Ами ако почти всичко, на което са ни учили за последното хилядолетие, е погрешно – включително датировките на цели цивилизации?

Ами ако почти всичко, на което са ни учили за последното хилядолетие, е погрешно – включително датировките на цели цивилизации? Ами ако римляните, гърците и египтяните са съществували много по-близо до нашето време, докато една високоразвита империя на име Тартария е била систематично заличена от историята? Ами ако огромните сгради, които виждаме днес, никога не са били построени от хората, които впоследствие са си приписали тяхното създаване? В първа глава на книгата „Тесла и децата от зеленчуковата градина“ (Tesla & The Cabbage Patch Kids) разглеждам изследванията на математика Анатолий Фоменко, който изказва хипотезата, че към историческата ни хронология са били добавени цели столетия. Проучвам значението на 1776 г., създаването на ордена на Илюминатите, влиянието на Ватикана и йезуитите, както и вероятността „Тъмните векове“ да са били въведени, за да се прикрие липсващ период от историята. Дори датите, изсечени върху оцелелите сгради, промените в календарите и пренаписването на древни ръкописи се превръщат във важни части от този огромен пъзел. След това идва ред на XIX век – време, в което уж примитивни общества внезапно създават електричество, влакове, телефони, автомобили и постигат забележителни архитектурни успехи в рамките на сравнително кратък период. Разглеждам възможността голяма част от тези технологии вече да са съществували в Тартария, включително безжичното пренасяне на електроенергия, дирижаблите и усъвършенстваните транспортни системи. Междувременно из цяла Америка и Австралия никнат огромни градове с величествени сгради, които заселниците и каторжниците сякаш са били способни да издигнат почти за една нощ. Разрушаването на Дрезден по време на Втората световна война и атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки разкриват още по-смущаващ аспект на това разследване. Тези градове са притежавали забележителна архитектура, голяма част от която е погубена в разрухата на войната, заедно с безброй исторически документи и незаменими постройки. Проучвам дали тези събития не са свързани с умишленото унищожаване на оцелели технологии от Тартария, а не просто с военните цели, за които сме научени. Но може би най-странната връзка е свързана с огромния прираст на населението през XIX век, съпътстван от създаването на приюти за душевноболни и сиропиталища, както и от преселването на хиляди деца между континентите. Откъде са дошли всички тези хора, кой първоначално е обитавал изоставените градове и защо толкова много деца са били премествани из Новия свят? Тези загадки водят пряко към моите проучвания относно „Голямото нулиране“ (Great Reset), куклите „Cabbage Patch Kids“ и повторното заселване на територии след изчезването на предходна цивилизация. Това е само първата глава; останалите разглеждат темите за древните владетели, Анунаките, паразитиращия елит, звездните крепости, световните изложения, влаковете за сираци („Orphan Trains“), свободната енергия и делото на Никола Тесла. Исторически фотографии, забравени карти, архитектурни доказателства и запазени документи съпътстват разследването на въпроса как е възможно една цяла цивилизация да изчезне, докато сградите ѝ остават непокътнати. Може би най-голямото постижение на онези, които пренаписаха историята ни, е, че убедиха човечеството, че необикновеният свят, който е наследило, никога не е съществувал... 

Ако желаете да научите повече за работата ми, да прочетете публикациите в блога ми или да закупите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми. Четирите ми заглавия са налични и в Amazon, включително във форматите Kindle и Audible! 

С най-добри пожелания, Гай Андерсън – автор