Огромен саркофаг, крилати същества и ваджра – находки от 1955 година в Алтай

Съществува предположение, че нашата цивилизация е само една от многото, живели на Земята. Такъв извод правят привържениците на теорията за цикличността на историята. Един от тези изследователи е съветският специалист Едуард Авердян. Дълго време той вярвал в класическата историческа догма, но всичко се променило през 1955 година по време на експедиция в Алтай. В местност, която местните жители наричали „Склонът на сенките“, било открито нещо странно.

Ако се вярва на разказите, там никога не кацали птици и не влизали животни, а хората, които били на склона, съобщавали за същности, наречени „сенки“. Присъствието им се усещало постоянно, придружено от докосвания и звукови ефекти – шепот, съскане, необясними шумове. Винаги имало чувството за втренчен поглед.

Заради това хората избягвали мястото. Според местните легенди там били погребани неизвестни същества, живели десетки хиляди години назад. За да провери тези предположения, Авердян организирал експедиция. „Склонът на сенките“ станал обект на разкопки през 1955 година.

Участниците в експедицията почувствали редица неприятни усещания. Организаторът ги отдавал на внушения от местността и разказите на жителите. След дълги разговори с местните били установени координати, където вероятно се намирало древното погребение.

Това бил огромен метален саркофаг. Разкопките започнали трудно. Двама участници се отказали – от умора или от лоши предчувствия. Авердян искал да ги замени с местни хора, но те отказвали да отидат на „Склона на сенките“, дори срещу добро заплащане.

Разкопките продължили с непълен състав. Почвата била твърда, но изследователите били упорити. В един момент лопатата ударила метален предмет. Първоначално изглеждало като саркофаг, но размерът – почти десет метра – предизвикал съмнения.

Металът почти не бил ръждясал и изглеждал съвременен. Опитали да го отворят, но не успели. Авердян съобщил за находката в областния център. Пристигналите специалисти не могли да повярват на очите си.

За транспортирането на артефакта била използвана военна техника. Историята заинтересувала спецслужбите. Авердян бил разпитан, а по-късно получил възможност да работи в секретен научен институт към КГБ за изучаване на древни артефакти. Там той продължил изследването на саркофага от Алтай.

Огромният размер се оказал оправдан – вътре имало четири отделения. Във всяко – човешки скелет с нормален размер, но с крила. Те не били ритуални атрибути, а част от тялото. До тях имало метални предмети, наподобяващи индийски ваджри. Лабораторният анализ показал, че съществата имали три чифта крайници – третият се бил превърнал в крила. Изследователите заключили, че хората са били генетично модифицирани.

Материалът на саркофага бил необичаен – сплав от редкоземни метали и други, които изобщо не се срещат на Земята. Свойствата им не могли да бъдат обяснени с познатите физико-химични закони.

Изследването на останките показало възраст – около 32 хиляди години. Това може да означава, че далеч преди появата на първите държави на Земята са съществували високоразвити същества, може би с по-големи знания от нашите. Според друга версия – това били изкуствено създадени същества или дошли от други планети. През 90-те години били съобщени подобни находки в Йордания и Еквадор. Историята на Авердян явно не е единствена.

Местните твърдели, че след изземването на находката птиците и животните се върнали на склона, а сенките изчезнали. Възможно е това да е била защитна система, а не просто внушение. Такива случаи дават основание да се разглежда сериозно версията, че човечеството не е първата цивилизация на нашата планета.