Звездни Цивилизации

събота, 30 септември 2017 г.

Влиянието на съзнанието върху реалността



В последно време за влиянието на съзнанието върху обкръжаващата ни действителност говорят не само от теоретичните физици, които признават, че съзнанието в нашия свят играе огромна роля, и то не само по отношение на "наблюдателния ефект", свързан с микросвета (Прибрам, Путхоф, Тарг, Бом, Талбот и др. ). Теорията за съзнанието през последните години става все по-популярна и сред психолозите. Един от тези учени, които говорят за значението на съзнанието за нашата реалност, е професорът от Северния международен университет и автор на повече от 80 научни труда В.Серкин, който отбелязва, че съществуващите теории в психологията не обясняват ролята на съзнанието и променените му състояния в проявлението на екстрасензорни способности и парапсихологични явления.
Така например, в едно от произведенията му, озаглавено "Теорията на активността на съзнанието", той пише: "Чрез своята дейност човек променя действителността, т.е. реалността е частично зависима от нашата дейност. Следователно няма "обективна реалност, независима от нашето съзнание" и нашите действия, което предвид системната природа и взаимовръзките във Вселената определя по нов начин проблема за отговорността на субекта в процеса на съзнанието. Различните състояния на човешкото съзнание се сглобяват в едно интегрирано самосъзнание с помощта на неговата текуща и развиваща се система от дейности. Новите състояния на съзнанието (и новите знания) се генерират не от самото съзнание, а от развитието на човешката дейност.
Съвместната дейност генерира съвместно съзнание (идеален атрибут на съвместната активност) и съвместна телесност (инструменталност, материална характеристика). Включването на различни участници в социалните дейности обуславя прозрачност (в границите - ноосферност) на съзнанието. Необяснената досега от науката зафиксирана парапсихологична феноменология може да се изучава според схемите на структурите на индивидуалната и съвместната дейност - като нейни процеси и продукти, като следствие от процесите на нейната прозрачност и непрекъснатост...
Понастоящем са натрупани милиони факти (трансперсонален, религиозен и психотехнически опит, неочаквано познаване на древните езици, които не са изучавани от човека, предсказания за бъдещето, "излизания от тялото" и пътуване на съзнанието, телепатия и телекинеза и т.н.), много от които са обективно фиксирани въз основа на строго позитивистични изисквания и са подкрепени от свидетелствата на авторитетни учени. В същото време  преобладаващото мнозинство от всеобщо признатите в света теории за съзнанието (Акопов 2007, Аллавердов 2000, Бехтерев 2001, Денет 2004, Сеарл 2002, Чалмърс 2013, Велиманс 2009 и др.), не дават обяснение на тези факти.
Например, човек е в състояние на клинична смърт и в периода, когато напълно липсват всички физиологични и свързаните с тях неврокогнитивни процеси (показатели на електроенцефалограмата и всички други процеси), в състоянието на излизане от тялото той наблюдава какво се случва и след излизане от състоянието на клинична смърт докладва какво се е случвало като цяло, както и конкретните факти и подробности за ситуацията (Ревонсуо, 2013). По-нататъшното пренебрегване на феноменологията на психичните явления, която не се обяснява със съществуващите теории, няма да доведе до изчезването на тези явления, а може да доведе до загуба на научния статус на самата психология.
В методологията на науката принципът на абстракцията за опознавания субект (независимо от резултатите на наблюдателя) отдавна е признат за несъстоятелен, но при изграждането на модели и теории за психологията много изследователи все още се опитват да го следват. При конструирането на теории за съзнанието, принципът на абстракция на опознавания субект води до абсурд - опит за конструиране на теории или модели на съзнание, независими от субекта на процеса на съзнанието. Именно тези абсурдни теории днес са общопризнати".
Защо са абсурдни? Защото човекът и Неговото съзнание са част от вселената, а не напълно изолирана система. И това означава, че в рамките на Вселената човек взаимодейства с всичките нейни елементи и структури. Следователно, просто няма "обективна" реалност, независима от нашето Съзнание. И именно с променените състояния на съзнанието са свързани всички тези "свръхестествени" явления, които официалната наука толкова яростно отрича, примитивно опитваща се да сведе всичко до "халюцинации" или "измами и шарлатанизъм".
А такъв примитивизъм оказва неблагоприятно въздействие върху авторитета на самата наука, която вместо сериозно изследване и изучаване на необяснимите за сега явления и феномени на съзнанието, усърдно се опитва да не ги забележи. Или все пак ги изучава или дори използва на практика, но само в рамките на тайни изследователски програми и тайно от цялото човечество? И ако това е така, тогава дейността на различни "псевдо-научни" комисии може да се разглежда не като заблуда, а като умишлено фарисейство и лъжа, насочени към укриване на "забраненото" знание за човечеството. Само че кой обяви това знание за "забранено" за нас? Да, същите тези паразитни сатанински сили, които контролират световната банкова система, медиите, правителствата и дори самата официална наука. Защото, докато остават "забранени", тези знания им позволяват да продължат да държат властта над измаменото от тях човечество.
От това можем да направим едно съвсем очевидно заключение: кои всъщност са всички тези "борци с псевдонауката" и как можем да изхвърлим от нашето съзнание мъглата на илюзорната глупост, наложена от тези сили. Именно за това трябва "забраненото" знание да стане достъпно. Тъй като това не е безкрайно преследване на богатство, слава, сила и удоволствие, а е развитието на собственото ни съзнание, разкриващо пред нас вратите на неговите феномени и правещо напълно ненужни "играчки" много от "патериците" на технократската реалност.

източник - http://neonula.blogspot.bg/2017/09/blog-post_28.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар