САУРОН

Той бил маяр, най-великият от слугите на Черния Валар Мелкор/Моргот, чиито имена знаем. Елфите го наричали Гортаур (приб. ужасен, отвратителен) и "Саурон", което означава "омразен, ненавистен". Наричал се също Аннатар /Властелин на даровете/, Артано /царствен, благороден ковач/, Аулендил /във връзка със службата му при Ауле/,Некроманта и др.

Саурон служил и на Великия Ковач Ауле и запазил придобитите знания и умения до края на съществуването си. Не е известно, защо и кога е преминал на страната на Черния Валар Мелкор /същия по-късно Моргот/, но най-вероятно е назначен за комендант на крепостта Ангбанд още от създаването ѝ.

По време на присъствието на Моргот в Ангбанд бил на негово пряко подчинение, а при отсъствието му го замествал, ръководейки крепостта и военните операции.

Превзел крепостта Минас Итил и се заел с управлението ѝ. По това време придобил популярност на всяващ ужас магьосник, повелител на сенките, призраците и господар на Назгулите. Не е известно дали Саурон е взел участие във Войната на гнева, когато Валарите окончателно разбиват армиите на Моргот. След войната Саурон се явил в прекрасен облик пред Еонве и се отрекъл от злите си дела /може би искрено/, но Еонве му наредил да се върне в Аман, което Саурон не пожелал да направи и останал в Средната земя.

Около 500 г. от втората епоха той се установил в Мордор и започнал изграждането на кулата Барад-дур /Лугбурз на Черната реч/, а през 1200 г. в същия прекрасен вид и под името Аннатар се опитал да се договори с Елдарите. НоГил-Галад и Елронд отказват да говорят с него. По-друг начин реагира владетелят на Ерегион Келебримбор, който го кани в земите си и Саурон остава няколко столетия.

През това време Саурон предава на елфите от своите познания за ковашкото изкуство, но едновременно с това разбира всички техни тайни. Примерно през 1500 г. започва изковаването на Пръстените, Саурон напуска Ерегион и се връща в Барад-дур. Там изковава тайно Единственият пръстен, докато Келебримбор също в тайна прави трите Елфически пръстена. По някакъв начин и двете страни разбират за тайните на другия, което води до война между Елфите и Саурон, в резултат на която Келебримбор е убит, а Саурон бяга победен с помощта на хората от Нуменор, дошли на помощ на елфите.

Някъде след 1800 г. Саурон започва да раздава пръстените и да разпространява своето влияние на изток. Около 2251 г. за пръв път се появява Назгул. Влиянието на Саурон расте.

През 3261 Ар-Фаразон, крал на Нуменор, обявява война на Саурон. Саурон доброволно капитулира и отива в плен на острова. Той бил тъй прекрасен и мъдър, че скоро спечелил доверието на краля и съветвайки го, реално управлявал острова. Бялото дърво било отсечено, а на най-високия хълм построили огромен храм на Мелкор, където извършвали кървави жертвоприношения. Саурон ловко манипулира и умело насъсква нуменорците срещу елфи и Валари и накрая по негов съвет Ар-Фаразон тръгва с цяла флотилия към Валинор. Като наказание за тази дързост корабите както и целият остров Нуменор бил потопен в океана /3319 г./

При потъването на Нуменор Саурон отново загубил материалното си тяло, но се завърнал като дух в Мордор през 3320 г. Скоро той отново събрал сила и нападнал Гондор. Срещу него се събира Последният съюз на Елфите и Хората, който му нанася тежко поражение и обсажда Барад-дур.

Обсадата е доста продължителна и Саурон решава лично да се включи в битката като призовава водачите на Последния съюз на дуел. Той слиза от кулата и убива Гил-Галад и Елендил, но Исилдур случайно успява да отреже пръста, на който Саурон носи Единственият пръстен, което води до поредното му дематериализиране. {{Биография инфо|

Отново Саурон се появява приблизително през 1050 от Третата епоха. През 2060 г. неговата мощ става осезаема вДол Гулдур.

