ОЩЕ  ЗА   НИБИРУ

НИБИРУ СЕ ЗАВРЪЩА
Дали т.нар. "десета планета" Нибиру се връща, след като е обикаляла по своята орбита 3600 г. И дали това ще донесе поредна катастрофа на Земята.

Тези въпроси отново се задават. Някои астрономически наблюдения дават основание да се предполага, че 10-тата планета приближава Земята.

Човечеството е скачало от Палеолита (Каменния век) в Мезеолита (Средния каменен век), в Неолита (Новия каменен век) и след това в голямата цивилизация на шумерите в интервал именно от 3600 г. Това е доказан факт. Че Ану е посещавал и Земята и е донесъл знанията, науката и технологията на човечеството е сигурно.

Тези цивилизационни скокове и визитите на Земята с приближаването на Нибиру (10-тата планета или Херкилобус) не е случайно съвпадение.

Въпреки че не ни е позната, тази планета има 31 имена. Шумерите са я наричали 12-тата планета или Нибиру (минаващата планета или планетата на кръстопътя). Във Вавилон и Месопотамия тя е имала най-малко 3 имена - Мардук, Кралят на небето и Голямото небесно тяло. Египтяните са имали 2 имена - Апоп и Сет. Гърците са я наричали Тифон. Други древни народи са я наричали Небесният бог, Шива, Богът на унищожението. За древните китайци тя е била известна като Гунг гунг (Големият черен или червен дракон). Финикийците са я наричали Големият феникс, маите - небесният Кетцалкоатл. Най-интересното е, че на латински това небесно тяло е било известно като Луцифер.

В легендите се намират и други имена - Червената или синя звезда според индианците хопи.

Недависимо от имената преданията описват подобни ефекти от преминаването на Нибиру в близост до Земята. Шумерите са имали и име за нейната 3600-г. орбита - Шар. Древните индийци са дали името Трета Юга за нейната 3600 г. орбита и унищожението, което носи, и Кали Юга, като някои от имената съвпадат с техните богове.

Дали Нибиру отново се движи към Земята?

През 1983 г. планетата Х беше наблюдавана от обсерваториите в Южна Америка, Швейцария и Аризона (САЩ). През февруари 2001 г. това направиха обсерваториите във Франция. Те изпратиха съобщение, в което се двоумяха дали става дума за "комета или кафяво джудже, което е на път да стане пулсар, тъй като излъчва вълни". Последваха десетки наблюдения и спекулации, като някои от тях твърдяха, че Нибиру ще приближи Земята през 2003 г. Това не стана. Сега се правят нови - че това ще стане през следващите 3-4 г.

Истина е, че астрономите през ХХ в. наблюдаваха нарушения в най-външните планети, които могат да бъдат причинени от друго голямо небесно тяло, което е част от нашата Слънчева система.

Ако се постави това в перспектива на древната история, много отминали цивилизации обясняват подробно унищоженията, причинявани от преминаването на орбитата на Х-тата планета. Историците и астрономите отдавна са запознати с "Кометата на обречените" или Немезида, която носи метеори, потопи и земетресения.

Дали и новото преминаване на Нибиру ще донесе такава трагедия. След 1995 г. наблюдаваме драматични промени на климата на Земята. Според учените, обикновено така е започвало и в миналото, когато Нибиру се е приближавала.

Наброяващото вече 6000 г. описание на шумерите на нашата Слънчева система съдържа и още една планета, която са наричали Нибиру. Описанията на шумерите отговарят на характеристиките на 10-тата планета. Сравненията на модерната и древна история предполагат висока елиптична орбита като на комета, която извежда Нибиру в дълбините на Космоса, далеч зад орбитата на Плутон.

Изчисленията на Морската обсерватория на САЩ потвърждават аномалиите в орбитите на Нептун и Уран, които могат да бъдат обяснени само от една планета. Според тях Десетата планета е 2-5 пъти по-голяма от Земята и е с елиптична орбита, която я извежда 5 млдр. мили зад Плутон. През 1981 г. беше съобщено, че орбитата на Плутон предполага съществуването на неизвестна ни планета. През 1982 г. Наса официално призна за съществуването на 10-тата планета със съобщението: "Има наистина някакъв обект зад най-изнесените планети на нашата система Уран и Нептун. Някаква гравитационна сила влияе върху тези 2 гигантски планети, водещи до нарушения на техните орбити. Тези сили предполагат присъствието на далечен и невидим голям обект, който може да е 10-тата планета."

Една година по-късно - през 1983 г., изстреляният инфрачервен астрономически сателит намери планетата Нибиру. Последва съобщението: "Небесно тяло беше открито по посока на съзвездието Орион. Телескопът я откри точно там, където беше насочен да я търси."

