ЗАЩО ТОЧНО ЯСНОВИДЦИ, ГУРУТА И МЕДИУМИ ТВЪРДЯТ ЧЕ ЗЕМЯТА Е УЧИЛИЩЕ, И ЗАЩО ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАБЛУДА НА НИСКИЯ АСТРАЛ 

Истината е че много ясновидци, гурута, медиуми и контактьори не са свързани с висшите слоеве, а с ниския астрал, с копието на земния свят, с онези слоеве където съществуват същности които имитират светлина, имитират ангели, имитират водачи, имитират мъдрост, и дават послания които звучат красиво, звучат духовно, звучат правилно, но всъщност са програми за контрол, програми за подчинение, програми за връщане в цикъла на самсара, и точно затова тези хора твърдят че Земята е училище, защото те самите са били измамени от същности които искат душите да се връщат, да страдат, да учат, да се смиряват, да приемат болката като урок, да вярват че всичко е част от някаква висша програма, и така да не се пробудят. Ясновидци, гурута и медиуми често виждат отвъдното, но не виждат висшите нива, виждат само ниските слоеве, виждат само копието на земния свят, виждат само онези места където душите попадат когато са привързани към материята, към емоциите, към болката, към страха, и когато тези души говорят чрез медиуми, те разказват за реалности които са близки до земната, разказват за места където има градове, където има „учители“, където има „уроци“, където има „акаша библиотеки“, но това не е висшият свят, това е ниският астрал, това е копие, това е симулация, това е място където душите продължават да живеят в илюзии, защото не са се освободили от земното. Точно затова гурута и медиуми казват че Земята е училище, защото те виждат само ниските слоеве, виждат само онези реалности където душите продължават да учат, продължават да страдат, продължават да се връщат, продължават да изплащат карма, и мислят че това е истината, но това е само част от капана, част от матрицата, част от програмата която държи съзнанието вързано към земното поле. Тъмните същности използват тези хора, използват техните способности, използват техните отворени канали, и им дават послания които звучат духовно, звучат мъдро, звучат правилно, но са фалшиви, защото истинската светлина никога не казва че страданието е урок, никога не казва че болката е учител, никога не казва че душата трябва да се връща, никога не казва че Земята е училище, истинската светлина казва че душата е свободна, че душата е творец, че душата е многоизмерна, че душата не учи, а създава, че душата не страда, а вибрира, че душата не се връща, а се издига, че душата не е ученик, а божество. Но когато човек е привързан към земното, когато вярва че трябва да учи, когато вярва че трябва да страда, когато вярва че трябва да се връща, той попада в ниските слоеве, и там вижда реалности които изглеждат като училище, изглеждат като класни стаи, изглеждат като библиотеки, изглеждат като места за обучение, и когато тези души говорят чрез медиуми, те разказват това което виждат, и така се ражда огромната заблуда че Земята е училище, че страданието е урок, че болката е път, че кармата е закон, че душата трябва да се връща, и хората повярват, защото не знаят че това е ниският астрал, а не висшият свят. Тъмнината прави така че истинските свидетелства да изглеждат немодерни, да изглеждат глупави, да изглеждат остарели, за да не ги четем, за да не ги търсим, за да сме прости, за да сме лесни за манипулация, и когато човек спре да търси дълбоко, той пада в капана на Ню ейдж медиумите, обсебени от черни същности, които разпространяват лъжата че Земята е училище, че страданието е урок, че трябва да се връщаш, че трябва да учиш, че трябва да се смиряваш, че трябва да приемаш болката като част от пътя, и така душата се връзва към ниските честоти, към ниските слоеве, към повторението. Истината е че съзнанието не е ученик, а творец, душата не идва тук да учи, а да се освободи, да се пробуди, да разкрие лъжите на матрицата, да види капана, да се издигне над него, да се върне към истинската си природа, която е многоизмерна, свободна, творяща, и ако вярваш че си ученик, ти проявяваш това тук и горе, ако вярваш че си пробудена душа, ти проявяваш това тук и горе, ако вярваш че си божество, ти проявяваш това тук и горе, и тогава не попадаш в ниските слоеве, не попадаш в градовете на обсесорите, не попадаш в капана на самсара, а се издигаш към реалностите където знанието не се учи, а се ражда отвътре.

