ЗАЩО Е ВРЕДНО ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ

Трябва да се настройваме на хубавото, да мислим позитивно, безкрайно да вярваме в успеха, че всичко ще бъде окей, както казваше един веселяк, който отдавна го няма на белия свят.

Но аз винаги съм се отнасяла със съмнение към тези съвети. Да изпадаме в мрачно отчаяние за дреболии, не бива. Да се оплакваме и мрънкаме е вредно. Неслучайно поетите, които пишат унили депресивни стихотворения, не живеят дълго. Това го забелязал още академик Лихачов.

Само че и позитивното мислене не е по-малко вредно.

Една жена я заболял зъбът. Съседката й в общежитието й предложила да изпие една чаша силно питие: „Веднага ще ти олекне!“

Жената така и направила. Страхувала се от зъболекаря. След това била готова да отиде – толкова силна била болката. Само че зъболекарят не я приел – тя била нетрезва.

От алкохола болката не минала. А пияни не приемат в поликлиниката.

Наложило се още един ден да изтърпи мъчението…

С позитивното мислене понякога е същото – мозъкът е замъглен. А проблемът никъде не е изчезнал.

Понякога няма основания за позитивно мислене -  ако има опасност, болка, страдание… Ако на близките ни им е зле, ако заплахата е очевидна, ако страшно се тревожим. Ако е нужно да истински да оцеляваме, е по-добре да не хабим сили за изкуствено изменение на настроението.

И вместо позитивно мислене, е по-добре да се молим и действаме. Това го зная от опит. Дори от действията малко да зависи. Те ще помогнат да се държим в ръце и да запазим трезвостта на ума – опасността е голяма, боли много, загубата е безвъзвратна, но това е реалността. И трябва да се съсредоточим на оцеляването и да запазим силите си за действия. Или поне за дишане – дори то понякога има нужда от сили.

Да се надяваме, трябва. И да се борим. Но е нужно реално да оценяваме ситуацията. И да приемаме живота такъв, какъвто е. Да бъдем готови за всякакъв изход от ситуацията. Ето това помага. Проверено е от самия живот..

А позитивно мислене често препоръчват  хора, които засега не са се сблъсквали с реална опасност или страдания. Не са се сблъсквали с реалността.

Анна Кирьянова