Феноменът Кищим, мексикански стил: Историята на един малък хуманоид от Мексико

Историята за загадъчното същество от Кищим винаги е предизвиквала любопитство, но малцина знаят, че подобен феномен се е случил и в Мексико, в страна, където древните вярвания за духове, предци и невидими сили са толкова силни, че проникват в ежедневието на хората, и именно там таксиметровият шофьор Мигел преживява нещо, което променя целия му живот, защото докато се връщал към столицата след поредната поръчка, изведнъж в главата му прозвучал глас, не от радиото, не от телефона, не от околните, а от самата вътрешност на съзнанието му, глас, който не произнасял думи, а викал като бебе, като плач, като зов, който не идвал от конкретна посока, а сякаш от самата му душа, и внезапността на този звук го накарала да спре рязко, да се огледа, да се вслуша, да се опита да разбере какво точно го вика, защото липсата на посока била толкова необичайна, че сякаш самото пространство говорело. В Мексико вярата в духовете е древна и дълбока, и Мигел не знаел дали това е предец, който го предупреждава, или зъл дух, преоблечен като бебе, защото в тази страна духовете често говорят чрез символи, чрез звуци, чрез усещания, и докато таксиметровият шофьор дишал чистия въздух на предградията, той осъзнал, че трябва да тръгне в определена посока, сякаш невидима сила го води натам, сякаш вътрешният му глас е станал компас, който го насочва към нещо, което не разбира, но трябва да види, и страхът, който първоначално се появил, изчезнал, сякаш някой го бил потиснал, оставяйки само любопитство, чувство за дълг, странно усещане, че трябва да помогне на този, който го вика. Без да осъзнава какво прави, Мигел последвал вътрешния си зов, вървял, вървял, докато не видял малко същество, високо около 15 сантиметра, с матово сива кожа, с огромни черни очи с форма на бадем, с ръце, които имали четири пръста, но без палци, с тяло, което не приличало на човешко, но имало хуманоидна структура, и съществото запълзяло към него, бавно, тихо, странно, и в този момент Мигел осъзнал, че нещо необичайно се движи към него, и отскочил настрани, защото ако това беше бебе, то беше най-необичайното бебе, което човек може да види, и волята му се върнала, страхът се върнал, инстинктът се върнал, и той хукнал към колата си, качил се, потеглил към столицата, изпълнил още няколко поръчки, опитвайки се да забрави случилото се, но посред нощ го събудил странен шумолящ звук, звук, който не приличал на животно, не приличал на човек, не приличал на нищо познато, и когато отворил вратата, видял същото същество да пълзи по прага, да го гледа с огромните си черни очи, да се приближава, и той тръшнал вратата и се обадил в полицията.Полицаите пристигнали, въпреки необичайния повод, и съществото все още било на верандата, малко, странно, сиво, с огромни очи, приличащо на бебе, но не и човешко, и те го вдигнали, отнесли го до колата, казали на Мигел, че ще го откарат в болницата, за да се изяснят обстоятелствата, и един полицай останал с Мигел, който му разказал всичко, а другият отишъл със съществото в болницата, където лекарите настоявали, че това не може да е човек, защото температурата му била 27 градуса по Целзий, защото кръвният му състав бил различен, защото рентгенът показал десетки разлики във вътрешната му структура, защото всичко в него било чуждо, непознато, необяснимо.

 Властите били информирани, направен бил опит хуманоидът да бъде транспортиран до тайна лаборатория, но се случило нещо необяснимо – колата била открита отстрани на пътя, а целият екипаж бил разпръснат из района в безсъзнание, професионалисти, обучени специалисти, хора, които не би трябвало да губят съзнание просто така, и никой не можел да си спомни какво се е случило, никой не знаел как е стигнал там, никой не помнел момента на инцидента, и месеци по-късно спомените им започнали да се връщат, но само частично, само фрагменти, само сенки от миналото, никой не можел да си спомни конкретния ден, конкретния момент, конкретното събитие, а опитите за регресивна хипноза били неуспешни, защото спомените били внимателно запечатани, блокирани, защитени, сякаш някой или нещо не искало те да бъдат възстановени. Когато инцидентът станал публичен, уфолозите предположили, че съществото може да е било интелигентен хуманоид с много силни телепатични и екстрасензорни способности, който, усещайки опасност, е повлиял на околните и е избягал, и някои дори предположили, че може да са били няколко, че може да са наблюдавали хората, че може да са търсили контакт, че може да са търсили помощ, че може да са търсили нещо конкретно от Мигел, и основният въпрос остава – защо са били тук, какво са искали, защо са се свързали с него, защо са се появили в предградията, защо са се върнали в дома му, защо са били толкова малки, защо са били толкова различни, и дали това е било предупреждение, контакт, случайност или част от нещо много по-голямо, което човекът все още не разбира. Самият Мигел не знае отговора и е доволен, че не се е сблъсквал с нещо подобно отново, но историята остава, живее, шепне, и напомня, че светът е много по-странен, много по-дълбок, много по-мистериозен, отколкото сме готови да приемем.