Майчина  омраза  гневен  дух

Проклинайки, бъдете готови за последиците - Майчина омраза
След четиридесет дни душата отива в друга сфера, недостъпна за живите. Но има случаи, когато духовете се задържат в този свят много по-дълго, отколкото би трябвало. А това не би трябвало да е така. Всички мъртви трябва да отидат там, където трябва да чакат за ново въплъщение на Земята. Ето защо дори и атеистите и агностиците трябва да бъдат погребани в съответствие с древните ритуали за изпращане на мъртвите. И няма значение дали човек е вярвал по време на живота си в отвъдния живот или не. Но понякога и това не помага.
Майката на Ирина по време на живота си не се интересува особено от съдбата на дъщеря й и нейния най-голям син. През целия си живот дамата е ангажирана с факта, че тя "успешно се е омъжила". След няколко години на съвместен живот, съпрузите й си отивали в другия свят, оставяйки на вдовицата добро наследство под формата на апартаменти в много хубава къща. Да, вторият и третият съпруг на Варвара били съседи. И двамата били сътрудници на ГУИН и живели в шикозна по това време къща срещу "Матроска тишина". С първия съпруг Варвара също не успяла да се разведе - той изведнъж умрял. Ирина нарече майка си "черна вдовица" - никой мъж не си отишъл от нея жив. Варвара мрази дъщеря си през целия си живот. Каква е причината за тази неприязън, жената дълго време не знаела.
Когато майка й остаряла, тя редовно идвала при нея: носела храна, доколкото било възможно чистела огромния и запуснат апартамент. Но всеки път майка й я обсипвала с проклятия, а купената храна давала на най-големия й син. Мъжът не работел никъде и се появявал при майка си само в деня на пенсията. С голяма трудност Ирина успява да получи подарък от майка си - един от апартаментите. Сега била спокойна - поне един имот в стария московски квартал ще бъде записан на нейно име.
Когато старицата починала, Ирина и съпругът й решили да ремонтират апартамента, за да се нанесат в жилището. Същата вечер, след като било взето решение за апартамента, починалата майка дошла при жената. Варвара помолила дъщеря си да не прави нищо с апартамента, докато не изтече една година от смъртта й. Ирина се уплашила - знаела със сигурност, че не говори насън с майка си. Това било реалност. Всичко станало късно през нощта, тя била сама вкъщи. Ирина със сигурност знае, че не си е лягала. Видяла майката в обичайната й стара рокля. Така обикновено тя обикаляла къщата. Жената решила да изпълни искането и апартаментът останал празен още една година. След изтичането на този период, Ирина и нейният съпруг все пак започнали ремонт.
Те се преместили в апартамента. Първата вечер двамата не могли да затворят очи. Къщата сякаш се опълчила срещу новите собственици: вратите на антретата се отворили с грохот, кухненски съдове падали. Винаги спокойното куче не могло да си намери място: непрекъснато се зъбело и ръмжало. Сутринта съпругът отишъл на строителния пазар, а Ирина останала сама в къщата. В даден момент жената осъзнала, че в апартамента освен нея има и друг човек. Тя влиза в кухнята и вижда майката, която стояла до печката. Майката я заплашила с юмрук и казала, че няма да допусне да се прави нещо в този апартамент. Варвара обвинявала дъщеря си, че е завладяла този апартамент с измама, че е възнамерявала да даде всичко, което е имала на сина си. Дъщерята е грешката в живота й. Просто нямала време да направи аборт от първия си съпруг. Ирина се отдръпнала с ужас. В този момент кучето влиза в кухнята и започва да лае към призрака. Видението изчезва.
Ирина не казала на съпруга си и този път. Но проблемите продължили: неочаквано се сринало добре направеното стълбище. Съпругът едва успял да се изкачи няколко крачки, когато стълбището се срутило под краката му. А когато Ирина излязла да пуши на балкона, железният парапет се разтреперил заплашително, щом се облегнала на него. Трябвало да разкаже на съпруга си всичко. Той бил много изненадан, защото погребали Варвара по всички канони и още една година след това в църквата били четени заупокойни молитви. По нейно желание не направили нищо с апартамента за година. И така, какво още иска злия дух?
Съпрузите трябвало да се обърнат към специалист по паранормални феномени. Медиумът обяснил, че всичко това може да бъде, ако починалият вярва, че неговите земни дела не са завършени. Душата на Варвара в този случай се ръководи от омразата към дъщеря й. Тя не може да приеме факта, че дъщеря й е щастлива и се справя добре. Пожизнената омраза не дава покой и в отвъдното. Специалистът посъветвал да "осветят" апартамента, да отидат на гробището и да поръчат отново заупокойни служби. Той предупредил Ирина, че с такъв агресивен дух не може да се води диалог. Не е добре да захранвате със страховете си тяхната отрицателна енергия. Следващият път, когато майката идва с проклятия, трябва да й се обърне гръб на и да се напусне стаята. Ирина и съпругът й изпълнили всичко, каквото казал медиума. Майката още няколко пъти идвала, но Ирина мълчала и се въздържала от разговор.
В резултат на това духът се предал и вече не нарушава спокойствието на новите обитатели на апартамента. Само понякога през нощта кучето продължава тревожно да се взира в тъмните ъгли на стаите и тихо да ръмжи. Ирина искрено се моли в църквата за упокой на душата на майка си и я моли да не пречи повече на света на живите.

източник - http://neonula.blogspot.bg/2017/09/blog-post_19.html