Ето защо казвам, че съвременното християнство е неразличимо от магията

Съвременното християнство в много свои прояви е загубило връзката със своята първоначална духовна същност и често изглежда като система от ритуали и символи, които повече напомнят на магия, отколкото на живата връзка с Бога. Това не е просто провокация, а наблюдение, което става очевидно, когато видим как вярващите отдават почит не на самия Бог, а на предмети, изображения и ритуални действия.

Християнството е започнало като учение за любов, прошка и вътрешна трансформация. Исус Христос е говорил за сърцето, за вътрешния човек, за връзката с Отца. Но в съвременната практика често виждаме как тази духовна същност е заменена от външни форми. Днес например се празнува денят на иконата на Божията майка. Това не е празник в чест на самата Божия майка, нито на Христос, нито на Бога. Това е празник на икона – парче дърво, покрито с бои. Иконата сама по себе си е ценна като символ, като помощ за молитва, но превръщането ѝ в обект на празнуване е пресилено. Това е изместване на фокуса от живия Бог към материалния предмет.

Православният християнин обича иконите, защото те са прозорци към небето, изображения, които ни помагат да насочим мислите си към духовното. Но когато започнем да честваме „дни на иконите“, ние вече не празнуваме Бога, а предмета. Това е извращение на оригиналната религия. В Стария завет Бог многократно предупреждава Израил да не си прави идоли, да не се покланя на изображения. Християнството е трябвало да бъде освобождение от идолопоклонството. Но днес виждаме как иконата – вместо да бъде помощ – се превръща в център на култ.

Когато хората започнат да вярват, че самото докосване до икона носи благословение, че определени ритуали автоматично водят до спасение, тогава християнството се превръща в магия. Магията е именно това – вяра, че определени действия, думи или предмети имат сила сами по себе си, независимо от сърцето и връзката с Бога. Истинската молитва е разговор с Бога. Истинската вяра е доверие в Него. Но когато вярващите започнат да мислят, че ако запалят свещ, ако целунат икона, ако направят определен ритуал, автоматично ще получат благословение, тогава те вече не практикуват християнство, а магия.

Оригиналното християнство е било революционно. То е отхвърлило формализма на фарисеите, които са вярвали, че спазването на външни правила е достатъчно. Исус е казал: „Бог е дух, и които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина.“ Това е същността – връзка със самия Бог, а не с предмети. Днес обаче виждаме как празниците се множат, как се честват икони, мощи, реликви. Вярата се превръща в система от магически действия. Това е извращение, защото заменя духовното с материалното, живия Бог с дърво и камък.

Проблемът не е в самите икони или реликви. Проблемът е в начина, по който вярващите ги възприемат. Когато иконата стане център на празник, когато ритуалът стане по-важен от молитвата, тогава християнството губи своята същност. Това води до духовна слепота. Хората започват да мислят, че са близо до Бога, защото са целунали икона или са запалили свещ, но в същото време сърцата им остават далеч от Него. Това е опасно, защото създава илюзия за духовност, която всъщност е празна.

Съвременното християнство често е неразличимо от магията, защото е заменило живата връзка с Бога с ритуали и предмети. Празнуването на икони вместо на Бога е симптом на това извращение. Като православни християни можем да обичаме иконите като помощ за молитва, но не трябва да ги превръщаме в идоли. Истинската вяра е в Бога, а не в дърво и боя. Ако искаме да се върнем към същността на християнството, трябва да се освободим от магическото мислене и да се върнем към духа и истината. Само тогава християнството ще бъде отново живо, а не просто система от ритуали, които напомнят на магия.