ДАЛИ ПРЪСТЕНЪТ, ДАДЕН НИ ПРЕДИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА, Е НАПРАВЕН ОТ ИЗВЪНЗЕМЕН МИНЕРАЛ

 Още от каменната ера хората са се научили да правят бижута, първоначално използвайки животински кости, черупки и камъни, а по-късно минерали и метали, и така по същество се е зародило бижутерството, защото по времето на кроманьонците убиването на мамут е било важна стъпка, но най-находчивите воини са давали цветя и бижута, които сами са издълбавали, на момичетата, които са харесвали, и през десетки хиляди години броят на произведените предмети е достигнал невероятни нива. Някои древни бижута са свързани с интересни истории и легенди, като тази от 1879 г., когато френският минералог Андре Финьон посещава Мали, където местното коренно население е живяло преди приблизително 150 000 години, а цивилизацията или поне културата се е формирала много по-късно, преди около 10 000 години, и през тези хилядолетия са се случили най-различни събития, включително такива, които са в основата на местните легенди. Посещението на Андре в Мали не било случайно, защото той бил помолен за услуга от контингент френски учени, живеещи във френската колония, а местните хора имали легенда за така наречените слънчеви хора, която разказва, че преди много хиляди години на небето се появило второ слънце, също ярко и сияйно, светело не по-малко ярко от истинска звезда и един ден се спуснало на земята като ярък, метален, светещ обект, наричан приказка за звезда, падаща от небето, но съдейки по описанието това изобщо не било звезда, а нещо създадено от разумни същества, защото ако беше удар на астероид или друго природно явление, описаните подробности не биха могли да се случат. Африканците твърдят, че звездата светела много ярко и на Земята, а от ядрото ѝ се появявали високи фигури, чиито тела също излъчвали светлина, без да е ясно дали това се отнася за костюми или за самите тела, може би броня, отразяваща слънчевата светлина, или светеща сама по себе си, и хората били ужасени и изоставили района, където е паднала звездата, но все пак имало смели и любопитни воини, които дошли при слънчевите хора, донесли дарове и ги оставили близо до звездата, докато непознатите общували помежду си, използвайки „говорещи камъни“, вероятно радиостанции или други устройства, описани така, както африканците са могли да ги разберат. Съществата, наричани Слънчевите хора, живели дълго време, без да се отдалечават от своята звезда, вземали даровете вътре, а един ден няколко воини от едно племе се опитали да се приближат до убежището им, но почувствали силна, пареща болка и се оттеглили, дори животните се страхували от звездата и я избягвали, и след много дни и нощи тя отлетяла с непознатите, но на мястото бил намерен пръстен, който се предавал от вожд на син в племето в продължение на хиляди години, защото се вярвало, че носи късмет и предпазва от проклятията на шаманите от враждебни племена. В крайна сметка пръстенът се озовал в ръцете на изследователи във Франция, които дълго го изучавали, но не могли да разберат от какъв материал е направен и се обърнали към Финьон, който въпреки богатия си опит също не успял да разреши мистерията, и така пръстенът мигрирал от Мали в Европа, а парижани прекарали над 50 години в опити да разрешат загадката му. С напредъка на технологиите станало възможно да се открие, че минералът на пръстена произхожда от космоса, че подобни минерали не са каталогизирани и няма други образци, а свойствата му са изумителни, защото когато се постави във вряща вода, бижуто се нагрява само до 30 градуса по Целзий, при нормални условия температурата му се задържа на 16 градуса, а при опит да бъде замразено остава на 3 градуса, което е необичайно за земни материали. Здравината на материала също е изненадваща, защото заема позиция между диамант и корунд, а кристалната му решетка не би могла да се образува при земни условия, и през втората половина на 20-ти век изследователи, работещи с пръстена, стигнали до заключението, че минералът е могъл да се образува само по време на много мощна експлозия, хипотетично свръхнова, но как слънчевите хора са се сдобили с минерала след такова монументално събитие остава загадка, както и самите същества. Историците твърдят, че историята за падаща звезда и нейните обитатели е измислица, защото нищо подобно не би могло да се случи, но пръстенът е необичаен, и ако легендата е измислица, тогава логично минералът би могъл да е попаднал на Земята в резултат на удар на астероид, но предвид неговата издръжливост обработката му би изисквала най-добрите инструменти с диамантено покритие, а африканските племена никога не са притежавали такива, и така се оказва, че европейският научен елит смята африканската история за измислица, но същевременно не може да обясни произхода на артефакта, защото досега не са открити подобни минерални проби, въпреки че през последния век са открити стотици, ако не и хиляди други, и може би един ден тази френска — извинете, малийска — мистерия ще бъде разгадана.