Още за тайното братство - Розенкройцерите

Някои изследователи вярват, че франкмасонството е израсло от по-ранните мистични традиции на розенкройцерите - тайно братство с познания, за които се твърди, че датират още от античността.
Съществуващите документи във Франция днес разкриват, че Орденът на червения кръст е основан през 1188г. от пред-масонски тамплиер на име Жан дьо Гисор, васал на английския крал Хенри II и първи независим велик майстор на Ордена на Сион.

Някои по-съвременни автори обаче са убедени, че розенкройцерството и франкмасонството са отделни философии, които се сливат едва в края на XVIIIв., както е и влиянието на Илюминатите.

Каквато и да е истината, остава фактът - както се признава от Маки, - че ,,розенкройцерският елемент е широко разсеян в Hautes Grades, или висшите степени (на франкмасонството, идващи от) континента Европа около средата на XVIII век."

Макар розенкройцерите да претендират, че могат да проследят произхода си до древен Египет и преди него, името излиза на преден план едва между 1614 и 1615г. с публикуването на два трактата. За единия, озаглавен ,,Fama Fraternitas Rosae Crusis", или ,,Сведение за розенкройцерското братство", се предполага, че е написан от Кристиян Роценкройц (в буквален превод ,,червен кръст") и описващ в подробности пътуванията му из Светите земи и Средиземноморието, където събира езотерични Източни познания. След като учи при просветлените ,,Alumbrados" в Испания, Розенкройц се връща в Германия, където основава Ордена на червения кръст.

Името е било интерпретирано по различен начин като игра с фамилията Розенкройц, като произлязло от латинското ros, или роза, и crux - кръст, като химически символ за ,,светлина", а следователно познание, или като позоваване на покрития с кръв кръст на Исус, или червения кръст на щитовете на Ордена на тамплиерите. Граф Мирабо - франкмасона, който е водач във Френската революция - твърди, че розенкройцерите в действителност не са нищо повече от обявени извън закона тамплиери, които продължават да съществуват под друго име.

Белетристични брошури, известни като ,,Розенкройцерски манифест", разкриват съществуването на това тайно братство и обещават идващата епоха на просветление, както и разбулват древни тайни. Най-вероятно те са писани от Йохан Валентин Андреа - германски лютерански духовник, който пътува много из Европа, преди да стане духовен наставник на херцога на Брунсвик - председател на масонския конгрес във Вилхелмсбад и франкмасон, свързан с Вилхелм от Хесе и с Ротшилдови.

Според Маки Андреа съчинява брошурите в опит да даде начален тласък на общество, чрез което ,,състоянието на събратята му може да се подобри и сухата, изхабена теология на църквата да се превърне в по-жива, активна, хуманизираща система".

Трета розенкройцерска публикация - фантастичната ,,Chemische Hochzeit", или ,,Химическата сватба" от Кристиян Розенкройц - също е пълна със символни позовавания на обявения извън закона Орден на тамплиерите, който Католическата църква осъжда заедно с Розенкройцерския манифест. Едно ранно германско розенкройцерско общество, наречено Орден на златния и червения кръст, става основата за франкмасонската Ложа на строгото съблюдаване, която дълги години след това скрива Илюминатите.

Розенкройцерите се разглеждат от църквата като сатанисти и са обвинени, че сключват спогодби с дявола и принасят в жертва деца. Други ги възприемат като предшественици на днешното научно търсене, както и като защитници на древните тайни.

Сред видните розенкройцери са Данте Алигиери (автора на ,,Божествена комедия"), д-р Джон Дик (учен и агент ,,007" на кралица Елизабет I), Робърт Флъд (който участва в превода на Библията на английски за крал Джеймс I) и сър Франсис Бейкън, чиито трудове вдъхновяват колонизацията на Америка. Макар че предшества ордена, авторите Пикнет и Принс откриват розенкройцерски идеали у Леонардо да Винчи, който според тях създал прочутата Торинска плащаница чрез ранна фотографска техника, използвайки себе си като модел.

Повечето изследователи разглеждат розенройцерското движение като основна сила в нестихващата борба между научния рационализъм и църковната догма, която води до разпадането на Свещената Римска империя - създание на протестантството, довело до създаването на англиканската църква и Ренесанса. Според Пикнет и Принс ,,Едва ли е преувеличение да се каже, че розенкройцерството е Ренесансът" (курсивът е в оригинала).

Гарднър добавя: ,,След (протестантската) Реформация Орденът на розенкройцерите до голяма степен е отговорен за установяването на нова, духовно осъзната среда. Хората откриват, че апостолската история на римските епископи е откровена измама и че църквата преднамерено е саботирала историята на Исус. Става очевидно и че розенкройцерите - като катарите и тамплиерите преди тях - имат достъп до древно познание, което е по-богато на съдържание, отколкото всичко, разпространявано от Рим."

Възходът на протестантските ордени обаче не спомага особено за намаляването на насилието, насочено срещу всеки, отклоняващ се от обществената умствена нагласа от онова време. Гарднър пише, че - иронично - ,,розенкройцерските учени, астрономи, математици, навигатори и архитекти стават жертви на злокачествения протестантски Истаблишмънт. Англиканските духовници ги наричат езичници, окултисти и еретици точно както е правила Римокатолическата църква преди това."

Следователно рационално-хуманистичните розенкройцери са принудени от църквата да минат в нелегалност. По времето на формирането на Великата ложа-майка на франкмасонството през 1717г. розенкройцерските водачи Кристофър Рен и Илаяс Ашмол са внедрили основаното на розенкройцерството Спекулативно масонство дълбоко в ордена. Именно самопризналият се за розенкройцер Ашмол - според Уебстър - очертава трите съществуващи основни масонски степени, приети от Великата ложа. Масонският автор от XIX в. Дж. М. Рейгон твърди, че розенкройцерите и франкмасоните се сливат по онова време, след като се срещат в една и съща стая на Масонската зала в Лондон.

,,След 1750г. .. докато някога съществува ясно разграничение между масони, розенкройцери и организации, които твърдят, че имат тамплиерски произход, внезапно всички подобни групи стават толкова тясно преплетени, че на практика изглеждат едно и също нещо" - отбелязват Пикнет и Принс.

Два конкурентни ордена от розенкройцери продължават да са активни в САЩ и днес. И двата твърдят, че пазят тайни, дошли от древния Египет, и двата са обект на презрение и присмех от страна на религиозните фундаменталисти.

Розенкройцерските публикации наистина свидетелстват за познания, датиращи много отпреди основателите им. Гарднър ясно заявява, че розенкройцерската философия може да се проследи през Платон и Питагор до египетската Школа на мистерията на фараон Тутмос III - около 1500 години преди Христа. Тази връзка съответства на откритото от Уебстър. Тя пише: ,,Розенкройцерството е комбинация от древна тайна традиция, идваща от патриарсите през философите на Гърция и първата Кабала на юдеите".