ЗЕМЯТА Е КУХА И ОБИТАЕМА ОТВЪТРЕ

На 23 ноември 1968 година американският космически апарат ESSA-7 направил няколко снимки на Северния полюс при пълно отсъствие на облаци. На тези снимки ясно се вижда огромна черна дупка в района на полюса.



Снимките са автентични – нееднократно е провеждана експертиза. Тяхната публикация отново подгряла интереса към теорията, че нашата планета е куха и не е изключено да съществува друг живот там, вътре.

Теорията за кухата Земя не е нова. От век на век тя вълнува умовете на хората, смятат я за абсурдна, ненаучна, надсмиват й се, но тя намира все нови привърженици.

Идеята за кухата земя пронизва всички религиозни текстове, които описват „друг свят“, намиращ се под земята – Орфей е търсил там Евридика, там се е спускал Одисей, под земята се намира адът на християните и задгробният свят на китайците.

Кухата земя е описана в романа на акад. Владимир Обручев „Плутония“, за нея е писал Жул Верн в романа „Пътешествие до центъра на Земята“ и много други автори.

Мистиците на Тибет вярват, че под земята се намират легендарните Шамбала и Агарта, там живеят същества, притежаващи огромна психическа сила, които понякога излизат на повърхността на Земята.

Много сериозно към тази хипотеза се отнасяли в Третия райх и дори предприели търсене на проходи към вътрешността на Земята. През 1969 година излязла популярната книга „Кухата Земя“ на д-р Реймонд Бернард, който по това време изчезнал в пещерите на Южна Америка, тоест добрал се до подземния свят, както смятат неговите последователи.

Да се опитаме да проследим историята на тази хипотеза. За първи теоретик на кухата Земя се смята Платон, след това тази идея издигнал известният учен и член на Петербургската академия на науките, математикът Леонард Ейлер. Според една от теориите на Ейлер нашата планета е куха и във вътрешността й се намира още едно Слънце, което сияе над обитаемите континенти. Той признавал съществуването на една куха обвивка, отделена на голямо разстояние от ядрото.



Тази обвивка според него има изходи на Северния и Южния полюс. Както смятал ученият, такова устройство на Земята би осигурявало по-добра устойчивост на планетата, отколкото няколко обвивки.

Идеята за кухата Земя през 1692 година е отстоявал и прочутият астроном Едмънд Халей, същият, който е открил Халеевата комета. Той смятал, че Земята се състои от обвивки с дебелина около 800 км, две външни концентрични обвивки, разделени от атмосфери и имащи свои магнитни полюси, и централно ядро с диаметри като на Венера, Марс и Меркурий. Освен това сферите се въртели с различна скорост. Халей смятал, че изтичане на вътрешната атмосфера се явява причина за северните сияния.

През 1818 година американският инженер Джон Клийвс Саймс се обърнал към Американския Конгрес с молбата да финансира експедиция по търсене на проход във вътрешността на Земята. На 15 април 1818 година членовете на Конгреса, директорът на университета и няколко големи учени получили такова послание:

До целия свят. Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре. Тя се състои от няколко твърди концентрични сфери, поместени една в друга, и има отвори на полюсите от 12 до 16°… Необходими са ми сто смели другари, за да тръгна от Сибир в края на лятото със северни елени и шейни…

Обещавам, че ще намерим топли и богати земи, изобилстващи от полезни изкопаеми и животни, а може би и хора… Наемам се да докажа истинността на това изказване и съм готов да изследвам вътрешността на Земята, ако ми помогнат институциите.

Клив Саймс, бивш капитан от пехотата“

Естествено, не му дали пари и дори не вникнали в неговата теория, макар че след това той се сдобил с множество последователи.

През 1908 година излязла книгата на Уилис Джордж Емерсън със странното заглавие „Опушеният Бог“, в която се разказва за загадъчното приключение на норвежеца Олаф Янсен и неговия баща. По време на плаване на север те пропаднали в дупка около Северния полюс и се озовали в неизвестен свят, където обитавала високоразвита цивилизация. Нейните жители общували телепатично и се движели с огромна скорост на дисковидни летателни апарати. Там имало и Слънце, разположено в центъра на Земята.

След две години бащата и синът излезли от този свят през дупка чак на Антарктида на Южния полюс! При излизането бащата загинал, а синът оцелял и по някакъв начин се върнал в Европа. Заради своите разкази за неведомия свят Олаф Янсен бил затворен за 24 години в психиатрична болница, а когато излязъл, се преместил в САЩ, в Калифорния, и там срещнал Уилис Джордж Емерсън. Той му разказал подробно за своето приключение, като подкрепил разказа си с дневници и карти на маршрута. Олаф до самата си смърт убеждавал околните в достоверността на случилото се с него и неговия баща.

Колкото по-фантастична да е теорията, толкова тя е по-жива, и през ХХ век отново изплувала – в трудовете на известния мистик конспиратор Мигел Серано. Той бил политик, посланик на Чили в Индия, България, Австрия, общувал с Рьорих, Индира Ганди, Далай Лама ХIV и много други известни световни знаменитости. След Втората световна война дълго време работил в Комисията по атомна енергетика на ООН.

Но при всичко това той издигнал невероятно безумната теория за развитието на човечеството и появата на раса на свръххора, която Серано публикувал преди началото на Втората световна война. Тя толкова се харесала на Хитлер и теоретиците на Третия райх, че те я взели на въоръжение. Един от разделите на тази теория е посветен на съществуването на куха Земя.

Серано приема буквално теорията на кухата Земя и смята, че вътре в Земята съществува пространство, годно за живот на хора, което има свое Слънце, трева, дървета, реки. В кухата земя живеят представителите на бъдещата раса на Земята, а там може да се попадне през система от пещери в Хималаите, на Тибет, Памир, Андите, но има входове и на полюсите – Арктика и Антарктида. Серано споменава за наличието на оазис с топли води близо до бреговете на Антарктида, той самият извършил пътешествие в Антарктида с чилийска военна експедиция.

Освен Серано нацисткият теоретик на доктрината за „вечния лед“ на Ханс Хорбигер също твърдял, че Земята е куха отвътре и там трябва да се укрият хората, когато Луната падне на Земята. В тази идея сериозно вярвали нацистите и техните многобройни експедиции на Антарктида са добре известни.

В района на Земята на кралица Мод техните подводници открили гигантска система от вътреконтинентални кухини, образуващи огромни пространства с топъл въздух (Серано смята, че част от членовете на СС, особено езотеричните отдели и Аненербе, са били своевременно преведени в подземните коридори на Антарктида).

През 1943 година гросадмирал Карл Дьониц произнесъл доста забележителна фраза: „Германският подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непристъпна крепост.“ Излиза, че от 1938 до 1943 г. нацистите са изграждали секретна база в Антарктида.

Съществувало секретно съединение на германските подводници „Конвой на фюрера“, в което влизали 35 подводници. В самия край на войната в пристанището на Кил от тях било свалено торпедното въоръжение и те били натоварени с контейнери с различни стоки, а на борда им се качили тайнствени пътници, чиито лица били скрити с хирургически маски.

Екипажът за подводниците се избирал сред моряци, които нямали семейства или останали живи роднини, а заедно с тях самите вземали и „обет за мълчание“. Командир на една от подводниците бил 25-годишният Вилхелм Бернхард и в нощта на 13 април 1945 година подводницата U-530 излязла от Кил. Достигайки бреговете на Антарктида, членовете на екипажа открили там подходяща ледена пещера и внимателно разтоварили контейнерите с реликви на Третия райх, включително документи и лични вещи на Хитлер.



Това бил първият етап от операцията под кодово название „Валкирия 2“. На 10 юли 1945 година U-530 навлязла в аржентинското пристанище Мар дел Плата и се предала на победителите. И такива подводници били три…

Край на разследването на дейността на силите на Третия райх в Антарктида станала операцията „Висок скок“, проведена през 1947 година от Военноморските сили на САЩ под командването на контраадмирал Ричард Бърд, като съставянето на плана за операцията съвпадало по време с края на разпита на бившите командири на подводниците…

Експедицията на контраадмирал Бърд се смята за строго научна, но била финансирана от ВМС на САЩ. Те се отправили в Антарктида в съпровод на самолетоносача „Касабланка“ с 25 самолета и 7 хеликоптера на борда, подводница, ледоразбивач и 12 танкера, на които се намирали 4800 души. На 1 февруари 1947 година експедицията, предвидена за 8 месеца работа, пристигнала в Антарктида в района на Земята на кралица Мод.

Била извършена мащабна работа по аерозаснемане, оборудвана била полярна станция, но след това в ефира се появили много странни съобщения:

Те ни атакуват. Ние понасяме големи загуби.“

Не е известно с кого е воювал контраадмирал Бърд, но на 3 март 1947 година всички работи внезапно били прекратени и експедицията спешно се върнала в Америка. Материалите от експедицията веднага били засекретени, а за причините за бягството на адмирала от Антарктида нищо не било съобщено.

Но след година в пресата започнали да се появяват съобщения, че експедицията не се е върнала в пълен състав – бил загубен един кораб, били изведени от строя 13 самолета и около 68 души от личния състав били убити, а новият самолетоносач спешно бил изпратен на ремонт.

В пресата се появили съобщения, че контраадмирал Бърд през април 1947 година дал подробни обяснения на секретно заседание на президентската комисия във Вашингтон. В резюмето на комисията имало такива пасажи:

Корабите и самолетите на Четвърта арктическа експедиция на САЩ са подлагани на нападение от странни „летящи чинии“, които „излезли изпод земята“ и движейки се с огромна скорост, нанесли значителни щети на експедицията.“

Контраадмирал Бърд бил затворен в психиатрична болница за 5 години. Но интересно, че когато шумотевицата утихнала, той излязъл от психиатрията и отново преспокойно заел ръководен пост във ВМС на САЩ – вероятно правителството изобщо не го е смятало за луд.

В пресата по повод тази странна война са изказвани различни версии, включително, че контраадмиралът е воювал със силите на „Четвъртия райх“ или с „Нова Швабия“, базирана в кухините на Антарктида, а летящите чинии са секретни разработки на нацистите.

Но някои стигнали по-далече и изказали предположение, че нацистите са успели да открият в Антарктида входа към подземния свят и да се разберат с неговите жители, а странните летящи чинии били с вътреземен произход.

Д-р Джим Уили: Заради Илюминатите войната между САЩ и Русия е неизбежна

Високопоставени представители на САЩ са готови да рискуват размяна на ядрени удари с Русия, само и само да запазят долара като резервна валута в световен мащаб.

Д-р Уили казва (във видеото по-долу), че САЩ правят всичко възможно, за да провокира Русия към война.
Защо? Защото това е единственото нещо, което има потенциал да спаси американския долар. Разбира се, това може да доведе до смъртта на 200 милиона американци, но поне тези от нас, които останат, няма да си имат работа с безполезния долар.

Въпреки че никога явно не е споменавано, процесът на мислене на високопоставени чиновници на САЩ най-вероятно се свежда до това, че ако САЩ тръгнат към война с Русия, дори и ако се случи ядрена размяна, това е полезен риск. Ако руските ядрени оръжия действителни поразят САЩ, най-малко в близост до тях никой няма да оцелее. Американците все още нямат представа за това колко ужасен ще бъде животът ни тук, в САЩ, когато доларът загуби статута си на световна резервна валута.

Същият брой хора може да умрат, но вместо това те ще умрат много бавно, загивайки във войната за храна и стоки от първа необходимост... нещата ще се случват така, както сега във Венецуела...

Проблемът (или един от многото проблеми, по един или друг начин) с една или друга стратегия се заключава в това,че заради всички нефтени и газови договори между Русия и Китай, които в крайна сметка ще убият долара, ако изберем война с един съперник, ние неизбежно ,,избираме борба с две страни.. и, като се има предвид ужасното състояние на нашата армия, има ли такъв, който да вярва, че можем да спечелим тази война? САЩ си избираше ,,врагове в сандали" и без самолети и танкове за десет години, и как завърши това за нас?"

Д-р Джим Уили е един от малкото икономисти, които признават, че Новият световен ред е съвсем реален, и той твърди, че вината за това, което се случва, е на Ротшилд. Те не могат да приемат факта, че Путин ги изгони от Русия, и точно това в крайна сметка доведе до сценария на бавно кипене на Трета световна война, която започна в Украйна.

ХРАНАТА, КОЯТО КУПУВАТЕ: Колбаси пълни с бръмбари, сирене с тебешир, а вижте само рибата!

Пазарувайте внимателно, съветват специалистите. Месото по магазините ни е пълно с отрова, сиренето – с тебешир, рибата – с живак…

Рибите

Сьомгата е една от най-полезните и предпочитани риби не само у нас, но по света. Първото нещо, което трябва да знаете обаче, е, че 90% от сьомгата у нас се внася от балтийските държави, където се лови в мръсни и дори отровни води. Макар че е установено, че норвежката сьомга е пълна с диоксини , страната ни продължава да внася главно такава. Ако искате да ядете чистa сьомга, то е нужно да купите атлантическа.
Една от най-мръсните и опасни, но в същото време и най-купувана риба в България е пангасиуса . Пангасиусът обаче се внася от Виетнам, където се храни с отпадни продукти като кости. Проверка показва, че рибата е пълна с живак и други тежки метали.

Месото

Колбасите присъстват традиционно на родната софра. Телешкият суджук се смята за деликатес, но оказва се, че често се приготвя от птиче месо, свински кожички, сухожилия, нишесте и, разбира се, глутен. Всичко останало са оцветители, подобрители и консерванти.
В голяма част от колбасите са открити сушени бръмбари. Гадините се слагали, за да оцветят саламите в червено. Този вид оцветител е извънредно вреден, защото масово предизвиква алергии.

Пилешкото месо се води най-диетичното, но в същото време е и месото, което се тъпче с най-много боклуци. Българските поризводите успяват да правят 1,5 килограма филе от 1 кг месо. С тумблер и шприцове всяко парче мръвка може да „порасне“ с до 65%. Тумблирането или шприцоването на пилешкото представлява машинна обработка, при която продуктите се инжектират със специални разтвори. Български производители обаче признават, че в пилетата се инжектира саламура от фосфати , карагенан, цитрати, ксантан, гума-гуар и др. Допустимата доза е 3-5% в ЕС, а у нас стига до 60-80%.
Освен тези разтвори, в пилешкото месо у нас се инжектират и твърде много хормони.

Млечните продукти

Млечните продукти също се тъпчат с боклуци. Експертите отдавна съветват да не се пие „киселото мляко за пиене“, защото много производители го правят от нишесте.
В повечето случаи в сиренето се слага тебешир. Търговците, които правят такова сирене разтварят сухото мляко с вода, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя палмовата мазнина в хомогенизатор.
Кашкавалът пък масово съдържа палмово масло.

Храни, пълни с химия

Мармалади и сладка, които са мощни антиокислители. Никога не можете да съхраните плода във вида, в който го купувате от магазина.

СЛУЧАЯТ „СРЕБЪРНА ТОПКА“

За това произшествие е известно много малко, което не е чудно, тъй като се е случило над африканската пустиня Калахари.

