Звездни Цивилизации

вторник, 28 април 2026 г.

 След смъртта на Дейвид Уилкок останалите имена в списъка, който вече не може да бъде подминат с мълчание и подигравка




Ако беше само един случай, можеше да бъде трагедия. Ако бяха два, можеше да бъде съвпадение.Но когато започнат да се натрупват имена на хора, свързани с НАСА, Лаборатория за реактивно движение на НАСА, Национална лаборатория Лос Аламос, Масачузетски технологичен институт, ядрени технологии, космически програми, неконвенционално задвижване, материалознание, отбрана и чувствителни технологични разработки, въпросът вече не е дали „вярваме в конспирации“.

Въпросът е защо изобщо има модел, който официални институции са принудени да проверяват.
Сред имената, които се появяват в различни списъци и медийни публикации, са:

🌑 Моника Реза – Директор на групата за обработка на материали в JPL; аерокосмически инженер и съизобретател на никеловата суперсплав Mondaloy

🌑 Карл Грилмеър – Астрофизик в Caltech, работил по мисиите на НАСА NEOWISE и NEO Surveyor за откриване на обекти близо до Земята

🌑 Франк Майвалд – Главен изследовател и инженер в JPL, специалист по планетарни роботизирани системи

🌑 Майкъл Дейвид Хикс – Изследовател в JPL, работил по проекти като DART и мисията Deep Space 1

🌑 Нуно Лурейро – Професор по ядрена физика и директор на Центъра за плазмена наука и синтез към MIT

🌑 Уилям „Нийл“ Маккасланд – Пенсиониран генерал-майор от ВВС на САЩ и бивш командир на Изследователската лаборатория на ВВС (AFRL); експерт по аерокосмическо инженерство

🌑 Мелиса Касиас – Административен асистент в Националната лаборатория Лос Аламос (LANL) с високо ниво на достъп до секретна информация

🌑 Антъни Чавес – Служител в Националната лаборатория Лос Аламос, изследовател с достъп до класифицирана информация

🌑 Стивън Гарсия – Държавен служител по инвентара в Kansas City National Security Campus (KCP) в Албъкърки, отговарящ за неядрени компоненти на американския ядрен арсенал

🌑 Ейми Ескридж – Физик и съосновател на Института за екзотични науки (Institute for Exotic Science) в Хънтсвил; изследовател на антигравитация и плазмена физика

🌑 Джейсън Томас – Фармацевтичен изследовател и асоцииран директор в Novartis, работил по експериментални разработки на лекарства

Различните случаи не са еднакви. И точно затова не трябва да бъдат смесвани лековато.

Някои са самоубийства според официалните версии. Някои са убийства с известен извършител или поне обвиняем.
Някои са изчезвания. Някои са внезапни смърти с малко публична информация.
Някои изглеждат по-обясними.
Други — не.

Но общото между тях е достатъчно силно, за да поражда въпроси: защо толкова много хора, докоснали чувствителни технологични, космически или ядрени полета, започват да се появяват в една и съща карта на смърт и изчезване?

Ейми Ескридж е особено показателен случай. Тя е свързвана с изследвания около модификация на гравитацията и Антигравитационни технологии.

Смъртта ѝ е определена като самоубийство, но по-късно изплуват съобщения, в които предварително казва, че ако бъде съобщено, че се е самоубила, това не е вярно. Семейството ѝ отхвърля конспиративните интерпретации и настоява, че е имала тежки лични и здравословни проблеми. Именно тук е сложността: между официалната версия, личната трагедия и подозрението, което остава да виси.

Уилям „Нийл“ Маккасланд е друг ключов случай. Пенсиониран генерал от ВВС, свързван с лаборатории и програми около космически превозни средства и технологии за Оръжия и задвиждане с насочена енергия.

Той изчезва от дома си в Албакърки без телефон и очила, но с револвер. Местните власти казват, че не изключват нищо, но също така подчертават, че не могат да преследват НЛО теории без факти. Институциите не потвърждават конспирация, но и самото изчезване остава отворена рана.

Моника Реза изчезва по време на поход в Национална гора Анджелис. Работила е в НАСА/ Лаборатория за реактивно движение - в сферата на обработка на материали. Според полицейския доклад е била на около 30 фута зад приятелката си, когато изчезва. Тялото ѝ не е открито.

