ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА — ДРЕВНИЯТ ЗАЩИТЕН МЕХАНИЗЪМ НА ТЯЛОТО, КОЙТО ХОРАТА СЕ СТРАХУВАТ ДА РАЗБЕРАТ

 Високата температура е най‑мощната естествена защита на организма срещу натрупани токсини, отрови, паразити, бактерии и всякакви външни нашественици, защото покачването на градусите не е случайност, не е грешка, не е дефект, а е древен биологичен код, който се задейства мигновено когато тялото засече проблем, когато имунната система открие нещо, което не принадлежи на вътрешната среда, когато клетките регистрират токсини, паразити, бактерии, вируси или интоксикация, и веднага щом това се случи организмът реагира, мобилизира защитните сили, активира имунните механизми и започва процес, записан в биологията ни от милиони години. Учените са установили, че с всяко повишаване на телесната температура с 1 градус скоростта на биохимичните реакции се увеличава с около 1 милион пъти, което означава че тялото ускорява всичко — метаболизма, имунния отговор, производството на защитни клетки, процесите които трябва да неутрализират нашествениците, реакциите които трябва да спрат разпространението на инфекцията. С покачването на температурата организмът активира цитотоксични Т‑клетки CD8+, които са специални лимфоцити способни да разрушават клетки заразени с бактерии, вируси или токсини, и допълнително се произвеждат повече бели кръвни телца и интерферони — белтъчни вещества, които стимулират имунната система и й помагат да се бори с вредните агенти, а нивата на неутрофилите се повишават, тези уникални имунни клетки които се насочват точно към болестотворните бактериални клетки и ги унищожават. Подобрява се и дейността на ензимите, което създава неблагоприятна среда за микробите, защото ензимите започват да работят по‑бързо, по‑силно, по‑ефективно, и микробите се оказват в условия, които не могат да понесат. Всъщност високата температура има една единствена цел — да постави микробите в толкова екстремни условия, че те да не могат да виреят, да не могат да се размножават, да не могат да се разпространяват, да не могат да оцелеят, защото е известно че при температура от 38.3°C повечето бактерии не успяват да оцелеят, а при 38.8°C те не могат да се размножават и да се разпространяват в тялото, и така организмът сам побеждава инфекциите, сам се справя, сам се защитава, сам се лекува. И въпреки това хората се страхуват от високата температура, защото през 1980 година педиатърът Бартън Шмит въвежда термина „фобия от треската“, описвайки страха на родителите когато децата им вдигнат температура, страх който ги кара да искат тя да бъде свалена възможно най‑бързо, страх който ги кара да мислят че температурата е враг, а не защитен механизъм. Много изследвания показват, че далеч по‑опасно от самата температура е нейното прибързано понижаване, защото когато човек свали температурата твърде рано, той приспива имунната система, заблуждава я че заразата си е отишла, но по този начин само удължава процеса на боледуване, защото има хапчета които ни вдигат на крака за ден, но ако организмът не успее да се справи с болестта, тя се връща с още по‑голяма сила веднага щом ефектът на хапчето отшуми. Ето защо не е препоръчително да се борим с температурата когато тя не е в критични граници, защото това което можем да направим е да облекчим страничните ефекти като главоболие, замаяност, болки в мускулите или секреция от носа, но без да пречим на имунната система да се справи с болестта. Специалистите разглеждат треската в три граници — между 37 и 40°C, като от 37.3 до 38.3°C е леко повишена температура, от 38.4 до 39.7°C е повишена температура, а над 39.8°C е висока температура, и ако човек е в първата група, обикновено не се предписват медикаменти за сваляне на градусите, защото тялото може да се справи само, а ако е във втората група, треската създава дискомфорт, но пак не е оправдано да се сваля преди да достигне 39°C, защото този вид температура се „лекува“ с много сън, витамини и течности. Сериозен риск за организма се появява когато термометърът доближи или премине 40°C, защото това е максималният вододел до който температурата може да се покачи без да се предприемат сериозни мерки, а над тази граница свалянето е задължително, защото над 42°C белтъците в човешкото тяло започват да се разпадат, включително и в кръвта, което е фатално. Малко хора знаят, че тялото е програмирано само да регулира температурата си, процес който се управлява от мозъка чрез специален механизъм който не позволява температурата да се вдигне над 41°C, защото при атака от вредни агенти организмът повишава градусите контролирано до точно определени стойности, за да неутрализира или убие натрапниците без да нарани собствените си клетки, и ако се наложи, няма да се поколебае да жертва и полезните микроби в името на оцеляването.