Всичко, което мнозинството повтаря, включително така нареченото „духовно“ мнозинство, е лъжа, разсейване, отклоняване от истината, красиво опакована заблуда, която да държи умовете заети и сърцата приспани, и точно затова някои ясновидци, гурута и медиуми твърдят че Земята е училище, защото те самите са попаднали в капана на ниския астрал, в капана на програмираните послания, в капана на същности които имитират светлина, имитират мъдрост, имитират висши учители, но всъщност са част от механизма за контрол, част от Матрицата, част от онези сили които искат душите да се връщат, да страдат, да учат, да се смиряват, да приемат болката като урок, да вярват че всичко е част от някаква висша схема, и така да не се пробуждат. Цялата история за уроците, за избора на уроци, за това как сме се редили на опашка, за да дойдем на Земята, е една от най-големите измами, създадени за наивните и за тези, които не могат да мислят самостоятелно, и точно затова някои духовни учители я повтарят, защото те не виждат висшите нива, виждат само ниските слоеве, виждат само копието на земния свят, виждат само онези места където душите продължават да живеят в илюзии, и мислят че това е истината. Според тази теория всички души са чакали с нетърпение да се родят в Газа, Сирия, Ирак, Афганистан, в африканските гета, за да преживеят „уроците“ си, да им бъдат откъснати крайниците, да гледат как децата им умират, да бъдат продадени в детска проституция, да живеят до 30 години, ако имат късмет, и това било „духовен избор“, това било „развитие“, това било „училище“, но това е абсурд, това е лъжа, това е програма, това е контрол, това е начин да ви държат спокойни, да ви държат в съгласие, да ви държат в подчинение, да ви карат да вярвате че всичко е прекрасно, че всичко има смисъл, че страданието е урок, че болката е подарък, че ужасът е развитие, и така да спрете да мислите, да спрете да търсите, да спрете да задавате въпроси, да спрете да виждате. Когато пишете подобни неща, опитайте се да мислите, въпреки че за мнозина това е непосилна задача, защото те просто копират чужди фрази, чужди идеи, чужди мантри, без да разбират какво повтарят, и точно затова Ню Ейдж е пълна и абсолютна лъжа, движение създадено за глупци, за ботове, за хора без собствено мислене, които копират основните принципи на Матрицата, представяйки Земята като училище, в което сме дошли доброволно, за да се учим, да растем, да помагаме, да спасяваме, да изпълняваме мисии, след което да си тръгнем като герои, но това е само красива опаковка на една грозна истина — че страданието не е урок, а инструмент за контрол, че болката не е развитие, а механизъм за подчинение, че ужасът не е духовен растеж, а начин да ви държат в ниска честота. Очевидно според тях душите се учат да преживяват войни, глад, мъчения, болести, детска проституция, убийства, рак, агония, смърт на деца, страдание което разкъсва сърцето, но кажете ми какво точно научавате от това, какво точно е урокът в това да гледате как близките ви умират, да се борите за живота на детето си, да събирате стотинки за лечение, да продавате всичко, да преминавате през години на болка, само за да умрете в агония, това ли са вашите уроци, това ли е вашето „духовно развитие“, това ли е вашият „план“, това ли е вашата „мисия“, или това е просто програма, просто контрол, просто начин да ви държат в съгласие, да ви държат в подчинение, да ви държат в сън. Ню Ейдж е прикритие за силите които контролират Матрицата, тяхната работа е да ви промиват мозъците, да ви карат да вярвате че всичко е прекрасно, че всичко има смисъл, че страданието е урок, че болката е подарък, че ужасът е развитие, и те искат да спрете да мислите, да спрете да търсите, да спрете да задавате въпроси, да спрете да виждате, те искат да кимате щастливо и да повтаряте мантри които ви държат в сън, те искат да се карате с другите, да ги убеждавате колко е прекрасно тук, да защитавате Матрицата сякаш тя ви е майка, и това е като насекомо заразено с кордицепс, когато съзнанието е завладяно от друго същество и започва да служи на него, а не на себе си, и точно затова привържениците на Ню Ейдж пишат войнствени коментари, защото защитават не себе си, а паразита който ги контролира, те са като агент Смит, който се опитва да обърне всички към системата, да ги върне в съня, да ги върже към програмата. Цялата концепция за светлина, радост, уроци, училище на Земята е лъжа, и същите тези контролери на Матрицата са я измислили за вас, за да млъкнете, за да спрете да мислите, за да спрете да търсите, за да спрете да виждате, и вие го направихте, защото е по-лесно да вярвате в красива лъжа, отколкото да видите грозната истина, но истината е тук, и тя чака тези които имат смелостта да я видят.

