Никола Тесла и неговите Лъчи на Смъртта

,,Лъчите на смъртта" на Тесла мигновено се превръщат в силно разисквана и популярна тема.А в по-късните му години, след като проектът с кулата Уондърклиф е прекъснат от Джон Пиърпойнт Морган и кулата е разглобена под надзора на ФБР, Тесла прави малко пари от проектите си и в много случаи дори не полага усилия да търси патенти. Той е по-заинтересован от това да си осигури широка публичност и се превръща в любимец на вестникарските репортери със своите ярки демонстрации, противоречиви предсказания и невероятно нови изобретения.

На 11 юли 1934г. ,,Ню Йорк Таймс" публикува материал със следното заглавие:
,,78-годишният Тесла разкрива нов ,,Лъч на смъртта", изобретение толкова мощно, че е способно да унищожи 10 000 самолета от разстояние 250 мили, твърди той. Това е само отбранително оръжие. Ученият, разказва в интервю за апарата, за който той твърди, че убива, без да оставя следи."

Устройството на Тесла, излъчващо ,,лъчи на смъртта", представлява радио-вълново скаларно оръжие, или както може да се нарече ,,ултразвуков пистолет". Тесла и неговите ,,лъчи на смъртта" вдигат голям шум в медиите по онова време. През 30-те години на миналия век излизат няколко филма на тема Смъртоносни лъчи, сред които ,,Лъчът на смъртта" от 1938г. с Борис Карлов и сериали, като ,,Флаш Гордън" и ,,Радарните хора от Луната".

В действителност най-първият комикс от серията за Супермена Макс Флетчер от 40-те години затвърждават образа на Тесла в ,,Лудия учен" (септември 1941г.), в който един луд, ексцентричен учен, с очевиден прототип Тесла, воюва със Супермен, докато тероризира Ню Йорк със своя смъртоносен електротеназен лъч. В следващия комикс ,,Механичното чудовище" (ноември 1941г.) Тесла изстрелва цяла армия роботи върху Манхатън. Супермен воюва с него и неговите ,,Лъчи на смъртта" за последен път във филма ,,Магнитен телескоп" (април 1942г.), където Тесла използва специален магнитогравитационен лъч, с помощта на който изтегля астероидите от орбитата им и ги изстрелва към Земята, върху която се стоварват. С ,,Джапатьорите" през септември 1942г. комиксите за Супермен се обръщат към темите на войната, като представят японски шпиони и до една по-малка степен, също и нацистки.

Интересно е да си мислим за Тесла като модел, върху който се основават образите на всички ,,луди учени" от комиксите и фантастиката в киното.

През пролетта на 1942г., ,,лъчите на смъртта" стават особено популярни в много вестници по света. Хари Гриндел-Матюс от Лондон води съперниците си в тази ранна версия на ,,Междузвездните войни". Ню Йорк Таймс от 21 май публикува следната статия:
,,20 май, Париж - Ако увереността на Гриндел Матю, изобретател на така наречения ,,диаболичен лъч", в неговото откритие е оправдана, става възможно унищожаването на цяла вражеска армия, разрушаването на всякакви въздушни вражески армади, атакуващи който и да е град, или парализирането на цяла флота, осмелила се да се появи в пределите на дадено разстояние от крайбрежието с помощта на невидими лъчи."



Гриндел Матюс твърди, че неговите разрушителни лъчи имат радиус на действие от четири мили и че максималното разстояние за този тип оръжие може да бъде седем или осем мили. Съобщава се за изпитвания, при които лъчът е бил използван за спиране на работата на автомобилите чрез блокиране на действието на бобините им и се съобщава, че определено количество барут е било взривено с помощта на лъчи върху тях от разстояние тридесет и шест фута. Гриндел Матюс също така успява да унищожи чрез електричество мишки, да смачка растения и да запали фитила на лампа от същото разстояние.

