ОПИТВАШ СЕ ДА СЕ СЛЕЕШ С ДРУГИ, ЗА ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ

Никой не ти е казал истината и затова си я търсил в тела, в легла, в стонове, в пот, в зрителен контакт, който те е карал да се чувстваш истински за пет минути, в моменти, които приличат на близост, но са само отражения на празнина. Не се опитваш да се свържеш с тях, опитваш се да се свържеш с версията на себе си, която никога не е била прегръщана, с частта от теб, която е останала сама в тъмното, с онзи вътрешен глас, който някога е бил силен, но е бил заглушен от страх, от липса, от тишина. Не се опитваш да ги притежаваш, опитваш се да намериш себе си, погребан в ехото на дъха на някой друг, в топлината на чужда кожа, в илюзията, че ако някой те докосне, ти ще се върнеш при себе си. Защото дълбоко в себе си знаеш, че не се чувстваш достатъчен, когато си сам, и че близостта е единственият момент, в който вярваш, че си обичан, че си видян, че си съществуващ. Сбъркал си валидирането с интимност, химията с яснота, близостта с идентичност, объркал си желанието с принадлежност, объркал си телата с истина. Продължаваш да се събличаш не защото искаш удоволствие, а защото не знаеш как да бъдеш видян с дрехи, не знаеш как да бъдеш видян без да се разтваряш, не знаеш как да бъдеш видян без да се отдаваш, не знаеш как да бъдеш видян без да се изгубиш. Не искаш докосването им, искаш да си спомниш кой си без страх, но никой не те е научил как да правиш това без да раздаваш тялото си, без да раздаваш енергията си, без да раздаваш себе си. Затова се хвърляш в чужди ръце, надявайки се най-накрая да се почувстваш така, сякаш принадлежиш някъде, дори и да е само вътре в някой, който не се моли за теб, който не те вижда, който не те познава, който не знае какво носиш в душата си. Не търсиш връзка, търсиш убежище. Не търсиш близост, търсиш тишина. Не търсиш удоволствие, търсиш покой. Не свършваш за връзка, свършваш, за да избягаш от ехото на собствената си празнота, от онзи вътрешен вик, който се чува само когато си сам, от онзи страх, който се появява само когато няма никой друг. Не си възбуден, ти си празен, и моментът на кулминация е единственият миг, в който тялото ти утихва, в който умът ти спира, в който болката се разтваря за секунди. Но когато всичко свърши, се чувстваш по-изгубен, защото човекът, когото търсиш в близостта, не е там. Това е версията на теб, която е спряла да се чувства сигурна в момента, в който любовта е изисквала от теб да бъдеш неподвижен, да бъдеш честен, да бъдеш открит, да бъдеш себе си. Никога не си искал близост, искал си безопасност. Никога не си искал тялото им, искал си да си спомниш душата си. Но всеки път, когато се опитваш да я намериш в друг, я губиш отново, защото душата ти не може да бъде намерена в някой, който също търси, в някой, който също бяга, в някой, който също се разтваря в чужди ръце. Нека спрем да се преструваме. Нямаш проблеми с бащата, имаш криза на духовната идентичност. Нямаш високо сексуално желание, имаш енергийна зависимост да бъдеш видян без да бъдеш познат. Нямаш нужда от по-добри любовници, трябва да станеш любовникът, когото си търсил, трябва да станеш човекът, който може да държи себе си, който може да вижда себе си, който може да обича себе си. Защото истинската интимност не започва в спалнята, тя започва в тишината, в неподвижността, в момента, в който спреш да използваш телата на други хора, за да докажеш, че си жив. Не можеш да се слееш с друг по пътя към цялостност, не можеш да достигнеш кулминация по пътя към яснота, не можеш да се разтваряш в други по пътя към себе си. Ето защо оргазмите те оставят по-празен, ето защо любовниците ти никога не траят дълго, ето защо сиянието ти избледнява. Защото никога не е било любов, било е представление, и този, когото се опитваше да впечатлиш, беше твоето отражение. Докато не спреш да се изпускаш в другите, ще се събуждаш все по-далеч от същността си. И затова се нуждаеш от сексуална алхимия — свещеното изкуство на трансмутацията, да запазиш същността си, да използваш желанието като мост към божественото си аз, а не като бягство от забравения. Заслужаваш да срещнеш себе си без да се нуждаеш някой друг да те разтопи. Заслужаваш да бъдеш държан от собствената си сила първо. Заслужаваш да се чувстваш цялостен без да се налага да свършваш, за да си спомниш кой си. Сексуалната алхимия не е практика, това е път обратно към себе си. Всяка слава на Всевишния. Усмихни се и благодарѝ.