Освен това операцията по залавянето и изучаването на сваленото НЛО получила названието „Сребърна топка“ и влязла в архивите „Строго секретно“. И все пак секретната информация излязла наяве.

На 7 май 1989 година в 13:40 часа фрегатата на ВМС на ЮАР Sa Tafelberg предала в базата съобщение, че наблюдава на екраните на своите радари неизвестен обект, движещ се със скорост повече от 5.000 мили (1 морска миля = 1,852 км) в посока бреговата линия.

Във въздуха били вдигнати два „Мираж“-а да го прехванат, а ръководител на звеното бил командирът на ескадрилата Гоозен. В 13:50 обектът навлязъл във въздушното пространство на ЮАР.

Гоозен докладвал, че обектът направил рязка маневра, която неговите самолети не били в състояние да повторят, но контактът с обекта не бил загубен. От земята дошла заповед: „Свалете го“.

В 13:59 „Миражите“ открили огън и фиксирали пряко попадение. Обектът се „олюлял“, започнал рязко да се снижава и с голяма скорост паднал в пустинята Калахари, на 80 км северно от границата с Ботсвана.



Около месец след произшествието към английската уфоложка организация се обърнал някой си д-р Азадехдела, пристигнал от ЮАР. Той съобщил за падането на загадъчния обект в пустинята Калахари и казал, че е готов да се подложи на детектор на лъжата. Сред чиновниците, разполагащи със сведения за произшествието, Азадехдела назовал Джеймс ван Гройен, който заедно с американски представители се занимавал с разследването на инцидента.

След седмица пристигнал самият Ван Гройен и предал копие от документ, напечатан на бланка на ВВС на ЮАР с гриф „Строго секретно“. В документа подробно се описвало произшествието под кодовото име „Сребърна топка“.

От документа следвало, че пристигналата на 8 май 1989 група офицери от ВВС и специалисти уфолози открили в пустинята сребърен диск с диаметър 18 метра, височина 8,5 метра и тегло около 50 тона, врязал се в пясъка под остър ъгъл, при което се образувала дупка с ширина 150 и дълбочина 12 метра.

Пясъкът и камъните около диска се били разтопили като след въздействието на висока температура. Уфолозите веднага обърнали внимание, че измервателната апаратура, която донесли със себе си, излязла от строя. Съдейки по всичко, причината за това било силното магнитно и радоактивно лъчение в зоната на падането на обекта.

Специалистите все пак успели да направят необходимите замервания и да изследват падналия диск. Те не открили никакви шевове по корпуса на апарата. Но по неговата периферия имало разположени 12 елипсовидни илюминатора. Изследователите не могли да определят на място състава на материала, от който бил изработен обектът. Анализът, проведен по-късно от специалисти на авиобазата Райт Патерсън в САЩ, дал невероятни резултати.

Оказало се, че в състава на материала, от който бил изработен корпусът на диска, имало магнезий с особена кристална структура, който не се среща в земни условия и практически е невъзможно да се получи. Ван Гройен съобщил на експертите, че неидентифицираният обект, паднал в Калахари, бил доставен на една от авиобазите на ЮАР за изучаване, а дупката била засипана с пясък и камъни, за да не привлича внимание.

Но най-невероятното било това, че когато офицерите от ВВС и уфолозите оглеждали местността около падналия диск, неочаквано се разнесъл странен стържещ звук и в долната част на апарата се появила пукнатина.

Пред изумените членове на групата, пристигнали на мястото на произшествието, пукнатината се разширила и от нея излезли две човекоподобни същества с ръст около метър и половина, в прилепнали сребристи костюми. По думите на Ван Гройен кожата им имала синкав оттенък, коса на главата нямало. Те с недоумение гледали земляните с огромните си очи без зеници. Ръцете им, стигащи до под коленете, имали по три пръста с остри нокти. Между пръстите имало ципи.

Съществата не разговаряли помежду си, но у земляните се създало впечатление, че те общуват помежду си. Уфолозите се опитали да предложат храна на пришълците, но те не й обърнали никакво внимание. Освен това странните същества проявявали явна агресия към земните жители. Когато някой от хората се опитвал да приближи към тях, те съскали заплашително и разпервали пред себе си пръстите си с остри нокти.

Единият от обитателите на летящата чиния очевидно бил ранен. Скоро елонавтите, очевидно поради вдишването на непривичния въздух, отслабнали и членовете на групата успели да ги качат в хеликоптер, за да ги прехвърлят в авиобазата Райт Патерсън в САЩ. Като огледали обекта по-внимателно, уфолозите открили една извадена телескопична опора.

На горната част на диска имало нанесен знак – насочена нагоре стрелка. В момента на огледа на падналото НЛО се случил странен инцидент. Над района на катастрофата се появил хеликоптер, който трябвало да вземе елонавтите за предаване на властите. Внезапно неговият двигател спрял и той паднал на земята. Загинали петимата членове на екипажа.

Ван Гройен разказал, че всички членове на групата, пристигнали на мястото на катастрофата на НЛО, са подписали документ, в който се задължавали да не разгласяват секретната информация за случилото се. Но Ван Гройен решил да даде гласност на случката, тъй като смятал, че скриването й ще е „предателство срещу цялото човечество“.

В Русия информацията за случая в пустинята Калахари станала известна благодарение на публикация в „Комсомолская правда“ на 22 март 1990 година. Като получили сензационните сведения, уфолози се свързали с разузнаването на ЮАР и някои офицери потвърдили достоверността на произшествието.

Те дори показали снимки на падналия обект. Уфолозите дори получили уверенията на командира на ескадрилата Гоозен. Но историята не приключила с това. Ван Гройен се върнал в ЮАР и на 27 февруари 1990 година бил екзекутиран за разгласяване на секретна информация.

САЩ наредиха Царичина дупка да се бетонира!

 


Великите сили се уплашиха, че сме кръстоска между човек и извънземно

Този декември се навършват точно 25 години от началото на военната операция в село Царичина. През зимата на 1990 г. военните започват да копаят под селския трафопост в търсене на съкровището на цар Самуил. По-късно се оказва, че долу лежи нещо по-ценно – доказателство за извънземен разум. Операцията продължава близо две години, след което в дупката са изсипани тонове бетон.

Вече четвърт век информацията е засекретена, а над селото продължават да витаят мистерии. Малцина обаче знаят, че епопеята Царичина дупка всъщност започва след пророчески сън на т.нар. селски оракул - асансьорния техник Димитър Кекеменов. Всъщност, ако не беше той, може би днес освен местните никой нямаше да знае името на костинбродското селце. Тези дни за първи път Кекеменов проговори пред „Мистериите” на в. „Ретро”.

- Г-н Кекеменов, през всичките тези години останахте в сянка, а от вас тръгва тази фантастична история. Как се стигна до военните разкопки в село Царичина?

- Назад ме връщате много. Сънувах странен сън, който повече никога не се повтори. Явиха ми се Левски, Ботев, Вазов и Раковски. Те ми разкриха, че под нашето село лежи нещо много ценно, съкровище, което ще постави страната на световната карта. Нямаше как да остана равнодушен към тази информация. Отидох в тогавашната асоциация „Феномени”, а те, от своя страна, после са се свързали с щаба на Българската армия.

- В началото военните са търсели царско съкровище в недрата на селото, да не би местните легенди да са ги провокирали?

- В земята на Царичина е кодирана богата история в различни културни пластове. Има легенди, че тук е била лятната резиденция на брата на цар Самуил - Арон. Вероятно и Самуил да е идвал. Неслучайно преди това селото се е казвало Разметаница, защото преди да дойде царят, хората са излизали и размитали дворовете си, за да е чисто. Аз лично притежавам земя на местност, наречена Престола. Има легенда, че там е заровено ценно парче от престола на цар Симеон. Той отишъл по нашите земи да се лекува и в знак на благодарност после изпраща тази реликва.

- А какво можете да кажете за името на махалата, където се е намирала дупката? Някои я свързват с египетска царица на име Сибила?

- Оригиналното име на махалата, където военни започнаха разкопките, е Сивил. Изпишете го на латиница (CIVIL) и ще видите, че коренът присъства в английския речник и означава „цивилизация”. От друга страна, името може да се трансформира в римски цифри. C е 100 , I e 1, V e 5 и т.н. Общият сбор е равен на 157. Това е магическа цифра за българите. Според мен депутатите трябва да се редуцират до тази бройка, за да функционира политическата ни система правилно и хармонично.

- Горе-долу толкова е бил дълъг и тунелът, който за две години военните прокопаха в Царичина дупка. Защо според вас после се взима решение да се бетонира всичко?

- Защото ако се кажеше истината какво има отдолу, то трябваше да се пренапише историята на света. Страх ме е да си помисля до какво можеше да доведе това познание. В крайна сметка, тайната на Царичина дупка можеше да разклати цялата човешка цивилизация из основи.

- Но какво толкова е имало долу? Чувал съм от местни хора как един от офицерите се похвалил, че са намерени артефакти – фигура на орел от непознат материал?

- Реално военните не допускаха никого до изкопа. Така че не съм го видял с очите си, но не го изключвам. Както вече ви казах, под селото има различни артефакти. За мен долу има нещо по-голямо, но военните се уплашиха. Тогава се понесе мълвата, че тогавашният министър на отбраната Димитър Луджев и неговият наследник са ги натиснали сериозно от САЩ и Пентагона, за да се потули целият случай. Вижте, игрите са много големи. И те засягат не само нашата страна, а целия човешки род. Учебниците ще трябва да се пренапишат, ако се разгласи какво има долу.

- А как според вас биха звучали новите учебници?

- В новата история ще пише, че сме кръстоска между извънземна раса и местни животински видове. Ето сега ще ви кажа, че когато копах основи за моята къщичка, намерих три много интересни камъка – сечива. Световни изследователи днес търсят Свещения граал – първото сечиво, което маймунска ръка е хванала и благодарение на него е започнала някаква разумна трудова дейност. Считам, че това се е случило именно в древността по земите на Царичина. От тук е тръгнала зората на човешката цивилизация. Всички държави искат те да са началото на всичко, а българите трябва да сме горди, че това се е случило именно в нашите предели.

- Ген. Динев, ръководителят на военната операция, заедно с цяла свита е ходил на два пъти при Ванга за съвет. Първия път тя ги е отпратила, но на втория им е казала, че отдолу лежи „жута маймуна“. Да не би това да е първото разумно същество на планетата, за което говорите?

- Твърде вероятно е долу да е останало нещо от експериментите на извънземните. Когато те идват преди хиляди години, са започнали с различни генетични опити. Правят генетични кръстоски, в резултат на което се появяват същества, описани в митологията. Едното от тях е кентавърът – кръстоска между кон и хуманоид. Друго е минотавърът - бик и човек. Но има и други като: сцили (водно чудовище и дракон), сфинксове (лъв с криле на птица), грифони (кръстоска между орел и лъв) и т.н. В един момент пришълците видели, че тези мутанти не могат да съжителстват. Провокирали са една битка между тях. Това се е случило в местността Червени брегове. Битката се разраснала неимоверно. Тогава се пролива толкова много кръв, че близката планина е наречена Хем (древното име на Стара планина - б.р.). Оттам идва думата за хемоглобин.

- Доста екзотична теория, но самите военни дали са намерили нещо като доказателствен материал?

- По времето на цялата операция те се държаха доста високомерно – не искаха да делят славата с никого. Дистанцираха се и от мен и не ме допускаха на обекта. Не зная, сигурно в очите им аз съм бил просто цивилна гарга, както наричаха хората без униформа. Единствено с екстрасенса Димитър Сираков можех да говоря. Той консултираше разкопките, но, за жалост, вече не е между живите. От него зная, че там, където са копали, е имало следи от някакъв древен и непознат градеж.

- Пророчицата Слава Севрюкова казваше, че под селото има портал към други светове и измерения, който все още не бива да се отваря. През всичките тези години вие открихте ли за себе си някакви доказателства?

- Аз съм убеден, че в Царичина наистина пространството и времето се изкривяват, а за това мечтаят всички учени и военни. Защото то ще ни позволи да се връщаме назад във времето или да отиваме столетия напред. Изкривяването може да доведе и до комуникация с други светове. Всичко това се случва в селото ни, но кога и как става, никой все още не знае. Очевидно Вселената добре крие своите тайни.

- Мнозина царичинци днес разказват за паранормална активност. Вие ставали ли сте свидетел на някакви необясними явления?

- Имаме една Крива река, която е собственост на Младен Кривио. Една нощ някакви странни привидения дошли при него и му казали, че трябва да им построи вир. Младен им се присмял с думите, че той е най-големият бедняк и няма как да стане. Тия странници му казали, че това няма да е все така. Посъветвали го да играе на барбут. Така щял да спечели много пари, но да не забрави после за обещанието си и да кръсти градежа Дяволският вир. Така и станало, той започнал да играе на зарове и спечелил голямо състояние. Построил вира. Той се намира на точно 666 м надморска височина. Но преди някой да си помисли някакви много страшни неща, ще вметна, че навремето дяволи са се наричали едни странни и необясними черни сенки, които се виждат и тука.

- Вие сте виждали, така ли?! Какво представляват те?

- Да, явиха ми се веднъж. Ако можете да си представите нещо още по-черно от тъмнината. Това представляват те. Една вечер преди време преспах в района. Видях ги да висят над мене и ме понесоха нанякъде. После, като се опомних, ми дойдоха едни странни идеи – принципна технология на вечен двигател (перпетуум мобиле), и други неща, които може би са тема на друг разговор. Иначе какви са, що са, от къде идват тези създания, не мога да ви кажа, но очевидно са разумни и високоинтелигентни. Същите ми дадоха едно четиристишие и то звучи така:

„Дръзки като вълци единаци,

вървим по пътища различни,

и чакаме от съдбата знаци,

връзки градим кармични”.

Нито имам дар за поет, нито някога съм мислил в такава посока. Просто ми го дадоха като послание, а аз бързо го записах на лист, че да не го забравя.


Създателят на Бялото братство Петър Дънов разкрива в своите беседи, че под село Царичина, само на 30 километра от София, се намира необикновен кристал. Той е поставен в разкошно светещо подземие от странни същества, които съвременното човечество нарича извънземни. Преди стотици години те пристигнали от друга планета и изградили нещо като своя база под Царичина.

Кристал с невероятна силна енергия, оставен от извънземна цивилизация, се крие в т.нар. Царичина дупка край едноименното софийско село. Това разкриват последователи на Учителя Петър Дънов, изследвали негови беседи. В многобройните писания и проповеди на великия философ и ясновидец са открити и данни за мистериозното място, за което говори много пъти и пророчицата от Рупите Ванга.

Още в средата на миналия век Дънов признава пред свои ученици, че под Царичина се крият останки от извънземна цивилизация. Той го описва като лаборатория, в която са разработвани модели на земен растителен и животински свят и изтъква, че местонахождението й на територията на България е много ценно за народа ни.

„Дори да продължат разкопките няма да стигнат до никъде. Там не трябва да се пипа, защото има много ценно нещо. Екстрасенсите са получили информация за мястото на това съоръжение, но техните информации не водят към добро. Не забравяйте, не всяка получена информация е за добро на човечеството. Важно е кой подава информацията и с каква цел. В действителност, там долу има консервирани хилядолетни останки - кристален човешки скелет - матрица за произхода му. Те не са земни. Мога да уточня така - всичко от което е изградено и съставено човешкото тяло.

Още има и уреди и инструкции. Но те са не от извънземни, а от децата на Атлантида в древността. Уредите или основното съоръжение в подземието, наравно по значимост с матрицата е многостенен кристал, непознат по състав на нашата наука. Височината му е около 3 м., излъчва определени вълни към Слънцето, Луната, планетите и звездите. Той пази тази лаборатория от катаклизми и земетресения и така защитава и цялата територия на България”, казва в беседи към учениците си Дънов, които се пазят от Бялото братство и до днес. По думите на Учителя някой е искал кристалът да бъде изваден и да бъде нарушена структурата и замърсена средата около него, което е щяло да даде отражение не само върху България, но и  цялата планета.

„Запомни, никой не може да достигне до него. Радиацията от излъчването му ще убие всяко живо същество! Те също няма да си позволят, защото е прекалено рано”, обяснява още Дънов, без да уточни кои са „те”, но според последователите му става дума за извънземни.
И Ванга говори за наличието на НЛО в Царичина и също като Дънов забранява военните да продължат разкопките си там и е категорична, че това ще доведе само до бедствия. По думите й човечеството не е дорасло да види това, което се крие вътре и то ще донесе само беди на хората.

Тайната на човешкия разум се крие в дупката
Освен родните ясновидци и куп изследователи на НЛО от цял свят се интересуват от Царичина дупка и разкопките, които военните провеждат там по времето на социализма. Според американски експерти преди да започнат разкопките, обектът е бил затворен и засекретен от съществата, които са го построили. А военните, дори да са продължили да копаят, щели да стигнат до зона, контролирана изцяло от висши същества. През тази зона те не биха могли да преминат, без съответното разрешение.
Руснаците пък пишат за Царичина, че военните започнали да копаят под силното въздействие на извънземни същества от друга галактика с по-млада история и с още неукрепени междупланетни и междуцивилизационни структури вътре в нея. Нивото на съществата от тази галактика и връзката им с Космичния разум не били достигнали още необходимата степен на развитие, за да бъдат приети и допуснати до висшите информационни и енергийни сектори, зони и бази на вселенския разум. Поради тази причина пазителите на Царичина не допуснали достъп до кристалния диск.
На него пък била записана информацията за всички видове енергии, действащи във Вселената.

Нингьо – магическите русалки на Япония

Нингьо (букв. „човек-риба“) е същество от японския фолклор, което може да бъде сравнено с русалките в Западните легенди. Въпреки че познатите ни русалки и японските Нингьо са същества наполовина риби, наполовина човеци, те всъщност са доста различни.


Например, в Западния фолклор, русалките обикновено се красиви, съблазнителни същества, които привличат мъжете и ги водят към собствената им смърт. Що се отнася до японските Нингьо, там няма „стандартна“ история, тъй като тези същества се различават не само по начина, по който изглеждат, но и в начина, по който си взаимодействат с човешките същества.



За разлика от западните русалки, японските Нингьо, като цяло, са много по непривлекателни. Те често биват описвани като същества с маймунски торс и рибена опашка. Има и специално създадени Нингьо, които показват как всъщност изглеждат русалките. Един от най-известните примери е „Русалката от Фиджи“ на П.Т.Барнъм:



Има и разкази за Нингьо, които ги описват още по-различни от западните русалки. Например, в много местни традиции, Нингьо няма нито човешки, нито маймунски торс, а имат човекоподобна глава прикрепена към тялото на риба. От време на време, тези глави са изобразявани гротескно, т.е. с рога, с уста, пълна с остри като бръснач зъби и т.н.



Има и вид Нингьо, известни като Амаби/Амабико, които се казва, че имат човка на птица и са покрити с люспи от врата надолу.

Мистични способности

Смята се, че Нингьо имат мистични способности, често им се приписват и разнообразие от магически сили. Например, често се споменава, че имат способността да плачат сълзи от перли. В допълнение, някои Нингьо, като Амаби, се смята, че могат да предсказват бъдещето.

В една история, записана през 19-ти век, се казва, че се е появила Амаби, която е предсказала както добра реколта, така и чума. Освен това, Амаби споменала, че за да избегнат чумата, хората трябва да се маскират като нея.



800-годишната монахиня

Това, с което Нингьо са най-известни е плътта им. Вярва се, че ако човек яде от плътта им ще получи вечен живот, или най-малко един изключително дълъг живот. Има много истории, разказващи за магическите качества на плътта на Нингьо и все пак, няма по-известна от тази на „Happyanku Bikuni“, което значи „800-годишната будистка монахиня“.

Историята започва с един рибар, който успял да хване Нингьо. Той поканил приятелите си да вечерят заедно, но не им казал какво точно ще ядат. Те обаче от уста на уста, разбрали какъв е източника на месото, без знанието на рибаря, и не яли от храната. Но, по случайност, младата дъщеря на рибаря вкусила от месото. Тя спряла да расте на 15-годишна възраст, и в последствие станала монахиня. Починала на 800 години.



Има ли истинско доказателство за съществуването на Нингьо?

Древните японци вярвали в съществуването на Нингьо, за което днес има и физическо доказателство. В един храм в Tenshou-Kyousha, Фуджиномия се пази тялото на предполагаемо Нингьо. Според легендата, Нингьо се появява на японския принц. Съществото е на път да умре, но преди това разказва какво му се е случило. Явно, Нингьо някога е било рибар. Веднъж този рибар, преминал защитени води, за да лови риба, когато върху него се стоварва проклятие, което го трансформира в Нингьо. Рибарят научил урока си и поискал от принца да му направи светилище, където да се показват останките му. Целта е, тялото на това същество да напомни на всеки посетител за светостта на живота.

Операция Попай, или как американците променяха климата по време на войната във Виетнам

Операция Попай (известна и като операция за контролиране на времето Попай) е била свръхсекретна кампания за изменение на климата по време на американската война във Виетнам, от 20 март 1967 г. до 5 юли 1972 г. Операцията започва три години след началото на Проект Stormfury (1962 г.-1983 г.) и 30 години след първите известни операции за модифициране на времето в САЩ, наречени Проект Cirrus, който започва през февруари 1947 г.


*Проект Stormfury е амбициозен проект, опит за отслабване на тропически циклони чрез засяване на сребърен йодид.

Целта на Операция Попай е да се удължи мусонният сезон над Северен Виетнам и Виет Конг – снабдителните маршрути оказващи логистична подкрепа на Северно-виетнамската армия, особено линията Хо Ши Мин.

Операция Попай е голяма и с дълга продължителност операция, която успешно манипулира климата чрез засяване, посредством самолети, на облаците със сребро и оловен йодид.

Екипажите от 54-та разузнавателна ескадрила на ВВС на САЩ успявали да удължат мусонния сезон 30 до 45 дни.



Информация от изслушванията на Сената за изменението на климата през 1974 г.:

– Проведена е класифицирана програма за създаване на дъжд в ЮИ Азия (1967 г. -1972 г.), в която са засети във въздуха единици сребро и оловен йодид, за да се увеличи нормалния мусонен дъжд. (Сената на САЩ, Подкомисия по океаните и международната среда; 20 март 1974; стр. 88)

– Цел: Увеличаване на валежите в достатъчна степен, във внимателно подбрани райони, за да станат пътищата неизползваеми от враговете, чрез:
1. Омекотяване на пътните настилки
2. Причиняване на свлачища по пътищата
3. Унищожаване на всички съоръжения, помагащи пресичането на реки (мостове, бродове, тунели и т.н)
4. Поддържане на наситени почви извън нормалния период от време.
(Сената на САЩ, Подкомисия по океаните и международната среда; 20 март 1974; стр. 89)

Първоначалните райони за действие на операцията са били части от Лаос и Северен Виетнам. След това, тя се разширява и включва части от Южен Виетнам и Камбоджа. Като цяло, Пентагонът признава, че американските C-130, въздухоплавателни средства опериращи от базата Удорн на Кралските военновъздушни сили на Тайланд, са изпълнили 2,602 мисии и използвали 47,409 единици за засяване на облаците. (Сената на САЩ, Подкомисия по океаните и международната среда; 20 март 1974; стр. 101-105).

Пентагонът заявява, че операцията струва 21,6 милиона долара.

Операция Попай се споменава публично за първи път през март 1971 г., от репортер на име Джак Андерсън, който публикува история основана на тайна бележка от 1967 г., от началник-щабовете на президента Джонсън. След като Андерсън насочва вниманието на обществеността към Операция Попай, Сената на САЩ натиска военните лидери в Пентагона да предоставят повече подробности за операцията. Мелвин Леърд, който е бил министър на отбраната по това време, отрича, че САЩ модифицира климата във Виетнам.





През 1973 г. Сенатът на САЩ започва законодателството на S.RES.71, резолюция изразяваща смисъла на Сената, че правителството на САЩ трябва да поиска съгласието на останалите правителства по предложен договор за забрана използването на техники за модификация на околната среда и климата, за военни или враждебни цели, или извършването на всякакви изследвания или експерименти в тази насока.

През 1974 г. Сенатът на САЩ успява да разследва Операция Попай в подробности на: Изслушванията пред подкомисията по океаните и международната среда на комисията по външни отношения на 93 конгрес на Сената на САЩ; втора сесия за необходимостта от международно споразумение за забрана на употребата на околната среда и геофизичните модификации като оръжия за война; и брифинг на Министерството на отбраната за модификациите на климата, 25 януари и 20 март 1974 г.


През 1976 г. се подписва “Конвенция за забрана използването на техники за екологични модификации за военни или други враждебни цели„, от много страни членки на ООН, и се ратифицира от президента Картър през 1979 г. Конвенцията е за вредните последици от манипулацията на околната среда върху хората и се стреми да гарантира, че манипулирането на околната среда ще се използва по същество само за мирни цели.