Хората отиват на точното място което съответства на тяхната честота, на тяхното ниво на съзнание, на тяхната вътрешна вибрация, защото отвъдното не е география, не е пространство, не е място което някой определя за вас, а е честотен спектър, вибрационна карта, поле от слоеве които се отварят според това което носите вътре в себе си, и когато човек умре той не се движи нагоре или надолу по някаква морална стълбица, а се плъзга по собствената си честота, като капка която пада точно там където е нейната плътност, и затова каквото вярвате това ще видите, защото вярването е честота, честотата е посока, посоката е портал, и порталът се отваря мигновено след смъртта. Когато човек напусне физическото тяло Съзнанието му не изчезва, не се разтваря, не се губи, а се плъзга по честотата която е носил през целия си живот, и затова няма универсално отвъдно, няма общ рай, няма общ ад, а има честотно разслоение, има нива, има светове които се отварят според вътрешната вибрация, и човек попада точно там където е настроен, защото Съзнанието е магнит, Съзнанието е компас, Съзнанието е портал, и каквото вярваш това виждаш, и каквото очакваш това получаваш, и каквото носиш в себе си това се проявява мигновено след смъртта. И тук е ключът към капана, защото Матрицата знае че човек проявява това което вярва, и затова е създала религии, догми, страхове, идеи за наказание, идеи за грях, идеи за карма, идеи за съд, идеи за ад, идеи за рай, идеи за уроци, идеи за училище, защото ако човек вярва в тях, той сам ги проявява след смъртта, и така попада в капана без никой да го насилва, без никой да го дърпа, без никой да го наказва, защото той сам създава реалността която го връща обратно в цикъла. Проблемът с прераждането е че то не е нова концепция, не е модерна идея, а древно знание което Католическата църква е премахнала насилствено между 850 и 900 година след новата ера, защото хората които са били експлоатирани от самата църква са започнали масово да се самоубиват за да избягат от страданието, вярвайки че ще се върнат в нов живот, и Ватиканът е трябвало да премахне идеята за прераждане за да задържи контрола, и така е създаден страхът от вечния ад, страхът от греха, страхът от наказанието, страхът от Бог който съди, и така е създаден капанът на Матрицата. Хората отиват на точното място което съответства на тяхната честота и на тяхното ниво на съзнание, и да, в каквото вярват това ще видят когато умрат, но това не е защото някой ги наказва или награждава, а защото колкото по‑високо се издигаш по нивата, толкова по‑лесно се проявява мисълта, и самата Матрица като рефлексен механизъм автоматично изпълнява очакванията на душата, и когато човек умре той проявява своята собствена реалност post‑mortem, защото отвъдното е огледало, а не съд. И затова човек който вярва в ад ще види ад, човек който вярва в рай ще види рай, човек който вярва в наказание ще види наказание, човек който вярва в карма ще види карма, човек който вярва в съд ще види съд, човек който вярва че трябва да се върне ще се върне, човек който вярва че е ученик ще бъде ученик, човек който вярва че има уроци ще бъде поставен в реалност на уроци, защото Матрицата не ви наказва, тя ви отразява, тя ви връща вашата собствена вибрация, тя ви показва вашата собствена честота, и ако честотата ви е страх, вина, подчинение, зависимост, привързаност, тогава ще попаднете в слоеве които отговарят на тези вибрации, и там ще бъдете лесна плячка за архонтите, които ще ви предложат „спасение“ чрез ново въплъщение, и така цикълът продължава.В случая на католиците които не вярват в прераждането, първо трябва да се отбележи че много от тях вътрешно усещат че прераждането е реално, защото е очевидно дори от 3D, но тези които истински не вярват в него, когато умрат първо ще видят това което очакват, ще видят своите представи, своите страхове, своите образи, и тогава агентите на системата, архонтите, ще се приближат до тях и ще им предложат сделка, ще им кажат че могат да изкупят греховете си чрез ново въплъщение или иначе ще страдат във вечния огън на ада, и така бедните манипулирани души доброволно ще се преродят отново, вярвайки че това е единственият им шанс, и както виждаш, от другата страна все още има Матрица, все още има контрол, все още има капани, и човек трябва да има ясно намерение да напусне Матрицата и да се върне към Източника за да може да избяга. Хората които нямат концепция за карма, за грях, за наказание, хората които са реални спящи, които не вярват в нищо, които живеят без духовни идеи, къде отиват след смъртта, и дали не са хванати в капана на кармата, след като не вярват в нея, и истината е че кармата е илюзия, кармата е програма, кармата е инструмент на архонтите за да ви държат в рециклиращия цикъл на инкарнации на тази планета, тя е като парите в играта Монополи, валута която важи само вътре в играта, но няма никаква стойност извън нея, и кармата е една от вашите лични робски вериги, и тя не съществува освен ако вие лично не я приемете, и ако вярвате че сте свободни, тогава сте свободни, защото вие сте Източникът и ще се върнете към Източника, където сами ще решите дали да се превъплътите, кога и къде. Така че по някакъв начин е по‑добре да си заспал реален човек и атеист отколкото да си роден в религия която те програмира със страхове, вина и подчинение, защото спящият човек няма вътрешни вериги, няма