„НЕ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ХОРА“ – ТАЙНАТА НА МАСИВНАТА СТРУКТУРА В ДЪЛБИНИТЕ НА УРАЛСКИТЕ ПЛАНИНИ 

В планините, в много от тях, местните жители се сблъскват с мистериозен феномен – мощен тътен, идващ от земята, който няма окончателно обяснение и който учените се опитват да свържат с геоложки процеси, като вятър, бръмчащ през подземни кухини, или подземни води, които износват скалите и ги правят крехки, водейки до провали, но тези, които са чували самите звуци, често са убедени, че те са изкуствени, защото звучат като нещо огромно, което се движи под земята, а не като природен процес. През 1937 г. голяма група изследователи се отправя към Урал и в продължение на седмици посещава местни селища, разговаря с жителите и установява, че от време на време наистина се чува тътен от земята – понякога тих и монотонен като воя на вятъра, но в други случаи толкова силен, че звучи сякаш планината ще се пръсне отвътре, като звук от камъни, хвърлени в метална кофа и разклащани енергично, но усилен стотици пъти. Когато избухне такъв рев, хората тичат на закрито или си запушват ушите, а мансите твърдят, че този рев се е чувал от стотици години и че техните предци са разказвали истории за каменни гиганти или огромни земни духове, които живеят в дълбините на планините и които, когато се мятат в съня си, създават този шум, без самите те да го чуват. Изследователите не повярвали на тези истории и се запитали дали минно оборудване може да издава такъв шум, но в района не е имало добив, мини или кариери. Те прекарали два месеца в планините и успели да открият източника на шума, след като останали в лагер повече от месец, докато самите те станат свидетели на явлението. Мощният рев се усилвал, създавайки впечатление, че нещо огромно ще изригне на повърхността, но земята оставала неподвижна, без вибрации, което било необяснимо. На около половин километър от къмпинга се намирала пещера, към която изследователите се отправили, след като претърсили околността без резултат. На повърхността нямало нищо; всичко било скрито дълбоко в планините, както казвали мансите, които молели външните хора да не безпокоят гигантите, защото ако се събудят, биха могли да разрушат цели планини. Изследователите не повярвали дори след като чули ревът, но се усъмнили в естествения произход на шума, защото вятърът може да бръмчи по различен начин в зависимост от структурата на подземните проходи, но е малко вероятно да създаде такъв звук. Придвижването през пещерата било трудно, проходите били тесни, понякога опасни, но експедицията успяла да премине през множество тунели и проходи, които се отваряли в зали и отново се стеснявали. Внезапно пещерните галерии отстъпили място на коридор с гладки стени, напълно неестествени за околния пейзаж, висок 20–25 метра и широк също толкова – колосална структура, която не можела да бъде природна. След като преминали през коридора, изследователите се озовали в гигантска зала, където се намирала някаква инсталация – неизвестен механизъм, чиито части били направени от метал, някои с размери десетки метри, а цялата структура била трудна за описание. Изследователите наклонили глави назад, за да разгледат по‑добре това, което виждат. Някои фрагменти носели маркировки, приличащи на рунически надписи, а дори простите гайки, които държали частите заедно, били с размерите на човешки торс. Невъзможно било да се обясни появата на такава масивна инсталация в дълбините на планините, а дори да се приеме, че технологията е била функционална, историята ставала още по‑заплетена. Докладът за завършената работа попаднал на бюрото на ръководството, но какви инструкции били дадени след това не е известно. Малко вероятно е тежка техника да е била доставена в района, за да премахне части от конструкцията, а проблемът не бил само трудният достъп, а липсата на възможност за демонтиране на такава колосална инсталация, камо ли за издигането ѝ на повърхността. Може би все още съществува някъде дълбоко в планините, и вероятно е така. Въпреки че няма научни доказателства, историята е интригуваща и местните жители вярват, че в Уралските планини е скрито нещо монументално, нещо, което не е предназначено за хора, нещо, което е било там преди нас и ще остане след нас, нещо, което може би е част от древна технология, от изгубена цивилизация или от съвсем различен свят, който само понякога се разкрива чрез ревът на планината.