Макуши (на португалски още „макухи”) са местни хора, обитаващи граничните райони на Южна Гвиана, намираща в северната част на Бразилия, в щата Рорайма и източната част на Венецуела.
Тяхната история, предавана от уста на уста, гласи, че те са потомци на слънчевото дете, което създава огъня, както и болестите (SP: явно това е тяхната метафора за „живота и смъртта”). Те също така вярват, че са успели да открият „Washaca” – Дървото на Живота. Макуши вярват в принципа „stkaton”, който отново считат, че идва от Слънцето.
Езуитския мисионер Кътбърт Кери-Елуес се установява сред макуши през 1909 г., научава техния език и остава с тях в продължение на повече от 23 години.
През 18-ти век, чужденци окупират териториите на макуши, построявайки селища и ферми, те принуждават местните да се изселят от този район.
По-някаква причина хората макуши са знаели за съществуването на Кухата Земя преди близо 100 години. Но дали са истина техните легенди или са просто невероятно звучащи фолклорни истории?
Ами ако Жул Верновата класика „Пътуване до центъра на Земята” е действителност? И там някъде долу има свят, който чака да бъде проучен. Място, където по някакъв начин живи същества пребивават в дълбините на нашата планета, място, където древни цивилизации и култури са съществували или все още съществуват и в наши дни.
Това, което не е описано в Уикипедия за това племе, и научаваме от алтернативни източници е, че освен, че са потомци на Слънцето, създател на Огъня и болестите, те са потомци и на така наречените „пазители на Вътрешната Земя”.
Техните устно предавани легенди говорят за вход в Земята. До 1907 г. макуши влизат в някакъв вход на пещера и пътуват в нея от 13 до 15 дни, докато достигнат вътрешността на Земята. И там е „от другата страна на света, където се намира вътрешната Земя” мястото, където гигантите живеят, същества високи от порядъка на 3-4 метра.
Според макуши, те са били ангажирани с задачата да пазят входа към вътрешната Земя от случайни минувачи. Легендата на макуши гласи, че тези, които проникнат в тайнствената пещера, се спускат надолу по гигантско стълбище, на което всяко едно от стъпалата е с дължина около 33 инча (приблизително 84 см.), спускането по тях трае цели три дни.
След третия ден, те оставят своите факли и продължават своето пътуване към вътрешната Земя, която вече е осветена от светлини, който от тук нататък са налични по цялото и протежение. Това са гигантски фенери, с размерите на диня, които греят ярко като слънца.
След 4-5 дни в път вие ще загубите тегло и маса, което ще ви позволи да се движите много по-бързо.
Легендата казва, че след петият ден идват огромните пещери, чийто тавани не могат да се видят и в една от залите в тази пещерна система, има четири „подобни на Слънцето” обекта, в които е невъзможно да се вгледаш, тяхното предназначение е непознато за народа на макуши.
Във вътрешността на Земята има места, където растат дървета с плодове. Макуши казват, че тези плодове като кашу, дъб, манго, банани и някой по-малки растения могат да бъдат намерение около 6-7-ми ден след тяхното пътуване.
По-нататък пътуващите хора се натъкват на Земя, огромна площ, покрита с растителност. Но не всички области за зелени и плодородни, някой от тях са изключително опасни и трябва задължително да се избягват, като тези със врящите камъни и потоците от „azoge”.
Когато подминат през тези огромни зали, вече са преминали половината от пътуването. Те трябва да се предвижват внимателно, тъй като мистериозния „въздух” може да накара хората „да летят или плуват” наоколо (SP: вероятно става дума за някакъв вид газ, който при вдишване поражда халюцинации, което на място като това може да има летален изход за субекта).
Продължавайки своето пътуване, те ще достигнат до място във вътрешността на Земята, където живеят гигантите. Там макуши изследователите ще се нахранят с храната на гигантите, където ябълките са колкото човешка глава, а плодовете на гроздето са колкото юмрук. А гигантите ще уловят огромна, вкусна риба, която ще дадат на хората като подарък.
Схема на центъра на Земята, като гигантска огнена топка от книгата „Подземен свят” писана през 1678 г.
След запасяване с храна, предоставена от вътрешната Земя, макуши ще се завърнат „у дома”, към външния свят, с напътствията на гигантите от вътрешния свят.
Макуши казват, че те са „пазителите” на подземния свят, защитниците на входа към вътрешната Земя, техните легенди говорят за земя във вътрешността, която е пълна с невероятни чудеса и богатства.
Разбира се тази легенда се счита от мнозина за мит, една от многото легенди за древните. Но според макуши тяхната легенда е напълно реална и те са защитниците на входа, поне докато не идват английските нашественици в търсене на злато и диаманти. Те (древните) слизат в пещерите и никога повече не се връщат отново.
След тази случка, макуши твърдят, че гигантите ги наказали за това, че не спазили своето задължение, а легендата за „гигантите” отшумяла с годините.
Възможно е това да е още една легенда, но е възможно и това да е нещо повече от това, много древни цивилизации и култури по света говорят за тази мистериозна „Куха Земя”. Тъй като тогава не е имало Интернет, съвременната ортодоксална наука няма обяснение за това явление. Как от различни краища на света, хората говорят и изобразяват едни и същи неща? За сега науката предпочита да си мълчи тихо в ъгъла (по този въпрос) и да води множество диспути на другите “available” фронтове.
Съществуването на гигантски същества, обитаващи нашата планета е нещо, което е описвано в десетки древни култури по целия свят, дори и текстовете в библията са обвързани с тези същества.
Няма коментари:
Публикуване на коментар