Усещайки, че тук става нещо важно, защитената с авторски право статия от ,,Ню Йорк Тайм" от 28 май 1924г. разказва за лъчево оръжие, разработено от Съветския съюз, Статията започва така:
,,Информация, изтекла от комунистическите кръгове в Москва, съобщава, че зад последните войнствени изцепки на Троцки съществува някакво електромагнитно изобретение от един руски инженер на име Грамачикофф, предназначено за унищожаване на самолети. Изпитанията на това унищожително оръжие са били започнати през предния август с помощта на германски технически експерти.
Крупна мащабна демонстрация на летището Подосински близо до Москва се оказала толкова успешна, че Революционният военен съвет на Политбюрото решили да финансират достатъчно електронни противовъздушни станции с цел защита на най-важните обекти в Русия. Подобни, но още помощни станции, щели да бъдат конструирани с цел блокиране на електрическите механизми на бойните кораби.
Командващият Съветските военно-въздушни сили Розенхолц бил толкова въодушевен от демонстрацията на лъчевото оръжие, че предложил ,,да прекратят действията на въздушната флота, защото изобретението можело да направи ненужно използването на големи въздушни флотилии за целите на отбраната".

Тесла е описан като ексцентричен и брилянтен учен ренегат. Все пак, след като финансовото му състояние е съсипано от Морган и не толкова пряко от компанията ,,Уестингхаус", Тесла завинаги остава без средства. Вместо пари за наем в началото на тридесетте, Тесла предоставя на ръководството на управлението на хотела ,,Клинтън" свое откритие, което да бъде използвано за съвместни цели. Той твърдял, че устройството било много опасно и на стойност 10 000 долара. През 1943г. от Масачузетския технологичен институт, който работел за Изследователския комитет за национална отбрана, съпровождан от хора на военно-морското разузнаване, на име Джон О. Тръмп, отишли в хотела да вземат устройството след смъртта на Тесла.

Било му обяснено, че изобретението може да избухне, ако бъде отворено от лице, което няма право на достъп. Тръмп твърди, че той за момент се замислил за живота си, преди да отвори контейнера. В доклада си до ФБР твърди:
,,Вътре се намираше красива дървена ракла, обкована с мед... един мултидекаден съпротивителен модул от типа, използван за измерване на съпротивлението на Уитстонов мост - съвсем обикновен уред от арсенала на която и да е електрическа лаборатория още по времето на миналия век."

Според изследователя на Тесла д-р Марк Зайфер Тесла изглежда че е споменал на човека, който се грижел за гълъбите му, както и на един свой приятел - военен инженер на име Фитицджералд, че е построил работен модел на оръжието ,,Лъчи на смъртта". Д-р Зайфер твърди, че голям брой хора, свързани близко с Тесла, някъде около 1918г. си спомняли истории как Тесла успешно изпращал електронни лъчи до Луната, които се отразявали от повърхността й. Зайфер твърди, че тези устройства били работещи модели.

Според д-р Зайфер през средата на 30-те години на миналия век Тесла създал ,,технологични концепции", въплътени в сграда с кула под формата на цилиндър с диаметър 16,5 фута и висока 115 фута. Конструкцията завършвала във връхната си част със сфера с 10 метра диаметър (покрита с полусферични черупки, както при патента от 1914г.) Също така през 1935г. ,,изобретателят" се свързал с хора в компанията ,,Alcoa Aluminum", които били готови да започнат, веднага щом Тесла осигури финансирането.

Две години по-късно, вече на възраст 81 години, по време на обяд в присъствието на министри от Югославия и Чехословакия изобретателят заявява, че е конструирал голям брой устройства за предаване на лъчи, включващи също така и смъртоносни лъчи за защита на всяка страна от нашественици и машина, наподобяваща лазер, която можела да изпраща импулси до Луната и други планети.

Според д-р Зайфер Тесла също заявил, че възнамерява да отнесе машината с ,,лъчите на смъртта" на една женевска конференция за световен мир; Притиснат от журналистите да даде пълно описание, д-р Тесла отговорил: ,,Но това не е експеримент, аз съм я построил, демонстрирал и съм я използвал. Още малко и ще дам изобретението си на света."

Друг учен, последователен на Тесла, убеден, че Тесла е построил машина с лъчи на смъртта, е Оливер Никълсън, писал доста за Тесла, включително статия ,,Далекобойното оръжие на Никола Тесла" (1989г.)

Подхващайки историите с ,,лъчите на смъртта" от телеграфните агенции от другата страна на света, вестникът ,,Колорадо Спрингс Газет" възбужда местния интерес с броя си от 30 май. Със заглавие: ,,Тесла разкрива ,,лъчи на смъртта" при експерименти, които е провеждал тук" журналистът разказва с чувство на местна гордост, че изследванията на изобретателя от 1899г. били финансирани от Джон Джейкъб Астор.


