Една от най-големите загадки, свързани с евентуалното присъствие на извънземните на Земята, е така наречената “Зона 51” в Невада. По-долу ще прочетете показанията на полковник Били Фей Уудуард от американските ВВС.
Пристигане и въвеждане
Работих в Зона 51 в Невада от 28 януари 1971 до 1982г. През тези години посетих шест пъти кухата вътрешност на Земята, която е на 800 мили под повърхността й.
При пристигането в Зона 51 бях информиран за съществуването на тунели под базата. Скоро след това срещнах няколко извънземни оператора на подземни совалки, които бяха високи от 4 до 4,5 метра. Тунелите, които прекосяват вътрешността на Земята, са били построени от цивилизация, съществувала тук много, много отдавна. Веднага след постъпването ми на работа в Зона 51, се запознах с работата на съоръженията. Казаха ми, че първите 15 нива под земята са били направени от хора, а нива 16-27 са прокопани много по-рано. Никой от земните хора не е участвал в тяхното изграждане. Ние само помагаме в обслужването им.
зона 51
Моят баща служеше в базата в Розуел. Заради това помоли да бъда назначен заедно с него в Пентагона. Там ми казаха, че „имаме нов гарнизон, който е в Зона 51, Невада“. Обикновено го наричаха S-4. Когато постъпих в Пентагона, бях лейтенант. След това ме повишиха в старши лейтенант и най-изненадващо, само три седмици по късно, ме направиха полковник, като ми казаха, че „трябва да имате поне чин полковник, за да ви изпратим в секретната Зона 51“. В обекта има поне 150 000 души персонал, от които 85 на сто са военни, а 15 на сто – цивилни. След пристигането ми ме закараха в подземните съоръжения и през следващите 11,5 години не видях дневна светлина.
Тунелите и Совалките
Стените на тунелите са изключително гладки. Все едно, че са прокарали стъклена епруветка в топка глина. Стените на залите пък са покрити с нещо като мрамор, но всъщност това са някакви метални непробиваеми субстанции. Повърхността им не може да бъде пробита даже с диамантена сонда или лазер. Тунелите са достатъчно широки, за да могат в тях да се разминават две совалки по 5 метра. Тръгвайки от Зона 51, едни совалки се насочват към Тихия Океан (на 350 мили западно от Монтерей, където под водата има пирамида), а други – към базата под планината Чайен. Дължината на големите совалки е около 400 метра. Живеещите под земята ги използват за превозване на голям брой същества, хора и каквото и да било, за много кратко време. Малките совалки са дълги около 20 метра. С тях обикновено се движех и аз. Скоростта на совалките е по-голяма от скоростта на звука. Те стигат от Зона 51 до вътрешността на земята за 5 – 6 минути и вече сме там. Материалите, от които са направени совалките са от същата субстанция, от която беше обвивката на намерените извънземни кораби в района на Розуел. Совалките се движат чрез електромагнитна сила, използвайки магнитни полета. Операторите на совалките, както споменах, са високи по 4-4,5 метра и на външен вид изглеждат като хората, но са много по-развити и комуникират чрез телепатия. Тяхното мнение за човечеството е изпълнено с тревога, тъй като разбират в колко погрешна насока се развиваме.
Във вътрешната земя има седем цивилизации, управлявани според принципите на хармонията. Техните знания в областта на медицината са феноменални. Според моя водач Зора, който беше на възраст поне 150 000 години, много от хората са с произход от „вътрешната земя“. Има седем равнища на разделение, като съществата и оборудването биват допускани според тяхното ниво. Входовете към нивото действат като портали за влизане или излизане към кухата вътрешност на Земята. Има повече от един Бермудски триъгълник до Флорида. Единият е до езерото Ери, другия до бреговете на Мексико и Япония. Те са наричани „тихи зони“. Тези врати дават възможност на съществата от вътрешността да излизат и влизат обратно в Земята. Според тях, всички планети са кухи. За да се определи къде се намира входа към „вътрешната земя“, се нуждаете само от компас. Той се върти така, като че стоите на Северния полюс, именно над входа на тунелите към „вътрешната земя“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар