕТИ И ГРЕШНИ ПОДХОДИ В СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНСКА СИСТЕМА

В днешната медицинска система има моменти, в които човек остава шокиран не от болестта, а от съветите, които получава. Пациентът влиза в кабинета с надежда, с болка, с тревога, с нужда от помощ, а излиза с препоръки, които понякога звучат толкова нелогично, че тялото му реагира по-зле, отколкото преди. И това не е защото лекарите са лоши хора, а защото системата е изградена така, че да следва протоколи, а не индивидуалност, да следва навик, а не логика, да следва схема, а не човешко усещане. И така истината се прикрива зад думи, които звучат професионално, но не винаги помагат.

Има случаи, в които човек с тежко заболяване, с възпаление, с туморен процес, с температура, с болка, пита какво да яде, какво да избягва, как да подкрепи тялото си. И вместо внимателен анализ, вместо индивидуален подход, вместо разбиране, получава съвет да яде повече захар, повече сладко, повече бързи въглехидрати. Този съвет е толкова опасен, че човек остава без думи. Захарта натоварва организма, повишава киселинността, отслабва имунитета, усилва възпалението, създава вътрешна среда, в която тялото се бори още по-трудно. И когато човек е болен, сладкото не е просто вредно – то е тежест, която организмът не може да понесе. Но системата често казва, че няма значение. Че храната не влияе. Че тялото няма нужда от промяна. И така истината се прикрива.

Има случаи, в които човек с ниско кръвно получава съвет да пие газирани напитки, да пие кола, да приема химия, която натоварва черния дроб, бъбреците, нервната система. Вместо да се търси причината за ниското кръвно – дехидратация, стрес, недостиг на минерали, проблеми с щитовидната жлеза – се дава бърз съвет, който не решава нищо. Газираното не е лечение. То е временно изкуствено повдигане, което оставя тялото още по-уморено. Но системата често го препоръчва, защото е лесно, бързо, познато. И така истината се прикрива.

Има случаи, в които човек с високо кръвно получава съвети, които не разглеждат причината – стрес, сол, липса на движение, проблеми с бъбреците, задържане на течности, хормонални промени. Вместо да се анализира защо кръвното се вдига, се дават лекарства, които го свалят механично, но не решават нищо. И когато човек пита дали може да промени храната, дали може да намали токсините, дали може да подкрепи бъбреците, дали може да намали киселинността, често му казват, че няма смисъл. Но тялото усеща смисъла. Бъбреците страдат, когато има токсини. Кръвното се вдига, когато тялото задържа течности. Сърцето се натоварва, когато организмът е в дисбаланс. Но системата рядко говори за това. И така истината се прикрива.

Има случаи, в които човек с бъбречни проблеми получава съвети, които не разглеждат основата – вода, минерали, солеви баланс, токсини, хранителни натоварвания. Вместо да се обясни какво натоварва бъбреците – захар, газирано, химия, тежки храни – се дават общи препоръки, които не помагат. Бъбреците са филтър. Когато филтърът е претоварен, тялото страда. Когато тялото страда, кръвното се вдига. Когато кръвното се вдига, сърцето се изморява. Това е верига, която не може да бъде игнорирана. Но системата често я игнорира. И така истината се прикрива.

Пациентът усеща, че нещо не е наред. Че съветите не помагат. Че тялото реагира по-зле. Че храната влияе. Че захарта го влошава. Че газираното го натоварва. Че химията го изтощава. Че бъбреците страдат. Че кръвното се променя. Че болестта се развива. Но когато зададе въпрос, често получава отхвърляне. Не защото въпросът е грешен, а защото системата не допуска различно мислене. И така човек остава сам между това, което усеща, и това, което му казват.

Системата не е създадена да обяснява причините. Тя е създадена да управлява симптомите. И когато човек се опита да излезе извън рамката, да търси природни решения, да промени храната, да намали захарта, да избягва химията, да подкрепи бъбреците, да намали киселинността, да подобри вътрешната среда, често среща стена. Не защото това е опасно, а защото не е част от модела. И така истината се прикрива зад авторитети, зад протоколи, зад думи, които звучат убедително, но не помагат на тялото.