Това не е фантастичен сценарий. Вече се случва

Докато медиите и правителствата манипулират и помагат на колабораторите с бели престилки за унищожението на Човечеството по програмата „Ковид-19“ (Бил Гейтс я нарича „Пандемия версия 1.0“, ще има и 2.0, а COVID e съкращение от Certificate Of Vaccine Identification, или на български „сертификат за идентификация на ваксина“) се инсталира електромагнитен излъчвател имащ за цел да се променят хората биологически, но също и да бъдат маркирани като стока. Този патент вече принадлежи на семейство Рокфелер и е част от инициативата „Баркод за цял живот“, с който се маркират и следят всички живи организми. Това означава, че вече никаква форма на живот няма да е същата. Просто си ни модифицират ДНК кода за да бъдем патентовани. Искат да сме тяхна стока. Нещо като животни в обор, които са маркирани чрез жигосване, чипове и др. методи.

Ковид измамата е повод за въвеждането на генетичното ни редактиране. Занимаващите се с това са се научили през годините как да свързват биологичните организми с компютрите. Целта на всичко това е заличаването на стария начин на живот и въвеждане на цифров концентрационен лагер. Тези лагери ги наричат още от сега „умни градове“ и „умни селища“. Искат стария вид хора да бъдем заличени до 2025 год. и новия вид био-синтетични роби да се произвеждат в лаборатории, генно-модифицирани, за да са собственост на Елита/Култа.

Трябва да ви е ясно, че Култа от векове наред живее в огромен страх, че Човечеството може да се събуди за това, какво реално вършат с нас по всички възможни начини. Всичко това е финалната им атака. Така наречена от мнозина „Края на играта“, от други „Апокалипсис“.

Те модифицират организмите ни. Всеки от нас в момента има по около 30 хил. нано-частици в тялото си. Искаха да имплантират и чипове в човешкия мозък, но вече са измислили, че ще става без никаква медицинска операция. Затова изобретиха хидро-гела (т.нар. „квантови точки„). С „ваксините“ тези нано-частици, които вече имаме всички в телата си от нано-аерозолните пръскания със самолети (същите са отговорни за това, което всички мислят за грипни симптоми, или др. „вирусни“), тези технологии ще се самоорганизират с помощта на този хидро-гел и ще се разпространят в кръвта за да проникнат в мозъка. Този гел използва течностите в тялото за да разпространява нано-частиците, докато се превърнете в био-роботи, част от супер-компютъра (в България е вече инсталиран такъв, част от централния), докато биологическата ни същност изчезне напълно.

Единствения начин да избегнем всичко това е да не се съгласяваме на „тестовете“, защото в тях има хидро-гел. Ако все още не са го сторили, то в даден момент ще въведат на пазара дори и маски с хидро-гел. Маските от своя страна пречат да се диша кислород, за да не може тялото да се изчисти от нано-частиците. Синбиотичните нано-частици, които носят в себе си отрови, получават определени команди чрез електромагнитното радиоактивно поле на 5G сигнала. Затова паралелно с „пандемията“ се инсталират много бързо и антени навсякъде.

Много е важно всички, които четете това да откажете категорично и маските, и тестовете, и най-вече „ваксините“. Тези три неща имат био-акумулативен ефект, и колкото повече носите маски, или си правите тестове, или решите да се инжектирате с тези „ваксини“, толкова повече нано-частици се трупат в тялото ви и не могат да се изчистят. Информирайте колкото може повече хора.

Наложително е също така да се информирате за правата си: никой няма право да ви заповядва, кара и залъгва да носите маски никъде, дори и в магазини. Никой няма право да ви кара да се „ваксинирате“, за каквото и да било, и под какъвто и да било претекст. Никой няма право да ви кара да си правите тестове, за каквото и да било, под какъвто и да е претекст. Просто нямат права, които стоят над Човешките ни права. Никога, никой не е имал такива права над нас, над Човечеството.

Наложително е да се организираме достатъчно много за да дадем отпор на продалите се правителства, медицинския тероризъм и медийната пропаганда. Нека всеки участва! Пишете коментари под медийни публикации, пращайте имейли до народни представители, до европейски институции, до хора занимаващи се вече с обвиненията и др.

Anony, по материал на Селест Солум

Г-жа Солум е работила за Националната сигурност на САЩ и Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (по-известна като FEMA), по програми свързани със скандалния 9/11, операции с наводнения и земетресения, учения за ситуации с масови жертви и много други дейности.

 Космическо разкритие - 13: Институт за прогресивни изследвания. Интервю на Емери Смит с Ричард Доти

ES: Днес, във връзка с разкриването на космоса, имаме още едно интервю с Ричард Доти, пенсиониран специален агент, който е служил в Дирекцията за специални разследвания на ВВС (SPD) и е пряко замесен в НЛО и извънземните. Сега обсъждаме вашата работа в Института за прогресивни изследвания (ПИС) и други взаимоотношения. Ричард, добре дошъл в програмата!

Р.Д .: Благодаря ти, Емери. Радвам се, че съм тук.

ES: Връщайки се към 1994 г. ... Тогава работехте в Института за прогресивни изследвания, нали?

Р.Д .: На семинара се срещнах с д-р Хал Путхоф, който беше директор на IPI в Остин.

Д-р Хал Путхоф, директор на Института за напреднали изследвания

Познаваше ме преди от „Кийт” Грийн, с когото работех в разузнавателната общност.

Кристофър "Кийт" Грийн, д.м.н., служител на ЦРУ (1969-1985)

„Кийт“ и ме запозна с Хал.

Е.С .: Какви големи имена, нали?

Р.Д .: Да. В крайна сметка Хал ме помоли да работя за него. Така че през 1994 г. взех решение да започна работа с д-р Хал Путхоф, първоначално на непълно работно време.

ES: Д-р Хал Путхоф е участвал в много, разбира се, програми на високо ниво и изследване на неидентифицирани въздушни явления. Какво можете да ни кажете за това? Каква е вашата роля във всичко това?

Р.Д .: В института д-р Путхоф участва пряко в проекти с Агенцията за модерни изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) и други проекти, свързани главно с енергетиката. Той имаше теория, че енергийните устройства, както извънземни, така и евентуално наши, в бъдеще могат да работят с това, което той нарича енергия с нулева точка. Това направи той. Д-р Путхоф ме помоли да проуча на място, да отида и да събера данните, необходими за неговото проучване в лабораториите. Той също така ме помоли да бъда връзка с американските разузнавателни агенции и други агенции в правителството на САЩ. Съгласих се да направя това.

