Опитваш се да правиш секс, за да се свържеш със себе си

Никой не ти каза истината. Затова тръгна да я търсиш в чужди тела, в легла, в стонове, в пот и в погледи, които те караха да се чувстваш истински за пет минути, макар да не се опитваш да се свържеш с тях, а да се опитваш да се свържеш с онази версия на себе си, която никога не е била прегръщана. Не се опитваш да правиш секс с тях, а се опитваш да откриеш себе си, скрит в ехото на чуждия дъх. Защото дълбоко в себе си знаеш, че не се чувстваш достатъчен, когато си сам, а сексът е единственият момент, в който вярваш, че си достоен за обич, объркал потвърждението за близост, химията за яснота и близостта за идентичност. Продължаваш да се събличаш не защото искаш удоволствие, а защото не знаеш как да бъдеш видян с дрехи. Не искаш докосването им, а искаш да си спомниш кой си, без да изпитваш страх, но никой не те е научил как да правиш това, без да раздаваш тялото си. Затова правиш секс с надеждата най-накрая да почувстваш, че принадлежиш някъде, дори и това да е само вътре в някого, който не се моли за теб. Не достигаш до оргазъм заради връзката с другия, а го правиш, за да избягаш от ехото на собствената си празнота, защото не си възбуден, а си празен отвътре, а оргазмите са единствените моменти, в които тялото ти утихва. Но когато всичко приключи, се чувстваш още по-изгубен, защото човекът, когото непрекъснато търсиш в секса, не е там, отвън, а това е онази версия на теб, която е спряла да се чувства в безопасност в момента, в който любовта е изисквала от теб да спреш и да останеш неподвижен. Никога не си искал секс, а си искал сигурност. Никога не си искал тялото им, а си искал да си спомниш за душата си. Но всеки път, когато се опитваш да я откриеш в някой друг, я губиш отново, защото душата ти не може да бъде открита в човек, който също е в търсене. Нека спрем да се преструваме. Нямаш „проблеми с бащата“, а имаш духовна криза на идентичността. Нямаш „силно сексуално влечение“, а имаш енергийна зависимост да бъдеш виждан, без наистина да бъдеш познат. Не се нуждаеш от по-добри любовници, а трябва да се превърнеш в любовника, когото си търсил, защото истинската близост не започва в спалнята, а започва в тишината, в покоя и в мига, в който спреш да използваш телата на другите, за да докажеш, че си жив. Не можеш да постигнеш цялост чрез секс, не можеш да откриеш смисъл чрез сливане с другия и не можеш да достигнеш до яснота чрез оргазъм. Ето защо оргазмите те оставят по-празен. Ето защо връзките ти с любовници никога не траят дълго. Ето защо сиянието ти винаги избледнява. Защото това никога не е било любов, а беше представление, а онзи, когото се опитваше да впечатлиш, беше собственото ти отражение. Докато не спреш да се разпиляваш в другите, ще продължаваш да се събуждаш все по-далеч от същината си. И точно затова се нуждаеш от сексуална алхимия, свещеното изкуство на трансмутацията, на съхраняването на твоята същност и на използването на желанието като мост към божественото ти „Аз“, а не като бягство от онази част от теб, която си забравил. Ти заслужаваш да се срещнеш със себе си, без да е нужен някой друг, който да разкопчае ципа ти. Заслужаваш първо да бъдеш обгърнат от собствената си сила. Заслужаваш да се чувстваш цялостен, без да трябва да изпитваш оргазъм, за да си спомниш кой си. Сексуалната алхимия не е просто практика, а тя е път към завръщане към себе си. Затова слава на Всевишния. Усмихни се и благодари.