Дърветата излъчват   и  ни  зареждат  с  жизнената енергия  Прана те са   енергийни вълшебници

От клоните на дърветата се стича жизнената енергия — Прана. Прекарвайте повече време под короните им. Отпуснете се и поемете толкова, колкото ви е необходима. Помнете, че някои дървета отдават, а други отнемат енергия. Към първите спадат дъбът, борът, кедърът, а към вторите — трепетликата; някои дървета, като брезата, са неутрални.
Не гледайте на дърветата само като на енергиен източник, научете се да общувате с тях. Всички растения имат своеобразен аналог на нервната система — те също възприемат и чувствуват околния свят.
Преди всичко трябва да откриете своето дърво. Ако сте го определили вярно, би трябвало да изпитате симпатия и да се изпълните с доброжелателност към него.
Приближете се към стъблото, почувствувайте биополето му, прегърнете го. Затворете очи.Почувствувайте корените на своя избраник и движението на соковете от земята към ствола. Особено ясно се усеща движението на соковете през пролетта. Отъждествете се с дървото и изпитайте върху себе си неговата възходяща и низходяща енергия.
По този начин ще се освободите от неврози, дребни обиди, грижи и преживявания, ще се изпълните с вътрешен покой и чистота. При общуването с дървото мъжът трябва да докосва ствола с гръб, с гръбначния стълб или, казано с терминологията на източната медицина, с меридианата Ду-май; жената — с корем, с меридианата на зачатието Жен-май. След като си тръгнете, благодарете на дървото, погалете го, проявете към него нежност, както към дете.  
Как да разберете подходяща ли е за вас в този момент енергията на дървото или не?
Според твърдения на билкаря Емил Елмазов, човек се зарежда с положителна енергия от дърво с десни вибрации. Това се познава, като се вземе станиол, слага се на дясната длан и дървото се търка около 1 минута. Създава се статично електрическо поле. След това ръката се отдалечава. Има три положения: ­станиолът е залепнал към дървото, което означава, че това не е нашето дърво. Ако станиолът остане залепен за дланта, означава, че дървото ни дава сила, това е твоето дърво. Ако станиолът падне долу, дървото не ни е враг, нито приятел. Абсолютно същото е с билките. Не всяко растение действа еднакво при хората, защото зависи от индивидуалната човешка енергия.

Не причинявайте вреда на никое живо същество в природата нито с дума, нито с мисъл (защото мисълта е бумеранг), нито с действие. Обичайте всички живи същества, растенията, предметите. Наблюдавайте ги и им се възхищавайте! Ако не умеете радостно да гледате това, което ви окръжава, и да приемате без огорчения всякакви житейски обстоятелства, ще заприличате на слепец, който не вижда чудесата на света.
Приемете думите "Обичай природата, защото тя е твоя майка!" не като втръснал лозунг, а като израз на вашия начин на живот — на щастливия ви живот.

Научно е доказано, че всяко растение е „обвито" с енергиен слой, подобен на аурата при хората.

ДРЕВНИТЕ СА ГО ЗНАЕЛИ

Шаманите например препоръчвали на хората от племето да отидат в гората, да се съсредоточат и да "усетят" кое от дърветата им се "отзовава". За да се почувства по-отпочинал, по-бодър и изпълнен с повече сили, човек трябвало да насочи любовта си точно към то­ва дърво, да го прегърне и да постои известно време в тази поза.
По време на лов или трудни преходи америка­нските индианци също се зареждали по този начин с енергия от дърветата. Това, че расте­нията са "пълни" с позитивна енергия, са знаели още и древните знахари и билкари. Дори лични­ят лекар на Бисмарк препоръчвал на канцлера при умора и напрежение да се приближи до дърво, да го прегърне и да остане така поне поло­вин час. Щом такъв прагматичен човек като Бисмарк е следвал подобни указания, струва си и ние да се замислим.
Енергията на дървото по всяка вероятност прави контакт с енергията, излъчвана от чо­вешкото тяло, и по някакъв необясним начин отнема и неутрализира нашите негативни енергини вибрации.
Лечебната сила на дърветата и растенията е била позната и изследвана и от древните гър­ци и от много други древни народи. Някои осо­бено полезни дървета са били обожествявани и използвани в окултни ритуали.

В наше време човек е ощетен, защото не яде екологично чиста храна, не диша чист въздух и не пие чиста вода. Връзката му с природата очевидно е разтрогната. Лесен и достъпен на­чин за възстановяване на "добрите взаимоот­ношения" с майката Природа е използването на растенията като медиатори. Щом дървета­та излъчват толкова силна положителна енер­гия, способна да облекчава физически и душев­ни страдания и да лекува (ревматизъм, главо­болие и депресии например), какво ни пречи да я използваме?
Възраждането на древни терапевтични мето­ди, свързани с дърветата и растенията, засега протича само на аматьорско равнище. Все пак нужни са много познания в тази сфера - най-малкото, за да знаеш кое растение какво точно лекува и как въздейства.
Ако се приближиш до дъб и прегърнеш ствола му, ще усетиш как кръвта ти нежно се раздвижва, повлияна от това дърво-личност. Дъбът активизира Жизнената енергия и кръ­вообращението. Но за да ти повлияе трайно, трябва всекидневно да "общуваш" с него. Ако постоянстваш, скоро ще се почувстваш тонизиран и обновен. Отварата от дъбови ко­ри (може да се използва и като добавка за ва­на) лекува кожни възпаления, различни видове екземи и отоци и облекчава стомашно-чревни болки.
Върбата е с много силно магнитно поле, което влияе най-вече на човешката психика. Ако прегърнеш върба, ще усетиш как настрое­нието ти се подобрява и как се изпълваш с щастие. Значи, можеш да я „използваш", кога­то се чувстваш емоционално и психически изчерпан. При здрави хора и животни обаче, това дърво може да предизвика агресивност или нервност, а при душевноболни (с установена диагноза) - да провокира усилване на депресивните състояния. Чай от върбови кори действа болкоуспокояващо и помага при артрити и различни видове невралгии.
Разходката в борова гора регулира и осво­бождава дишането, т.е. действа благотворно: при наличието на простудни или дихателни заболявания. Самата миризма на бор е способна да облекчи кашлица или астматичен пристъп.
Вдишването на изпарения от нагрята смола регулира кръвното налягане. Инхалаци­ите с борово масло, загрято на водна баня, отварят дихателните пътища и успокояват дихателни пристъпи.
Цветовете от бъз укрепват имунната система. Веществата, съдържащи се в това растение, действат отводняващо на орга­низъм, който задържа течности. Чай или сок от бъзови цветове предизвикват силно изпотяване и са удивително ефикасно противогрипно средство. Енергийното поле на бъза помага при затруднения или болки при уриниране, леку­ва рани и циреи. Съприкосновението с това дърво или храст възстановява бързо енергийните загуби на организма, повдига самочувствието и зарежда с положителни емоции.
Присъствието само на една елха в или в близост до дома прогонва малодушието, чувството на потиснатост и песимизма. Екстракт, извлечен от елха, успешно лекува ревматизъм и артрози. Взимането на вана с накиснати във водата елхови клонки действа разхлабващо и отшлакващо. Дъвченето на елхова смола заздравява кървящи венци и облекча­ва пародонтоза.
Търси присъствието на дърветата, обгръщай стволовете им с ръце, допирай чело до тях и оставай така 5-7 мин. Използвай тяхното 1 енергийно поле, за да освободиш организма си от натрупалото се напрежение. Дай възмож­ност на дърветата да те лекуват!