ES: Рик, с кои агенции от три писма всъщност си работил като посредник?

Р.Д .: Работих с ЦРУ, както с настоящи служители, така и с бивши. За това ще говоря. Моят истински ... първият проект беше с един от бившите директори на ЦРУ. Занимавал съм се и с Агенцията за отбранително разузнаване (DIA). Установих контакт в Службата. Освен това тези агенции, ЦРУ, DARPA и DIA, имаха хора, които Хал познаваше лично; Той ме запозна с тях. Като цяло имам контакти в различни агенции, както и в DARPA.

Поддържах връзка, научих се и установих нови контакти в разузнавателните агенции, опитвайки се да получа информация, която те могат да споделят с мен и която би помогнала на д-р Путхоф в неговите изследвания.

ES: Кой беше директор на ЦРУ по това време?

Р.Д .: През 1994 г. ЦРУ беше под юрисдикцията на администрацията на Клинтън. И нямах контакт с този конкретен човек.

ЕС: Разбирам.

RD: Първият ми проект беше да се свържа и да получа информация от Ричард Хелмс, който беше директор на ЦРУ преди няколко години.

Ричард Хелмс, бивш директор на ЦРУ (1966-1973)

За първи път се срещнах с Ричард Хелмс на среща на групата на Волиера. Мисля, че го споменах в един от епизодите на програмата за космическо разкритие. [1] Това се случи около 1980 година. Той дойде на срещата. Хелмс вече не беше директор на ЦРУ, но знаете ли, след като влезете в контакт с разузнавателната общност, ще останете свързани с него завинаги, особено ако бяхте директор.

Срещнах го; станахме приятели. Изглеждаше, че току-що ме взе под крилото си. Оттогава той споделя големи количества информация с мен. Като цяло се обадих на Ричард Хелмс и се свързах с него. През следващите няколко месеца той ме запозна с някои други хора. Хелмс сподели много с мен във връзка с ролята на ЦРУ в изследването и категоризирането на информация, както и във връзка с извънземни и НЛО.

ES: Какво ви каза г-н Хелмс за извънземни и НЛО?

Р.Д .: През 1959 г., когато беше млад разузнавач, той беше посветен в темата за НЛО. Пред очите му се случи инцидент ... Тогава той беше началник на звеното. Инцидент, свързан с контакт с извънземни. Тогава той бе информиран за програмата. Той получи почти същата информация като мен.

Първата част от инструктажа включваше информация за първите ни контакти с извънземната раса. Става въпрос за инцидента в Розуел. Хелмс ми разказа всичко за своето запознаване с инцидента в Розуел, местата на катастрофите в Корона и Магдалена. По принцип същата информация, която ми се предава.

След това, разбира се, той даде подробности и подробности за ролята на ЦРУ в събирането на информация, въпреки че ЦРУ играе много по-голяма роля в събирането на информация в чужбина, отколкото в страната. Той говори и за други контакти с извънземни, в които ЦРУ участва. Повтарям, повечето контакти се осъществиха в чужбина.

По-специално той разказа за инцидента, който се случи в Норвегия, в северната част на Норвегия. Там има база на НАТО. Именно там се осъществи контактът, за който Хелмс говори. Предполагам, че е било през 1956 или 1957 г. с участието на ЦРУ. Оперативните работници отидоха и осъществиха контакт с хората, наблюдаващи десанта в северната част на Норвегия.

По онова време във въздуха винаги е имало заплаха, че НЛО ще се окаже съветски самолет, може би нов дизайн или експериментален самолет, с който са летели Съветите. По това време ЦРУ е относително новодошло, тъй като се появява през 1947 г. Ако мога да кажа така, нови хора през тримесечието. В онези дни те се опитваха да съберат колкото се може повече разузнавателни данни, особено във връзка със заплахата от контакт с извънземни или това, което повечето учени от ЦРУ вярваха, че са съветски космически кораби.

С течение на времето Хелмс ме посвети на много други различни инциденти, които се случиха ... някои в Съветския съюз, други в страните от Източния блок, трети в Китай. Информация, събрана от ЦРУ.

ES: Бихте ли ни разказали повече за случилото се на срещата в Северна Норвегия?

РД: Е, единственото нещо, което Хелмс каза, е кацане на НЛО в база на НАТО в Северна Норвегия. Там имаше контакт с един извънземен, който излезе от кораба. Хелмс не описва никакви други конкретни подробности, освен взаимодействието между извънземното и членката на НАТО. Считам, че представителят на НАТО е служител на норвежките военновъздушни сили. Като цяло се осъществи контакт и ЦРУ го разследва. Не са ми известни други подробности. По-малко или по-подробно Хелмс предложи обобщения на това, което ЦРУ знаеше за феномена НЛО по това време.

ES: Споделял ли е с вас голямо количество информация, която е била непозната за вас?

Р.Д .: О, да. Почти всичко, което той каза, беше свързано с контактите на ЦРУ с извънземни раси и инциденти в Източна Германия, в Лайпциг, вътре в Русия, близо до определено място в Латвия и т.н. Не знаех нищо за тези наблюдения. Никога не съм бил посветен в тях. Затова ми беше много интересно да слушам какво има да каже. Разбира се, през 1994 г., когато за първи път влязох в контакт с Хелмс, нямах нищо общо с интелигентността. Но много се интересувах от всичко, което той знаеше. Накратко, той сподели с мен огромно количество информация, макар и не с много подробности, но каза, че по време на работата си в ЦРУ агенцията е била силно ангажирана с темата за явлението НЛО.

ES: Тогава как ... CIA и IPI, каква е връзката? Каква беше основната роля?

Р.Д .: Е, д-р Путхоф направи много неща, за които не бях наясно и за които не бях запознат. Той е говорил с много различни агенции за технологии и изследвания. Моята работа беше да отида, да общувам и да се опитвам да установя контакти в различни агенции. Например Хал искаше да говоря с определен човек в ЦРУ, който между другото все още работи за ЦРУ, така че не мога да му дам името, тъй като този човек беше полеви оперативен работник и имаше много информация за технологията.