Майкъл Дейвид Хикс, също от Лаборатория за реактивно движение (JPL), умира през 2023 г. от неразкрита публично причина.

Франк Майвалд, главен изследовател в JPL, умира през 2024 г. без публично обявена причина.

Други имена добавят още пластове:
Карл Грилмеър, астрофизик, застрелян на верандата си.

Нуно Лурейро, физик в MIT, убит от бивш състудент според медийните публикации.

Джейсън Томас, учен от Новартис, изчезнал след тежка лична загуба, чието тяло по-късно е открито в езеро, като властите не подозират престъпление.

Точно тези различия са важни.
Те не доказват общ заговор, но показват колко лесно различни трагедии започват да се групират около една обща нишка.

И тук идва същинският въпрос.
Не е задължително всички случаи да са свързани. Не е задължително всяка смърт да е убийство.Не е задължително всяко изчезване да е част от тайна операция.

Но когато Конгресът, ФБР, НАСА, Министерството на енергетиката на САЩ и други агенции са поставени под натиск да дадат отговори, темата вече не може да бъде сведена до „поредната интернет параноя“.

Представители на Конгреса искат информация от агенциите, ФБР се включва в координация, а Национална администрация за ядрена сигурност заявява, че е запозната с публикациите за служители на лаборатории и обекти и разглежда въпроса.

И да, може да има преувеличения.
Може да има съвпадения.
Може да има случаи, които нямат нищо общо помежду си.
Може част от историите да са превърнати в мит от социалните мрежи.
Човек с висок интелект и здрава логична мисъл не би предпоставял определен прочит без доказателства като задължително верен.
Но би бил останал нащрек.

Там, където науката докосва чувствителни технологии, национална сигурност, космически програми и знание, което не е предназначено за масова публичност, рискът никога не е само личен.

Една от най-дискутираните в средите на независимите изследователи и привържениците е теорията за „потискане на енергията“. Теорията гласи, че петролните лобита и големите енергийни корпорации имат пряк интерес от военните конфликти в Иран и Венецуела, за да контролират конвенционалните ресурси.

Каква е логиката?
Ако учени като Ейми Ескридж или Нуно Лурейро действително са били близо до пробив в технологии като антигравитация или студен синтез, това би направило петрола излишен. Изчезването на тези експерти се тълкува от някои като опит да се спре развитието на алтернативни източници, които биха сринали трилионната петролна индустрия.

Контролът над Иран и Венецуела осигурява на САЩ господство над световния енергиен пазар. Натискът за тези войни често се приписва на индустриални петролни групи, които печелят от високите цени на енергията по време на конфликт и от договорите за възстановяване след това. Цените на петрола скочиха с около 50% от началото на агресията срещу Иран.

Институции като Los Alamos и JPL от Индустриално-военният комплекс са тясно свързани с отбранителната индустрия. Ако те разработват „чиста“ или „свободна“ енергия, това би променило геополитическото статукво, което петролните гиганти искат да запазят.

Много от имената в списъка не са просто теоретици, а хора с достъп до практически приложения:

Стивън Гарсия и Антъни Чавес са знаели точно какви материали и компоненти се движат в секретните складове на Министерство на енергетиката на САЩ и Национална администрация за ядрена сигурност.

Ейми Ескридж и нейната работа по „екзотично задвижване“ директно застрашава концепцията за традиционния транспорт и горива.

Докато Белият дом и ФБР представят изчезванията като въпрос на „национална сигурност“ и „чужд шпионаж“, критиците твърдят, че истинската причина е вътрешна – запазване на икономическата мощ на петролния сектор чрез премахване на „опасни“ иновации.

Според разследващия журналист Рос Култхарт и други анализатори на темата за НЛО, „реверсивното инженерство“ на чужди технологии е най-пазената тайна, защото то крие ключа към безкрайната енергия.

Понякога най-опасният въпрос не е:
Кой ги е убил?
А защо изобщо тези хора попадат в една и съща карта?

Защото ако това е просто съвпадение, обществото има право да го знае.
Ако не е - още повече.
И в двата случая мълчанието вече не е достатъчен отговор.
А липсата на отговор също е отговор. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар