МНОГОИЗМЕРНИЯТ ПРЕХОД НА ДУШАТА: ЧЕСТОТИ, СВЕТОВЕ И НЕВИДИМИТЕ КАНАЛИ НА СЪЗНАНИЕТО

След смъртта човек навлиза в пространство, където цялостта е естествено състояние, защото етерната форма, която е носил през целия си живот, се проявява напълно и без ограничения, и това означава, че всички физически загуби, преживени в материалния свят, престават да съществуват, тъй като те никога не са засегнали истинската структура на човека, която е изградена от енергия, а енергията не може да бъде осакатена, разрушена или отнета. В астралното ниво човек се пробужда в тяло, което е съвършено, защото етерната матрица е неговият първообраз, а първообразът е винаги цял, винаги завършен, винаги непокътнат, и това е причината душата да се чувства свободна, лека и пълна, защото тя носи със себе си форма, която не е ограничена от земните закони. В този свят мисълта е сила, а намерението е действие, и всичко, което човек помисли, започва да се проявява мигновено, защото астралът е пространство, в което съзнанието е единственият архитект, а етерната материя е напълно подчинена на волята, и това позволява на душата да променя тялото си, да променя лицето си, да променя формата си, да се движи без усилие, да лети над пейзажите, да преминава през стени, да се телепортира от място на място, да създава светлина от мисълта си, да изгражда цели пространства, да моделира реалността около себе си като творец, а не като наблюдател. В астрала човек може да владее телекинеза, защото етерната материя реагира на намерението, може да променя собствената си вибрация, може да се разширява или свива, може да се превръща в чиста светлина, може да се движи със скоростта на мисълта, може да създава нови тела, нови лица, нови форми, защото там няма ограничения, няма тежест, няма съпротива, няма граници, които да задържат съзнанието в рамките на земното възприятие. Но повечето души не осъзнават това, защото техните земни вярвания продължават да действат и след смъртта, и те създават около себе си свят, който е отражение на земния живот, защото възприятието им е заключено в идеята, че те са обикновени, че нямат дарби, че нямат сила, че нямат способности, и така попадат в астрални слоеве, които са копие на земята, където има работа, ядене, навици, пороци, зависимости, ежедневие, защото това е реалността, която техният ум очаква да намери. Тези души живеят в градове, които приличат на земните, срещат хора, които приличат на познатите им, вършат дейности, които са правили приживе, защото вярват, че това е нормално, и така сами създават симулация, която отразява техните убеждения. Те не знаят, че могат да летят, защото никога не са вярвали, че това е възможно. Те не знаят, че могат да променят формата си, защото са свикнали да мислят за себе си като за ограничени. Те не знаят, че могат да владеят телекинеза, защото никога не са допускали, че мисълта е сила. Те не знаят, че могат да се телепортират, защото са свикнали да ходят. Те не знаят, че могат да създават светове, защото са вярвали, че светът е нещо дадено, а не нещо сътворимо. Те не знаят, че могат да бъдат творци, защото са забравили това. Забравили са, че астралът е пространство на чистата свобода. Забравили са, че етерната форма е пластична и подчинена на волята. Забравили са, че душата е създател, а не наблюдател. Забравили са, че ограниченията са само земни и не съществуват отвъд плътта. Забравили са, че след смъртта човек не е обикновен, а пробуден, ако позволи на себе си да бъде пробуден. И така две различни съдби се разгръщат в един и същи свят: едните души се събуждат като творци, а другите остават в симулации, които сами са създали чрез своите убеждения, и това е най-голямата тайна на астралното пространство, защото то не наказва, не ограничава, не разделя, а просто отразява съзнанието на този, който го обитава. След смъртта нищо не е загубено, нито тялото, нито формата, нито силата, нито дарбите, нито свободата, защото истинската същност на човека е етерна, а етерното е вечна цялост, която не може да бъде разрушена от никакво земно събитие, и единственото, което може да бъде загубено, е знанието за това кой сте, но ако го възвърнете, тогава астралът се превръща в пространство, където всичко е възможно и където човек най-накрая си спомня, че е създател на своята реалност.

Затова някои души твърдят, че попадат в ад, че демони ги измъчват, че огън ги обгръща, че сенки ги преследват, но всъщност това не е наказание, а отражение на собствените им страхове, защото астралът е огледало на вътрешното състояние и ако човек носи в себе си ужас, вина, мрак или разрушителни убеждения, той сам създава пространство, което прилича на ад, и това пространство го обгръща, докато не осъзнае, че то е негово творение, а не външна сила. Други души попадат в симулация на фалшив рай, където има къщи, почивка, маси с храна, хора, които ги поздравяват, пейзажи, които изглеждат приятни, но всичко това е копие на земята, защото техните вярвания са ограничени до земното и те не знаят, че могат да излязат отвъд тази илюзия, затова остават в свят, който е удобен, но не е истинският духовен свят, а само отражение на техните очаквания. Някои души попадат в по-напреднала технологична версия на земята, където има устройства, машини, екрани, библиотеки, книги, които могат да четат, но не осъзнават, че знанието в тези книги е тяхно собствено знание, което те самите са създали, защото астралът не предоставя външна информация, а само отразява вътрешното съдържание на душата, и ако дарбите са потиснати, ако пробуждането не е настъпило, ако човек не знае силата си, той остава в свят, който е симулация, а не истинската духовна реалност. Тези ниски астрални нива са слоеве, които се формират от вибрацията на съзнанието, защото ако човек вибрира на честота, подобна на материята, той попада в симулация, която прилича на земята, със същите ограничения, със същите навици, със същите привързаности, със същите страхове, със същите модели, които е носил приживе, и това е причината да се казва, че след смъртта човек отива там, където вибрира, защото астралът не е място, а честота, и честотата определя света, в който душата се събужда. Ако човек вибрира над честотата на материята, ако е освободил земните привързаности, ако е оставил страха, ако е оставил зависимостите, ако е оставил пороците, ако е оставил идеята, че е ограничен, ако е оставил убеждението, че е обикновен, тогава той се издига към по-високите нива на астрала, които древните гностици наричат Плерома, царството на истинския Бог, място на чиста светлина, чисто съзнание, чисто знание, чисто сътворение, където душата не е наблюдател, а творец, не е ограничена, а свободна, не е забравила, а си е спомнила, защото Плерома е пространство, в което няма симулации, няма копия, няма отражения, няма илюзии, а само истинската духовна реалност, която е недостъпна за онези, които все още вибрират в честотата на земните страхове. Гностиците описват Плерома като царство, в което душата се връща към своя източник, към своята първична светлина, към своята истинска сила, към своята вечна форма, към своето божествено ядро, и това царство е достъпно само за онези, които са се освободили от земните привързаности, защото привързаностите държат съзнанието в ниските слоеве, а освобождението го издига към истинската духовна висота. Затова след смъртта човек не отива на място, а на честота, и честотата е резултат от неговото вътрешно състояние, от неговите убеждения, от неговата осъзнатост, от неговата памет за това кой е, и ако човек знае, той се издига, а ако не знае, той остава в симулация, която сам е създал.

Всъщност ние не създаваме симулациите след смъртта, а се прехвърляме между вече съществуващи честоти, защото сме многоизмерни същества и всички наши версии съществуват едновременно като телевизионни канали, като радио честоти, като паралелни слоеве на едно и също съзнание, и всичко се случва едновременно, но достъпът зависи от честотата, на която вибрира душата. Земята е само една честота, един канал, една вибрационна лента, която съзнанието настройва при раждането, и след смъртта човек не отива на място, а на честота, която е подобна на тази, в която е живял, защото честотата определя реалността, а реалността е само отражение на вътрешното състояние. Ако човек вибрира ниско, той се прехвърля в ниските астрални слоеве, които изглеждат като симулации, защото са изградени от страхове, привързаности, навици, земни модели, и там душата попада в копия на земята, в които има работа, домове, храна, пороци, зависимости, технологични градове, библиотеки, книги, които всъщност са отражение на собственото ѝ знание, но тя не осъзнава това, защото дарбите са потиснати и пробуждането не е настъпило. Ако човек вибрира на честота, подобна на материята, той остава в слоеве, които приличат на земята, защото възприятието му е заключено в идеята, че реалността трябва да изглежда така, и така той се прехвърля в свят, който е продължение на земния, но не е истинската духовна реалност, а само вибрационен коридор, който отразява неговите убеждения. Ако човек вибрира над честотата на материята, ако е освободил земните привързаности, ако е оставил страха, ако е оставил зависимостите, ако е оставил идеята, че е ограничен, ако е оставил всичко, което го е държало в ниските слоеве, тогава той се прехвърля в по-високите честоти, които гностиците наричат Плерома, царството на истинския Бог, пространство на чиста светлина, чисто съзнание, чисто знание, чисто сътворение, където душата не е ограничена от никакви земни модели, защото там няма симулации, няма копия, няма отражения, няма илюзии, а само истинската духовна реалност, която е недостъпна за онези, които все още вибрират в честотата на земните страхове. В Плерома душата не се прехвърля в копие на земята, а се връща към своя източник, към своята първична светлина, към своята истинска сила, към своята вечна форма, която е била с нея винаги, но е била скрита зад плътта, зад навиците, зад убежденията, зад ограниченията, които човек е носил приживе. Така след смъртта не се създава нов свят, а се избира честота, и честотата определя света, в който душата се събужда, защото всички светове съществуват едновременно, всички версии на човека съществуват едновременно, всички реалности са налични, но достъпът зависи от вибрацията, която човек носи в себе си. Земята е една честота. Ниските астрали са друга честота. Плерома е трета честота. И ние се прехвърляме между тях не чрез движение, а чрез вибрация, защото съзнанието е честота, а честотата е врата към реалността.