И много оригиналният интерес на д-р Путхоф беше към технологиите или познанията за технологиите, както и напредналите изследвания, които може да са били проведени от ЦРУ. Разбира се, Хал не искаше да се опитвам да шпионирам ЦРУ или да правя нещо подобно. Всичко, което исках да направя, беше да се държа добре с човека, с когото контактувах.

ЕС: Когато Путхоф получи цялата информация от всички агенции за всички събития, какво направи с цялата тази информация? Къде отидоха от Института?

Р.Д .: Добър въпрос. Не бях запознат с това. Вярвам, че д-р Путхоф е работил ръка за ръка с DARPA.

ЕС: Разбирам.

Р.Д .: В DARPA имаше специален отдел, който се занимаваше с екзотични технологии.

Управление на отбраната за напреднали изследователски проекти, Министерство на отбраната на САЩ

Не го наричаха НЛО или извънземно, просто екзотична технология. Те имаха различни компании. DARPA, за която ще говоря по-късно, беше агенцията, която контролира напредналите изследвания и разработки. Те искаха други места - тъй като те нямаха учени, а само компании, други субекти в рамките на изследователската общност - за да проучат какво имат и да изхвърлят идеи за това какво е, или как може да се развие и разбере изследването.

Именно тогава възниква институтът д-р Путхоф. Така че не съм наистина сигурен как всичко е взаимодействало. Искам да кажа, че не бях запознат с всичко, което направи д-р ХалПутхоф. Сигурен съм само, че е имало място, където той е изпращал своята информация, своите изследвания. Много информация остана в лабораторията. Също така на IPI, Хал се опита да възстанови всичко, което беше възможно, обратно.

Е.С .: Възможно ли е Хал Путхоф да е получил устройства, корабни части или каквото и да е било, а след това именно той е издал присъдата: „Оставяме това и проучваме, това трябва да бъде изпратено на DARPA, това е на Рейтън и е на други корпорации ”?

Р.Д .: Да. Знаете ли, може би той е направил това. Има много търговска информация, която не мога да споделя, въпреки че съм запозната с нея. Така че да, в някои отношения това е вярно. Повечето от това, което Путхоф получи ... Той подписа договори за определени неща, но не направи нищо извън обхвата на работата си. Искам да кажа, той не беше, да речем, индивидуалист. Хал е сключил договори и така нататък с компании извън моите познания за това.

ES: Какво ти каза Helms за обратното възстановяване на извънземни кораби, различни извънземни инструменти?

Р.Д .: Е, той имаше много информация за това, което ЦРУ знаеше. Разбира се, говорим за 60-те и 70-те години. Определено са имали ... Знаете ли, Хелмс ги е наричал „дрънкулки“. Той каза: „Ние получаваме дрънкулки“. Това е любимият му термин. Винаги е използвал думата „дрънкулки“. И колкото повече го опознавах, толкова повече се убеждавах, че думата „дрънкулки“ означава „получена от извънземни“. Те имат ...

ЦРУ имаше контакти, които не споделяше с никоя друга агенция. Те получиха информация и „дрънкулки“, които отново не бяха споделени с никоя друга агенция. Винаги се надявах Хелмс да ми се отвори и да ми каже какви са „дрънкулките“.

ES: Моля, кажете ни повече за това какво означават „дрънкулки“.

Р.Д .: Добре, но знаете ли, има неща, за които той не искаше или не можеше да говори.

ES: Естествено.

РД: Наистина не съм сигурен какви са били „дрънкулките“ и за какво са били използвани. И ето едно интересно нещо за Ричард Хелмс ... Вече споменах това преди, в един от епизодите: в групата Aviary Helms първоначално имаше псевдонима Hawk. Само няколко души знаеха за това. Д-р HalPuthoff също беше член на групата Aviary; той знаеше за позицията на Ричард Хелмс в групата и как Aviary се вписва в лабораторията му.

ES: Възможно ли е да се каже, че пленените извънземни също попадат в категорията „дрънкулки“?

РД: Според мен някои от препратките към „дрънкулки“, използвани от Ричард Хелмс, означават пленени извънземни, а не това, което е останало като подарък. Много пъти той споменава, че враждебността винаги надделява при работа с извънземни. Той не навлизаше в подробности. И аз го разбрах по такъв начин, че имаше инциденти с залавянето на извънземни. Но имайте предвид, че това говоря аз, а не той.

Е.С .: Разбира се.

РД: Повтарям, разбирах, че това означава, че е имало инциденти, по време на които или ЦРУ, или някаква друга военна организация залавя извънземни и след това по някакъв начин ЦРУ получава попечителство над тях.

Е.С .: Какво направиха с пленените извънземни? Къде са отведени извънземните, къде са разпитани или вкарани в килии? Какво направихте с тях?

РД: Е, всичко, което Хелмс каза ... Веднъж попитах: „Ако заловите извънземен, какво правите с него?“ Той отговори, че имат специални места. Не знам дали са били извън зона 51. Защото от началото на 50-те години до 1975 или 1976 г. зона 51 е била собственост на ЦРУ. Имам предвид, че ВВС са го използвали, но самото съоръжение е било собственост на ЦРУ.

ES: Чудя се дали заловените извънземни са се озовали в лабораторията на д-р Хал Путхоф?

Р.Д .: Никога не съм виждал никой от тях там, но ми е известен инцидентът, когато учените, работещи в лабораторията на д-р Путхоф, отидоха на други места, за да разследват не само извънземни (този път това беше тяло), но също и всичко, с което извънземните разполагаха. Не бях там, така че не знам какво беше и не пътувах с учените, но знаех какво правят. Отидоха да изследват нещо през 90-те години. Мисля, че те са изучавали артефакти или предмети, устройства, които извънземните ... които са получили от извънземното.

ES: Какво потвърдиха двама от вашите колеги?

Р.Д .: Да.

ES: В какви други проекти сте участвали в Института?

РД: Бях на пътуване до Южна Дакота, за да говоря с ранчерото за възможните останки, които той е намерил от мястото на катастрофата на НЛО. От различни източници в разузнавателната общност научих, че обект е кацнал или се е разбил над или близо до ранчото през 1970 година. Беше в Spearfish, Южна Дакота. През 1970 г., през зимата на 1970г. Декември 1970 г., вярвам. Персоналът на военновъздушната база Ellsworth изпрати специален екип за намиране и възстановяване на отломките на мястото на катастрофата. Беше зима. На земята има много сняг.