Около 2480 г. Саурон започва да населява Мория с орки и тролове. През 2850 г. Гандалф окончателно се убеждава, че Саурон е Некроманта, магьосникът от Дол Гудур. През 2885 г. верните на Саурон източни народи започват да атакуват Гондор.

През 2941 г. Белия съвет напада на Дол Гудур и Саурон имитирайки отстъпление тайно се връща в Мордор. В 2951 г. Саурон открито заявява присъствието си и започва възстановяването на Барад-дур. Около 3000 г. Саурон частично подчинява Саруман. Някъде между 3009 и 3017 г. Саурон разбира от Ам-Гъл, че пръстенът му е при хобитите от рода Бегинс/Торбинс.

По-нататъшните събития са подробно описани във Властелина на пръстените. През 3019 г. Единствения пръстен е унищожен а Саурон дематериализиран. Според думите на Гандалф - завинаги.

Мордор - Представлява обширна област на изток от Великата река Андуин и от кралство Гондор От запад и юг Мордор е заобиколен от планинската верига Ефел Дуат (Планините на Сянката), които го делят на запад от Андуин и Гондор, а от север — от Еред Литуи(Пепелните планини). В голямата си част тези планини са непроходими. Единствените проходи са в северозападния край на страната, където се срещат двете планински вериги (там са издигнати Черната порта на Мордор — Моранон и стражевите кули Кархост и Нархост), и на западната стена на Ефел Дуат, където е издигната крепостта Минас Итил („Кула на изгряващата луна“, по-късно известна катоМинас Моргул — „Кула на черната магия“). Проходите са наречени съответно Кирит Горгор и Кирит Унгол.

В северозападните части на Мордор са разположени ковачниците и оръжейниците на войските на Саурон. На изток и югоизток от тях се простират платото Горгорот и равнината Литлад. На изток от езерото Нурнен се разполагат и обработваеми земи, обработвани от робите на Мрачния владетел, които снабдяват с провизии войските и населението на страната. През Третата епоха то се състои от орки, тролове, зли хора, Назгули и пленници. Над всички тях тегне неумолимата и зла воля на Саурон — Властелинът на пръстените.

Саурон избира страната Мордор за своя твърдина през Втората епоха на Средната земя, най-вече заради Ородруин — Огнената планина, която се издига над платото Горгорот. Тя представлява огромен вулкан, където Саурон може да използва земния огън за ковашките си дела. По-късно Огнената планина е наречена също и Амон Амарт (Съдбовния връх).

Не са известни факти от по-раншната история на Мордор, освен че там се е простирало вътрешното море Хелкар, което пресъхва в края на Първата епоха след низвергването на Моргот. Вероятно голямото солено езеро Нурнен в южната част на Мордор е всичко, останало от Хелкар. Известно е също, че преди идването на Саурон в тамошните земи, в прохода Кирит Дуат (по-късно известен като Кирит Унгол) се заселва гигантският женски паяк Корубана, която по неизвестен начин успява да избегне опустошението на Белерианд.

През Втората епоха Саурон започва издигането на огромната крепост Барад-дур (наричана също от хората Черната кула, а от орките, на Черния език — Лугбурз). В огъня на Ородруин, в залите на Самат Наур, той изковаваЕдинствения пръстен и с негова помощ довършва строежа на Барад-дур. След поражението на Саурон в края на Втората епоха, Мордор опустява, а крепостта Барад-дур е разрушена, но основите ѝ остават в земята — съградени от силата на Пръстена, те ще стоят, докато той не бъде унищожен. Гондорците издигат стражевите кули Кархост,Нархост и Кулата на Кирит Унгол, за да наблюдават Страната на Сянката. През Голямата чума по време на Третата епоха обаче кулите опустяват и злото постепенно се завръща в Мордор. Първо това правят Назгулите, които завземат крепостта Минас Итил и подготвят завръщането на своя господар Саурон, който отново набира сила в твърдината Дол Гулдур в гората Мраколес. Саурон открито се завръща в Мордор през 2951 г. от Третата епоха и отново издига Барад-дур.

След Войната за Пръстена Саурон е низвергнат навеки, а Мордор е пометен от вълна от земетресения, които напълно променят облика на тамошните земи.