ЖИВОТНИ

Минаваш през гората, страх те е от животни. Какво трябва да направиш? Ще им запееш. Животните разбират много добре от музика. Има известни песни за вълците. Като им запееш, вълкът не те напада. Има известни песни за змиите. Като ги запееш, змия не те хапе. Индусите са ги научили и като им запееш, може да събереш змиите, а може и да ги разпръснеш. От тебе зависи. Змията е много музикална. Благодарение на тази музикалност тя има една възможност. Така, както е сплескана главата Ă, тя е много жестока, но главата Ă е музикална и музикалността ще я спаси за бъдеще. И вълкът има нещо музикално, но това е една вътрешна възможност, която човек може да предаде отвън чрез своята мисъл и чувства. И болестите се лекуват с музика. И те си имат музика. (127, с. 70)

Има факири в Индия, които чрез музика влияят на змиите. Като засвирят на своя дървен инструмент, подобен на флейта, всички змии се събират наоколо им. Мнозина могат да свирят, но не могат да събират змиите наоколо си. Някъде из България един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата. Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се сбрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, защото ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече.“ Със свиренето си ходжата им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят. Следователно както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си. Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както ходжата свири на гъсениците, и да му каже: „Това място не е за тебе! То е за Бога.“ Този е новият начин, по който Божият Дух работи върху душите на хората. И тъй, всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин. (128, с. 42)

Най-първо у хората трябва да се възстанови живата вяра. В това отношение вие може да правите ред опити. Индусите правят ред опити за усилване на вярата си. Те имат особени инструменти и като видят някоя кобра или друго животно, започват да свирят. Като чуе тези тонове, кобрата постепенно се приближава при него, без да го хапе. С това свирене той Ă заповядва. Също така може да укротява тигри, лъвове и други свирепи животни. Когато някой лош човек идва при тебе, започни да му свириш и той ще се смекчи. Когато някой иде да те обира, пак му засвири. Като дойде стражар при тебе да те арестува, засвири му. Не се изисква много. Извади пищялката си и започни да свириш. (24, с. 437)

Друг е въпросът, ако знаете езика на животните. Те се подчиняват на човека само тогава, когато той ги разбира и влиза в положението им. Има индуси, които знаят езика на змиите, на свирепите животни и се разговарят с тях. Змията е жестока, но се привързва към човека. Чрез музиката тя може да се укротява. Който знае нейния език, разговаря с нея и тя не го хапе. Някои пчелари работят с пчелите спокойно, без да ги жилят... Всички същества са свързани помежду си, но трябва да знаете езика им, да ги разбирате. Връзката се дължи на обичта им към човека. Щом го обичат, те се привързват към него. И тъй, изучавайте животните, за да познавате качествата им. (180, с. 221)

На физическото поле няма условия всички хора да бъдат богати и учени, но добри всички могат да бъдат. Пожелайте Добродетелта, която не принадлежи на физическия свят. В Индия има хора, които разбират и прилагат този закон дори спрямо животните. Едно животно, колкото свирепо и да бъде, ако можете да влезете в контакт с него, то ще ви възлюби и ще ви стане предан приятел, ще изчезне от него предразположението да ви пакости и щом му заповядате, то е готово да изпълни вашето желание. И когато Христос е казал: „Възлюби врага си“, Той е разбирал този закон. Та, първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека, е страданието. (160, 2 сер, с. 134)

Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствие на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. Това виждаме в индусите. Като държат съзнанието си будно, те минават пред най-опасни и свирепи зверове, без да ги засегнат. Изгубят ли присъствието на духа си, зверовете ги нападат. Много англичани отиват в Индия да изучават методите, които индусите практикуват. След това те излизат срещу най-опасни змии и зверове, да видят доколко могат да държат съзнанието си будно. Има ред закони, които регулират човешкото съзнание. Човек трябва да изучава тия закони и да ги прилага. Не ги ли прилага, той се излага на ред опасности. (135, с. 69)

В Природата извън нас съществуват известни сили, които са неприязнено разположени към човешкото развитие. Това е един посторонен въпрос, който може да оставим настрана, но казвам, че човек трябва да знае законите, с които да може да се справя с тия сили. Ще ви приведа един пример. Един индуски факир, на име Мали, укротител на змии, като минавал през реката Ганг, хваща го един крокодил. Този факир, който знаел да укротява всякакви змии, кобри, тук попада на този крокодил, който го завлича към реката. Но той бил смел, досетлив – забива двата си пръста в очите на крокодила и се спасява. Това било единственото средство да се избави. Спасява се, но с месеци носи своята рана. При друг един случай този факир, укротител на змии, като пътува из гористите места на Индия, бива повален един ден на земята от един тигър. Лежи той така на гърба си 5-10-15 минути, гледа – тигърът не го дави. Той се чуди, мисли си защо тигърът не му направя нищо, защо не свърши с него. А какво било? – В пазвата на факира имало една кобра, наречена Саприла, която веднага изскочила и фиксира тигъра. Юнак бил този тигър, но и той затреперил от погледа на тази кобра. Фиксира го тази кобра около 10-15-20 минути и по едно време в тигъра се явяват особени спазми и той се търкулва на земята. Тази Саприла дошла в помощ на своя господар, клъвва тигъра и той се търкулва на земята. Човешкият ум трябва да се бори с туй, злобното в себе си. За да се бори и да устоява, човек трябва да има умение. Ние огъня няма да го угасим с духане – вода ще му полеем отгоре. (49, с. 176)