През пролетта ранчерото и още един работник отидоха до мястото на катастрофата. Снегът се стопи и намериха отломки. Ранчеро ги задържа. По-късно репортер на вестник - правех това през 1994 г. - разговаря с ранчерото за мястото на катастрофата.

ES: Как репортерът разбра за това?

Р.Д .: Е, нещо се срина. ВВС веднага измислиха фалшива история, започнаха дезинформация.

Е.С .: Е, какво си ти; те никога не правят това. (Смее се)

RD: Изпратиха ... През 70-те години те съставиха история за капсула, която пада от бомбардировач B-52. Бомбардировачи B-52 бяха разположени в базата Ellsworth. Капсулата отпадна близо до фермата на ранчеро. Ето една история. Репортерът смяташе, че има нещо повече, но самият ранчеро никога не е казвал на репортера за нещо друго. Не знам какво беше; Не бях там. Появиха се ВВС, почистиха го и си тръгнаха. Това е всичко.

След това дойде изследователят на MUFON от Южна Дакота, с когото се свързах чрез Бил Мор. Помисли си ... След разговор с други очевидци, той придоби основания да вярва, че е имало катастрофа на НЛО близо до Spearfish. Както и да е, разузнавателната агенция, Службата за военно разузнаване (DIA) ... От източник в DIA разбрах, че това всъщност е НЛО и че те смятат, че там трябва да има останки. Затова отидох до Южна Дакота, до мястото на катастрофата, тъй като имах GPS координати.

Не остана нищо, което да видя. След това отидох и се свързах с ранчерото. Той беше много стар. По принцип се занимавах със сина му. Попитах дали някога са намерили нещо на мястото на катастрофата. Синът отговори, че имат сувенир. "О, пазиш ли си сувенир?" „Да, но не казах на Би Би Си за това. Това е нашата собственост и всички земи тук са наши. " Знаете ли, аз не се съгласих с това. Вече не работя за правителството, федералната агенция или нещо друго.

Попитах: "Мислили ли сте някога, че сувенир може да бъде опасен, радиоактивен или нещо подобно?" Синът каза, че не го държат в къщата. Попитах дали мога да го погледна? Имах документ, удостоверяващ, че работя за IPI. Обясних на сина си, че много се интересуваме от това нещо, от всякакви останки и бихме искали просто да ги разгледаме и може би ще ги разследваме, ако бъдат открити на мястото на катастрофата.

Синът каза: „ВВС казват, че е паднал от бомбардировач B-52“. „Бил съм във военно-въздушните бази и ако беше отпаднал от B-52 ...“ Повечето от казаното по-нататък не беше вярно, въпреки това предположих: „Може би бих могъл да идентифицирам обекта и да кажа„ да “, е от B-52 или не от B-52 ”. Синът възрази: „Те твърдяха, че това е капсула на B-52, която пилотите използват като система за насочване; тя изпадна. " Потвърдих, че съм запознат с нея. И беше така. „Това се нарича системата MSQ-81. Сайт за експлозия. Насочваща система ”.

Синът се съгласи: "О, добре." Постепенно той започна да вярва на това, което казвам, повечето от които бяха истина, а някои просто измислих в движение, докато се опитвах да си взема сувенир. Синът ми предложи да ми покаже сувенир. Той се премести в друга част на къщата и слезе в мазето. Не отидох с него. Донесе кутията и я отвори. И както може да се очаква, той извади обекта и аз знаех какво е това. Обектът бил дълъг 60 см, широк 15 см и дебел 5 см. Прозрачен и твърд, като парче плексиглас, с джанта, твърд, дебел черен ръб наоколо.

Виждал съм това и преди, тъй като това е енергийно устройство, открито в извънземен космически кораб през 1947 г. Видях го на IPI, когато Хал Путхоф се опитваше да разбере какво е това. Хал беше уверен, че това е енергийно устройство с нулева точка. Погледнах нещото и казах: "Знаеш ли, мисля, че това е енергично устройство." В този момент синът ми не ми повярва: „Ти ми покажи праха, аз не вярвам“. Казах, „Не, не, сериозно съм. Предполагам, че това е някакво извънземно енергийно устройство. Бихме искали да го проучим. "

Започнах да казвам, че представители на IPI могат да дойдат и да проучат сувенира. Или: „Ако ми позволите да го взема, със сигурност бих ви го върнал. Може дори да платим за това. " Не бях упълномощен да го предлагам. Но си мислех, че ако д-р Путхоф знаеше, че това е енергийно устройство, той щеше да каже: „Щяхме да намерим някаква сума или може би щяхме да се обърнем към DARPA или някой друг, за да намери пари“.

Като цяло синът се замисли и помисли и каза: „Няма да го вземете обратно, но можете да го изследвате тук. С него можете да правите каквото искате. “ Правих снимки, много снимки. Дори се опитах да изстъргам някакъв материал, но не успях. Нищо не се остърга. В резултат на това синът каза: „Ще се съглася, ако мога да присъствам. Ако искате да изпратите вашите учени, аз ще седна с тях и ще им позволя да направят каквото им е нужно със спомена, но възнамерявам да бъда там. " Казах, "Добре, честно." С това отлетях обратно към IPI. Те се съгласиха и изпратиха учени там. Не отидох с тях.

ЕС: Разбирам.

Р.Д .: Учените отидоха до ранчото и, разбира се, намериха нещо, което очевидно вече е патентовано от този момент.

ES: Защо мислиш, че подобни артефакти са толкова важни за агенциите?

Р.Д .: Защото те имат извънземна природа. Агенциите се опитват да популяризират нашата технология, опитвайки се да разберат, за да видим дали можем да възстановим нещо обратно. Искам да кажа, че ЦРУ нае учени, особено в ранните етапи, свързани най-вече с външното разузнаване, чуждата технология, която те се опитваха да разберат, а именно технологията на Съветите, страните от Източния блок, Китай. Ако успеят да се доберат до нещо извънземно, да го възстановят и да го използват срещу враговете си, това би било крачка напред.

Е.С .: Това случи ли се?

Р.Д .: Убеден съм, че да. Виждал съм много неща, за които не мога да говоря. И това ме убеди, че без сянка на съмнение възстановихме нещо обратно и сега го имаме в нашия арсенал.

ES: Рик, съгласен съм с теб. Скочихме толкова бързо от коня и каруцата до кацането на Луната. Погледнете екрана на плазмения телевизор и инфрачервените очила; Не сме толкова умни, нали?

Р.Д .: Не. Смятам, че подполковник Фил Корсо беше абсолютно 100% коректен в това, което направи. Сега, за съжаление, той вече е починал. Но оттогава се появяват други хора на по-ниско ниво, които казват: „Работих с полковник Корсо в Пентагона“ или „Отидох с него до определено място“. Като цяло мисля, че скоро ще открием следното: всичко, което подполковникът разказа за обратното възстановяване, за което той беше отговорен, е вярно.

Е.С .: Смятате ли, че имаме кораби, които могат да летят с енергия от нулева точка?

Р.Д .: Мисля, че имаме кораби, които използват енергия с нулева точка, за да генерират електричество или да задвижват задвижваща система.

ЕС: За антигравитационен двигател?

Р.Д .: Да, но не съм сигурен дали това е истинска електроцентрала, която използва енергия с нулева точка. Но съм почти убеден, че той влиза в електроцентралата. Тъй като енергийното устройство, получено от извънземни и от други места на катастрофи, е електроцентрала. Да кажем, добре, като електрически генератор. Той доставя енергия за всичко - от малка лампа с нажежаема жичка до цял град и околностите.

Той е този, който осигурява енергия на космически кораб, извънземен космически кораб. Задвижващата система е нещо друго. Всъщност не съм техник; Никога не съм бил запознат с всичко това. Но знам, че задвижващата система ... Те са в корабите.

ЕС: Имаме ли кораби, които могат да летят по възстановени технологии?

Р.Д .: Не бих заявил официално, че предишният ми опит или минала работа, по време на която видях нещо или имах достъп до нещо ... Но неофициалното ми мнение е, че да. Имаме кораби, които могат да летят или с помощта на антиматерия, или някаква екзотика ... Не знам какво е това, но някаква екзотична обратно възстановена извънземна технология. Видях космически кораб да лети, когато бях в Зона 51. Това не беше обикновен кораб. Може да направи това, което F-117 или F-22 или U-2 или който и да е друг самолет от нашия арсенал не може.

Въпреки че никой нищо не ми каза, бих могъл да добавя две и две и да осъзная, че това е обратно възстановяване. Въпреки че ми казаха, че това е един от нашите кораби. Попитах коя система използва? Казаха ми, че съм получил от приятел и това е всичко. Ето защо, повтарям, добавяйки две и две, можете да отговорите „да“. Видях нещо да лети, което не можах да разбера. Боб Лазар говори за такива неща. Мисля ... Очевидно беше в S-2. Лазар го нарече S-4. S-4 е подземно съоръжение, а S-2 е целият комплекс. Искам да кажа, разликата е само в името. И когато Боб разговаряше с мен и говореше за това, което прави и как точно влезете в структурата, разбрах, че той наистина е бил там.

ES: Имате ли колеги, които са съгласни с вашето мнение, което току-що изразихте?

Р.Д .: Има много, включително учени и служители на МЗП, които имат знания, много по-широки от моите, технически знания и опит, които аз нямах. Всички те казаха: "Да, имаме кораби, които могат да правят такива неща."

ЕС: Рик, отново това е невероятна информация. Както винаги, вие сте съкровище от информация. Благодаря ви много за участието в програмата.

Р.Д .: Благодаря ти, Емери.

Е.С .: Казвам се Емери Смит; Това е програмата за космическо разкриване. До следващия път.

[1] http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=58

Източник: http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=599

 СССР имаше свой извънземен: защо в САЩ са сигурни, че извънземните помагат на Русия

Западните конспиративни общества са сигурни: извънземните помагат на Русия да спечели власт и нови технологии! След като проучиха ситуацията на Земята, те отдавна застанаха на страната ни и работят срещу Америка. За това пишат не само портали, специализирани в така наречените алтернативни новини, като списание Nexus, но и по-сериозни публикации като портала Veterans Today, който принадлежи на ветераните от Пентагона. Veterans Today сериозно твърди, че причината американците да не могат да проследят руските торпеда е в космоса.

"Белите скандинавци"

Авторът на статията „Война XIII“ Джеймс Престън, американец, доктор по медицина, е сигурен, че руският лидер е подкрепен от извънземни от космоса, които се наричат ​​„бели скандинави“. Те са врагове на извънземната група "Драко", която покори световното американско правителство в сянка. Твърди се, че вече 500 години те вярват, че цялото зло в света идва от Вавилон, по-късно от Римската империя и сега идва от Съединените щати. Именно с „тъмните боеве“ докторантът свързва войните, разгърнати от САЩ в много части на света и терористичната атака на 11 септември 2001 г. Според американския автор всичко е под контрола на извънземни нашественици: ЦРУ и NSA, Mossad, MI6 и най-високотехнологичните корпорации. Но ситуацията в света е такава, че тази тайна е на път да бъде разкрита. Между другото, самият Престън, сега пенсионер, посочва,

Андропов и извънземни

Нека оставим настрана психичното здраве на Престън и другите разказвачи на истории и да помислим: може ли някога да се състои среща на лидерите на Русия или СССР с истински, жив извънземен? Както вече казахме, първата летяща чиния можеше да бъде свалена и пленена от съветските войски още през 1948 г. над ракетния полигон Капустин Яр. Според информация от уфолози в бункера Яр са били съхранявани не само останките от това НЛО, но и още четири плочи от необятната територия на Централна Азия.

През 1980 г. до Раменское и оттам до хангарите на Института по физика на високите енергии беше изведен извънземен кораб, свален от друго НЛО в Урал близо до Верхотурье. Обектът падна в тайгата, но беше изведен първо на военно летище край Свердловск (сега Екатеринбург), а чак след това в Раменское. Полковник Владимир Витков, свидетел на инцидента, твърди, че учените са извадили двама мъртви извънземни от кораба. В запечатани контейнери те бяха отведени до военна база близо до Нижни Тагил, а оттам до Москва. Може ли един от пилотите да оцелее? Възможно ли е военните лекари да не са разбрали, че той е жив? Разбира се, че биха могли. Дори по-ранни извънземни да са попаднали в ръцете на съветските военни, едва ли лекарите са изучавали задълбочено тяхната физиология. И кой знае, може би председателят на КГБ Юрий Андропов вече разговаря с тях за първи път?

