ГМО ВОДИ ДО РАК

Проблемите на здравето и безопасността на храните са свързани с индустриализирането на селското стопанство (обединяването на малките ферми в по-големи стопанства, увеличаването на употребата на антибиотици в храната на животни­те, механизацията). Те започнаха да се появяват през 60-те години на миналия век, когато селско­то стопанство и производството на хранителните продукти все повече се обвързваше с пестициди­те, хербицидите, инсектицидите и химическите торове. Беше открита явната връзка между някои заболявания и индустриалното животновъдство. Скандалът със заболяването луда крава в края на 80-те и 90-те години беше свързан с проблема за безопасността на храните.
Салмонелозата не беше известна през 40-те години, но днес е много популярна болест, свър­зана с острата чревна инфекция при животните и човека, предизвикана от чревни бактерии. Хра­нителните отравяния се увеличиха с 400% през последните десет години.
Използването на пестициди, хербициди и генно­модифицирани култури беше следващата стъпка на индустриализацията на селското стопанство.


Инжектираните с хормона на растежа крави създават сериозен риск за здравето на обществото и водят до болестта на Кройцфелд-Якоб.
Антибиотиците са фармацевти­чен продукт от гъбички, бакте­рии и други ор­ганизми, които потискат растежа на микроорга­низмите или ги разрушават. Те се използват широко за предпаз­ване и лечение на болести.
Обикновените антибиотици като ампицилинът и камицинът все повече се използват за про­изводството на хранителни про­дукти, което може да доведе до катастрофални последици, ко­гато много силни антибиотици няма да могат да се справят със смъртоносните болести.
Маркерните гени на устой­чивост към антибиотиците се използват при отглеждането на всички ГМО култури.
Поради факта, че медиците предписват много често антиби­отици, както и заради огромно­то им количество в храната, се проявява устойчивост към анти­биотиците, организмът развива резистентност към „суперми­кробите”, от които е невъзмож­но да се излекува. Това явление принуждава учените и лекарите да откриват нови „чудодейни” лекарства, а оттук и огромни печалби за фармацевтичния сектор. Заради антибиотиците в нашата храна устойчивостта на човека към тях е толкова силна, че много лекарства днес не по­магат. Бактериите на туберкуло­зата и стрептококите са еднак­во устойчиви към най-добрите лекарства. Антибиотиците, използвани за лечение на хора, заразени от домашни птици, също губят своята ефективност (в САЩ тази инфекция поразя­ва 70-80% от кокошките, което е причина за заразяването на 2-8 млн. американци всяка година).
Устойчивостта към групата антибиотици, които се използ­ват за лечение на белодробни хамидии и инфекции на пикоч­ните пътища в Испания, Холан­дия и Великобритания е дости­гнала 82%. Много безпокойства буди и т. нар. крос резистент­ност към медикаменти, които са много важни при лечението на смъртоносни болести.
Антибиотиците се използват за предпазване и лечение на бо­лести по животните. Днес има много болни животни заради съвременната практика, приета в индустриалното животновъд­ство заради използването на хормона на растежа BST.
Освен за лечение на болни животни, антибиотиците се из­ползват за хранене на здрави.
50% от антибиотиците, упо­требявани в САЩ, се използват като хранителна добавка за уве­личаване на растежа на живот­ните.
За да се осигури ефектив­ността на антибиотиците в бъ­деще и да се запази способнос­тта им да спасяват живота на хората, използването им трябва строго да се регулира и да бъде ограничено. Това значи живот­ните да се отглеждат в по-ес­тествени условия.

Фермери мъчат своите животни като им слагат 20 см отвори, за да могат да наблюдават храносмилателната им система и дори да взимат проби
Генът-маркер присъства във всяка клетка на организма. Така освен антибиотиците, които ни изписва лекарят, ние ги поемаме и с месото на животните, с кои­то са хранени или инжектирани. Днес „благодарение” на повече производители на семена, на химическите и фармацевтични­те компании сме принудени да ядем храни, пълни със специ­фично вградени гени на устой­чивост към лекарствата.
Бичият хормон на растежа на „Монсанто”
Рекомбинантният бичи хор­мон на растежа BST е генномо­дифициран такъв, произвеждан от фирмата „Монсанто”. Той е създаден по следния начин: ге­нът BST е имплантиран в чрев­ната флора на крава, в резултат се извършва съединяване на ге­нетичния материал на кравата и бактериите. Така се ражда нов вид бактерия, която произвежда хормона евтино и в големи ко­личества.
Фермерите го използват, за­щото прилича на хормоните, които се произвеждат в органи­зма на кравата по време на бре­менността на кравите и може да увеличи надоя с 30% по време на лактацията. Но има доказа­телства, че хормонът е много вреден за здравето и околната среда.
Хормонът е забранен в ЕС, разрешен е само в САЩ, като властите там настояват, че BST е безопасен, като обвиняват ЕС в изграждането на бариери за търговия.
Увеличение на производството с ниски цени?

След намесата в генетиката на организмите и употребата на различни препарати, онкозаболяванията се повишават лавинообразно в световен мащаб
Най-съмнителният довод на привържениците на „хормонал­ната технология” е, че млечната промишленост има нужда от увеличение на надоя, тъй като в това време има свръхнадой на мляко. Промишлените предпри­ятия, на първо място „Монсан­то”, твърдят, че използването на хормона на растежа ще намали цената на млечните продукти, тъй като надоят ще се увеличи с 30% в сравнение с по-старите параметри. След въвеждането на BST обаче цените на млякото не падат. Напротив, ежегодно правителството на САЩ губи милиарди долари, за да изкупу­ва от производителите излиш­ното мляко.
Инжектираните с хормона BST крави растат по-бързо и имат нужда от повече храна. Допълнителните средства, по­харчени за храна, се компенси­рат с добавяне на животински остатъци, които превръщат растителноядните в хищници и канибали със сериозен риск за здравето на обществото. Тези храни се свързват с болестта луда крава и новата форма на подобна човешка болест – на Кройцфелд-Якоб.
Заплахата за здравето на животните също е огромна
Лечението на някои боле­сти при кравите води до поява на антибиотици в млякото, ве­роятно увеличаване на устой­чивостта на антибиотиците на бактериите, които могат да предизвикат различни болести сред хората. Канадското упра­вление на здравето обяви преди няколко години, че не може да разреши продажбата на хормо­на на растежа в Канада, защото заплашва здравето на дойните крави. В същото време, докато правителствената администра­ция за храните и лекарствата на САЩ уверява, че липсват странични ефекти, канадски учени описват няколко различ­ни случая на възникване на рак, включително и рак на дебелото черво и простата, предизвикани от използването на BST.
Здравето на хората
В процеса на създаването на рекомбинантния растежен хор­мон се случва така, че в него се оказва вградена неподходяща аминокиселина. „Монсанто” мълчи по този въпрос. Защото ако само една аминокиселина в хормона или протеина се раз­личава от нормалния генетичен код на организма, са възможни страшни последствия – болести като анемия и Алцхаймер. Екс­периментите с BST водят до по­лучаването на продукт с грешна структура на гена.
Освен човешки и животин­ски хормони на растежа в мля­кото са открити следи от 52 антибиотика, алергени, кръв и кал. В една чаена лъжичка BST-мляко се съдържа огромно количество гнойни клетки, включително 60 хил. живи бак­терии, което надвишава дори американските норми. От 59-те биоактивни хормона, открити в млякото, вероятно най-опасен е IGF-1, който е инсулинопо­добен фактор на растежа и има еднакви параметри у хората и кравите. Този хормон е признат за ключов фактор за стимулира­не на всеки вид рак у човека. В млякото на кравите, инжектира­ни с BST, нивото на IGF-1 рас­те неколкократно. Повишеното ниво на този хормон може да се смята за „гориво” за раковите клетки.

ИЗКУСТВЕНИТЕ ФЕРМЕНТИ ПРЕДИЗВИКВАТ АЛЕРГИИ

След 1960 г. започва използването на изкуствени ферменти в храните, което подобрява търговския вид на продуктите, но масово предизвиква хранителни алергии у хората
Хранителните алергии се появиха масово след 1960 г., когато в промиш­леността започнаха да се използват изкуствени ферменти и прахове за пране. Промишлените ферменти се използват в различни хранителни продукти за подобряване на качеството, търговския вид, вкуса, технологич­ността на производството и други свойства. Тези ферменти се употребяват в брашното, нишестето, газираната вода, пло­довите сокове, маслото, бирата, виното, кашкава­лите, месото.
ГМО, най-чес­то плесенната гъбичка или бактерия, произвеждат тези фер­менти в огромно количе­ство, които се превръщат в основна причи­на за алергии­те, след като са поети в количе­ство много над нормата в храната.
Производството на промишлени ферменти е един доста печеливш бизнес. Печалбите на хра­нителната индустрия от използването на такива ферменти и на компани­ите, които произвеждат антиалергени, са още по-големи – от порядъка на милиарди долари.
Хранителните компании и работещите в тях алер­голози отказват да съ­трудничат с швейцарския Федерален технологичен институт, който доказа, че тези ферменти са главни­те виновници за алергии­те и астмата.

СТО БРАНИ ХРАНИТЕЛНИТЕ КОМПАНИИ- УБИЙЦИ
Тестовете за изследване безопасността на ГМО, които днес се провеждат на държавно ниво, не са адекватни заради неоправданото прилагане на „принципа на еквивалентността”. Най-често чиновниците се основават на изследванията на транснационалните компании, в които има тен­денция да се възприемат съмнителните резултати от тези тестове за научен факт. Едва ли от чинов­ника може да се очаква да защити потребителя. Според правилата на Световната търговска ор­ганизация задължението да докажат, че продук­тът е безопасен или небезопасен, е на внасящата страна.
Но когато съответните страни се опитват да за­щитят своите граждани от опасните продукти, внасящите генномодифицираната продукция из­ползват друго правило на СТО – за прилагането на санкции, ако съответната страна се съпроти­вява на „свободната търговия” на стоки.
„В цял свят потребителите са убедени, че тър­говските санкции се използват във вреда на по­требителите и в полза на корпорациите”, смята Consumer International (най-известната в света потребителска мрежа).