„Няма такова нещо като глобално затопляне – това е мит.“ Защо тогава да използваме химични следи?

Спомням си добре как през 70-те години на миналия век чуждестранни климатолози и еколози предсказваха нов ледников период за началото на 21-ви век. Уж ядрото на Земята се охлаждало, а океанските течения се забавяли, което неминуемо щело да се отрази на глобалния климат.

В края на 90-те години на миналия век внезапно се появи точно обратният проблем: човешката дейност затопляше планетата. Арктика и Антарктика бързо се топяха, езерата, реките и дори моретата се свиваха и пресъхваха. Ливадите се превръщаха в пустини, а горите – в степи. Температурите в моретата и океаните се покачваха и всичко това щеше да доведе човечеството до катастрофална ситуация в началото на 22-ри век.

Честно казано, звучи като поредното пророчество за края на света, от които лично съм чувал безброй през живота си. Но нека погледнем по-отблизо. Пресъхнало ли е Аралско море? Да. Каспийско море сега се свива. Според различни източници, Големите езера на Канада също преживяват трудни времена. През последните 30 години приблизително 12 700 езера са изчезнали по целия свят. Други около 100 милиона постепенно се свиват и пресъхват. Това са ужасяващи цифри. Антарктида и Арктика наистина се топят бързо.

В Африка вали сняг от няколко години.

Там, където летата някога бяха меки, сега са станали горещи, а там, където вече се смятаха за горещи, сега са опасни. Всичко това се отразява на човешкото здраве, фауната и флората на планетата. Но, честно казано, си струва да си спомним Ломоносов: ако на някои места има увеличение, на други има намаляване и обратно.

Снеговалежите вече са често срещани в Африка. Перу и Австралия виждат сняг за трета поредна зима, сняг, какъвто никога преди не са виждали, освен в планинските райони. Образуват се и нови резервоари, макар и не в същите количества, в които пресъхват. Водата не изчезва от Земята. Тя се изпарява, отново се утаява. Ледът се топи и насища океана. Всичко е взаимосвързано. Но температурите, според климатолозите, се повишават по цялата планета. И нещо трябва да се направи по въпроса, докато ситуацията е обратима.

Какви предложения правят учените? Оказва се, че има не само предложения, но и действия! През 2019 г. американските власти потвърдиха използването на пръскани вещества в горните слоеве на атмосферата. Така наречените химични следи, изпускани от самолети, вече не са мит. Те са реални, въпреки че организаторите им твърдят, че няма нужда да се страхуваме от тях. Те са само един от методите за въздействие върху атмосферата на планетата.

Използвайки специално разработен химичен състав, те влияят на скоростта, с която облаците се нагряват и охлаждат. Това позволява поне известен контрол върху температурата в даден регион. Пръсканите вещества съдържат силиций, калций и някои „други“ елементи.

Идеята зад този метод е цялостно въздействие върху атмосферата. Първо, той отразява част от слънчевата светлина обратно в космоса. Второ, изкуствено охлажда различни слоеве на атмосферата. Трето, насища облаците с агенти, произвеждащи дъжд. От 2019 г. насам правителствата на САЩ, Израел, Австралия, Великобритания и Канада харчат до 300 милиона долара годишно за тези благородни цели. Това е доста значителна сума, но борбата за бъдещето на планетата е безценна! Нали? Очевидно това е било така до 2025 г.

Те напръскаха специална смес, за да охладят земната атмосфера.

През 2025 г. Австралия, Израел и Канада отказаха да продължат участието си в пръскането на този аерозол в горните слоеве на атмосферата. А с идването на републиканците на власт, Съединените щати официално прекратиха мисията си за спасяване на климата на планетата. Аргументът е забавен: няма такова нещо като глобално затопляне; това е измислица, предназначена да набере средства за предполагаема борба срещу несъществуващ проблем. Междувременно, химикалки все още се използват, само че сега имат различно предназначение.

Миналата година правителството на САЩ одобри подобни мерки за обогатяване на валежите в селскостопанските райони на страната с минерали. По този начин въздействието върху атмосферата продължава. Тя все още се напомпва с кой знае какво. Накратко, историята с пръскането на химикали в атмосферата на планетата е пълна с мистерия и объркване. Никой не може наистина да отговори какво точно се случва или каква е целта на тези мерки.

Дали тези опити за борба с глобалното затопляне някога са били наистина такива, или това е просто разсейване? Никой не разбира. Надявам се, че човекът, играейки си на бог по този начин, няма да навреди на себе си или на планетата. В противен случай това би могло да предизвика токсични дъждове и много други. Хората са извършили много необмислени действия през цялата история.