Момиче разказа как се е събудило в друга епоха и едва е оцеляло. 

 Преди две години чух история от млада жена, която твърдеше, че е преживяла пътуване във времето. Да, традиционната наука е изключително скептична към подобни твърдения и в някои случаи учените дори обявяват пътуването във времето за невъзможно. Ирина Семенова е родена в Мончегорск, Мурманска област, и след като завършва училище, се мести в Санкт Петербург, където се записва в университет, като ученето ѝ се отдава лесно и това ѝ печели добра репутация сред преподавателите. В четвъртия си курс, точно преди последните изпити, за които се подготвяше усърдно както винаги, се случи нещо странно, защото Ирина изчезна, не се яви на предварителния си час и не отговори на обажданията на класния си ръководител или на приятели, а малко по-късно родителите ѝ се включиха в издирването, след като научиха за изчезването ѝ от приятелите на дъщеря си. Когато минал един ден и нямало никакви новини от студентката, семейството ѝ се свързало с полицията, а ден по-късно момичето най-накрая било намерено, по-точно се появило в дома си, но състоянието ѝ не било добро и Ирина била приета в болницата за преглед и лечение. Те открили различни наранявания и на всички било ясно, че е била нападната, възможно е дори да е била държана в плен, и тъй като през цялото време е била в съзнание, започнали да я разпитват какво се е случило и какво си спомня, но историята на Ирина звучала като делириум, произтичащ от шок, въпреки че тя била убедена, че казва истината. „Не мога да разбера какво точно се е случило, учех за изпити през последните няколко дни, заспах както обикновено в 22:30 и се събудих от силна неприятна миризма, чувствах се сякаш бях в някакъв обор, където отглеждат добитък, миришеше на животни, коне, крави, прасета, сено, пръст, тор, невероятна комбинация, едва не повърнах, все едно някой ме беше залял със студена вода, защото бях заспала в апартамента си, а се събудих в тъмен обор върху сено.“ Наблизо се движеше нещо, но тя не можела да разбере какво е, ужасила се и се изкачила по-високо до върха на купа сено, отвън било светло, вътре тъмно, едва виждала, и след известно време осъзнала, че е в стая с конете. Опитала се да надникне през пукнатина между дъските към околността и видяла селска картина, хора облечени в работни дрехи, които изглеждали сякаш са от музей или от театрална постановка, извикала за помощ, двама мъже се приближили, говорели на език, който тя не разбирала, може би немски, отворили вратата, ярка светлина ударила очите ѝ, единият, по-възрастният, започнал да ругае, вторият я сграбчил грубо, издърпал я навън и я хвърлил на земята болезнено, гледали я сякаш е нещо невероятно, със страх и изненада, а тя се чувствала неспокойно. Мъжете я хванали за ръцете и я завлекли към къщите, сградите приличали на селски постройки с дървено кметство в центъра, жените я поглеждали и закривали очите си, някои се молели, децата били прибирани по домовете, спрели на стъпалата на кметството, по-възрастният влязъл вътре и извикал монах, наречен Сулеф или Сулф, произношението не било ясно, той се приближил до Ирина, хванал брадичката ѝ, погледнал я в очите, огледал зъбите, тила, врата, раменете, после кимнал и те я завлекли напред към подземна килия.

 Клетката била със застоял въздух, мокър каменен под, носели ѝ вода и гнили зеленчуци, остатъци, сякаш обелки, водата имала отвратителен вкус, като миризма на езера и блата, когато цъфтят, тя седяла в непрогледен мрак, молела ги да обяснят какво искат, кои са, но не разбирала речта им, нито те нейната. Сулеф идвал и опитвал да я пита нещо, тя плачела и ги молела да я пуснат, накрая събрала сили и се преборила с мъжа, който носел храна, той държал факла, тя му я грабнала и го ударила в лицето, било ранна сутрин и единственото, за което мислела, било да бяга, но не знаела накъде. В крайна сметка вътрешен глас ѝ казал да се върне там, откъдето всичко започнало, промъкнала се до плевнята, покатерила се вътре, скрила се в сеното и се молела силно всичко да спре, чула хора да викат отвън, после да влизат в плевнята, и тогава настъпила тишина, тя отворила очи и се озовала отново в апартамента си, вече в леглото, но цялата мръсна, с рани, синини и силни болки в стомаха, а в болницата казали, че е била отровена и е трябвало да пие тази вода, за да оцелее. След инцидента Ирина анализирала всичко и вярвала, че се е озовала в средновековно европейско село, била е държана в тъмница, вероятно смятана за вещица, а най-интересното било, че предишният наемател на апартамента е изчезнал шест месеца по-рано, което я карало да мисли, че там понякога се отваря портал към миналото, и вместо да изкушава съдбата, тя се изнесла и оттогава нищо подобно не се е случило.