Извънземното оцеля

Но най-вероятно живият пилот на извънземен кораб е попаднал в ръцете на КГБ още през 1990 г., когато е било невъзможно да се спре разпадането на страната. Може би няколко години бяха прекарани за преговори и затова едва през 21 век Русия започна да възстановява своя суверенитет и икономическа независимост.

Историята на пилота Николай Чагин кара човек да мисли така, който призна, че по време на тренировъчни полети се е срещал с НЛО, твърди се, че през 1990 г. почти всички пилоти са ги виждали, но не всички са докладвали за това на Земята. Той също така призна, че през март 1990 г., по време на нощен полет между населените места Липецк и Добро, той самият се е срещнал с НЛО: изведнъж верига от звезди светна и се разтегна в елипса, много подобна по форма на космически кораб. НЛО се носеше точно по хода на самолета на около три хиляди метра над земята и Чагин съобщи за това на командването. Пилотът е искал да полети около обекта, но е получена заповедта да не се приближава до НЛО, а да отиде на сушата.

Чагин каза още, че неговият колега на име Литвинов в един от полетите е свалил неидентифициран летящ обект. Това обаче се случи почти случайно: пилотът на МиГ-29 по време на учебен полет на затворен площад атакува симулиран враг. И в момента, в който натисна спусъка и изстреля ракетите въздух-въздух, пред него се появи зеленикаво светещ обект. В продължение на няколко дълги мига МиГ и НЛО летяха един към друг, след това пилотът видя как ракетите избухнаха върху тялото на плочата - и всичко наоколо беше залято от ослепителна светлина ... За да не се сблъска с обекта, Литвинов маневрира почти сляпо. Спускайки затъмняващия филтър в шлема си, той наблюдаваше как НЛО, разпръсквайки искри около себе си, се втурваше надолу към гората.

На земята пилотът е онемял: оказва се, че фото-картечница на МиГ е успяла да заснеме неидентифициран летящ обект. Властите обезсърчиха Литвинов да разказва на никого за инцидента и още повече да отиде някъде да търси падналия предмет. Пилотът просто е потупан по рамото и му е казано, че „всичко ще се погрижи“. Чагин и Литвинов видяха как няколко камиона с войници, охраняващи летището, напуснаха военното летище в посока Мичуринск. Според слуховете повреденият обект е успял да кацне в горската зона на горския район Мичурински. Дали пилотът му е жив, нито Чагин, нито Литвинов са информирани. Може би, отчитайки трудната ситуация в страната, военните решиха изобщо да не афишират посещението в СССР като звезден гост, да го скрият и да водят преговори в най-строга тайна. Пилотите сами си припомниха

Ако всичко това всъщност се е случило (и винаги има сянка на съмнение), тогава СССР наистина е имал контакти с извънземните. И е напълно възможно един от тях да е бил включен във високи офиси. От една страна, вярата в силата на "скандинавите" може да изпълни с гордост: ние сме подкрепени от извънземен интелект! От друга страна се появява и известно недоволство, защото в Русия има достатъчно талантливи учени и умни умове, които да измислят нови технологии и да поставят противници на двете лопатки. Дори да има тъмнина от тяхна страна в лицето на някои "битки".

А. Лаврентиев

Източник: https://life.ru/p/1392749

 Най-новите сурови данни.

Магнитната миграция на Северния полюс се премести с още 4.9 мили в Сибир.

Миналия месец беше миграция от 5.2 мили, това е много сходно движение и все още се ускорява, когато гледаме годишната тенденция на данните.

През следващите месеци може да настъпи процес на забавяне, но миграцията няма да започне да се движи назад, миграцията ще продължи до настъпване на пълно обръщане.

Всички важни ′′ 40 градуса ′′ точки без връщане бързо се приближава.

Точката от 40 градуса е мястото, където магнитното поле на Земята е по-слабо, това означава, че доминиращият магнитен полюс миграцията драстично ще се ускори, когато тази точка бъде достигната.

Това НЕ означава, че пълното магнитно обръщане ще се случи веднага след достигане на точката от 40 градуса, но това е важно събитие за изместването на данните.

Предстои пълен магнитен обрат.

Всички данни все още сочат към 2023 за пълното магнитно обръщане, което води до геоложко изместване.

Имаше   информация дори че при 40 градуса се ускоряват геложките събития на Земята но това още няма да доведе до смяната на полюсите на Земята. Самата смяна на полюсите ще  се случва при 60 градуса а не 40. 

Зависи като стигнем 40 градуса дали  ще се ускори процеса,  докато стигнем по бързо 60 градуса до смяната на полюсите на Земята.

 Оръжия от космоса "Божи  стрели"

Как можеш да убиеш човек от космоса?

Според иранския телевизионен канал Ал-Алам при убийството на ядрения физик Мохсен Фахризаде е използвано автоматично стрелково оръжие, което се контролира чрез сателит. Убийството е извършено на 27 ноември (2020 г.) - ученият е прострелян от кола, но на мястото на престъплението няма никой, освен самия Фахризаде и телохранителите му. Местните медии предполагат, че атаката е координирана от космоса, чрез сателитна система.

Докато „Междузвездни войни“ се появява само във фантастични филми и романи, но това не означава, че околоземната орбита не се разглежда като театър на войната. Сателитно проследяване, насочване на оръжия с помощта на GPS - това е, което лежи на повърхността. Съществуват и по-усъвършенствани начини за нанасяне на удари от космоса, включително по посока, върху определен човек.

Удряйте със скоростта на светлината

През 1967 г. влезе в сила международният договор за космическото пространство. Той разпореди на участващите страни да се откажат от разполагането на ядрени и други оръжия за масово унищожение в космическото пространство. С други думи, милитаризацията на космическото пространство е забранена от международното право. Но, както знаем, има страни, които всъщност не вземат предвид тези норми на Земята, камо ли пространството извън нейните граници. И няма ясна дефиниция на това, което може да се счита за „космическо оръжие“.

САЩ не крият особено факта, че подготвят няколко проекта за създаване на орбитални ударни системи. Тестовата им мини совалка Boeing X-37 през 2020 г. излезе в космоса за шести път и всеки полет е заобиколен от атмосфера на мистерия. Той е разработен с участието на американските военновъздушни сили и експертите предполагат, че той е или прототип на сателитен прихващач (целта е да се изработят технологии за проверка и деактивиране на орбитите на други хора), или шпионски самолет. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин изрази загриженост, че мини совалката може да се използва като носител на оръжие. И по-късно ще се върнем към тази идея.

