Всеки пети човек преживява осъзнато сънуване

Първите сведения за осъзнато сънуване са записани още от древните египтяни

Египетската цивилизация, както добре знаете, е не само една от най-старите, но и една от най-мистичните. Преди повече от 5000 години египтяните вярвали, че човек има три тела: Шат (материалното тяло), Ка (жизнената сила) и Ба (душата). Ба често е изписвана с йероглиф, олицетворяващ птица с човешка глава, кръжаща над спящо човешко тяло. Джеръми Нейдлър, автор на „Храмът на Космос: Опитът на древните египтяни със свещеното“ отбелязва, че „Ба е човекът, но в друга форма. Ба може да бъде определена като индивида в състояние извън тялото си.“ Дали пък под Ба египтяните не са имали предвид точно осъзнатото сънуване?

Робърт Вагонър, издател на „Опитът на осъзнатото сънуване“ подкрепя тази хипотеза: „Бях шокиран от концепцията за Ба като частта от човек, която отлита по време на сън, транс и след смъртта. Много от нас са преживявали подобно състояние на осъзнато сънуване, когато се реем свободни над физическото си тяло… Може да се каже, че Ба представлява в исторически план първото описание на свободното съзнание, откъснато от физическия си приемник. Интересното е, че Ба е естествено свързвана с летенето – честа и съществена част от осъзнатото сънуване. Въпреки че от древните египтяни ни делят хиляди години, може би част от познанията им са се запазили в нашето т.нар. колективно несъзнавано.“

Един на всеки пети веднъж в месеца преживява осъзнато сънуване

През 1988 година Снайдер и Гакенбек провеждат научно изследване, според което 20% от хората твърдят, че преживяват осъзнато сънуване много често (всеки месец), а на 50% им се е случвало поне веднъж в живота. Това означава, че осъзнатото сънуване не е рядко явление, дори повечето хора да не знаят точното определение за онова, през което преминават в състояние на „буден сън“. Всъщност е нормално човек да има спонтанен контрол над сънищата си – особено децата. Възможна причина за това е, че децата са по-склонни към кошмари, а това е много емоционално и живо преживяване, пробуждащо частта от мозъка, отговорна за самосъзнанието и предоставяща на младия сънуващ момент на яснота. Някои хора могат да управляват „декора“ на своите сънища още със заспиването, за тях е съвсем нормално и се случва интуитивно.

Когато затвориш очи в буден сън, се събуждаш реално

Ребека Търнър, една от многото сънуващи осъзнато, споделя в своя блог: „Когато бях малка, имах привичката да затворя очи, за да избягам от кошмарите си. Когато бях парализирана от страх, ми минаваше мисълта, че нищо от това не е истина и за миг стисках здраво очи с вик: „Събуди се!“. Сега никога не прекъсвам буден сън преждевременно, ако мога, разбира се. Понякога се случва без да искам да затворя очи в съня си и да се събудя във физическото си тяло. Може би това действие не работи при всички осъзнато сънуващи, но при мен е ефективно на 100%.

За щастие, ако се събудя по случайност, винаги има начин да продължа съня си там, откъдето е прекъснат. Стига да не променяш позицията на тялото си (за да не се наруши парализиращият механизъм на съня) и да затвориш веднага очи, би трябвало да се окажеш обратно в съня и то в напълно осъзнато състояние. Бих го сравнила с преминаването между ТВ канали: за няколко секунди двете реалности съществуват и от теб зависи да избереш на коя да превключиш.“

Осъзнатото сънуване ни превръща в творец на нашето бъдеще. Защо е важно да заспиваме с мечти?

За какво мислим преди да заспим? Какви мисли се въртят из главата ни?

Задаваме си въпроса:  Даваме ли си сметка за това, че нашето състояние сутрин зависи от мислите ни преди сън?
Това, за което мислим преди да заспим, в своята същност определя нашето бъдеще, моделира живота ни в следващия ден. Затова е изключително важно и да заспиваме с мечти или позитивни представи и нагласи.Това е като ефекта на доминото. Верижната реакция на нашите мисли създава невронни вериги в главния мозък. За 8 часа сън в нашите глави става обработване на информация, която е заключена вътре в нас. Сънят е другата реалност, в която се определя битието ни за по-нататък.

От този процес зависи:
Как ще се чувстваме.
Ще се наспим ли или не.
Какво ще бъде настроението ни.
Колко енергия ще имаме.
Как ще се възстановява нашият организъм - бързо или бавно.
Какво ще правим сутринта, през деня, вечерта.

Когато се събуждаме, ние сме уверени, че управляваме себе си, че сами вземаме нашите решения. Но грешим. Защото всичко вече е прието вместо нас. За 8 часа сън се е записала програма, която ще следваме през целия ден. Ще се отклоним от нея само в случай, че в нашия обичаен живот се втурне някакво неочаквано събитие, което не е записано в програмата.

Когато става нещо неочаквано, програмата се срива, мозъкът за част от секундата се препрограмира и започва да търси изход от новата ситуация. Но това не е най-важното. По-важно е за какво мислим преди сън, което има решаващо значение за нашето бъдеще.

Как работи мозъкът?

Най-големият проблем се крие в непознаването на това как работи мозъкът и как функционира нашето тяло в дълбочина. Затова и при всеки, който не наблюдава и анализира сигналите на своето тяло, всичко върви на самотек. Той просто обмисля проблемите си преди сън, търси пътища за разрешаването им, мечтае да сбъдне несбъднатото. А на сутринта става и започва новия ден, който е измоделиран в продължение на миналата нощ.

Например, по време на сън мозъкът преобръща бъдещия ден до най-малката подробност. Проследява се възможната среща с желан или нежелан събеседник, падането на метеорит - всичко до най-малката дреболия. Нашият мозък събира всички възможни ситуации и, изхождайки от най-често възможните, показва на всеки от нас сутринта нашето състояние.


Ако програмата „вижда”, че за нас е по-добре да бъдем разсеяни, то ние ще бъдем разсеяни. Ако е нужно на програмата да сме бодри и жизнерадостни, то ние ще бъдем точно такива. И това не зависи от нашето желание. Мозъкът избира еволюцията. Най-важното за мозъка и програмата, която определя нашето бъдеще, е най-доброто изживяване. Това обаче е при едно условие - ако мозъкът мисли, че ние сме необходими за еволюцията.

Ако пък мозъкът мисли, че ти не си нужен за еволюцията, той включва режим за унищожаване. Ти започваш да рушиш своя живот. Тялото не може да се самоубие и за мозъка биологическото време се изчислява в други параметри. Ти просто по-бързо се състаряваш, повече боледуваш. А как да стане така, че да остаряваш и да боледуваш по-бързо? Много просто. Дава ти се лошо настроение, постоянно не ти върви. Не се чувстваш на мястото си, това не е твоето време. Тегли те към алкохол, тютюнопушене, преяждане с вредна храна, нервничиш за дреболии. Твоят мозък бавно те убива.

Би било по-просто мозъкът да те убие по-бързо, нали? Но за еволюцията са нужни безценни ресурси. Необходимо е така нареченото гориво. Ти трябва да помагаш при отглеждането на внуците, да вършиш черната работа. Необходимо е да поемаш върху себе си тежестта на негативната енергия в пространството. Нужно е да бъдеш буфер между агресивната среда и ценния ресурс, необходим за развиване на вида.

Всичко е много объркано, но само така изглежда. Всичко е в резултат на нашето инертно съществуване в ежедневието. Ако отделяме повече време на това да опознаем себе си и анализираме заобикалящата ни среда, вместо да го похарчваме в безцелно гледане на телевизия или ровене в интернет, бихме могли да опознаем своята вътрешна същност и да започнем да задаваме целенасочено посоката, която искаме да следваме.


От какво се определя програмата? Откъде се взема отново за всеки ден?

Отговорът е много прост. Основата - това са нашите мисли преди сън. За какво мислим преди да заспим - такава храна даваме на нашия мозък в миговете на почивка на тялото, но активен момент за съзнанието и подсъзнанието ни. Мислите се вземат не във времето, когато тъкмо сме легнали и за нещо си мислим, а когато вече спим и сме в първа фаза на съня, и вече не контролираме нашите мисли. Те си текат както обикновено. За две секунди се прехвърля целия ден. Това е основата.


Ако практикуваме осъзнаване на сънища, то ние се превръщаме в творец на нашето утре.  Така можем да пишем програмата си сами. В осъзнатия сън преработваме своята стара програма. Всеки, който макар и веднъж е управлявал сънищата си, така или иначе е променял своя живот към по-добро. А тези, които често се събуждат в съня си, кардинално са се променили. До неузнаваемост.

За какво да мислим преди сън?

Има няколко простички правила, които ще направят вашия нов ден по-ефективен. Ако опитате да ги осъществите преди сън, веднага ще почувствате ефекта от тях още на следващия ден. Всичко ще ви се удава лесно, мислите ви ще бъдат ясни.

1. Спокойствие
Най-важното правило – спокойствието. Не е необходимо нищо да изпитвате. Трябва да изключите всички емоции. Както положителните, така и отрицателните. Мозъкът може да приеме вашите положителни емоции за недостиг. Не е необходимо да повдигате настроението си преди сън. Не се препоръчва да мечтаете дори. Емоциите определят вашите мисли в първата фаза на съня. Ако човек е спокоен и уравновесен, то програмата определя чистия лист за ориентир. Простичко казано, мозъкът ни програмира на следващия ден да действаме според ситуацията. И дава допълнителна сила на организма.

2. Отсъствие на мисли
Опитайте се да не мислите. Изключете вътрешното бърборене и слушайте тишината. Тишината си има свое звучене. Ако често се вслушвате, то вие ще чуете това звучене.
То е прекрасно. По време на сън, когато се анализира изминалият ден, отсъствието на мисли преди заспиване проваля програмата. За мозъка това е задънена улица. Не може да няма мисли. Затова програмата търпи неуспех и тя се прехвърля на следващата нощ. На сутринта ще се чувстваме отлично и ще бъдем бодри!

3.Отпускане
Когато лягаме да спим, зоните на гърба, ръцете и краката не са напълно отпуснати. Всеки може да почувства това. Когато легнете да спите, отпуснете се напълно. Когато се отпуснете напълно, опитайте да се отпуснете още повече. Станете още по-мек. След това още повече и повече. Ще се учудите, когато осъзнаете колко е напрегнато вашето тяло. Ние всички заспиваме много напрегнати. Като резултат, получаваме дни, изпълнени с напрежение.

На кратко, ето какво трябва да мислим преди да заспим: нищо!

Достатъчно е просто да:
- изчистим емоциите и преживяванията
- изчистим мислите
- премахнем сковаността на тялото

Когато човек изключва трите основи, когато контролира мислите, тялото си, състоянието си  преди сън, той сам се превръща в програма. Мозък му започва да работи „навътре”, за него. Сутрин винаги се събужда бодър и енергичен. И най-важното - човек чувства яснота в ума, каквато не е чувствал по-рано. Създава се впечатление, че мозъкът работи на 100%, в живота започва всичко да се получава.