Местните жители помнели добре експериментите на Тесла в Колорадо Спрингс. С помощта на кула, висока 200 фута, на чийто връх се намирала голяма медна сфера, в цялата тази конструкция извисяваща се над лабораторията му, той генерирал потенциали с изпразвания под формата на мълнии с дължина до 135 фута. Гръмотевиците от освободената енергия се чували на разстояние 15 мили в Оипъл Крик. Хората по улиците с изумление виждали как бликат искри между краката им и земята, а пламъци с електричество изскачали от всеки кран, когато някой пускал да си налее чаша вода. В радиус от 100 фута от експерименталната кула осветителните крушки продължавали да светят, дори и след изключването им. Конете в местните конюшни получавали електрически удари през металните си подкови и подскачали в конюшните си. Дори и насекомите не останали пощадени: пеперудите се наелектризирали и ,,се въртели безпомощно в кръг - като крилата им излъчвали сините пламъци на огньовете на Свети Елм".

Най-известният ефект и този, завладял вниманието на изобретателите на смъртоносни лъчи, възникнал в генераторната станция на електрическата компания в Колорадо Спрингс. Един ден, докато Тесла провеждал изпитване с висока електрическа мощност, пукащите звуци от от вътрешността на лабораторията изведнъж секнали. Втурналият се в лабораторията асистент протестирал, че нямало нищо. Асистентът твърдял, че електроенергията от градския генератор трябва да е спряла. Когато разгневеният Тесла телефонирал в електрическата компания, получил не по-малко гневен отговор, че електрическата компания не била прекъснала електричеството, но че експериментът на Тесла бил разрушил генератора.

Докато предавателят му работел на ниво мощност ,,няколкостотин киловата", в генераторите на електрическата компания възникнали високочестотни електрически токове. Тези мощни електрически токове ,,генерирали тежки искри, изскачащи през намотките и унищожаващи изолацията". Когато изолацията вече се пробила, генераторът дал на късо и гръмнал.

Няколко години по-късно във февруарския брой на списание ,,Либърти" През 1935г. той дал разяснения относно разрушителния потенциал на предавателя си:
,,Моето изобретение се нуждае от голяма електростанция, но веднъж построена, тя ще направи възможно унищожаването на всичко, - хора или машини, приближаващи се в радиус от 200 мили."

Той продължил с обяснението на разликата между собственото си изобретение и тези на другите изобретатели. Твърдял, че устройството му не използва така наречените ,,лъчи на смъртта", защото такова излъчване не може да се генерира в големи количества и бързо отслабва с напредване на разстоянието. Тук вероятно е имал предвид някакъв тип устройство като това на Гриндел, Матюс, който според съвременниците му използвал мощен ултравиолетов лъч, с помощта на който превръщал въздуха в проводник, така че високоенергийният ток да е в състояние да достига целта по въздуха. Диапазонът на един ултравиолетов прожектор би бил далеч по-малък, отколкото Тесла твърди. Според него, ако ,,цялата енергия на Ню Йорк Сити (приблизително два милиона конски сили/1,5 милиарда вата/) бъдела трансформирана в лъчи и излъчена на двадесет мили, тя не би притежавала мощност да убие дори и едно човешко същество". Точно обратното, той твърдял:
,,Моят апарат изстрелва частици, относително големи или с микроскопични размери, които ни позволяват да изпращаме на голямо разстояние върху една малка трилиони пъти повече енергия, отколкото е възможно, с лъчи от какъвто и да е вид. По този начин много хиляди конски сили могат бъдат преобразувани в енергиен поток, по-тънък дори и от косъм, на който нищо не може да устои."

Според Оливър Никълсън идеята на Тесла с тази защитна система представлява крупномащабна версия на неговата машина от Колорадо Спрингс за изстрелване на мълнии. Веднага щом самолети или кораби навлязат в електрическото поле на неговата защитна кула, те ще създадат проводяща траектория за поток от високоенергийни частици, който би унищожил електрическата система на нашественика.

Един недостатък на тези гигантски предаватели на Тесла, предназначени за изстрелване на мълнии срещу наближаващия крайбрежието враг, е, че те би трябвало да бъдат монтирани в необитаеми области, равни на техния защитен радиус. Всеки присъствал в тази защитна зона би бил регистриран като враг и съответно унищожен. Днес, с развитието на платформите за добиване на нефт, този недостатък може да бъде превъзмогнат чрез морското базиране на защитната лъчеизлъчваща система.