Философският и екзистенциален въпрос за смъртта, страданието и фундаменталната абсурдност на човешкото съществуване никога не е намирал адекватен отговор в рамките на официалните догматични религии или материалистичната наука. Те упорито се опитват да ни убедят, че краят на биологичния живот е нещо нормално, неизбежно и дори хармонично. Дълбоката интуиция на свободния дух обаче ни подсказва съвсем друга, много по-мрачна и зловеща реалност. Когато човек се отърси от розовите очила на социалното програмиране и се вгледа безстрашно в основата на така наречената земна реалност, той неизбежно стига до шокиращото осъзнаване. Това физическо царство изобщо не прилича на творение на добър, любящ и милосърден бог. По-скоро то носи всички белези на добре проектирано, строго охранявано адско затворническо поле, където биологичните тела не са дар, а временни скафандри за мъчение и енергийно изсмукване. Мисълта, че се раждаме в болка, прекарваме живота си в борба за оцеляване, болести и разочарования, за да завършим всичко това с разпадане на плътта и смърт, е дълбоко извратена концепция. Нито един здрав разум не би трябвало да я приема за чиста монета, освен ако не осъзнаем, че зад този порочен кръг стоят неангажирани с еволюцията ни сили, а паразитни архитекти на матрицата. Този вечен цикъл на преражданията, известен в източните философии като Самсара, всъщност представлява перфектно смазан кармичен капан. Неговата главна цел не е духовното израстване на човека, както лъжливо твърдят Ню Ейдж гурутата, а поддържането на непрекъснат поток от страдаща енергия, която захранва хищнически същности от по-високите астрални измерения. Душите ни са привлечени, измамени и принудени да слязат в това плътно триизмерно пространство чрез безбройни емоционални кукички, материални привързаности, фалшиви обещания за щастие, семейни дългове и изкуствено насадени чувства за вина. Те действат като невидими въжета, държащи ни здраво завързани за земното колело на болката. Всеки път, когато човек напусне физическото си тяло чрез така наречената смърт, той се сблъсква с прочутата астрална светлина и същества от светлината. Те хитро манипулират паметта му, убеждавайки го, че трябва да се върне отново за пореден урок, докато всъщност просто го връщат обратно в затвора за следващата доза енергийна жътва. Самият така наречен създател на този материален свят не е всеобхватният източник на любов, а демиург или архитект на материята. Той е затворил искрата на Божественото в капана на плътта, за да може да я контролира. Затова и смъртта остава единственият естествен изход и пробив в тази матрица, макар и тя сама по себе си да е превърната от същите тези манипулатори в поредния инструмент за страх и прераждане. Когато спрем да се борим срещу истината и проумеем, че цялата тази материална архитектура е създадена като тренажор за изсмукване на жизнена сила, ние започваме да виждаме през илюзиите на земния живот. Ние разкъсваме невидимите кукички на привързаността към материята и освобождаваме душите си от вечния затвор на Самсара, намирайки истинския път към изхода отвъд това адско царство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар