„На вид това беше обикновен хълм“. Михаил Воронов – съветският изследовател, преживял телепортация?

Съществуват два типа изследователи – ентусиасти, които действат по собствена инициатива, и такива, които имат късмета да се впишат в системата и да работят от името на някаква организация. Така е било винаги – още от времето на Руската империя. По време на СССР ситуацията не се е променила. Всъщност и сега тя остава същата. За мен няма значение дали експедицията се организира от обществена организация или от представители на академията на науките. Важни са артефактите и изводите от проведените изследвания. Затова днес ще разгледаме случая от 1968 година с експедицията под ръководството на Михаил Воронов.

Няколко думи за него. Изследователят е завършил Уралския политехнически институт (същия, в който е учил и Дятлов) със специалност физик-инженер. Често е спорил с преподавателите относно времето и телепортацията. Някои категорично са отричали възможността за преместване във времето и пространството, други са предполагали, че хипотетично това е възможно. Михаил Алексеевич е бил привърженик на подобни пътувания. Според него основната грешка на учените по въпросите на телепортацията или пътуванията във времето се крие в техническия подход.

Изследователят многократно е организирал експедиции. Изучавал е случаи, при които хора спонтанно са се телепортирали на големи разстояния. Най-разпространеният сюжет: „Вървели през гората и изведнъж се озовали на непознато място. Излезли на път или до село и се оказало, че са се преместили на стотици километри“. Михаил Воронов е считал тези епизоди за доказателство за съществуването на телепортацията като процес, заложен в основите на природата.

Съществуват определени закони, на които се подчинява всичко около нас – енергията и материята. Според него преместването във времето или пространството трябва да се разглежда като природен феномен и да се използват естествени, създадени от природата портали, а не да се строят машини за време и телепортация.

Тъй като в СССР учените са се отнасяли с доста голямо недоверие към гледната точка на Михаил Воронов, той сам е организирал експедиции до места, където според местните жители са се случвали случаи на телепортация. През 1962 година той пристига в Калошино, Псковска област. Там, недалеч от селото, се намирало поле, в което изчезнали двама тийнейджъри. Открили ги вечерта на 120 километра оттам. Момчетата били уплашени и не можели да обяснят какво се е случило. За съжаление, след три седмици теренни изследвания в полето, където се е случило всичко, изследователят не се е сблъскал с нищо необичайно.

Година по-късно се озовава в Южен Урал. В околностите на Горна Шория хората също са преживявали нещо подобно. Михаил Алексеевич, отчитайки липсата на конкретика относно мястото на събитието, се е спирал само за нощувка. През останалото време той и неговите спътници са вървели, изминавайки десетки километри в търсене на естествен природен портал. Тази експедиция също остава без резултат. Не успяват да открият нищо, свързано с телепортация.

През 1964 година Воронов се отправя към Самарска област. И отново, въпреки продължителното пътуване, не успява да намери доказателства за своята теория. Не се отчайва и провежда още няколко експедиции. През 1968 година Михаил заминава за Кольския полуостров. Според думите на самия изследовател, най-накрая, след години усилия, успява да докаже възможността за телепортация. И то, което е удивително – това се случва не на планираното място край Ревдозеро, където според местните е имало подобно преместване, а много преди да стигнат дотам.

До Ревдозеро така и не успяват да стигнат. Групата остава край Ловозеро и решава да проведе няколко теренни изследвания (в търсене на следи от древна мегалитна цивилизация), преди да продължи по планирания маршрут. Изследователите се отправят на север от село Ловозеро. Там започва гора и ниски хълмове – скали, обрасли с местна растителност. Михаил се изкачва на един от тях, за да се огледа, и изчезва. Участниците в експедицията твърдят, че известно време са виждали силуета му, а после той се е изпарил.

Михаил се озовава на непознато място. Самият изследовател в началото дори не разбира какво се е случило. Изкачва се на върха на хълма и се оглежда. Наоколо се виждат върховете на дърветата. Оглежда се и изведнъж осъзнава, че не вижда своите колеги. Слиза надолу, вика ги – тишина. Опитва се да си спомни подробности от маршрута, по който са стигнали до хълма, но не успява да открие нищо познато.

По-късно се установява, че Михаил се намира на пет километра от Североморск-3. Това също е на Кольския полуостров, но разстоянието между двете места е над 100 километра. Изследователят не е почувствал никакви усещания по време на телепортацията. Всичко се е случило за секунда, и фактът на преместването е осъзнат едва след като вече е станал.

Михаил Воронов не предоставя никакви доказателства за този епизод, затова колегите му (които не са участвали в експедицията) не споделят неговия възторг. Случилото се не успява да убеди онези, на които той се опитва да докаже съществуването на феномена телепортация в природата. Включително и професорите, при които е учил.

По онова време Воронов е разговарял по тази тема с Феликс Зигел – изтъкнат съветски изследовател. Той е бил един от малкото, които са повярвали на Михаил Алексеевич, но това се оказва недостатъчно, за да започнат поне някакви официални изследвания на случаи на спонтанна телепортация.