Американците имат проект за разполагане на противоракетни лазери в космоса - космически лазер. Това е насочено енергийно оръжие с перфектна оптика, което ще може да унищожи ракета или друга цел на Земята. Предимствата на този тип оръжие са много, а основното е поразително със скоростта на светлината. Невъзможно е да се избегне от него. По време на Студената война и САЩ, и СССР са работили по създаването на ракети или спътници, които „изстрелват“ лазерен лъч, а през 1984 г. западните медии, по предложение на Пентагона, дори възпроизвеждат „сензация“: Според тях руснаци са се опитали да свалят совалката Challenger по време на полета си, използвайки лазерния комплекс "Terra-3" от земята. Оборудването се повреди, а екипажът се оплака от главоболие. Съветската страна отхвърли всичко.

Но ако говорим за разполагане на бойни лазери в ниска околоземна орбита, то това начинание е много скъпо и енергоемко. За изпомпване на лазер е необходим мощен източник на енергия (поради тази причина, между другото, не е възможно да се направи компактно лазерно оръжие за носене със себе си) и е очевидно, че това може да бъде само ядрена инсталация. Такова устройство за работа в космоса все още не е създадено.

Сателити за самоубийство

Решавайки проблема с унищожаването на потенциален враг през годините на същата Студена война, съветските учени предложиха прост и ефективен начин - да се изгради сателит камикадзе. Приближавайки се до американския апарат, той ще експлодира, гарантирано ще унищожи врага. Той може да бъде насочен и към целта на Земята, ако възникне необходимост.

Първите спътници-убийци тежаха 1,5-2 тона и бяха разделени на две отделения. Единият съдържал система за контрол, а другият съдържал около 300 килограма взривни вещества. След експлозията корпусът на превозното средство трябваше да се разпръсне на много фрагменти, като граната-лимон. Радиусът на щетите беше оценен на 1 километър.

Първото изстрелване по програмата „Сателитен изтребител“ се състоя през октомври 1967 г., когато космическият кораб „Космос-185“ беше изведен в орбита. Тогава беше извършено само изпитване на задвижващата система на борда. Впоследствие имаше още няколко старта (както успешни, така и не особено успешни), но през 80-те години проектът беше прекратен. Никога не се стигна до бойна употреба.

Сателит в орбита може да унищожи дори обикновен оловен изстрел.

По време на тестовете не само Съветският съюз участва в унищожаването на собствените си спътници. Този клуб включва още САЩ, Китай и Индия. Между другото, след като китайците свалиха собствения си метеорологичен спътник FY-1C през 2007 г., в орбитата се образуваха повече от 2300 отломки, което предизвика оплаквания от други държави, участващи в космическите изследвания.

Летящи "пръчки" от волфрам / "Божи пръчки"

Друг проект на орбиталния ударен комплекс, по който работят САЩ, се нарича Rods from God („Rods of God“, понякога превеждан като „Божиите стрели“). Това е един вид кинетично оръжие: то няма нито боен заряд, нито въобще пълнеж. Действието му се основава единствено на използването на кинетичната енергия на удрящия елемент - метална заготовка, която се ускорява до скорост от няколко километра в секунда.

Представете си, че „лош човек“ (американците имат свои собствени представи за лоши момчета, но да кажем, че нашите оценки съвпадат в този случай) излиза на верандата на резиденцията си, присвивайки очи към слънцето, което наднича. Началникът на сигурността предава повишена готовност по радиото, караулите на кулите внимателно гледат в далечината, квадрокоптерите, патрулиращи по територията, излитат. Всичко е под контрол, имението е сигурно оградено, никой нарушител няма да се доближи до него на километър. Но какво е това? Високи в небето се появиха малки точки, които бързо нарастват. Само няколко секунди („лошият“ дори няма време да се върне в къщата) - и резиденцията излита във въздуха, сякаш от мощен бомбен удар.

Ударът обаче не е нанесен от бомба, а от метални пръти с дължина 6 метра и диаметър само 30 сантиметра. Те са направени от волфрам, високоякостен метал, често използван в бронебойни снаряди, и поради това не са изгаряли в плътните слоеве на атмосферата. В задния край на такива пръти има прости кормила и миниатюрни системи за управление, които им помагат да поддържат изправено положение в полет.

Според изчисленията на американските военни инженери, "пръчките на Бог", доставени на орбита и "спуснати" оттам на Земята, са способни да ускорят до скорост 5-7 километра в секунда и в рамките на минута или две след изстрелвайте, удряйте цел на повърхността. Кинетичната енергия, придобита от такъв прът, надвишава енергията на TNT със същата маса, отделена по време на експлозия. С други думи, волфрамов прът, падащ от небето, се оказва по-мощен от обикновените експлозиви. То е толкова разрушително, че може да унищожи цел като подземен бункер без бойна глава.

Boeing X-37

Идеята за „пръчки“ не е нова. Но в продължение на много години изглеждаше фантастично поради високата си цена. За изстрелването и поставянето в орбита на такива дълги конструкции от тежък метал (волфрамът е почти 2 пъти по-тежък от оловото) ще са необходими огромни ракети и много гориво. Няма официална информация американците да са провеждали тестови полети с този тип оръжие. Но нека си припомним самата мини-совалка X-37, която вече е изпълнила шест тайни орбитални мисии. Експертите предполагат, че корабът е изстрелян, наред с други неща, за тестване на бойната система "Божи пръчки". Така че Дмитрий Рогозин вероятно е прав.

Проблематично е да се свали паднал от небето волфрамов прът, невъзможно е да се прихване. И на практика няма време за избягване. Разрушаването, което може да бъде причинено от разпръскване на такива „стрели“, е сравнима с последиците от малък ядрен взрив. Само че, за разлика от него, ще се справи без радиоактивно замърсяване на района.

Това означава, че природозащитниците могат да бъдат спокойни.

Автор: Дмитрий Писаренко

Източник: https://aif.ru/society/safety/lomikom_s_orbity_kak_mozhno_ubit_cheloveka_iz_kosmosa

 Храната – светлина, изпратена от Бог

• Най-важната съставка на природните храни е праната – всеначалната космическа енергия

• Слънчевата храна храни не само физическото, но и останалите тела на човека

Храната, която всекидневно поглъщаме, зарежда организма ни не само с белтъчини, въглехидрати, мазнини, минерални вещества, витамини, микроелементи и пр. Тя има и една друга, далеч по-важна роля – да ни зарежда със светлина, със слънчева енергия.