Човек може да обменя енергия с животните, с растенията, с минералите и с останалите представители на одушевената и неодушевена проявена материя. Повечето от големите дървета притежават силни аурични полета и обменът с тях действа ободряващо на всеки, докоснал се до дънерите им.
Съгласно източната медицина и философия, а също и езотеричните практики, в човешкото тяло съществува една вътрешна сила или енергия, чрез която то функционира. Без тази жизнена сила човекът и живите същества не могат да съществуват. Освен в човека, тази вътрешна енергия присъства също и при животните, растенията и минералите. Тя пронизва целия всемир - слънцето, планетите, небесните тела и галактиките. В Китай тази сила се нарича Ци, в Япония - Ки, в Индия - Прана, в Тибет - Ла, при шаманите – Оренда, и т.н. В съвремеността е известна като оргон - живата космическа енергия на природата, която описват по следния начин: "космическата енергия Ор изпълва вселената, това е спонтанно пулсираща, безтегловна енергия".
Ци може да преминава от човек в човек, от човек в животно или предмет и обратно, както и от небесните тела към човека. Китайците казват, че когато има концентрация на Ци има живот, когато имаме разсейване на Ци - има смърт.

Тук в България разполагаме със заветите на Учителя Беинса Дуно: „Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, откъдето започва оформянето и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, където растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. Те са склад на сили, откъдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Не е достатъчно човек само да се движи между растения и дървета, но трябва да ги обича. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях. Обичта към растенията се изразява в отглеждането им. Ето защо, ученикът на Божествената школа трябва да отглежда растения и плодни дървета. В двора си всеки ученик трябва да има поне две–три овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време.”
„Ще изучавате растенията на място и с прозрение отвътре, ще научите какво лекуват. Книгите, в които се пише за лечебните им свойства, ще ви бъдат само като спомагателно средство, но главно отвътре ще научиш с прозрение какво лекуват тези или онези растения.”
„Когато отидеш при цветята, по радиото ще започнеш да възприемаш нови мисли, нови неща ще проблеснат в ума ти. Окултната наука трябва да започне с ботаниката. Това е редът. Защо казвам, че не трябва да се късат цветята, а да се има свещено чувство към тях? – Растенията са инсталации, които трябва да пазим, понеже от там зависи Животът. Може да откъснеш едно цвете, но само ако има много важна причина. С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал. При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях. Особено на планината има благоприятни условия за вътрешно изучаване на растенията.”

Да си припомним същественото - дървото до теб е живо същество, твой приятел със своя история и свое настроение – неповторим и единствен. Може би неотдавна си го забелязал в парка, или в гората, или някъде по обичайния си всекидневен маршрут – или оттогава измина доста време? – и се завръщаш отново и отново при него.


Може би си спомняш времето, когато твоите ръце положиха неговата млада фиданка в почвата и с трепет следеше израстването му.

Може би си го отгледал от малко креко семенце и с вълнение и радост си се грижил за нежния кълн, от който се е появило това стройно и свежо създание, което ще остане тук и след теб...          

Каквато и да е твоята история – тя е красива и вълнуваща като историята на всяко приятелство и на всяка любов. И никога не е късно да я започнеш, ако досега не си го направил. Защото „Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил” - както научил Малкия принц от своята приятелка Лисицата – „Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме”.
И осъзнал че макар и да съществуват безброй рози, неговата е единствена в света: „...случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.”
Е, време е да „опитомиш” свое дърво.

Установено е, че растенията влияят много позитивно върху психическото и физическото здраве на човека. Това въздействие на флората върху човешкия организъм е доказано отдавна. Растенията прочистват въздуха и го обогатяват с кислород, попиват вредните вещества от почвата, заглушават силните звуци и правят сянка. Но освен това, растенията встъпват в метафизичен контакт и притежават значително биополе, което въздейства на човека.
Новата концепция за бита на бъдещия човек отдава изключително голяма роля на растенията около дома му. Необходимо е човек да контактува с колкото се може повече растения, като при това се дава преимущество на дървесните растения. Под понятието “контактуване с растенията” се разбира както тяхното включване в менюто, така и самото им присъствие около дома на човека.
Енергийна честота: Хората, животните, растенията или по-кратко казано - всички материални неща се състоят като цяло от енергия, която трепти; всяко вибрира със собствен ритъм и собствена честота. Ако настроим радиото на дадена честота например, ще слушаме едно определено предаване. По същия начин можем да се настроим на енергийните честоти на други същества в нашата или извън нашата вселена.
Известно е, че флората най-силно чувства излъчването на енергията. Оказва се, върху корените на растенията съществуват вкусови рецептори, които търсят в земята “вкусните” питателни вещества. Растенията прекрасно чуват всичко. Всеки, който се занимава с отглеждане на цветя, е наблюдавал с изумление, че сякаш в отговор на доброто отношение цветята започват да растат по-бързо. Те дори могат да „слушат” музика.
Някои учени са убедени, че между човека и растенията може да се установи почти телепатична връзка. Наблюдавани са дори случаи когато на болестта на своя стопанин, цветята отговарят със... собствената си смърт. /Това, което съвремените учени установяват, отдавна е описано в беседите на учителя Беинса Дуно, учителя Мориа и древни духовни учения и вярвания/.

"Те ни разбират":

Фитонцидите на иглолистните растения са открити отдавна. Хвойната, елата, борът изпълват въздуха с отрицателно заредени йони, които поглъщат вредните излъчвания. Иглолистните дървета като че предават на човека своята жизнена енергия.
Дърветата не са безразлични към хората. Радиусът на въздействие около всяко дърво е 3 метра. Привържениците на това схващане смятат например, че тополата и трепетликата намаляват болката от изгаряне, удар или радикулит, дъбът укрепва душевните сили, а брезата ни дарява с радост и спокойствие.
Животът на съвременния човек е доста динамичен, но това не значи, че заради всеки стрес трябва да посягаме към хапчетата. Наскоро superstyle.ru напомни за заключения на холандски учени, които изследвали над 10 000 души, обитаващи сред паркове и гори. Оказало се, че те боледуват около 15-20% по-рядко, отколкото живеещите в слабо залесени райони.

Дори и бегло запознатите с обичаите на древните келти са чували за друидите – мъдреците на дъба, които знаели куп вълшебства за синхронизирането на човек с природните ритми. Едно от тях е лечението чрез енергия от растенията. Нерядко и у нас можете да чуете съвети, свързани с дървета – за хубава коса да се решите с архаичните дървени гребени, за приготвяне на вкусни ястия да си служите с лъжици или бъркалки от определена дървесина. Сурвачка от дрян е изключителен български символ за силата и жизнеността, която човек черпи от природата.
За да се възползвате от положителната енергия на различни дървета, е важно и в кои часове взаимодействате с тях. В ранна сутрин идете при конския кестен, брезата, липата и клена, след обяд посещавайте трепетликата и тополата, вечерта е за върбата, бора, дъба... Мнозина не улавят промените в поведението на растенията, но те също имат периоди на активност и отдих. Учените смятат, че трябва да държим сметка и за техния характер – например при безсилие и умора, хронични заболявания и депресии ни е нужна помощ от дъб, бреза, акация, клен, ясен, липа. Ако пък сме жертва на безсъница и свръхвъзбуда, остри възпаления, инфекции, отрицателната ни енергия ще погълнат топола, върба, хвойна, ела и други иглолистни. Разбира се, има и изключения – смята се, че разходката в борова гора не е подходяща за хора с високо кръвно и сърдечни страдания.
Пролетта и лятото са подходящи и за профилактика. Приближете се до интересуващото ви дърво, ако очаквате да ви зареди със сили, опреде главата и гърба си на ствола му, дишайте и издишвайте дълбоко. Ако чакате да ви освободи от болка и напрежение, останете с лице към дървения доктор, прегърнете го и дишайте по-бързо. Само няколко минути са достатъчни, за да почувствате освежаване, после е редно да благодарите на лечителя и да си вървите, процедурите се повтарят до месец.
Различните растения ни влияят по различен начин. Ако един човек се чувства зле в борова гора, друг на същото място усеща невероятен прилив на енергия и настроение. Същото важи и за цветята и стайните растения – всеки от нас буквално обожава едни, а други не харесва.
Ако нямате физически страдания или душевни терзания, а просто обичате природата – тя ще ви подскаже с кои дървета ще общувате с удоволствие.
Greenterra.ru напомня: когато искаме да почерпим сила от дървото, трябва да се приближим към него от южната му страна. Когато очакваме да попие болката ни, правилната посока е от север.

Според галите характерът на човека е неразривно свързан със Земята и Слънцето, а съдбата му – с разположението на тези две небесни тела едно спрямо друго.
Галийските друиди прекарвали дълги години в горите, където медитирали. Въз основа на продължителни наблюдения върху човешките индивиди те достигнали до прозрението, че по характер и физика, хората могат да бъдат сравнявани с дърветата. Хората, според тях, са високи като бора, силни като дъба, деликатни като брезата... Дърветата, от своя страна, се различават помежду си с неповторима красота. Те могат да бъдат определяни и като изящни, силни, самотни, деликатни, жилави или устойчиви. Подобни черти притежават и хората.
В основата на езотеричното разбиране за света стои схващането, че творението представлява обща енергийна система, в която всички неща са взаимно свързани.
Всяка част от него (растения, животни, дървета, камъни, планети) притежава своя собствена, уникална енергия - „дух”, с който човек може да се свърже, и от който да се учи.
Древните келти почитали и контактували с духовната енергия на дърветата. Създали традиции на почит, уважение и мистичност към тях, като съставили своя собствена, магическа азбука от 20 букви, в която всяка буква означавала името на дърво. Известна е под наименованието „Огам”. От нея избрали тринадесет дървета и дървесни храсти и ги направили основа на Лунния си годишен календар. Свързвали се с всяка една от тези енергии в периода на 28-дневния календарен път на съответното дърво. По този начин извличали мъдрост, сила и хармония, които прилагали в живота си. Келтски календар.
Друидите смятали, че всеки човек се ражда под знака на определено вълшебно растение и то го закриля от беди. Сега е разпространено виждане, че за Водолеите най-подходяща е смокиня, за Рибите - бряст, за Овена - слива. Телците могат за разчитат на мирта, Близнаците на дафиновото дърво, Ракът на върба. Царствените Лъвове се опират на могъщи дъбове, Девата - на ябълка, Везните на бук, Скорпионът на офика. Стрелците си падали по палми, Козирозите – по борики. Дали това е така, ще си прецените вие. Но от стари времена се смята, че брястът носи устойчивост и състрадание, ясенът дава гъвкавост и издръжливост. Брезата е древен символ на плодородие и очистване, използват я за цяр при женски болести. Трепетликата пък обнадеждавала и вдъхвала смелост. Познавачите на растителни магии препоръчват даже да се носят различни украшения, изработени от трепетлика, ако в момента не можете да обикаляте парковете – гривна, пръстен или талисман ще ви избавят от болката. Събраните наесен конски кестени може да украсят дома ви, ще пъдят молците, а когато ги вземете в ръка, ще свалят емоционалното напрежение или ще ви улесняват да масажирате ръцете си при артритни болки.

Растенията изпитват чувства, проявяват характер и са първи помощници на хората. Светът на растенията е непознаваемо богат. В приро­дата има безброй дървета и цветя, които ни въздей­стват със скритите си енергийни вълни. "Нищо не е случайно на този свят - хора, растения и животни са силно свързани помежду си, но често не осъзнаваме тази връзка", твърди руският изследовател на скрити­те закони на Космоса гео­логът Александър Берегин в книгата си "Домашната магия". Според него дърветата са наши първи помощници, тъй като са мощни проводници на чистата космическа енергия. "Те изпитват чувства, имат характер, чуват и разбират нашата реч и мисли, помнят гласовете ни".

    ♥   Учителят Беинса Дуно казва в своя беседа: "ДЪРВО" е произлязло от „ДЕВА", дева, която е чиста, свята, слязла е на Земята. Човек, като върви по правия път, той е дева. Всяко дърво един ден ще стане една красива мома, един ден ще стане един красив момък, ще стане един светия, един ангел.”

ДЕВА (от санскрит): буквално означава „сияен” – обитател на небесните селения, Бог, „лъчезарно“ божество. Дева-Деус, от корена див, „сияя“. Девата е небесно същество – добро, зло или неутрално. Девите населяват „три свята“, които са трите плана над нашия.

Учителя Беинса Дуно:
„Има дървета, които ако обичате и отидете при тях с Любов, то ще ви дадат изобилно от своята енергия. Често хората отиват в горите и казват: „Дървета са това". Те се отнасят небрежно към тях. Ако отношенията ви са добри към дърветата, те ще подобрят вашето здраве, ще подобрят умственото ви развитие, а даже ще помогнат и по отношение на религиозния ви живот. Има дървета, които се по-религиозни даже и от хората.
Ще кажете, че това е противоречие. Това е само твърдение, не е още доказано.
Какво ще кажете за онова Дърво на живота?
Какво ще кажете за онова Дърво за познаването на доброто и злото?
Нали и до днес още хората се учат от него да различават доброто от злото?
Като седи дървото на едно място, при него иде светлината, топлината, влагата - Бог го храни. То знае това и от никого не очаква да го храни. Умно е дървото. Защо? То е доволно и щастливо от условията, при които живее. То ни най-малко не се смущава от външните условия на живота. Растенията и животните имат по-голяма вяра и доверчивост, отколкото хората. Като говоря за дърветата, аз нямам предвид тази форма, в която днес ги виждаме. Аз нямам предвид тия дървета, които не са свободни, на които съзнанието не е пробудено.
Има времена, когато съзнанието на дърветата е пробудено и тогава те могат да обичат така, както и хората обичат.
Ако едно дърво се е влюбило в един човек, когато този човек умре, и дървото след него умира. То казва: „Аз не мога да живея без своя възлюбен". И то заминава за онзи свят, дето отива възлюбеният му.
Сега моята цел не е да ви накарам да вярвате в тия неща. Това е въпрос на знание, а не въпрос на вяра.
Дърветата са отлични философи на мълчанието. Те кардинално мълчат. Мълчат, но всякога разбират всичко. И понеже растенията са много горделиви - по-горделиви същества от растенията няма — пет пари не дават за убежденията на другиго. Каквото и да кажеш на тръна, той казва: „Мене не ме интересува". На бора, каквото да му кажеш, казва: „Не ме интересува". Всички са много самостоятелни. Че са много горделиви, се познава, че като са дошли на Земята, издигат се нагоре, нависоко, искат да завладеят света.
Една ябълка какви хубави сладки плодове дава! Има известно знание. Само че тя учи мълчанието, вечното мълчание. Или говори толкоз тихо, че само един светия може ла чуе, или един адепт. Един шепот имат дърветата.
Защо светиите ходиха из горите? Светиите ходеха там да се учат от дърветата да не бъбрят. Само едно дърво ще ти покаже какво нещо е мълчанието. Дърветата показват колко е ценно мълчанието. Някой път може да попитате, защо човек трябва да мълчи.
Ти трябва да млъкнеш, за да почнеш да мислиш.
Когато листата от дървото окапват, това говори за някаква анормалност. Вие ще кажете, че необходимо е всяка есен листата на дърветата да окапват. Това не е неизбежен и необходим закон. Окапването на листата е един временен процес, който не е необходим. В истинското дърво листата никога не окапват. В това дърво листата падат само при едно условие, а именно: когато някой човек е болен, някои от листата на това дърво окапват, за да лекуват този болен. Ако някой е паднал лошо и се е ударил, случило му се е голямо нещастие, тогава трябва да се вземат някои от тия листа, да се употребят като лапа. Иначе без такава важна причина, никога листата на истинското дърво не падат. Следователно, когато листата на дърветата падат преждевременно, това не е добър признак. Ако лятно време падат листата, и това не е добър признак.
Човек, като не изпълни закона на природата, той става за присмех. За присмех с всеки лист, който с паднал от дървото. Всичката култура за него е свършена - той пожълтява. Листата тактика имат: за да покажат, че уж са завършили своята еволюция, слизат от дървото жълти; ако са зелени, не са завършили своята еволюция. И хората, като гледат този учения лист, в огъня го изгарят. Той се повдигне нагоре. Затуй казваме: учените хора все из въздуха ходят.
От външния вид на растенията и на дърветата вие можете с точност да определите какви са били условията в природата и живота преди много векове. По кръговете на някое старо дърво вие ще можете да определите какъв е бил животът във времето, когато това дърво се е развивало, от какви болести е страдало самото дърво, какви са били хората по това време, какъв е бил техният морал, какви животни са живели по това време и т.н.
Ако вие се топлите на топлина от дървета, или пък на топлина от въглища, ефектът върху вас в двата случая ще бъде различен. Ако сте чувствителен, то като се отоплявате с каменни въглища, ще преживеете всички перипетии, през които те са минали. Когато се отоплявате с дъбови дървета, ще преживеете перипетиите, които са минали дъбовете, ще ги почувствате като живи същества.”

„Представете си, че вие заемате положението на едно растение, или на дъба, който живее 100 години. Като живее 100 години, той едва се подвижва на 2 метра разстояние и счита, че много е извървял.
Най-хубавите греди стават от дъбовите дървета, които се употребяват и за строеж на къщите. И ако проследите дъба, той живее в най-ниските места на земята, той е най-старият материалист и затова неговата кожа е така напукана.
Дъбовете растат в долините, после постепенно се редуват брястовете, други дървета. Дъбовете са материалисти, те растат на най-ниското. После идат боровете. По-високо са клековете. До 1900 метра боровете растат, оттам нагоре идат клековете, а дето престават клековете, идат малките хвойни. Такова е положението на тези, които растат на високите области - те лазят по земята.
При щателното изучаване на растенията, ще видите, че и те се различават едни от други по своята интелигентност. Вземете например бора. Той е духовно растение, което расте нагоре конусообразно; под него нищо не може да расте. Значи той не търпи под себе си нищо материално. Борът казва: „Който иска да расте, да върви нагоре! Няма защо под мене да растат дребосъци и да чуруликат птиченца."
На научен език казано, това означава следното: обикновено висшите духовни енергии използват нисотите. Първите изискват повече сокове. Ето защо малките растения не могат да виреят под бора. Следователно, ако боровете в една страна се изсекат, това е лош признак; ако ябълките в една страна изчезнат, и това е лош признак.
Някой път се случва, че има глинести пластове на 1-2 метра дълбочина, както е тук, в Софийско. Тук боровете съхнат по единствената причина, че долу има глинест пласт и растенията не могат да го пробият.
Борът взима най-малкото пространство, няма егоизъм у него. И после, друго характерно нещо в бора: веднъж като се счупи върхът му отгоре, той не расте повече. Тъй, борът ни показва у човека всичкия духовен стремеж. Това са духовните чувства: осакатят ли се те, всичкото друго растене у човека престава.
Най-дебелите растения растат на ниските места, колкото се качват по планините, започват да се смаляват. При най-духовната атмосфера растат хвойните. Значи от 2 000 метра нагоре боровете не растат. Има известни места, дето и клекове не растат. В най-високите места растат дребните тревици, те са свободни. Казват: „Не ни даваха простор, не може да растем". Горе по планините са свободни, дишат чист въздух. Сега вие, дребните хора, искате да живеете щастливо. Тук са големите дъбове. По планините горе, там ще бъдете свободни. Затуй човек, комуто в материално отношение не му върви, духовния път да хване, да приеме формата на една тревица. Ако си горе и имаш желанието на дъба, ти ще бъдеш нещастен. Някои от вас искате да бъдете духовни и да бъдете като дъба - то е немислимо. Дъбът е банкер. Някой път вие протестирате против материалистите. Но тия материалисти образуваха греди за зданията. Какво ще направят духовните хора, които мязат на тревичките? Каква къща ще създадат? Ако всинца сте духовни, какво ше се съгради от вас?
Бог всичко е турил в съгласие: духовните енергии се изявяват в низините, а пък материалистите се изявяват във висините.
Тревите растат за дъбовете долу. Дъбовете растат за тревите. Един дъб живее за тревите горе. Той е идеал. Една трева горе живее за дъба. Отношение има между тях.
Хубаво е човек да има  качеството на дъба – да издържа, и качеството на бора – да има стремеж нагоре.
В дърветата има много голяма честност. Едно дърво плаща за работата, която още не са направили за него. Вкусният плод, който изяждаме, то е заплатата. След като изядете плодовете, посейте семената. Ябълката плаща за работата, преди да си я свършил. Ние всички, които ядем ябълки, ни е платено. Ние изядем ябълката и хвърлим семето.
Като вземете костилката на един плод, вие можете да я счупите и да изядете съдържанието й, но можете и да я посадите в земята, дето има всички условия да израсте, да цъфне и нов плод да даде.
Ако посадите костилките на черешите, вие ще имате възможност да услужвате и на други хора, да се запознаете с тях и да създадете красиви връзки и отношения помежду си. Има една любов в света, при която човек се занимава само със себе си. Но има и друга любов, при която човек се занимава и със своите ближни, като им помага и създава красиви връзки с тях. Чрез тази Любов човек дохожда до познаване на себе си, на своя ближен и на Бога.
Ти изяждаш плода, как ще се оправдаеш? Съвременните хора не изпълняваме дълга си. Ядеш плода; писано е в Божествения закон: „Който изяде една череша, да посади костилката.”
Един човек, който 10 години е ходил в една гостилница да се храни и не е научил едно ядене как да сготви, тогава той не разбира какво нещо е яденето. Или да преведа: ако вие 10 години сте се хранили с плодове и не сте посяли нито едно дърво, тогава вие не сте от добрите последователи на вегетарианството, на плодоядството. Като посеете едно дърво, вие вече сте сготвили. Ще се научите как да готвите ябълки, круши, сливи. Тия ябълки, круши, сливи - като деца са. Като взема една слива, какво ще направя? Трябва да направя някаква услуга. След като изям сливата, трябва да посадя костилката някъде.
Отиваш на разходка, посей едно семенце, дето може да расте. Толкова семена оставихме на произвола! В бъдеще ще посадим всички непосадени семена...”

