СИГНАЛ ОТ НИЩОТО: ИНЦИДЕНТЪТ В БАКСАНСКИЯ ПРОЛОМ И МИСТЕРИЯТА НА ИЗЧЕЗНАЛАТА ГРУПА

 Може би някои от вас, като мен, са се сблъсквали с феномена електронни гласове, странни звукови прояви, които понякога се появяват чрез радио или телефон, като че ли идват от място, което не е част от нашия физически свят. Според една теория електронните гласове са гласовете на безтелесни същества, в които хората се превръщат след напускането на физическите си тела, и затова някои изследователи смятат, че е възможно да се свържем с душите на мъртвите чрез обикновен телефон, макар традиционната наука да отхвърля подобни идеи като ненаучни. Искам да споделя история, която ми се случи и която промени начина, по който възприемам този феномен. Веднъж участвах в търсенето на фрагменти от метеорит, паднал през 70‑те години близо до Баксанския пролом в Кабардино‑Балкария, красиво и опасно място, където природата е величествена, но и безмилостна. Четири години преди това група от петима души, водени от Руслан Тамиров, изчезнаха там безследно, като разследващите предполагат, че са вървели заедно и след грешна стъпка са паднали в пролома, на място, недостъпно за спасителите. Нашата група се интересуваше от метеоритните фрагменти и използвахме проста, но ефективна практика: един човек със станция действаше като оператор, а останалите, въоръжени с излезли от употреба военни радиостанции, извършваха полева работа. Избрах място и внимателно започнах да търся порести фрагменти, които според изчисленията трябваше да се открояват на фона на местните скали. Намерихме малки зрънца, до пет сантиметра, които внимателно увих в кърпичка и сложих в джоба си. В лагера ги сортирахме и на следващия ден търсенето продължи, така цяла седмица. През това време мина група туристи, поздравихме се, както е обичайно в планината. На четвъртия ден радиото ми започна да съска, и през съскането чух странен, безплътен глас. Жената каза: „Аз съм Алина Кичкинаева, моля за помощ. Ние сме туристки от групата на Руслан Тамиров. Три сме. Ранени сме.“ После съскането заглуши всичко. Свързах се с лагера, но операторът беше изненадан — никой не беше на нашата честота. Чувствах се неловко, защото знаех, че групата на Тамиров е изчезнала преди четири години. Къмпингуващите се заинтересуваха и всички отидохме до мястото, където се случи контактът. Нищо не се случи, докато изведнъж радиото на колегата ми изсъска и сякаш чухме разговор — женски глас, който отново молеше за помощ, и мъжки глас, който казваше, че няма да бъдат чути. Опитахме се да отговорим, но сигналът отиде само до лагера. Нямаше друг получател. Ситуацията беше необичайна и патова, никой не знаеше какво се случва или дали може да се промени. Нямаше пещери или пукнатини, където туристите биха могли да се укрият. Най‑вероятно всичко се е случило внезапно и физическите им тела са загинали бързо, а енергийните им тела не са имали време да осмислят случилото се и са останали заседнали в нашия свят, използвайки радиостанциите като канал за помощ, без да осъзнават, че никой вече не може да им помогне. След пътуването започнах да изучавам феномена на електронните гласове. Оказва се, че според една теория такива неща наистина се случват. Шведският изследовател Фридрих Юргенсон събрал над 15 000 записа на електронни гласове, дал научно обяснение за произхода им и публикувал книга за феномена. Латвиецът Константин Раудиве записал хиляди електронни гласове и описал епизоди, свързани с явлението. Според мен теорията за затворените енергийно‑информационни тела — призраци, духове, фантоми — е доста обективна. Никога не съм се сблъсквал с подобни събития преди това, но познавам хора, които близо до къщата на Берия в Москва, в гробища или в Голосови клисури са чували неземни фрази. Малко вероятно е това да е съвпадение или технически проблем. Изглежда, че феноменът на електронните гласове може би не е плод на въображението.