вътрешни договори, няма вътрешни програми, и когато умре той просто се плъзга към честотата която е носил, без да бъде дърпан от религиозни страхове. Всичко зависи от това къде поставяте намерението си, вниманието си, фокуса си, защото повечето хора когато умрат просто се мотаят наоколо и чакат какво следва, и тогава Матрицата се намесва чрез своите капани за да привлече душата обратно в цикъла, и ако човек не е пробуден, ако е привързан към земните желания, към плътските връзки, към материалните стремежи, Матрицата ще го принуди да се инкарнира отново на Земята. Колкото по‑пробуден и осъзнат си, толкова повече знаеш как да се опълчиш на капаните на Матрицата, как да не бъдеш излъган, как да не се върнеш отново в земния цикъл, и ако твоето намерение от самото начало е „Искам да изляза и не се занимавам с никоя от техните измами“, тогава те губят сила и ти можеш да излезеш, защото намерението е ключът, фокусът е вратата, честотата е пътят, а Съзнанието е това което определя къде ще отидеш след смъртта, и каквото вярваш това ще видиш, и каквото знаеш това ще бъдеш, и каквото избереш това ще стане твоя реалност отвъд Матрицата.

Хората които са привързани към материята, към земните изкушения, към навиците, към пороците, към желанията, към страхове и към всичко което ги държи ниско, след смъртта не попадат в някакво външно ниво, а в вътрешна честота, в вътрешен пейзаж, в вътрешна картина която умът им създава, защото отвъдното не е място, а отражение, не е география, а състояние, не е структура, а огледало, и ако човек е живял в плътност, в зависимост, в страх, в вина, в привързаност, той ще види точно това, защото съзнанието му ще го проектира като свят, като ниво, като реалност, и затова някои описват тъмнина, други светлина, трети библиотеки, четвърти райове, пети демони, шести ангели, защото всичко това е вътрешна символика, вътрешна психична архитектура, вътрешен език на ума който превежда непознатото чрез образи които човек разбира. И когато човек е бил привързан към земните изкушения, към алкохол, към храна, към месо, към секс, към пороци, умът му след смъртта може да създаде картини които изглеждат като продължение на земния живот, защото това е най‑силната му представа за удоволствие, и затова някои души описват магазини, маси с храна, сладкиши, алкохол, секс, защото умът им превежда желанието в образ, а не защото отвъдното е буквално такова. И когато човек е бил религиозен, когато е вярвал в Исус, в ангели, в рай, в къщи, в градини, той ще види точно това, защото умът му ще го прояви като утеха, като символ, като мост между страха и прехода, и затова религиозните описват райове които приличат на земни села, с къщи, с дървета, с маси, с храна, защото това е тяхната вътрешна представа за мир, а не истинският отвъден свят. И когато човек е бил потънал в вина, в страх, в мрак, в агресия, в разрушителни мисли, той може да види тъмнина, демони, мъчения, защото умът му превежда вътрешния хаос в образи които изглеждат като ад, но това не е външен ад, а вътрешна буря която се разгръща в момента на прехода, и затова описанията на „ад“ са толкова различни, толкова противоречиви, толкова несъвместими, защото те не са реални места, а лични психични светове. И когато човек е бил търсещ, мислещ, любопитен, когато е вярвал в знание, в развитие, в структура, той може да види библиотеки, книги, зали, учители, защото умът му превежда идеята за смисъл чрез образи на знание, и затова някои души описват „акаша библиотеки“, „училища“, „подготовка за нов живот“, но това не е истинско училище, а вътрешна символика на човек който търси ред. И когато човек е бил свободен, лек, разширен, когато е вярвал в светлина, в свобода, в безкрайност, той може да види нива в които всичко е възможно, в които може да лети, да се превръща в светлина, да създава плод от нищото, да се телепортира, защото умът му превежда идеята за освобождение чрез образи на безкрайна свобода, и затова тези описания звучат като истински рай, но това е вътрешен рай, а не външен свят. И затова въпросът кой е „истинският рай“ е погрешно зададен, защото няма един рай, няма една структура, няма едно място, има само вътрешни състояния които се проявяват като светове, и затова ясновидци, гурута и медиуми описват различни „райове“, защото те виждат различни вътрешни картини, различни психични слоеве, различни символи, и когато казват че починалата майка „живее в рай“, яде месо, ходи по къщи, това е тяхната интерпретация, тяхната символика, тяхното вътрешно огледало, а не буквална реалност. И затова някои души казват че отвъдното е като земния живот, че има храна, че има къщи, че има работа, че има семейства, защото умът им превежда непознатото чрез познатото, и затова някои описват райове които приличат на земни градове, а други описват светове от чиста енергия, защото всичко зависи от вярванията, от възприятията, от честотата, от вътрешната картина която човек носи. И затова няма един отвъден свят, няма една истина, няма една структура, има само вътрешни огледала които се проявяват като светове, и човек вижда точно това което вярва, точно това което очаква, точно това което носи в себе си, защото отвъдното не е място, а отражение на съзнанието, и затова всичко зависи от твоите вярвания, от твоите възприятия, от твоята честота, защото съзнанието след смъртта не отива някъде, а се разгръща в себе си.