„Дърветата са емблема на самопожертване – от плодовете на растенията се хранят хората. Да се изучават лечебните свойства на растенията, магнетическото им влияние. Да не се сеят много близо до къщата. Разумната природа е създала растенията и човек не трябва да злоупотребява с Божиите блага. Като правите съзерцание на растенията, ще гледате вътрешно да доловите какви са техните лечебни свойства. Без растенията човек не може да бъде гениален. В тях има тайни сили. Трябва да знаеш кога да откъснеш плода и кога да го ядеш, за да можеш да се ползваш. Там е всичката тайна сега. Леската е едно от магическите растения. Трябва да имаме вътрешно общение с растенията. Като отидем при тях и им кажем нещо, ще доловим отговор. Каквото се появи в теб тогава, това е отговорът на растението. Дърветата ги смятат за глупави, а те са толкова разумни! Какво разнообразие има в листата, в цветовете. Какви сладки плодове дават. Да извличат добрите сокове от почвата – това е наука. Те имат знание, имат разумност. Тази енергия, която човек не може да извлече, растенията я извличат.”
„Децата не трябва да късат листата и цветята, това има лошо влияние върху тях и като пораснат, ще вършат по-големи вреди. Като минаваме покрай цветята, няма да ги миришем продължително, защото имат много силно влияние върху астралното тяло и това не е полезно, става омайване.
У растенията има известна привързаност и обич. Ако ги обичаш, те дават по-добър плод. Ако си разположен към тях, те са готови да те възнаградят. В Стара Загора един човек ми разправи, че една ябълка била нападната от листни въшки и мислел да я отсече. Вече няколко години не давала плод, но един негов познат му казал: „Тази ябълка я остави на мен!“ На другата година нямало по ябълката листна въшка и дала много плод. Онзи човек отишъл при ябълката с Любов и събудил Любовта в нея. Така е, защото всички онези листни въшки не могат да издържат на Любовта, бягат през глава. Паразитите не могат да издържат на вибрациите на Любовта.”
„Да, едно растение може да те обикне както човек. Туряш саксията в стаята си и то те обиква; иначе, като го изнесеш вън, ще повехне. Ако не те е обикнало, не увяхва, но щом те обикне, увяхва, когато го отстраниш. Някои, които много обичат растенията, каквото посадят се хваща, а щом не обичат растенията, не се хващат. Един лимон беше на изсъхване; един брат каза: „Да го махнем и да поставим на негово място друго растение“, но аз казах: „Оставете го.“ И се съвзе; но додето се развесели, всеки ден отивах при него да го утешавам. Та всичко в света, като няма Любов, не иска да живее, иска да си замине, иска да отиде там, дето го обичат. И растенията скърбят като хората, но понеже не могат да говорят, скръбта им е скрита.”
 „Има връзка между растенията и човека. Или с други думи, онова, което има да стане с нас или което става с нас, то се отразява върху плодните дървета.През време на политическите събития закараха и избиха много хора в една гора в Родопите. Тази гора почна да боледува и изсъхна. Защо? Защото отрицателните, разрушителни енергии на хората, които извършиха това, се погълнаха от етерните двойници на растенията и им подейства разрушително.
„Българите трябва да се поощряват към лесовъдство, защото горите упражняват голямо влияние. Корените на растенията са помпи, които изтеглят водата над земната повърхност, а като се намали растителността , то по един закон водата спада в по-долен пласт.”

„ако имаш неразположение и влезеш между карамфили, ще дойде хубавото разположение и тогава ще разбереш психичното им влияние, характерната им психична черта. Онези същества, които са създали карамфилите, колко са мислили!”

„Като засаждаш дърво, ще му кажеш как трябва да израсте, и то ще израсте така, както си му казал; много са умни растенията. Плодните дървета желаят да им се обръща внимание, да ги обича някой. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата.”

„Когато ти е тежко и си неразположен, добре е да идеш при някое вековно дърво, да облегнеш гръб и да кажеш: “ На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие “, защото дървото е много спокойно и става едно привличане от дървото в човека. А дървото се справя лесно с твоята скръб.”
Източник: Петър Дънов - „Сърцето на Природата” „Акордиране на човешката душа” „Живите сили на природата”


     ♥   Учителя Мория:„Силите на растителното царство трябва да бъдат насочени в служба на единственото, заради което съществуват - жизнеспособността. Всички недъзи могат да бъдат ле­кувани, като им се противопостави жизнеспособността. Някои растения са своеобразен резервоар за прана. Иглолистните дървета събират електричеството. Връз­ката между Небето и земните недра се осъществява от живи пипалца, поемащи  и съхраняващи истинското обновяване на духовната тъкан. Изгорете болестта в огъня на живота. Възстановете равновесието не с из­куствено и изтощително възбуждане, а с помощта на жизнената сила.
"Не търсете сред минералите. Те отдавна са лишени от въздействието на праната. Тяхното предназначение е друго. Слънцето дарява живот. Наистина, минералната почва наподобява пиедестал на живота, но тя е като педал на пиано, безполезен без струните.”
„Моята аптека е насочена към общочовешката същност и утвърждава жизнеспособността без убийство, защо­то растенията лесно преминават в следващо състоя­ние. Жизнеспособното същество притежава така нарече­ния слънчев имунитет и не се нуждае от ваксина. Жизнеспособността в селата е малка, защото праната трябва да бъде поемана съзнателно. Храненето на ду­ха може да става само съзнателно. В Лемурия били ценени кожите на мускусните животни. В ритуалите за посвещаване на царете от древен Хора-сан се появявала чаша с кедрова смола, наричана от друидите пък чаша на живота. Едва по-късно, след за­губване на духовното съзнание, тя е заменена с кръв. Огънят на Зороастър произлиза от изгарянето на смо­ла в чаша.”

