ПЪЛЕН ДОКЛАД ТУК: ОСТАТЪЧНА ПЛАЗМИДНА ДНК, SV40 ПРОМОТОРИ И СКРИТИТЕ РИСКОВЕ В modRNA ВАКСИНИТЕ СРЕЩУ COVID-19 НА PFIZER И MODERNA

При някои от масово разпространените ваксини срещу COVID-19, пуснати на световния пазар, търговските лекарствени субстанции са били произведени по съвсем различен начин от тези, които първоначално са били използвани в ранните клинични изпитвания, като самото производство на модифицирана с нуклеозиди иРНК (modRNA) се основава на мащабна транскрипция чрез РНК-полимераза, използваща за матрица плазмидна ДНК. Предишни незалепени проучвания вече бяха установили тревожно високи нива на остатъчна плазмидна ДНК във флаконите с modRNA ваксини, което ясно подсказва, че пълното и ефективно отстраняване на остатъчната ДНК-матрица по време на индустриалния процес е изключително проблематично. Именно поради тази сериозна причина независими изследователи от Онтарио, Канада, решиха да определят прецизно количествено ДНК-съдържанието в ограничен брой флакони с modRNA ваксини срещу COVID-19 на компаниите Pfizer-BioNTech и Moderna, използвайки два напълно независими лабораторни метода. Общото количество ДНК и конкретните специфични ДНК-мишени бяха измерени съответно чрез прецизна Qubit флуорометрия и количествена полимеразна верижна реакция (qPCR) в общо 32 флакона, представляващи 16 уникални партиди ваксини. За да се оцени максимално обективно евентуалното влияние на самата РНК върху получените резултати от ДНК-флуорометрията, беше приложена специална обработка с RNase A, като допълнително бяха проведени предварителна оценка на средната дължина на ДНК-фрагментите и задълбочен анализ на чувствителността към ензима DNase I. Лабораторните резултати показват, че общото количество ДНК варира от 371 до 1548 ng на доза за продуктите на Pfizer и от внушителните 1130 до 6280 ng на доза за тези на Moderna. Специфичната ДНК от различните плазмидни мишени варира от 0,22 до 7,28 ng на доза за Pfizer и от 0,01 до 0,78 ng на доза за Moderna. Опасната и коментирана последователност на промотор-енхансера SV40 (включително репликационния origin / ori елемент) в диапазона от 0,25 до 23,72 ng на доза беше категорично открита единствено и само във флаконите на производителя Pfizer. Направеното секвениране чрез съвременната технология Oxford Nanopore на един от изследваните флакони показа средна дължина на откритите ДНК-фрагменти от 214 базови двойки (bp) и максимална дължина достигаща до 3,5 килобази (kb). Тези шокиращи данни показват наличието на между $1,23 \times 10^8$ и $1,60 \times 10^{11}$ плазмидни ДНК-фрагмента в една единствена доза, които при това са ефективно капсулирани в липидни наночастици (LNP). Чрез прецизната флуорометрия беше установено, че общото количество ДНК във всички изследвани флакони значително надвишава допустимите регулаторни лимити за остатъчна ДНК, определени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) и Световната здравна организация (СЗО) – а именно от 36 до 153 пъти за продуктите на Pfizer и от 112 до 627 пъти за тези на Moderna, дори след строго отчитане на неспецифичното свързване с modRNA. При последвалия анализ чрез qPCR всички флакони на Moderna попадат в рамките на официалните регулаторни лимити, докато при Pfizer 2 от общо 6 изследвани партиди (представляващи общо 3 флакона) превишават допустимия лимит за наличие на промотор-енхансер-ori елемента на SV40 (отчитайки 2-кратно превишение над нормата). Самото присъствие на промотор-енхансерния елемент на SV40 във флаконите на Pfizer поражда изключително сериозни научни и медицински опасения относно безопасността, тъй като този вирусен елемент е известен със способността си да улеснява навлизането на чужд генетичен материал в клетъчното ядро. Настоящото задълбочено проучване категорично подчертава критичното значение на методологичните аспекти при количественото определяне на остатъчна плазмидна ДНК в съвременните modRNA продукти, като се има предвид изключително високата ефективност на трансфекция, осигурена от липидните наночастици (LNP), поради което кумулативното дозиране крие сериозни, дългосрочни и все още количествено неопределени рискове за човешкото здраве, генетичната стабилност и клетъчната цялост.