ТЯ ДОПЛУВА И КАЗА: „МАХАЙ СЕ.“ ИСТОРИЯТА НА НИКОЛАЙ И СЕСТРА МУ НАСТЕНКА

 Предполагам, че подобни истории са се случвали от време на време в различни краища на страната ни. Лесно е да се кикотиш и подиграваш, когато става въпрос за мистични събития, но като човек, който се е сблъсквал с необяснимото повече от веднъж в живота си, мога да ви уверя, че неизбежно има зрънце истина в огромното количество фолклор. Обичам да общувам с хора. Когато бях по-млад, често пътувах до села и махали. На такива места неизбежно срещах хора с не само една, а десетки интересни истории. Хората, живеещи в градовете, са забравили кои са домовите, полевиците, мавките, лешите, водяните и другите природни духове. За тях те са най-много герои от страниците на детски книжки. Но аз съм говорил с много хора, които вярват в тях и дори са усещали присъствието им или са ги виждали със собствените си очи. Затова не се съмнявам в автентичността на подобни истории. Що се отнася до читателите, нека всеки реши сам. Тази история се развива през 60-те години на миналия век, някъде сред безкрайните села на Волга. Николай е на 17 години, когато избухва Великата отечествена война. Пренаписал възрастта си, той се озовава на фронта. Воюва до 1944 г., след което е ранен и прекарва остатъка от войната във възстановяване. Той се завърна при семейството си и стана глава на домакинството, тъй като войната беше отнела баща му. Той поддържаше домакинството, защото искаше по-малката му сестра Настенка да успее в живота. Опита се да действа като нейна бащина фигура, като по-голям брат. Но не можа да се справи. Тя отиде до реката с приятелите си и никога не се върна. Течението я отнесе и колкото и усилено да търсеха, нищо не се получи от нея. Николай в крайна сметка живее с болната си майка и през 1957 г. остава напълно сам. Той никога не създава семейство, така че няма стимул да постигне каквото и да било. Живее сам. Съседите знаят за трудната му съдба и се опитват с всичко възможно да му помогнат. Мъжете го присъединяват към риболовните му излети, а жените, знаейки, че Николай има дарба за ръчна работа, често го молят да приготви нещо, за да ги разсее от мъките им. Но колкото и да му помагаха, мъжът не можеше да си прости, че не е защитил сестра си. Колкото повече остаряваше, толкова по-затворен ставаше и в един момент се премести в по-далечна къща. Тя отдавна беше празна, но Николай в крайна сметка я оправи и остана да живее там. По този начин имаше по-малко спомени от времето, когато Настенка живееше с него. Един ден един мъж отишъл на риболов. Често ходел на риболов и гледал водата, но случилото се онази нощ изненадало Николай. Беше лято, топла нощ и светлините на село от другата страна светеха. Някой беше буден. А тук цареше абсолютна тишина и мир. Николай хвърли самоделната си въдица и започна да изважда малки риби една след друга. В един момент рибарят забеляза нещо голямо във водата. Като се има предвид, че река Волга е известна с големите си риби, той не беше съвсем изненадан, въпреки че нивото на водата близо до брега, където беше избрал да лагерува, беше плитко. Изведнъж отдолу на водата се показа лице. Бледо. Но познато. Настенка, само че изглеждаше много болна. Тя погледна брат си от тъмната вода и най-накрая наруши тишината. Николай усети буца в гърлото си и не можа да проговори. Махай се оттук. Моля те. Скоро ще се случи нещо лошо със селото. Махай се и ме забрави. Сега съм тук завинаги. Малката ми сестричко. Настенка. Защо не се върна при мен. Сега съм различен. Не съм същият като преди. Водният господар ме взе. Махай се, чуваш ли. Чуй ме. Не се обвинявай за случилото се и ме чуй. Искам да те спася. Махай се. Никога няма да се върна. Тя доплува и проговори. След тези думи Настенка се преобърна във водата, а Николай видя само рибена опашка и каскада от пръски. Той беше готов да се гмурне след нея, но нещо го спря. Сълзи се стичаха по бузите му. В този момент той преживя отново чувствата, които беше изпитвал много пъти, откакто загуби Настенка. В същите тези моменти обаче осъзна, че животът продължава, а той дори още не беше навършил 40. Ден-два по-късно мъжът си събра багажа и си тръгна. Той се преместил в малък град, където си намерил работа като дърводелец. Осигурили му жилище и около година по-късно Николай срещнал своята единствена. Имали дъщеря на име Настя. Той пазел миналите си преживявания за себе си. Това била тайна, която пазел само за себе си. Когато разказа тази история в личен разговор на творческа среща с изследователи на непознатото, той говори искрено и добави накрая фраза, която лично на мен ми накара да настръхна: Не можах да защитя Настенка, но тя успя да защити мен.