             „Изначално пророците са се докосвали до звученето и до цъфтежа. Древното учение за звъна е изпълнено със значение. Венците и гирляндите помнят разбирането за целебното им въздействие. Всеки е привлечен от цветята според цвета на своето излъчване. Бялото и лилавото са сродни на виолетовото, синьото - на си­ньо. Имайте в стаята си повече от тези цветове. При­държайте се към живите цветя. Подбраните по цвят растения са по-лековити. Съветвам ви да имате фрезии. Сребърният ни лъч повече напомня за белите цветя. Цвят и звук - ето нашата най-добра трапеза.”

„Цветята предават жизнената си еманация по тъканните влакна на белите кръвни телца, защитаващи цитаделата на змея. В природата змеят обича цветята. Змеят на слънчевия сплит също се храни с тях. И свинете газят из цветята, но без полза. Без съзна­телна употреба са безполезни и най-ефикасните ле­карства. Не късайте цветята, защото унищожавате жи­вотворните им еманации.”

          „Нищо не събира есенцията на праната така, както ра­стенията. Общуването с растенията заменя дори пранаямата. Внимателно изучавайте строежа на расте­нията. Техните пори нарастват не само чрез нови лис­та и цветове, но и чрез отстраняване на мъртвите части. Законът за храненето от Земята посредством пипалцата на растенията ни дава възможност да черпим от тях жизнеспособност. Така нареченият натуровалорис се приема чрез обонянието и зрението при съз­нателно съсредоточаване.
Живите растения, съхранили своята жизнеспособност, са изключително ценни. Полезни са и препаратите, су­шени на слънце. Не допускайте разлагане. То винаги привлича несъвършени духове. Следете състоянието на откъснатите цветя. Не външността, а мирисът из­дава разлагането.
Когато сезонът не е подходящ за цветя, от голяма пол­за са хвойновите дръвчета. Те натрупват жизнеспособ­ност като електрическа машина и дори надхвърлят ефекта от правилното дишане. Кондензиран запас от прана може да съберете и без ритуално дишане. Раз­бира се, покоят е условие, което засилва действието. Не магията, а живото разбиране за природните сили, ще ни дари със свежи възможности.”

„Чуйте една източна гатанка: „Кое е това нещо, което се радва да бъде погребано?" Отговор: „Семето". Семето на Плана лежи под почвата, но покълне ли, расте само нагоре.”

„Кристалите на праната сякаш се утаяват в цветния пра­шец. В цветята Небето се спуска на Земята. Лишена от цветя, Земята би загубила половината от своята жиз­неност. Снегът също е важен. Заснежените планини се възправят като фарове на спасението.”
Източник: Агни Йога  „Листа от градината на Мория   - Озарение”

♥   Във всички човешки култури на Дървото и Гората се отделя специално място. Лесът е територия, обградена от тайственост. В него се случват мистериозни неща, тук живеят загадачни и чудни създания. Той е магически и опасен, но и необикновено примамлив за човека.
Това е един различен свят, твърде отдалечен от привичния космос на човека, от  града и селото, в които живее, от нивите и градините, които обработва.

