ПЪЛЕН ДОКЛАД ТУК: ПРОЕКТ „ПОЛЮС“ / „СКИФ“, ТАЙНОТО СЪВЕТСКО КОСМИЧЕСКО ОРЪЖИЕ И НЕУСПЕХЪТ НА 15 МАЙ 1987 Г.

По време на най-напрегнатите години на Студената война, докато Съединените щати и Съветският съюз се състезават с всички възможни ресурси за технологично и военно превъзходство, СССР тайно разработва една от най-амбициозните, мащабни и строго секретни свои космически програми в историята: проект „Полюс“, който е пряко свързван с по-широката военна концепция за орбитални оръжия под кодовото име „Скиф“. Крайната цел на тази свръхсекретна програма е била изключителна и шокираща по своите мащаби: пълното създаване на тежки военни космически апарати, способни да оперират продължително време в околоземна орбита, да поразяват с висока точност вражески спътници и евентуално да използват мощни оръжия с насочена енергия срещу неприятелски космически системи от всякакъв тип. Съветският съюз започва да проучва задълбочено военни космически технологии много преди програмата да стане публично известна на световната общественост, като под първоначалното ръководство на легендарния конструктор Владимир Челомей, а по-късно и на специализираното конструкторско бюро „Салют“, съветските инженери изследват и проектират масивни орбитални платформи, оборудвани с усъвършенствани системи за радиолокационно наблюдение и потенциални оръжия за поразяване. Самата концепция „Скиф“ е била фундаментално фокусирана върху създаването на сложни орбитални лазерни технологии, докато другата тясно свързана концепция, наречена „Каскад“, е разглеждала използването на специални ракети-прехващачи за унищожаване на вражески спътници в космоса. Тези грандиозни проекти отразяват дълбоките съветски опасения относно бързата милитаризация на космоса от страна на западните държави и реалната възможност бъдещите глобални войни да се пренесат изцяло извън пределите на земната атмосфера. Най-значимият, драматичен и съдбоносен момент от историята на този проект настъпва на 15 май 1987 г., когато изключително мощната съветска ракета носител „Енергия“ за първи път извежда масивния и тежък космически апарат „Полюс-Скиф-ДМ“ директно от площадките на космодрума „Байконур“. Сам по себе си апаратът е бил прецизно проектиран за реално изпитване на ключови технологии за бъдещата бойна военна орбитална платформа, включително усъвършенствани системи за ориентация, навигация, радиолокация, както и сложни подсистеми, пряко свързани с провеждането на лазерни експерименти в космически условия. Историческата мисия обаче завършва с пълен и драматичен неуспех, защото веднага след отделянето си от ракетата носител „Енергия“, космическият апарат „Полюс“ се сблъсква с фатални технически проблеми и грешки в системите за управление на ориентацията и навигацията. Вместо да завърти борда си на 180 градуса и да извърши нужното включване на двигателите за достигане на стабилна околоземна орбита, апаратът прави пълен превърт от 360 градуса, задейства спирачния си импулс в грешна посока и навлиза обратно в плътните слоеве на атмосферата, изгаряйки и падайки в дълбоките води на Тихия океан. В същото време самата ракета носител „Енергия“ изпълнява своята първична задача абсолютно безупречно и успешно, доказвайки своите невероятни товарни възможности. По-мащабната и дългосрочна програма „Скиф“ е предвиждала създаването на изключително мощни системи с насочена енергия, които биха могли с лекота да извадят от строя или напълно да унищожат ключови вражески спътници за комуникация и ранно предупреждение. Основната идея на съветското ръководство е била космосът да се превърне в поредната стратегическа военна среда, в която всички разузнавателни, комуникационни и оръжейни системи на противника могат да станат директни мишени за поразяване. За правилната историческа и техническа обективност обаче е от изключително значение винаги да се прави ясна разлика между планираните крайни оръжейни системи и това, което реално е било демонстрирано по време на мисията, тъй като изстреляният през 1987 г. космически апарат „Полюс“ е представлявал единствено и само експериментален технологичен демонстратор, а не напълно функционална, завършена и готова за бойни действия лазерна космическа станция.