ДРЕВНИТЕ  КОТКИ

Тот казва:
Древните котки са дошли от Сириус и са били Посветени Духове от много високо ниво. Те са умеели да улавят невидимото, да го разгадават. Тъй като те са обещали да служат на човека, и затова Бог ги изпраща срещу опасния народ на мишките, да спасят човечеството. Те са умеели да улавят невидимото зло в окръжаващата среда. Умеели са да го издирват, колкото и то да се прикрива.

Тот казва: тези котки са получили от Сириус озарена енергия. Тези котки са били най-големият враг на всички хаотични сили (не става въпрос само за мишките, а за всички хаотични сили), т.е. силите на света и на злото. Злото в мишките се вцепенявало от тях.

Котките са Духове, които са владеели себе си на много високо ниво, както е при Мъдреците, и затова те са можели да владеят неовладените мишки. Мишките са паднали духове – умствен свят, а котките – това е чисто Духовният свят. Казано по друг начин: котката улавя мишката, т.е. Духът улавя ума. Всеки човек трябва да овладее ума в себе си и да го улови, да го направи чист, дисциплиниран и да го превъзхожда. Мъдростта, по друг начин казано, улавя хитростта.

Търпението улавя нетърпението.


Тези Духове котки са имали Любов към човека и заради тази Любов им е била дадена допълнителна Светлина, с която да виждат и разбират нещата. Защото с тази Любов към човека те направили скок в Светлината – нещо, което не се е случило при лъвовете, тигрите, леопардите и т.н. Те си имат сила, но те са останали в хаотичната енергия, защото те имали друго мислене и затова тяхната енергия е станала жестока. Същото важи и за жестоките хора, накратко ще обясня: в жестоките хора живеят жестоки животни – и когато човек е много жесток, това са много животни, които той ги носи от миналото си и не може да се справи, освен след много тежки падения и страдания.

Ние казваме „котка“ – но това не е дума, това е Просветлен Дух от Царството на Прасветлината. Именно тази осветена енергия от Светлината е спасила човечеството от мрачния народ на хаоса, и специално – на мишките. Това е древна война между духовете и между синовете на светлината и тъмнината, която някога е била горе; после слиза долу и продължава, срещу духовете на тъмнината и хаоса. И този хаос се е срещнал с тази Светлина на котките и той е бил поразен. Както съм ви казвал: мишките се страхуват дори от статуя на котка.

Тази Светлина е подала ръка на човечеството чрез котките, т.е. Воините на Древната Светлина. Ето защо Египет е строил храмове на котките изключително с голяма почит. В Египет, ако убиеш котка, няма съд за тебе: директно хората те убиват – не стигаш до съд. Така се е почитало това Същество и защото то е било Древен приятел на човека. Впоследствие в Персия (котките са били в Атлантида и в Египет) идват кучетата, но те никога не могат да заместят котките.

Така... Тази Светлина, както казах, е слязла от Сириус, защото там, където оживявала тази Светлина, хаосът умирал – буквално и преносно умирал: и на вътрешно ниво, и на външно. Енергията на хаоса се сблъскала с тази непозната енергия, която освен енергия, била и нещо повече: Дух и Светлина.

Мишките нямали проблеми с хората, дори ги разкъсвали. Не се страхували от крокодили, от лъвове и т.н., но котките за тях са били нещо страшно. Дори и малкото котенце за тях е било голямо бедствие – защото там работи част от Тайната на движението на Нищото.
Тези странни котки били страшна напаст за народа на мишките, а хората по него време (и в Атлантида, и в Египет) пълнели къщите си с тези котки пазители. Светлината на котките сразявала жестокостта и мрачната сила на мишките. Както казах, тогава те са били големи като зайците1. Мишките разбрали, че тези котки убийци били по-жестоки от тях, и по-жестоки даже от човешкия род. А човешкият род бил в голяма опасност. За мишките – те разбрали, че за тях нямало надежда. Когато котките слезли, нямало надежда: такъв враг те никога не били срещали. Те виждали примерно: имало големи змии и гущери, но те били за тях нещо второстепенно, даже понякога си играели със змиите. Но само да чуят полъха на котка, ако могат да го чуят и усетят – но както знаете, котката е монах: застава като статуя пред дупката и изчезва в Нищото. А мишките вярват в движението и сътворението – котките вярват в Неподвижността и във Вътрешния Център. Мишката смята, че вънка няма никой, защото, как ще помиришеш статуята?... Излиза мишката и изчезва.

Така... Тези котки за тях били чудо. Те били, освен това – казва Учителя – майстори на наблюдението. Дори и сега: така изчисляват, такава концентрация правят, когато видят врабче, нагаждат се, изчисляват... Това – казва Учителя – е висша математика, която човекът не владее. И Учителя казва: „Те са големи майстори на концентрацията и познават тайната на разстоянията“.