Последваха заглавията "Мистериозно тяло открито в Космоса", "Гигантски обект озадачи астрономите", "В края на Слънчевата система има мистериозен гигантски обект". Но от този момент беше наложено ембарго и информацията беше засекретена.

През 1985 г. астрономите официално обсъждаха теорията за Нибиру предложена от Валтер Алварес от Университета в Калифорния и неговия баща, носителят на Нобелова награда физика Луис Алварес. Те предположиха, че "звездата на смъртта" периодично носи смърт и унищожение във вътрешната Слънчева система, в това число и Земята. През август 1988 г. Робърт Харингтън от Морската лаборатория на САЩ изчисли, че нейната маса е вероятно 4 пъти по-голяма от Земята.

Когато планетата минава между Слънцето и Земята за известно време Нибиру става най-влиятелната планета върху Земята. Тогава въртенето на Земята ще спре за 1-2 дни, както е ставало много пъти в древността и ще настъпи космическата катастрофа.

Десетата планета се движи напред-назад между 2 слънца. Другото слънце е близнак на нашето. Нашата Слънчева система също е бинарна, т.е. с 2 слънца. Нашето слънце има близнак. То е по посока на Орион. Но не свети. То е тъмно и мъртво.

НАСА и правителството на САЩ в продължение на десетилетия са знаели, че блуждаещата Планета Х неминуемо ще се сближи със Земята, а това ще има катастрофални последствия за човечеството.
Поради изтичане на секретни материали на НАСА за Планетата Х станало известно, че ведомството е наясно, че гравитационното въздействие на Планетата Х по време на последното ѝ преминаване през вътрешната част на Слънчевата система преди стотици години е нарушило стабилността на орбитите на другите планети и следващата разрушителна поява на Нибиру в Слънчевата система е неизбежно.
В момента приближаването на тайнствената Планета Х освобождава вълни заредени плазмени частици в нашата Слънчева система. Потокът енергия в края на краищата ще наруши „основните потоци“, ще доведе до катастрофални изменения на климата и ще разруши Земята.
Всъщност хората от 1996 година усещат разрушителното влияние на блуждаещата планета, което се изразява във вид на увеличена сеизмична и вулканична дейност, природни катаклизми и стихийни бедствия.

Смъртоносните и разрушителни земетресения от изминалото столетие с магнитуд от 6 до 9 по Рихтер.
Според разсекретените данни НАСА, Пентагонът и ЦРУ знаят за приближаването на Планетата Х. Освен това Ватиканът също е информиран и само обществеността остава в неведение за наближаващия апокалипсис. Но независимо от всички усилия по скриване на информацията някои сведения все пак се промъкнали в медиите.
В обширен доклад, представен в Белия дом, е изчислено, че около две трети на населението на нашата планета ще бъдат изтрити от лицето на Земята в момента, когато Планетата Х предизвика инверсия на полюсите. А останалата една трета оцелели ще загинат в следващите шест месеца от глад и други въздействия на външната среда.
Според данните НАСА започнала да се готви за мисията „Нови хоризонти“ две години след излизането на публикацията през 1988 година за съществуването на Планетата Х. Крайната цел на мисията било нейното откриване, но за да се предотврати масова паника, учените си дали вид, че ще изучават Плутон и пояса на Кайпер.
През 90-те години агенцията сякаш спряла търсенето на Планетата Х. Тя разпространила информация, че последните измервания, направени от апарата „Вояджър 2“, са показали, че предполагаемите отклонения на орбитите на Уран и Нептун, поради които възникнала хипотезата за скитаща планета, се обясняват със завишената маса на Нептун. Твърденията на НАСА са били умишлена уловка с цел да се скрие истинската задача на мисията „Нови хоризонти“.

След откриването на Нептун астрономът Пърсивъл Лоуъл пръв издига хипотезата за Планета Х, за да обясни определени отклонения на орбитите на планетите гиганти.
Откриването на Плутон, извършено от Клайд Томбо през 1930 година, накарало някои астрономи да обявят, че Планетата Х е открита.
Но през 1978 година учените стигнали до извода, че масата на Плутон е прекалено малка, за да влияе гравитацията му на газовите гиганти. Това довело до подновяване на търсенето на тайнствената Планета Х, която според предположенията била по-голяма от Земята.

Работата на Чадуик Трухильо и Скот Шепърд още повече засилила убеждението, че зад Плутон се крие друга планета, която е няколко пъти по-голяма от нашата. През март 2014 година учените обявили откриването на планетата джудже 2012 VP113, която се явява част от облака на Оорт.
Учените отбелязали, че необичайното орбитално поведение на 2012 VP113 свидетелства, че планетата се намира под гравитационното влияние на огромна, още неоткрита планета, намираща се на края на Слънчевата система.

Изследователите предположили, че масата на Планетата Х най-вероятно е десет пъти повече от земната и е възможно да се намира на 250 астрономически единици от Слънцето.