В легендите и приказките горите се населяват от митологични същества – вещици, дракони, джуджета, великани, хищни животни. Те са олицетворение на опасност, на страх пред неизвестното, който се таѝ в леса. Според представите на славянските народи гората е обиталище на самодиви, митични създания, които са понякога настроени благосклонно, друг път враждебно към обикновения човек. Самодивите обитават дивите лесове и тъмните планински усои. Те живеят под големи стари дървета.
Много често с гората и нейните мистични обитатели се свързва един особено важен момент от живота на човека, а именно прехода от юношеството към зрелостта и превръщането на младежа или девойката в личност отговорна и разумна. Тези символи и знаци, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и непроходими гори. Нашите деди е трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отвоюват терени за строителство на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели  се насищат със символни значения.
Отношението към гората е в известна степен двузначно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като място, където човек може да намери помощ и закрила. Тя е мястото, където  определени хора с по-особен мироглед и възприемане на всемира, намират покой или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ територия, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със символи. Често гората е приемана за знак на загадъчната и все още неопозната от юношата женственост, която трябва да се изследва и разгадае.
Докато дивият и мрачен, трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред неизвестното, то малката горичка, ограничена в едно по-тясно пространство, се приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано пространство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, Епир, е място на поклонение прес Зевс. Шумоленето на листата на дъбовете предава волята на божеството.
В Древен Рим е известна свещената дъбрава, разположена по брега на езерото Неми и посветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са изпълнявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дървета. Такива горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества - хора и животни.
И келтите, и древните германи почитали малки дъбрави, които приемали за свещени. В тях многобройните им богове демонстрирали волята и желанията си.
Всяко растение в гората има огромно значение за самото и съществуване. Най-големите елементи от живия и единен организъм на гората са дърветата. Те имат особени символни значения в съзнанието на човека. Представляват Богинята -  Майка и това се определя от техните многобройни свойства и функции – защитни,  хранителни и пр. Като част от природата, те са неразривно свързани със земята,  в която са врязали здраво корени, с въздуха, който ги обгръща, с водата, от която черпят жизнени сили. В съзнанието на човека тази връзка се трансформира в отношениe с небесата и вечния живот. Дървото е знак за релацията между видимия и невидимия свят. Всяко дърво, всеки вид, символизира определени аспекти от това  отношение.
Според древните елини в някои дървета живеят божества –  покровителки, които се наричат нимфи. Много почитани били дриадите, живеещи в големите дъбове, мелиадите – в ясена, в наровите дървета също живеели нимфи. Античните гърци вярвали, че дъщерите на Хелиос така безутешно оплаквали брат си Фаетон, че боговете олимпийци се смилили над тяхната мъка и ги превърнали в  нимфи на тополите – хелиади.
Преклонението и респекта към дърветата е широко разпространен по целия свят. В  много култури е популярна представата за Дървото на живота. Счита се, че то се намира в центъра на света и представлява негова ос, около която той се изгражда. Символизира връзката между небето и земята. Неговите клони се простират до висините и представят човешките стремежи към съвършенство. Корените му се впиват дълбоко в земните недра и са знак за свързаността на двата свята – този на мъртвите и този на живите. Славяните го наричали Световно дърво, скандинавските народи – Йедразил, маите – Сейба или Йакхче, будистите –  Бодхи. Буда често е изобразяван седнал под дървото Бодхи. То е символ на просветлението. От Средните векове са запазени мюсюлмански молитвени килимчета със стилизирани изображения на Дървото на живота.
Дървото Йедразил, за което се смятало, че е ясен, било свещено дърво в митологията на скандинавците. То осъществявало връзката между царството на боговете и тъмното царство на смъртта. Неговите клони хвърляли сянка на земята, а корените му я поддържали. Йедразил имал три огромни корена. Единият се простирал в страшното владение на Нифлхейм, където змията Нидхог се храни с телата на мъртвите. Вторият корен е в Асгард, царството на боговете, там живеят и Норните – трите старици - Съдба, Живот и Нужда, които определят ориста на всеки човек. Те поддържат жив Йездрагил, поливайки го с чиста вода от извора на  съдбата. Третият корен е в Хотунхейм, земята на гигантите. Под него блика изворът на познанието. Във водите му е потопена отрязаната глава на мъдрия Мимир, която винаги изрича чистата истина. Самият Один платил с едното си око за правото да пие от водата на извора на прозорливостта и знанието.
Сибиряните почитали едно свещено дърво, което според тях, подобно на Йездрагил, включва трите свята. В горния (небесния) свят обитава бога-творец Улган,  средния свят е мястото, където живеят хората и долния (подземния) свят  - където властва Ерлик. Улган направил от пръст и скали първия мъж, а от неговите кости и първата жена, но Ерлик им вдъхнал живот и затова жителите на Сибир него почитат като баща на хората.
Дървото на живота е най-важният символ на мистичното учение Кабала. То действа като духовен ориентир, съдържащ в себе си целия космос под формата на диаграма.
Съгласно християнските вярвания в Едемската градина има дърво ”много желано, защото дава знание”. Бог забранил на Адам да яде неговите плодове. Но Ева, съблазнена от една змия (символ на злото), изкушила Адам и двамата вкусили от забранения плод. Пред тях се разкрили тайните, които преди били недостъпни. Така те загубили своята чистота и невинност. Когато разбрал, че те са пристъпили волята му, Бог ”изгони Адама и постави … Херувим и пламенен меч…..  за да пазят пътя към дървото на живота”. Това дърво често е наричано и Дърво на познанието или Дърво на доброто и злото.
Символиката на дървото и преклонението пред него се съхранява в древните  религии, където ясно се откроява благоговението пред природата и силите, които тя притежава. За древните хора гората и дърветата не само са източник на строителен материал и дърва за огрев, но и даряващи живот същества, обиталища на нимфи и елфи. Хората са влизали в разностранни отношения с тези създания. Връзката между човек и дърво се осъществява и посредством изработваните от дънери статуи на божества и светци.
Според християнските автори, Мария е била под дърво, когато Светия Дух я благославя и чрез нея дава на света плод – Спасителя.
Античните светилища се трансформират през Средновековието. Традицията на  свещените дървета се преустройва в символизма на Дева Мария. В Германия,  например, е било разпространено преклонение пред Света Мария на Трите дъба,  Света Мария Зелена, Света Мария Липа. За кръстът се говорело като за дърво,  разпределящо благослови :”Тогава твоя клон поддържал небесен товар. В теб е текла велика кръв. Твоят плод е сладък и приятен.”
Украсяването на коледно дърво е широко разпространено в Европа и Америка като символ на Иисус, който изкупва човешките грехове. Украсата на клоните му се свързва с плодовете на Райското дърво, знак е на укрепването и възраждането на човешкия потенциал. Още от предхристиянско време е познат обичая да се гизди вечнозелено дърво като защита от злите сили в периода от 25 декември до 6  януари. Къщите се украсяват със зелени клони и се запалват свещи за прогонване на лошите духове. В българските народни песни, посветени на Коледа, е застъпен широко мотива за ”дръвцето на млада Бога”.
Според една еврейска легенда, патриарх Авраам засаждал навсякъде, където и да се намирал, дървета. Едно имало необикновената способност да познава дали застаналия под сянката му е идолопоклонник или се покланя на истинския Бог. Когато под дървото се спирал служител на идолите, то вдигало клоните си високо и сянката му се отдръпвала. Авраам не се отвръщал от този човек, а напротив, стараел се да го привлече към истинската религия. След като Адам и Ева с необмисленото си поведение причинили беди на цялото човечество чрез плода на забраненото дърво, патриарх Авраам върнал на света здравето чрез Целебното дърво. Легендата за това растение от Стария Завет в християнската символика се е трансформирала в идеята за кръста и възприемането му като дърво.
Западноевропейската средновековна скулптура използва мотива на кръста-дърво, който запазва символната връзка на възкръсението с дървото. Символиката в този случай е отчетлива: листата на дървото опадат и то заспива зимен сън, след  което отново се възражда и раззеленява.
В раннохристиянски текстове се говори за индийското дърво перидексион, чиито вкусни плодове ядели гълъби, докато в същото време змиите не можели да се приближават до него и отбягвали сянката му. В един разказ за Христос се говори за ”истинското дърво на живота”, от чиито плодове се хранят праведниците, до него не може да се доближи дявола. През Средновековието на това дърво се приписва способността да закриля от дракони. ”Небесният плод на  дървото на мъдростта на Светия Дух, който човека получи чрез тайнствата”.
Сред православните народи са широко разпространени множество легенди за мъртви дървета или клони, които се раззеленяват в знак на Божията воля. Типичен пример е легендата за наближаването края на турското царство, разпространена в търновския регион. Според това предание, когато сред българското население се разнесла мълвата за скорошно освобождение, един турски големец забил запалена  главня в земята и казал, че българско царство ще настъпи когато овъгленото  дърво се раззелени. Не след дълго време обаче търновци видяли, че главнята не само покарала, но и израснала като голямо и красиво дърво, което до ден днешен показват с гордост на гостите на града.
В ислямската традиция се говори за дървото Закум, чиито листа и плодове били храна за грешниците и злодеите. Горчивите овощия и бодливите клони измъчват осъдените на вечни мъки. Напротив, райските градини били пълни с даващи сянка дървета с вкусни плодове. Друго специално дърво в мюсюлманската култура е  космическото дърво, чийто листа били изписани с имената на всички хора. Листата му падат, следвайки волята на Бог и се събират от Асраил, ангела на смъртта, който прибира душите на мъртвите.
В астрологията съществува направление астроботаника, което изучава растенията от гледна точка на планетарните зависимости. От гледище на астроботаниката:
„Растителното Царство на нашата планета е най-древното и най-съвършеното, приключило еволюцията на Планетата ни. Растенията имат общ енергиен егрегор и затова вашето отношение дори към само едно растение се предава и на другите растения. С помощта на кирлианови снимки е доказано, например, че растението разпознава човека, който му е откъснал листо и аурата му се свива. Геометрическата форма на растенията, особено на цветята е най-близка до така наречената космическа Меркаба или Цветето на Живота, изображението на което се виждат и в Древен Египет, Тибет, Индия и дори в България по скалите, храмове и някои писмени документи. Като първоизточник на всичко живо се явавя Океан, той като гигантски течен кристал преписва информация от Космоса, синтезира и я разпространява, ражда мисъл-форми и ги променя, от него поемат еволюционния си път и първите растения на нашата Планета.
Растенията на нашата планета са основни миротворци и хармонизатори, да не говорим, че са и дарители на кислород и пречиствателни станции на планетата. Те са съвършени и живеят като задружно семейство, което човек методично унищожава. А би трябвало да знае, че в еволюционната стълба на тази Планета той се намира под растенията, макар и над животните – такъв е парадокса.... те имат коллективен и космически разум и именно растенията на полетата в Америка, Англия, Канада, Испания и в много други държави настойчиво продължават да ни изненадват с все повече фантастични геометрични рисунки, които приемат като матрици от Космоса /т.нар. житни кръгове/.
Удивително, как всъщност циклите на прераждането на растението /от сезон в сезон/ се редуват естественно без да нарушават физическата му форма – така и човечеството някога ще достигне това съвършенство, ако не унищожи света на растенията.
Не случайно символически именно цветята посрещат новороденото и  изпращат с почит заминаващия от тази планета, символично намеквайки за вечният живот. Като общата им аура е изпълнена с безграничната обич на Венера, красотата и хармонията.

„Всяко едно растение обединява в себе си енергиите на зодиите и планетите и по още един особен начин. Така в едно семенце те присътстват като информационен пакет, в корена се концентрира енергията на Сатурна и Козирога, което дава стабилността на растението, в стъблото и листата присътства енергията на Близнаците, Девата, Меркурия, в цвета – тази на Венерата - красотата и на Нептуна - благоуханието, аромата. В плода, в зависимост от качеството му, се проявяват различни планети и зодии. Така при ядките, орехите, шишарките, костилките - пак виждаме Сатурн, Козирог, при шипката има и Марс - малките бодлички в плода. В стипчивите плодове има присътствие и на Скорпион, както и в отровните такива, а в сладките и ароматните има силно влияние на Венера, Луна и Юпитер. По-принцип в астроботаниката за така наречения краен продукт на всяко едно растение поема отговорността Юпитер.
Особенно място в астроботаниката е отредено на Луната, тя е господарка на всички стадии на развитието на едно растение. Още през древността фазите на Луната и позицията и в зодиакалния знак, в съчетание с определени планети, са били от голямо значение при растениевъдството.

Растенията може да се разпределят по видовете спрямо влиянието на различни зодии и планети. Дървета са по принцип под влиянието на Сатурн, но има и допълнителни влияние в зависимост от вида на дървото. Така плодовите имат Сатурн+Венера+Юпитер, храстите - Сатурн+Меркурий, а плодовите храсти и Венера, гигантските дървета и широколистните - Сатурн+Юпитер,  зеленчуците - Луна+Сатурн+Меркурий, иглолистните дървета, кактуси, шипка - Сатурн+Марс, отровните растения - Плутон+Меркурий+Нептун, всички цветя Венера+Меркурий...
Връзката на растенията със здравето и влиянието на аромата им върху човека са открили още древните учени, медици и посветени.
В миналото всеки лекар задължително бил билкар и астролог. Дълбоки познания на връзки между астрологичните влияния, растения и здравето на човека е имал английския лекар и фитотерапевт Николас Калпепер от ХVІІ век. Германският лекар от ХVІ век Парацелз, известен астролог и познавач на билките, основоположник на холистичната медицина, смятал, че болестите са следствие на ментална и духовна дисхармония, и възприемал човека като съвъкупност на космическите влияния. Парацелз дълбоко вярвал в целителните сили на природата, той събирал росата от цветята и растенията, лекувайки емоционалната дисхармония на човека.
Учителят Беинса Дуно също винаги подчертавал лечебното значение на сутрешната роса върху човека и добре познавал билките и астрологията. Бащата на ароматотерапията, англичанина Едуард Бах, преоткрива лечебните свойства на растенията, цветята и ароматите им. Известни са неговите “екстракти на цветята”. В края на 20-те години на ХХ век той описва връзката на 12 типа човешки темперамента с растенията и зодиите. Написва книга “Дванадесет целителя на Зодиака – астрологичен учебник  за екстрактите на цветята на Бах”.Преди използване на екстракта той в приготовлението си минавал през 4-те елемента Земя, въздух, вода и огън.”

Кирлиановата фотография позволи на учените да заснемат енергийните полета и излъчвания около човешкото тяло, а също и при животни и растения. Аурата на живота - характерно енергийно излъчване около живите обекти:
♥   Човекът е една непрекъснато променяща се динамична система, която влиза в определени отношения със заобикалящата го среда и затова трябва да бъде много внимателен и да поддържа себе си в равновесие. Затова се изискват постоянни грижи, последователност и търпение.
Източните народи отдавна са открили как да подобряват емоционалния климат у дома. Един от начините им е да използват енергията на домашните растения.
Стайните растения ни влияят различно. Със своята енергия някои от тях повишават работоспособността и издръжливостта ни, други засилват чувствителността, а трети ни помагат да оздравеем.
Всяко растение е малък жив организъм, който отделя в пространството своята енергия и я обменя със заобикалящата го среда. В течение на много години голяма част от видовото разнообразие е била изучена и систематизирана от гледна точка на енергийните колебания и излъчвания.
Стайните растения са алтернатива на общуването ни с дърветата. Всички цветя също отделят фитонциди, които унищожават микробите. Изборът на стайни растения е истинско изкуство. Растенията, както и хората, си имат свой характер и в зависимост от него имат биоенергетично въздействие върху човека. Съществува дори хипотеза, с която не всички специалисти са съгласни, че растенията могат да се отнасят враждебно или дружелюбно към нас.
Има растения и цветя, които са подходящи за дома и такива, по-подходящи за офиса. Например не се препоръчва у дома да се отглеждат огромни растения, предназначени за големи помещения. Запълвайки голямо пространство, те наистина дават повече енергия, но от друга страна и употребяват повече.
Някои растения буквално поглъщат отрицателната енергия. Според специалистите, те създават безкрайни възможности за “оздравяване” на климата в апартамента или офиса.
Изследвания сочат, че ако редовно се избърсва прахта от листата на цветята, въздухът в помещението става с до 40% по-чист. Домашната флора ароматизира и овлажнява въздуха, облекчава дишането.
Подборът на растения зависи най-вече от предпочитанията на стопанина. Според мненията на специалисти, изборът се определя основно от характера на самия човек

И едно полезно мнение:
Достатъчно е едно единствено зелено растение!