БАВЕН УБИЕЦ ЛИ Е ХЛЯБЪТ?

Нашите прадеди казвали, че хлябът е Божи дар и никога не са използвали за приготвянето му т.нар. термофилни дрожди (мая). Тези дрожди се появили преди войната. Съветски учени открили документ от Германия, в който пишело, че те се отгелждали върху човешки кости и че ако Русия не загине във война, то ще загине от тези дрожди. Този документ бил секретен.

Маята е позната от дълбока древност, от Древен Египет. Принципът й на действие в хлебопекарството е превръщането на захарите в продукта във въглероден диоксид и етанол.

С какво са пекли хляба си нашите деди, преди да се появат термофилните дрожди? Прочутите селски закваски се приготвяли от ръжено брашно, малц, овес, ечемик, пшеница. Тези закваски обогатявали организма с органични киселини, витамини, минерални вещества, ферменти, целулоза, пектинови вещества и биостимулатори.

Печенето на хляба в народната кухня било своеобразен ритуал; тайната му се предавала от поколение на поколение. Всяко семейство имало своя рецепта. Хлябът се приготвял веднъж седмично с различна закваска – ръжена, овесена и пр. Той бил по-груб, но използваното в него неочистено ръжено брашно запазвало полезните вещества в зърната. Така хлябът придобивал незаменим вкус и аромат.

Днес хлябът се пече по друг начин. Не се използват природни закваски, а измислените от човека термофилни дрожди, т.нар. захаромицети. Технологията на приготвянето на хляба е чудовищна, антиприродна.

Пекарските гъбички се размножават в течна хранителна среда. Получената кашица се разрежда с вода, обработва се с хлорна вар, подкиселява се със сярна киселина и пр.

Учените в света отдавна бият тревога. Разкрити са механизмите на негативното въздействие на термофилните дрожди върху организма.

Защо захаромицетите влошават здравето?

Захаромицетите, които освен в хлебарството се употребяват и в алкохолната промишленост и пивоварството, не се срещат в природата, но са много устойчиви. Те не се разрушават в организма. Някои специалисти ги наричат клетки убийци, които убиват по-слабо защитените клетки в организма, като отделят в тях отровни вещества.

Думата „термофилни” означава топлолюбиви, които не загиват при печенето. Термофилните дрожди попадат в организма, размножават се и атакуват флората в червата, като я унищожават.

Токсичният белтък действа върху плазмените мембрани и увеличава пропускливостта им за патагоенни микроорганизми и вируси. Първо, дрождите попадат в стомаха, след това – в кръвния ток, и се размножават в геометрична прогресия, позволявайки на патогенната микрофлора да се размножава и потиска нормалната микрофлора; това пречи в червата да се изработват витамините от група В и незаменими аминокиселини. Така се нарушава целият процес на храносмилане: в стомаха, панкреаса, жлъчния мехур, черния дроб и червата.

Вътрешността на стомаха е покрита със специална слизеста обвивка, устойчива на въздействието на киселините. Но ако човек постоянно злоупотребява с хлебни изделия и киселиннообразуваща храна, стомахът не може дълго да се противопоставя. Киселините водят до образудането на язви.

Употребата на храни, произведени от термофилни дрожди, води до образуването на камъни в жлъчния мехур, черния дроб, панкреаса, до запек и тумори. В червата се засилват процесите на гниене, развива се патогенна микрофлора, забавя се извеждането на токсичните маси от организма, образуват се газови джобове, където застояват фекалните камъни. Постепенно те се врастват в слизестите и подслизестите слоеве на червата. Секретът на храносмилателните органи губи защитната си функция и намалява храносмилателната. Недостатъчно се усвояват и синтезират витамините, не се усвояват ефективно микроелементите и най-важният от тях – калцият.

В последно време лекарите тревожно съобщават, че намалява калцият в кръвта на децата. По-рано той е бил 9-12 единици (в норма), сега не достига и 3. Патогенните мигроорганизми проникват през стените на червата и попадат в кръвния ток. Микробната, гъбичната, вирусната и паразитарната флора лесно се внедрява в организма. Нарушават се обменните процеси на клетъчно ниво, променя се биохимичният състав на кръвта. Забавя се движението на кръвта по съдовете, образуват се микротромби, лимфната система се износна, нервната тъкан претърпява дистрофични промени.

Стига се до още едно сериозно заболяване – ацидозата, нарушение на киселинно-алкалния баланс; увеличава се умората, раздразнителността, гаденето, горчивината в устата появяват се сивт налеп на езика, гастрит, черни кръгове под очите, мускулни болки от излишъка киселина. Организмът се бори с ацидозата и губи маса енергия за възстановяването на киселинно-алкалното равновесие, като усилено изразходва алкалния си резерв – калция, магнезия, желязото, калия и натрия. Изразходването на алкалните минерални елементи от костите на скелета неизбежно води до тяхната чупливост, което е една от основните причини за остеопорозата.

Вследствие употребата на термофилните дрожди настъпват и анатомични нарушения; при нормално състояние сърцето, белият дроб и лежащите по-ниско от тях органи – стомахът и черният дроб, както и задстомашната жлеза, получават мощен енергиен стимул от диафрагмата, която е основният дихателен мускул. Когато настъпи ферментация на термофилните дрожди, диафрагмата не стига до нужния обем и заема принудителна позиция; сърцето се разполага хоризонтално, долните части на белия дроб са притиснати, всички храносмилателни органи са притиснати и издути от газове. Жлъчният мехур често напуска ложето си и дори променя формата си.

При нормално положение диафрагмата създава натиск в гръдния кош, който привлича кръвта от долните и горните крайници и главата за очистване в белия дроб. Когато е притисната диафрагмата, този процес не се извършва. Това води до увеличаване на застойните явления в долните крайници, малкия таз, главата и в крайна сметка предизвиква разширение на вените, тромбообразуване, трофични язви и нисък имунитет.

Опитът на френския учен Етиен Волф

37 месеца той отглеждал злокачествен тумор в епруветка с разтвор от ферментиращи дрожди. Едновременно с това 16 месеца култивирал в същите условия извън жива тъкан тумор на червата. Експериментът показал, че в разтвора от ферментиращи дрожди размерът на тумора се увеличавал и утроявал за една седмица. След като ученият отстранявал ектракта от разтвора, туморът загивал. Така бил направен изводът, че екстрактът от дрожди съдържа вещество, което стимулира раковите тумори.

Къде изчезна брашното, от което печели хляба си нашите деди?

Само пълнозърнестото брашно съдържа витамините от група В, микро- и макроелементи и зародиш, който има фантастични лечебни свойства. Рафинираното брашно е лишено от зародиша и обвивката. Вместо тях, които природата е създала с лечебна цел, в брашното добавят хранителни добавки и химически заместители, които никога не могат да дадат на организма онова, което му дава природата.

Рафинираното брашно се превръща в слузообразен продукт, който като буца пада на дъното на стомаха и замърсява нашия организъм. Рафинирането е скъпоструващ процес, който убива живата сила на зърното; той се извършва само с една цел – да се запази колкото може по-дълго брашното от разваляне. Пълнозърнестото брашно не може да се съхранява дълго време.

Привърженици на здравословното хранене препоръчват да се върнем към печенето на хляб с помощта на природни закваски – с хмел, малц и пр.

Хлябът със закваска от хмел съдържа всички незаменими аминокиселини, въглехидрати, целулоза, витамините В1, РР, В7, минерални вещества - калий, фосфор, желязо, калций, и микроелементите: злато, кобалт и мед.

Неслучайно в народните песни класовете се наричат „златни”. Хлябът със закваска от хмел има максимален сокогонен ефект, т.е. ефективно извлича от панкреаса, черния дроб, жлъчния мехур ферменти и други необходими на нормалното храносмилане вещества, които подобряват моториката на червата. Човек, който употребява такъв хляб, е пълен с енергия, не страда от простуди, изправя се осанката му, възстановява се имунитетът му.

Вече има хора, които си пекат сами хляб; хлебопекарни също произвеждат хляб без дрожди, който е скъп.