През 50‑те години на миналия век в село близо до Калуга се ражда момче, което си спомня живота в Древна Индия.

 – Здравейте! Има ли нещо друго за Древна Индия? „Добро утро, Альоша. Вече си чел всичко по тази тема. Всичко, което имаше в училищната библиотека.“ – Не само в училище... В нашето село също няма нищо. Разочаровано момче отишло на час. Алексей е роден в семейство в Калужска област през 50‑те години на миналия век. Баща му работел на трактор в селото, а майка му прекарвала по цял ден на полето. Поколението от 40‑те и 50‑те години на миналия век пораства бързо. На 10 години момчето вече помагало вкъщи и фермата в свободното си време. Беше много необичайно. Разказвало на всички около себе си – родители, приятели, съседни баби, съученици и учители – че си спомня как е живял в древна Индия. Малцина вярваха на историите му, тъй като детето беше прочело всяка книга за древната земя в училищната библиотека и селската библиотека. Някои открито се подиграваха с Альоша, сякаш той си измисляше всичко и си фантазираше. Тези, които обичаха да слушат истории за далечна Индия, с удоволствие ги посещаваха в двора или дори у дома, където момчето споделяше предполагаемите си спомени. Например, той описа как е правил празнични плоски питки за подношения на Ганеша. Днес те се приготвят по различна рецепта: млякото се смесва с тестото и се пече. Альоша обаче каза, че плоските питки се приготвят с брашно и вода, заедно с подправки. Оформяли са се в кошници, а млякото се е наливало в тях непосредствено преди сервиране. Той си спомняше как са го учили да язди кон, макар че винаги е копнеел да язди слон през живота си, но това е привилегия, която трябва да се заслужи. Момчето разказа как е трябвало да гаси пожар, след като е бил запален. Войните между клановете за богатство, престиж, влияние и власт са били постоянни. Беше подобно на вражди на домакинско ниво. Альоша си спомни името му: Арун — червена звезда. Арун работеше като чирак на ковач. Знаеше как да изработва брони, мечове и боздугани, но особено обичаше слонски доспехи — огромни, тежки, мощни и украсени с различни камъни и инкрустации. С течение на времето Арун стана пълноправен ковач и отвори собствена работилница. Братята му му помогнаха да я обзаведе и да построи пещ, ковачница и топилня със собствените си ръце. След това той набирал чираци. Благодарение на работата му семейството става известно и авторитетът му нараства. Много от онези, които преди това са се съмнявали в него, започват да се отнасят с известно благоговение към семейството на Арун. Той не постига особен успех. Не е основният доставчик на броня или други предмети за армията, но продуктите му се смятат за изящни.Един ден в двора им влязъл странстващ монах. Той видял ковача и казал, че е много полезен, но му липсва духовно развитие. Предложил му да започне да посещава храма, за да научи стъпките по пътя към просветлението. Арун отказал, не защото не искал да чуе съвета на монаха, а защото нямал време. Мъжът прекарвал цялото си свободно време, работейки в ковачницата или в собствената си работилница, където преподавал ковачество на учениците си. Альоша имал много спомени, свързани с предишното му въплъщение като Арун. Затова искал да прочете колкото се може повече книги за Древна Индия, за да сравни точността на информацията, която се съдържа в тях. Алексей някак си си спомни сцени от живота в Древна Индия. Когато Алексей пораснал и се завърнал от армията, той се преместил в Калуга, записал се в университет и продължил да търси литература по темите, които го интересували. В крайна сметка мечтаел да посети Индия, но това се превърнало в толкова нереалистична мечта, че в крайна сметка се отказал от идеята. На 55‑годишна възраст, през 2007 г., Алексей се запознава с изследователя Михаил Веретеников, който записва неговите „спомени“ за живота в древна Индия. Той също така организира пътуване до азиатската страна за него, но при условие, че Михаил ще запише всичко. Мястото, където Арун хипотетично някога е живял, никога не е открито. Храмът на Ганеша също е бил възстановен и ремонтиран; според спомените на Алексей, той е бил много различен от този, който Арун е посещавал като дете. За съжаление, опитите да се открие дори и най‑малката следа, нещо познато, бяха неуспешни. След като обаче разговаря с духовни наставници чрез преводач, Алексей разбира, че не е сам. Хора от цял свят, които помнят минали животи, идват в Индия, където вярата в прераждането е особено силна. Според Михаил, Алексей не си е измислял нищо и не са оцелели никакви материални доказателства, защото са минали 2000‑3000 години. Много неща са се променили през това време. Вижте който и да е град; той се променя почти напълно за 500‑600 години. Но тук говорим за къща, работилница, ковачница – разбира се, те биха могли да бъдат разрушени и толкова отдавна, че никой да не ги помни. А спомените на един човек във всеки случай биха били недостатъчни, за да се образува пълна картина. От друга страна, има и такива, които гледат на цялата тази история и на много други случаи на прераждане със скептицизъм. Науката отрича съществуването на доказани факти за прераждането, но псевдонаучната литература описва множество подобни епизоди. Следователно, според мен, подобни истории са спорни.