СЛИВАНЕТО НА СВЕТОВЕТЕ И ПОЯВАТА НА ПРАИСТОРИЧЕСКИ СЪЩЕСТВА: КОГАТО ДРЕВНИТЕ ЧУДОВИЩА СЕ ЗАВРЪЩАТ В НАШАТА РЕАЛНОСТ

Огромната морска змия, забелязана край бреговете на Барселона, е само първият видим знак, че пластовете на реалността започват да се приплъзват един към друг, че честотите на планетата се променят, че мембраната между измеренията изтънява и онова, което някога е било скрито в паралелни светове, започва да се проявява в нашия свят като ехо от древни епохи, които никога не са изчезвали, а само са били отделени от нас чрез вибрационни граници. Когато преди няколко седмици в Англия беше заснет летящ дракон, мнозина го нарекоха измама, но всъщност това беше вторият знак, че световете се разместват, че времевите линии се припокриват, че съществата от други честотни слоеве започват да преминават през вибрационната мембрана, защото Земята навлиза в нов спектър на съществуване, в който онова, което наричаме митология, се оказва просто друга форма на реалност. Ние сме многоизмерни същества, които съществуват едновременно в няколко паралелни линии на време, няколко честотни нива, няколко алтернативни реалности, но съзнанието ни е настроено да вижда само един слой, само една честота, само една версия на света, и когато честотата на планетата се промени, съзнанието се разширява, сетивата се пробуждат, а завесата между измеренията започва да се разкъсва, позволявайки на същества от междинните светове да се проявят. Затова морската змия изплува – тя не се е върнала, тя просто е станала видима за нашата честота. Затова драконът е заснет – той не е възкръснал, той просто е преминал през вибрационната мембрана. Затова чудовища, изчезнали видове, елфи, феи, русалки започват да се появяват – те не са фантазия, а същества от други честоти, които сега резонират с нашата. Честотата на планетата се изменя, защото Земята навлиза в нов цикъл, в нова епоха, в ново вибрационно състояние, и когато честотата се издига, реалността се разширява, времето се пренарежда, пространството се раздвоява, а световете започват да се припокриват като слоеве на една и съща космическа книга, която се разгръща пред очите ни. Ние започваме да виждаме създания от междинните измерения, от древните времена, от алтернативните линии на историята, защото нашият свят вече не е изолиран, а се превръща в кръстопът на реалности, които се сливат, преплитат и проявяват. Огромната морска змия е знак, че завесата се разкъсва и че океанските светове от други епохи се приближават към нашия. Летящият дракон е знак, че небесните измерения се приплъзват към нашата атмосфера. Появата на чудовища е знак, че времевите пластове се разместват. Изчезналите видове са знак, че паралелните линии на еволюцията се проявяват. Елфите и феите са знак, че магическите измерения се приближават. Русалките са знак, че водните светове от други честоти се разгръщат пред нас. Ние сме свидетели на началото на епоха, в която реалността няма да бъде твърда, а течна, в която световете ще се припокриват, в която съществата от други измерения ще се проявяват, защото планетата се променя, честотата се издига, а ние – многоизмерни същества – започваме да виждаме онова, което винаги е било тук, но е било скрито зад вибрационната завеса. Това е разгръщане на космическата структура, разширяване на възприятието, пробуждане на сетивата, разтваряне на границите между епохи, измерения и реалности, което ще доведе до свят, в който драконите, морските змии, чудовищата и магическите същества ще бъдат част от нашето ежедневие, защото нашият свят вече не е сам, а е част от огромна многоизмерна мрежа, която започва да се проявява.