Индусите са правили опити с много животни и са достигнали добри резултати. Те са правили опити с много страхливи животни и са успели да ги привлекат при себе си. Следователно ако имате връзка с Първичната Причина, вие ще можете да извикате при себе си заека, който е известен със своя страх. Този страхлив заек ще се приближи при вас и ще легне пред краката ви. Само едно докосване на ръката ви до заека е в състояние да го успокои. Ако на другия ден изгубите доброто си разположение, колкото и да викате заека при себе си, той няма да дойде. Индусите казват, че имало някаква тайна в това. Да, има някаква тайна, и тя се заключава във връзката на човека с Първичната Причина. (166, с. 237)

Един индус, който приел християнството, разправя една своя опитност. В едно от своите пътешествия трябвало да влезе в една пещера, там да се скрие и пред едно дърво на пещерата той видял една кобра, която го гледала право в очите. Той се уплашил, не знаел какво да прави, още повече, че кобрата била така близо до него. Като нямал никакво оръжие в себе си, той не се решавал да излезе от пещерата вън. Тогава му дошло наум да се помоли. Веднага се обърнал мислено към своя Учител да заповяда на кобрата да не го хапе. Докато се молил усилено, кобрата слязла от дървото, минала край него без да му причини някакво зло. Ако той беше минал покрай кобрата без да се моли, какво щеше да му направи тя? Значи човек всякога може да се обърне към Онзи, Който може да го освободи от злото. (102, с. 192)

Онзи, Който постоянно урежда нашия естествен живот, нашия сърдечен живот, урежда хармонията в света – Той е Господ. С малките и големи работи се занимава. Казвам: Бог е Любов. Само по пътя на Любовта ние може да дойдем в съприкосновение с Него. Аз казвам от своето гледище: туй, което зная е, че няма по-красиво лице от лицето на Господа. То е такава красота! Няма по-голяма интелигентност. Туй лице никога няма да го забравиш, винаги паметно ще остане. Един индус, който се обърнал в Господа, дава един такъв пример. Иде до входа на пещерата му една кобра, този християнин започва да се моли, казва: „Нека, като мина покрай тази кобра, да ме не ухапе.“ Тръгва, тя изправя глава и той минава покрай кобрата. Тя дига главата, гледа го и не го ухапва. Който и друг да мине, хапе. Вие може да сте на умиране и ако имате вяра, пак да оздравеете. (117, с. 322)

Що е грехът? – Ухапване на една духовна кобра. Ако те умъртви, ти си слаб, нямаш вяра. Казваш: „Вярвам в Господа.“ Ако вярваш в Господа и умираш, каква е тази вяра? „Вярвам в Небето“ – и умираш. В дадения случай твоето съзнание трябва да бъде пречистено, по-силен ти да бъдеш от отровата на една кобра. Онези змиеукротители, онези факири в Индия, които имат имунитет, и да ги ухапе кобрата, нищо не им става. Един християнски индус, той написал една книга, влиза в една пещера. Той нямал този имунитет. Но той е християнин, един от повдигнатите индуси, в пълен смисъл на думата вярващ, вярващ в Христа, че всичко може да направи. Влиза той една вечер в една пещера и заспива. Като се събудил, гледа – една кобра лежи при отвора на пещерата. Тя не се мърда, той трябва да излезе на работа. Той се помолил, казва: „Господи, кажи Ă да не ме хапе; кажи Ă като мина, да не ме ухапе.“ Тръгва човекът. Тя се пооттеглила така в другото кьоше, той минал, заминал. Това може да го четете, аз не съм го измислил. Може да има думи притурени, не цитирам буквално, както е в книгата – давам само вътрешния смисъл. Ако един вярващ при едно усилено положение не може да опита силата Божия, ако при едно вътрешно изпитание ти допуснеш тази кобра да те ухапе, ще умреш. Не може ли да кажеш като този индус: „Господи, кажи на тази кобра да не ме хапе!“ (24, с. 44)

Бог няма нужда от коректори, от философи, от мъдреци. Той има нужда от ученици. Най-големите философи Той ги праща за товарни животни на Земята. Всички товарни животни, с които си служим за возене на коли, това са все велики философи. Това да не ви се вижда смешно, защото именно умните ще дойдат да оправят света. Само великият философ, като стане бик, вол, ще може да извлече колата на правия път. Казва се в Писанието: „Първият ще стане последен.“ Вас ви шокира мисълта как един философ може да стане животно. В индийската литература има предание, че някои адепти ходили да освобождават остров Мадагаскар и като отишли в Сините планини, станали биволи. Тези биволи са много умни, разбират повече, отколкото днешните европейци. И до днес ги пасат. (2, с. 34)

Аз намирам, че човек е по-малко вълк от вълка... Сега ще си зададете въпроса кой е научил вълка да дави овцете по този начин? На този въпрос индусите отговарят. Те казват, че според една теория вълците са ненапреднали човешки души, т.е. изостанали души в развитието си, най-големите крадци и разбойници. Като нямат какво да правят, те се занимават постоянно само с кражби. Тази теория един европейски ум не може да я приеме. (64, с. 47)

Там, дето се въдят мухите, мястото не е чисто, а дето не се въдят мухите, мястото е чисто. Щом се увеличават мухите, знайте, че мястото е нечисто. Щом се намаляват, знайте, че мястото е чисто…Тия мухи може да ги накараме никак да не кацат. Има индуски факири, на които мухите не кацат. Има хора, които дървеници не ги ядат. Дървениците бягат като от чума, не ги хапят. Има някои – през пространството ги намират. Та казвам, по някой път ние страдаме от лошите мисли. Някой път те нападне една лоша мисъл, едно лошо желание – трябва да знаеш как да се справиш. Тия, лошите работи, се дължат на една неустойчива материя, която е неорганизирана вътре в нас.