ДУМИТЕ

Думите са най-фините, най-невидимите и в същото време най-мощните сили, с които човек разполага, защото чрез тях той не само изразява мислите и чувствата си, но и създава невидими мостове между себе си и света, между вътрешното и външното, между видимото и невидимото. Макар мнозина да казват, че думите са празна работа, именно те създават всички спорове, всички радости, всички страдания, всички възходи и падения в човешкия живот. Чрез думите човек влиза във връзка с другите, чрез думите се разбира или не се разбира, чрез думите се раждат приятелства, чрез думите се разрушават съдби. Всяка дума е като живо същество, което носи в себе си или благодат, или отрова, или светлина, или мрак. И когато човек не познава силата на думите, той ги хвърля безразборно, както някой хвърля камъни по пътя, без да знае кого ще нарани, какво ще разруши, какво ще събуди. Думите имат форма, имат цвят, имат звук, имат материя, макар и фина, и когато човек ги произнася, той изпраща в света невидими вълни, които се връщат към него като съдба. Думата „любов“ има своя форма, своя светлина, своя топлина; думата „мъдрост“ има своя структура, своя сила, своя вътрешна музика. Думите не са отвлечени понятия, те са реални същества, които живеят в пространството и се движат между хората, докосват ги, влияят им, променят ги. И когато човек произнесе дума, която не е в хармония с истината, тя се връща към него като дисхармония. Когато произнесе дума, която е в съгласие с любовта, тя се връща като благословение. Затова думите трябва да бъдат подбирани така, както природата подбира най-чистите елементи, за да създаде живот. Всяка дума трябва да бъде не само форма, но и реалност, не само звук, но и истина, не само израз, но и сила. Когато човек говори едно, мисли друго и чувства трето, думите му губят своята мощ, защото не са съгласувани. Но когато умът, сърцето и волята са в единство, тогава всяка дума става като огнен лъч, който прониква в света и създава промяна. Думите, които излизат от сърцето, са съдържателни, защото носят живот. Думите, които излизат само от ума, без да бъдат подкрепени от вътрешна истина, са празни и не оставят следа. И когато човек слуша, често чува едно, а разбира друго, защото думите не са поставени на мястото си, защото речта не е построена върху закона на истината. Истинската реч е точна, ясна, чиста, без двусмислие, без раздвояване. Тя е като светлина, която осветява пътя.

И когато човек употреби дума не на място, тя става като камък, хвърлен на пътя, който може да спъне някого. Затова думите трябва да се поставят така, както строителят поставя камъните в основата на къщата — с внимание, с мярка, с разбиране. Думите на духа са силни, когато са произнесени с любов. Думите на истината са силни, когато са произнесени с чистота. Думите на мъдростта са силни, когато са произнесени с вътрешна светлина. Една сладка дума може да отвори сърце, което е било затворено години наред. Една добра дума може да излекува човек, който е бил отчаян. Една светла дума може да разпръсне тъмнината около някого, както слънцето разпръсва мъглата. Но една лоша дума може да отрови душата, да разруши мира, да внесе смут, да създаде болка. Лошата дума носи отровна материя, която влиза в човека и го разклаща. Десет лоши думи могат да разрушат равновесието на най-силния човек. Но една добра дума, произнесена навреме, може да възстанови всичко. Думите са като вода — когато са чисти, измиват нечистотиите; когато са мътни, замърсяват. И когато човек иска да бъде здрав, той трябва да се научи да произнася правилно думата „здрав“. Когато иска да бъде щастлив, трябва да произнася правилно думата „щастлив“. Когато иска да бъде мъдър, трябва да произнася правилно думата „мъдрост“. Всяка дума има ключ, и когато човек намери този ключ, думата става сила. Има думи, които са свещени, думи, които отварят врати към невидимия свят, думи, които свързват човека с духа. Когато човек произнесе такава дума с чисто сърце, тя става като зов, който невидимият свят чува и на който отговаря. И когато човек произнесе дума на любовта, тя веднага внася светлина, топлина и сила. Думите са като семена — всяка дума, казана днес, ще даде плод утре. И ако човек всеки ден казва една добра дума, работите му ще се оправят, защото добрата дума е като слънчев лъч, който стопля почвата на живота. Думите крият мощ, по-голяма от парите, по-голяма от силата, по-голяма от знанието, защото думата е творчески акт. Когато човек каже „от мен човек няма да стане“, той затваря вратата на собственото си развитие. Когато каже „от мен човек ще стане“, той отваря тази врата. Каквото каже човек, това става, защото думите са закони, които подсъзнанието изпълнява. И когато човек е отчаян, една единствена дума може да разпръсне тъмнината и да върне светлината в лицето му. Затова думите трябва да бъдат произнасяни навреме и на място. Думата, която пада на мястото си, е благословение. Думата, която пада не на място, е разрушение. И когато човек хвърля думите си, той трябва да знае къде ще паднат, какво ще създадат, какво ще разрушат. Защото думите са живи сили, които работят в света, независимо дали човек вярва в това или не. И когато човек се научи да говори с истина, с любов, с мъдрост, с чистота, тогава думите му стават като светлина, която осветява пътя му, като топлина, която стопля сърцата, като сила, която изгражда бъдещето. Думите са живот, думите са съдба, думите са творческият огън, който оформя човешкия свят. И когато човек овладее думите си, той овладява себе си. А когато овладее себе си, той овладява живота.

В своя живот човек неизбежно стига до момента, в който разбира, че има думи, от които започва неговото щастие, и други думи, от които започва неговото нещастие, защото всяка дума е като врата, която се отваря към определено състояние на душата, и когато човек произнесе дума, той не просто изговаря звук, а поставя началото на цяла верига от вътрешни и външни събития, които се подреждат според вибрацията на тази дума. Една дума може да бъде като извор, от който потича светлина, топлина и благословение, а друга дума може да бъде като камък, хвърлен в тъмна вода, който събужда мътни сили и предизвиква страдание. Затова, когато човек започне да говори, той трябва да се спре за миг, да се обърне навътре, да се свърже с онзи тих вътрешен център, който е вратата към Божественото, и да поиска основния тон, защото основният тон е този, който внася хармония в душата и прави думите живи, чисти и силни. Една дума, казана на място, може да въведе човека в Царството на светлината, защото тя отваря съзнанието, разширява сърцето, пробужда духа. Една дума, казана не на място, може да го хвърли в дълбините на страданието, защото тя разрушава равновесието, смущава вътрешния мир, отваря врати към хаоса. Всяка дума, която излиза от езика, може да произведе велик ефект, положителен или отрицателен, защото думите са като искри, които падат върху суха трева или върху чиста вода — едната запалва пожар, другата се разтваря в тишина. И ако човек каже празна дума, която разтревожи другия, той ще бъде съден за нея, защото всяка вреда, причинена чрез думите, се връща към този, който я е произнесъл, както отровата се връща към онзи, който я е хвърлил. Има думи, които носят топлина, когато ги чуеш, сякаш огън лази по тялото и събужда живот; има думи, които носят студ, сякаш ледени пръсти докосват сърцето. И когато човек иска да разбере съдържанието на една дума, достатъчно е да постави ръка на сърцето си и да я произнесе — пулсът ще се промени, защото думите влияят на ритъма на живота. Някои думи ускоряват пулса, други го забавят, някои внасят разширение, други свиване, някои носят радост, други тревога.

Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, от една блага дума, която да излезе от устата на човека и да стопли душата на другия, защото една добра дума може да направи повече, отколкото най-голямата материална помощ. Дори тонът, с който се изговарят думите, има огромно влияние, защото тонът е носителят на вътрешното състояние. Някои думи са като вода — чистят, освежават, възрастват; други думи са като киселина — където паднат, изгарят. И ако човек не познава свойствата на думите, той може да причини големи пакости, защото думите съдържат взривни елементи, които могат да разрушат човека, ако бъдат употребени неправилно. Има думи, които са като кибритена клечка — една единствена дума може да запали цял град, да разруши цял живот, да създаде пожар, който трудно се гаси. Има думи, които са груби, отрицателни, които пораждат недоразумения, които внасят смут, които разкъсват връзките между хората. Има думи, които са експлозивни — кажеш ли ги, нещастие може да те сполети, защото те носят в себе си динамична сила, която, ако не бъде употребена правилно, се обръща срещу този, който я е произнесъл. Някои думи са като жило — ужилват човека, подуват го отвътре, разклащат го, отравят го. Лошите думи са психически отрови, които разрушават нервната система, които внасят мрак в съзнанието, които отслабват волята. И когато човек говори горчиво, любовта го напуска, защото любовта живее само там, където думите са меки, светли, чисти. Меките думи печелят доверие, успокояват, разширяват съзнанието, въвеждат човека в един по-хармоничен свят. Те са изказани с любов, и затова носят живот. Една сладка дума струва повече от злато, защото тя може да отвори врата, която сила не може да отвори. И когато човек говори сладко, любовта идва при него, защото любовта се привлича от мекотата, от чистотата, от светлината на думите. Всяка дума е като семе — ако е добро, ще даде добър плод; ако е лошо, ще даде лош плод. И когато човек разбере това, той започва да говори внимателно, да подбира думите си, да ги произнася с любов, с истина, с мъдрост. Защото думите са съдбата на човека — от една дума започва щастието, от една дума започва нещастието, от една дума започва възходът, от една дума започва падението. И когато човек се научи да говори така, че всяка негова дума да бъде светлина, топлина и сила, тогава животът му се преобразява, защото думите му стават като живи същества, които работят за него, които го водят, които го пазят, които му отварят пътища. И тогава човек разбира, че думите не са просто звуци, а живи сили, които оформят неговия свят.

Като се вслушва човек в говора на хората, той неизбежно забелязва, че много думи не са поставени на мястото си и затова внасят дисхармония в живота, защото думата, която не е в своя свят, е като камък, хвърлен в чужда градина, като тон, който не принадлежи на мелодията, като цвят, който не съответства на светлината. Думите имат свои светове, свои нива, свои пространства, и когато човек не ги класифицира, не ги подрежда, не ги поставя там, където им е мястото, той създава объркване в себе си и в другите. Има думи, които принадлежат на физическия свят, думи, които принадлежат на астралния свят, думи, които принадлежат на умствения свят, и когато човек ги смесва, той губи яснотата на израза, чистотата на мисълта, силата на чувството. Думата „любов“ например има няколко течения в себе си — възходящо и низходящо — и когато човек я произнесе без да знае кое течение активира, той създава двусмислие, защото едни хора чуват любовта на духа, други чуват любовта на сърцето, трети чуват любовта на плътта. И когато думата не е поставена в своя свят, тя губи своята сила. Затова всяка дума трябва да бъде изговорена така, че да оживее, да стане реалност, да привлече онова, което изразява. Когато човек каже „обичам парите“ и го каже правилно, парите идват при него, защото думата е произнесена с вътрешна сила, с тон, с вибрация, която отваря път. Когато каже „обичам ябълките“, ябълките идват при него, защото думата е жива. И когато каже „имам нужда от пари“ и парите не идват, това показва, че думата е била празна, без сила, без дух, без живот. Думата трябва да бъде одухотворена, за да стане реалност. И когато човек каже, че обича Бога, но не усеща Неговото присъствие, това означава, че думата е била произнесена без вътрешна светлина. Думата е мост — ако мостът е здрав, онова, което човек призовава, идва; ако мостът е слаб, думата пада в празнотата. И когато човек прави опит да изговаря всяка сутрин думата „радост“, той ще види как постепенно вътрешният му свят се преобразява, защото думата, повторена с внимание, с концентрация, с вътрешна сила, започва да създава нови форми в съзнанието. Думите могат да лекуват, когато са произнесени със сила, със събрана мисъл, с чисто чувство. Човек не трябва да бъде само любезен, но думите му трябва да бъдат пълни със съдържание, защото празната дума е като празен съд — звъни, но не храни. И човек няма представа какъв резултат произвежда всяка дума, защото думите са като невидими стрели, които летят в пространството и се връщат към този, който ги е изпратил.

Христос казва, че за всяка празна дума човек ще отговаря, защото празната дума е съскане, което нарушава хармонията на пространството. И когато милиони хора изговарят празни думи, те създават огромна дисхармония, която се връща като страдание, като объркване, като мрак. И един ден, когато човек влезе в астралния свят, ще му бъде дадена задачата да изброи всички думи, които е изговорил, да проследи последствията им, да види какво са създали, какво са разрушили. И ако не е изговорил определеното число думи, ще бъде върнат на Земята, за да довърши задачата си. Затова човек трябва да мисли преди да говори, да не нарушава хармонията, да не хвърля думи, които могат да разрушат. Всяка дума внася подтик, сила, движение в човека, и затова човек трябва да си служи само с думи, които повдигат, които облагородяват, които носят светлина. Ако не можеш да кажеш добра дума, по-добре мълчи, защото мълчанието е по-добро от лошата дума. Думата трябва да бъде като семе, което дава добър плод. И силата на думите се познава от резултата, който произвеждат. Понеже човек не знае какъв ще бъде крайният резултат, той трябва да бъде внимателен. Добрата дума носи благословение дори след двадесет и пет хиляди години, защото добрата дума е като светлина, която не угасва. Горчивата дума трае най-много четири поколения, защото злото няма корен в вечността. И ако човек е казал сто лоши думи, но една добра, тази една добра дума може да балансира всичко, защото доброто е по-силно от злото. Хубавата дума е плод, роден от Божествения Дух, който влиза в човека. 

Думите придобиват сила само когато минават през ума и сърцето, когато са живи, когато са истинни. И когато човек каже нещо и почувства радост в ума и сърцето си, това е знак, че думата е вярна. Сърцето е изворът на топлите и студените думи — топлите думи идват от топли чувства, студените думи от студени чувства. И една обидна дума може да остави рана, която не се забравя с години. Затова човек трябва да държи отровните думи в шишета, херметически затворени, защото има случаи, когато трябва да се употреби силна дума, но това е изключение, не правило. При изговарянето на всяка дума в мозъка стават промени — думите създават форми, хармонични или разрушителни. И когато човек произнесе дума като „омраза“, той създава отровни съединения в психиката и в кръвта си. Достатъчно е да кажеш една дума, за да развалиш живота си за двадесет години, и достатъчно е да кажеш една дума, за да го поправиш. Думите имат дълъг живот — те се отпечатват във въздуха и се носят от място на място. И речта съществува във въздуха, дори без грамофонна плоча — може да се възпроизведе, ако човек има приспособления. Думите на Питагор още се носят във въздуха. И затова Христос казва: за всяка дума ще давате отчет. И когато човек знае това, той става внимателен, той започва да мисли какво говори, какво изпраща в света. Думите „любов“ и „благост“, произнесени правилно, развиват сърцето и ума, събуждат силите на човека. И всяка дума, която човек изговаря, трябва да бъде като скъпоценен камък, който другият да носи със себе си, да го помни, да го пази, да го храни.