Ние сме многоизмерни, всичко се случва едновременно, всички слоеве на съзнанието съществуват паралелно, всички възможни реалности са налични в един миг, и когато човек умре той не пътува към място, а се плъзга в честота, в вътрешна вибрация, в състояние което вече носи, и ако честотата му е материята, ако е привързан към земното, към плътта, към навиците, към изкушенията, той попада в симулирана реалност която отговаря на тези вътрешни картини, защото отвъдното не е външен свят, а вътрешно огледало, и затова душите описват различни нива, различни светове, различни преживявания, защото всеки вижда своето, всеки вижда това което носи, всеки вижда това което вярва. Едни описват райове, библиотеки, ангели, светлина, защото това е тяхната вътрешна представа за мир, други описват градове, барове, работа, магазини, ядене на месо, сладкиши, продължение на земния живот, защото умът им превежда непознатото чрез познатото, трети описват ад, демони, мъчения, наказания, защото вътрешната им честота е страх, вина, тъмнина, и умът им превръща тези състояния в картини които изглеждат като ад, а други описват светове в които творят с мисъл, променят формата си, летят, превръщат се в светлина, създават плод от нищото, телепортират се, защото вътрешната им честота е свобода, разширение, лекота, и умът им превежда това чрез образи на безкрайност. И ако ние на Земята сме многоизмерни, ако носим в себе си множество слоеве, множество възприятия, множество честоти, то след смъртта също попадаме в реалност която съответства на нас, защото отвъдното не е място, а отражение, не е структура, а вибрация, не е съд, а огледало, и ако вярваш че Земята е училище, ако вярваш че си ученик, ако вярваш че има уроци, ако вярваш че трябва да се връщаш, тогава това става твоята реалност, защото умът ти ще я прояви, и ти ще попаднеш в ниво което прилича на училище, на класни стаи, на библиотеки, на „подготовка за нов живот“, защото това е твоята вътрешна картина. Но ако ти тук се пробудиш, ако се опълчиш на фалшивия бог, ако видиш лъжата на демиурга, ако разбереш че светът не е създаден за уроци, а за контрол, ако разбереш че Исус не е дошъл да учи уроци, а да разкрие измамата, да покаже че богът на този свят е фалшив, че системата е капан, че Матрицата е илюзия, тогава честотата ти се променя, и след смъртта няма да попаднеш в ниво на ученици, няма да попаднеш в ниво на карма, няма да попаднеш в ниво на наказания, а в ниво на съзнание, в ниво на свобода, в ниво на творене, защото умът ти ще прояви това което знаеш, а не това което са ти казали. И ако вярваш че си ученик, Матрицата много лесно те привързва към земното, много лесно те връща, много лесно те държи в цикъла, защото честотата ти е подчинение, честотата ти е зависимост, честотата ти е страх, и след смъртта попадаш в ниво без дарби, без творене, без свобода, в ниво в което си просто обикновена душа, която чака инструкции, която чака учители, която чака „мисии“, която чака „уроци“, защото това е твоето вътрешно убеждение. И каквото възприемеш в земния живот, това ще видиш горе, защото отвъдното не е място, а отражение на съзнанието, и ако съзнанието ти е програмирано да вярва че трябва да учи, то ще учи, ако е програмирано да вярва че трябва да страда, то ще страда, ако е програмирано да вярва че трябва да се връща, то ще се връща, но ако е пробудено, ако е свободно, ако е осъзнато, ако е разширено, то ще се издигне над всички тези нива, над всички тези картини, над всички тези капани, и ще попадне в реалност която съответства на истинската му честота, а не на земните програми.