„Когато се стопят ледовете на Антарктида…“ За какво събитие разказа тибетският монах?

Тибет е загадъчно място. Там се създава усещането, че си се преместил в друго измерение или време. Няма чувство за градски живот – всичко е спокойно, подредено и строго. Съществуват манастири, в които навлизането може да предизвика сериозен конфликт с монасите. Те смятат земята, върху която се намира техният манастир, за свещена и вярват, че туристи не бива да я оскверняват с присъствието си. Такива места има дори в столицата на Тибетския автономен район – Лхаса.

През 30-те години на XX век германци, британци и руснаци пътували до Тибет, за да се срещнат с пазителите на мъдростта – местните старейшини. По онова време в Тибет била изпратена съветска експедиция под ръководството на Матвей Захаров. За разлика от Яков Блюмкин, той не изнесъл документи или артефакти, но разговарял с няколко настоятели (кхенпо), които разказали почти една и съща история за бъдещето. Интересното е, че тя засягала края на XXI век.

Монасите от Тибет пазят множество тайни. Според тях, за човечеството краят на XXI век ще бъде повратен момент. Цивилизацията ще престане да съществува в досегашния си вид. Не, няма да има война или катастрофа – напротив, ще настъпи епохата на т.нар. „златен лотос“ – всеобщ разцвет и развитие на човека. Това няма да се случи веднага, но началото на прехода ще започне именно в последните десетилетия на настоящия век. Как описвали тази епоха монасите?

Матвей Захаров научил, че на Земята вече са се случвали ери на златния лотос. През тях преминавали представители на предишни цивилизации – атлантите, преадамитите и други, живели хиляди и милиони години назад. Всичко ще започне във време, когато се стопят ледовете на Антарктида. Дали всички – не е ясно: „Просветлени наставници, оковани в ледове от десетки хиляди години, очакват своето пробуждане. Седем царе и царици от минали човечества ще се завърнат.“

Хората ще бъдат разделени според способностите си на седем направления. Ще възникнат школи по технологии, духовно просвещение, почит към стихиите и други. Всеки ще получи знания според уменията, с които се е родил. Ще бъдат построени грандиозни градове в небето и на морското дъно. В моретата и океаните ще се появят плаващи ковчези. Космосът също ще стане част от дома на човека.

Няма да има повече държави, религии и етноси. Всички, дошли в този свят, ще получат знание. Ще могат да създават с ръце и със силата на духа. За онези, достигнали съвършенство, ще се открие възможност да напускат тялото и да пътуват към други светове и планети. Наставниците ще премахнат печатите от енергийните тунели и ще позволят на хората да използват планетарната банка от знания. Тя се отваря само когато се пробудят седемте създатели на светове.

Ако всичко това е вярно, излиза, че създателите – просветлените наставници – вече многократно са идвали в нашия свят по време на предишни цивилизации. Но защо не са успели да изградят идеално общество? Според монасите, със сигурност се знае само за последните три опита. Какво е било преди тях – остава неизвестно.

Третата цивилизация преди нас загинала заради намеса на извънземни същества. Втората – преадамитите, почти идеален опит – не успели да предотвратят падането на космическо тяло върху Земята, което довело до тяхното унищожение. Предишната цивилизация според тибетските монаси били атлантите. Те разгневили самите наставници, като им отправили предизвикателство. Горделивостта, алчността и похотта напълно затъмнили разума им, и онзи, който стои над създателите, позволил да се задейства протоколът за пречистване.

Получава се следната картина. Седем велики същества (очевидно не хора) идват и си отиват, позволявайки на цивилизацията да достигне ново ниво на развитие. Над тях властва свръхсъщество (възможно – самият Абсолют). Съществуват рамки и протоколи, които трябва да се спазват, иначе има риск човечеството да бъде заличено от лицето на Земята. Според мен в думите на монасите, предадени от Матвей Захаров, има много интересни неща, и може би в тях се съдържат зрънца истина. Но трябва да се отбележи, че по същество става дума за смяна на системата.

Когато се стопят ледовете на Антарктида, ще пристигнат седемте наставници… Да, съвременното устройство на света поражда много въпроси. Понякога дори изглежда, че то не функционира и всичко се плъзга към хаос. Но нека сравним качеството на живот през XVII–XVIII век и днес. Да разгледаме технологичните аспекти на цивилизацията. Разбира се, както на мен, така и на всеки, вероятно би му се искало някой да дойде и да реши натрупаните проблеми, да свърши вместо нас работата по поправяне на грешките. Това донякъде успокоява. Осъзнаваш, че ако сбъркаш, някой ще се появи, ще поправи и ще подскаже как трябва.

Само че, най-вероятно, такива същества няма. Ние сами трябва да поправяме грешките си. Сами, с опит и усилия, да изградим достойно общество и да променим психологията си, като се отдалечим от животинските агресивни инстинкти и се насочим към съзидание. А ако тибетските монаси се окажат прави, хората няма да загубят нищо, и може би този експеримент по създаване на висша цивилизация ще се окаже успешен.