ОТ ИЗМИСЛЕНИТЕ СТЕРИОТИПИ НА БОРАТ ДО ДРЕВНОТО НАСЛЕДСТВО НА ТАРТАРИЯ И ФУТУРИСТИЧНА АСТАНА

През 2006 г. Саша Барън Коен запозна света с Борат – измислен журналист от Казахстан, чието скандално поведение превърна цяла нация в обект на международни подигравки. На публиката бе представена страна, населена уж от невежи селяни, живеещи в мизерни условия и нямащи почти никаква представа от цивилизация или съвременни технологии. Милиони хора приеха този абсурден образ, без да разберат, че Казахстан всъщност притежава забележително културно наследство, напреднала научна инфраструктура и исторически връзки с обширните земи, известни някога като Тартария. Дори селото, показано във филма, се оказа измама, тъй като въпросните сцени всъщност са заснети в Румъния, а не в Казахстан. Създателите на филма умишлено подбраха занемарена обстановка, непознати обичаи и унизителни стереотипи, за да създадат представа, която нямаше почти нищо общо с реалната нация. Това не беше случайно неразбиране на чужда култура, а внимателно изградена измислена идентичност, разпространена по целия свят чрез кината, телевизията и впоследствие социалните мрежи. Тревожно за мен е колко успешно този персонаж наложи напълно погрешна представа за Казахстан в съзнанието на милиони хора. Превръщайки народа на страната в обект на присмех, продукцията подтикна публиката да пренебрегне нация, чиято древна история е свързана с едни от най-мащабните цивилизации в Евразия. Възможността подобно развлечение да потисне любопитството към тези корени е аспект, който намирам за изключително важен за моето изследване. Казахстан заема огромна територия в Централна Азия, голяма част от която е била отбелязвана на историческите европейски карти като част от регионите, наричани Тартария. Древни търговски мрежи, могъщи кралства и миграции на народи са свързвали тези земи с Русия, Монголия, Китай и територии, простиращи се далеч отвъд съвременните им граници. Изчезването на Тартария от съвременната географска терминология е ключов елемент в моето проучване за това как са се променили политическите граници и представите ни за някогашните империи. Сега сравнете измисления свят на Борат с Астана – столица, изпълнена с великолепна архитектура, забележителни инженерни решения и сгради, които изглеждат почти неземни.Огромни златни сфери, внушителни паметници, стъклени пирамиди и светещи куполи доминират над силуета на града, който показва поразителни прилики с архитектурни принципи, характерни за Стария свят. Вместо да демонстрира примитивното общество, показано на екрана, Казахстан е създал град, който сякаш съчетава древна символика с футуристичен дизайн. Кулата „Байтерек“ е увенчана със златна сфера, символизираща Дървото на живота – древен символ, свързващ небесата със света под краката ни. Тук се намира и внушителният Дворец на мира и съгласието, изграден под формата на пирамида и включващ геометрични мотиви, свързани с религиозни и езотерични традиции. „Хан Шатир“ е още един пример за високотехнологично инженерство; той обхваща огромно пространство с контролиран климат, защитено от прозрачна конструкция, която предпазва посетителите от екстремните метеорологични условия в региона. Може би най-показателната сграда е „Нур Алем“ – гигантска стъклена сфера, построена за „Експо 2017“, международно изложение, посветено на енергията на бъдещето. Тази забележителна структура включва технологии за възобновяема енергия и експозиции, представящи начините за добив на електричество от слънчева светлина, вятър, вода и други природни сили. Нейният сферичен дизайн, както и инженерните и електрическите ѝ системи, заслужават внимание, когато се разглеждат темите за атмосферната енергия и технологичните възможности, приписвани на Тартария. В хода на проучванията си изследвах как древните цивилизации може да са черпели енергия от етера чрез архитектурни съоръжения, включващи куполи, кули, шпилове и резониращи материали. Астана изобилства от примери за тези характерни форми, създавайки забележителна визуална връзка между историческите архитектурни решения и съвременното строителство. Възможността инженерите днес да преоткриват принципи, познати на някогашните обитатели на тези земи, е посока на изследване, която бих искал да проуча по-задълбочено. В Казахстан се намира и космодрумът „Байконур“ – мястото, откъдето Съветският съюз изстрелва „Спутник“ през 1957 г. и изпраща Юрий Гагарин в космоса през 1961 г. Само този факт е достатъчен, за да покаже колко абсурдно е било да се свързва цялата нация с технологично невежество и културна изостаналост. Богатите минерални ресурси, индустриалното развитие и научните постижения на страната рисуват картина, коренно различна от онази, която е била наложена пред международната общественост. Често съм обсъждал как развлекателната индустрия може да повлияе на възприятията ни за историята, като формира общественото мнение за цели народи, още преди хората да са се сблъскали с каквато и да е достоверна информация за тях. Филмът „Борат“ е ярко доказателство за ефективността на този процес, тъй като един умишлено измислен образ се превърна в по-разпознаваем символ в световен мащаб, отколкото реалните културни постижения на Казахстан. Ако целта е била хората да се смеят на дадена страна, вместо да проучват древното ѝ наследство, то този филм служи като изключително ефикасен пример за това как работи подобен механизъм. Контрастът става още по-ярък, когато вземем предвид мащабната трансформация на Астана и историческото значение на околните територии. Тук виждаме нация, географски свързана със старите карти на Тартария, която изгражда монументални съоръжения, съчетаващи геометрия, символика и напреднали технологии.Същевременно голяма част от западната общественост продължава да свързва името на страната с абсурден персонаж, чиято измислена родина е създадена предимно на друго място. В първата си книга, „Tesla & The Cabbage Patch Kids“, разглеждам подробно Тартарската империя, нейната архитектура, историческите карти и предполагаемите енергийни системи. Казахстан и неговата величествена столица създават още една връзка между географските свидетелства за Стария свят и забележителните съоръжения, появяващи се в наше време. Разбирането на историята на тези територии е важна част от проучването на това какво може да е оцеляло от по-ранни цивилизации и какви знания са били изгубени впоследствие. „Борат“ създаде изкуствен образ на Казахстан, който милиони хора все още разпознават, докато реалните постижения на страната остават непознати за голяма част от същата тази аудитория. Струва си да се запитаме дали зад това представяне е стоял по-широк замисъл, особено когато разглеждаме влиянието на развлекателната индустрия върху обществените представи за чуждите държави. Удивително е, че един измислен глупак стана по-известен от технологичното наследство и монументалната архитектура на страната, която уж представляваше. 

Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете публикациите в блога ми или да си купите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми. Четирите ми заглавия са налични и в Amazon, включително във формати за Kindle и Audible! 

С най-добри пожелания, Гай Гай Андерсън – автор