Когато Творецът създаде мъжа и жената, той точно определи с какво да се хранят: „Давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всяко дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна.“ /Битие 1:29/ Това са зърнените храни, зеленчуците и плодовете. Да си помислим само колко много слънчева светлина събират те и с колко енергия ни даряват, когато се храним с тях. Тази енергия не се усвоява само в стомаха, а преди всичко от белите дробове, сърцето и мозъка.

Именно в мозъка се извършва разграждането на частиците материя, при което се отделя енергия.

Излъчена в пространството като мисъл, тази енергия действа в цялата вселена, за нея прегради няма. Ето защо човек е отговорен не само за своите постъпки и дела, но и за своите мисли. Слънчевата храна отдава своята енергия в устата.

За да стане обаче това, тя трябва да бъде много добре сдъвкана, човек да гълта не каша, а слюнката си – останалото от живата храна е вече всмукано от нервите на езика, небцето, зъбите и венците. Оттам и йогийската мисъл, че храната трябва да се пие, а течностите – да се дъвчат. Всмуква се праната – всеначалната космическа енергия, която чрез природните храни - плодовете, зеленчуците, житните храни, ядките, меда - стига до нас в концентриран вид. Изкуствените храни, с които така се гордее съвременната цивилизация, съдържат какво ли не /в много случаи вредни за организма химически вещества/, но не и прана. Те са лишени от нея и тогава може да се запитаме: а каква енергия дава тази храна на нашия мозък, сърце, белите дробове?

Тя е лишена от светоносен заряд.

Откъде например ще го има бисквитата, майонезата, захарните изделия, белобрашнените продукти, консервите, хот-догът?

И накрая, светоносната енергия от природата храни не само физическото ни тяло, но и останалите тела на човека – етерното, астралното, менталното, и другите три висши тела, за които се говори в древните писания и за които свидетелстват древните мъдреци и съвременните учени.

След хранене, което трябва да става в обстановка на спокойствие, размисъл и благодарност към Бога, добре е човек да запази спокойствие и да направи няколко дихателни упражнения.Те ще помогнат за по-доброто разпределение на светоносната енергия до всяка клетка на организма. И вече е възможно да се започне всякаква работа без тежест в корема, прозявки и нужда от сън.

Повече, повече слънчева храна на нашата трапеза!

 Напредъкът, който беше скрит от нас.

ДА, тя е суфражистка и да, това е нейният скутер. Английската социалистка и активистка Флорънс Присила, лейди Норман, получи този скутер от съпруга си сър Хенри Норман за рождения си ден. Тя го използва, за да пътува до офиса си в централен Лондон през 1916 г.! И ни се показват грамофони като венец на техническия прогрес от онези дни.

1916 г. лейди Норман на скутера си.

Флорънс тръгна по стъпките на майка си, подкрепяйки активно избирателното право на жените. Избраният от нея CBE (председател на Имперския комитет за безжична телеграфия на Британската империя) се появява, когато управлява болница във Франция по време на Първата световна война.

Скутери Kick - плоска дъска на колела с дълга предна дръжка, задвижвана от крака - се произвеждат най-малко 100 години като играчки за деца. Autoped Florence е един от най-ранните примери за моторизирани скутери. Като детски скутер, той нямаше място.

1915 г. Четирима пощальони от специалната пощенска служба на САЩ пробват нови скутери

Произведено в Ню Йорк и Германия от Krupps, американската пощенска служба е тествала Autoped като бързо превозно средство за своята специална служба за доставка. Съобщава се, че сгъваемият скутер също е бил използван като превозно средство от бандата в Ню Йорк, препускаща през тесни платна извън обсега на полицейските коли.

Други производители го последваха: ABC Motorcycles пуснаха Skootamota, която имаше максимална скорост от 24 км / ч, а Gloster Aircraft Company представи Renanolds Runabout през 1919 г., последван от Unibus през 1920 г. Unibus беше популяризиран като „кола на две колела“.

Юни 1919 г. Тълпи се събират около двуколесен скутер.

Някои от тези ранни модели скутери бяха нестабилни, неудобни за каране и трудни за управление. През десетилетията, довели до Втората световна война, постепенно бяха въведени редица подобрения, включително ефективни фарове и спирачки, зъбни колела, окачване, затворени каросерии и предпазители за крака.

1919 Сгънат скутер Rulin, Париж.

Така че наистина ли е имало напредък през всичките тези последните години или това е просто подобрение в дизайна, извеждащ външния блясък в съответствие с естетиката на нашето време, а самият напредък вече е настъпил? И ние сме притиснати само капка по капка неговите резултати. За първи път видях скутер през 1986 г., докаран от приятел от Япония, и се оказва, че те са в пълна употреба от началото на века. Познавахме само зелен или син детски скутер, аналог на Kick (а не като този на Bogart и Jenkins), моторолер „Ant“ и мотоциклети „Ural“, „JAVA“, „Izh“ и толкова! И тогава си помислихме, че това е постижение. След това, през 1993 г., приятелят ми Грегъри Редфорд (притежател на паспорт на представител на ООН) донесе и започна да използва малък сгъваем мобилен телефон. Почти мъничка. За нас мобилната комуникация все още не съществуваше. Само след 7-8 години у нас започнаха да се появяват огромни и грозни "Motorola". И такива миниатюрни миди като тази на Григорий, не видях до 2015 г., дори в чужбина. Тоест всичко това вече съществува, но по някаква причина не за нас или не тук. Всички горива и двигатели са измислени отдавна, но ние все още зареждаме двигателите с вътрешно горене на нашите камиони с ужасен, миризлив дизел ...

В крайна сметка има немалко споменавания за това как са премествани цели къщи в Москва, за да се разширят улиците, а изобретенията на Никола Тесла все още не са разбрани - механизмът на тяхното действие е толкова уникален и няма ниво на разбиране дори сред съвременните учени. Имам предвид механистическия прогрес. Какво мислиш ?

Автор: Хайли Вероятно

Източник: https://zen.yandex.ru/media/id/6021751beee28f68fd2ec14a/progress-kotoryi-ot-nas-skryvali-6081b9953dc2074d81c198d6