КЪЩИТЕ НА НОВАТА  БЪДЕЩА ЗЕМЯ

1 .Стари и нови къщи.
Като се ражда дете, хората се радват на новосъградената къща. Като умре някой, хората страдат. Какво нещо е смъртта? - Събаряне на старата къща и съграждане на нова. Какво страшно има в това? Понякога става нужда да се събори цялата къща, някога - само стените, а някога - само да се пречисти. Всичко, което става, е за добро. Хората искат да ги завари Христос в старите им къщи. Това е невъзможно. Старите къщи, старите разбирания, старите умове и сърца са отживели времето си. Не е нужно да умре човек, да се роди втори път, за да има нова къща. И в новата къща той ще бъде такъв, какъвто е бил и в старата колиба. Важно е, като влезе човек в новата къща, да се измени, да се прероди вътрешно. Тогава новата къща има смисъл.

Като съграждаш една нова къща, ще събориш старата. Онези, които са кандидати за новото, те се радват, а онези, които излизат от старото, ще кажат: Слушайте, тази къща не трябва да се събаря. Какво трябва да направите сега? Голямо изкуство е да не събаряш старото, на това е майстор само природата. Не е въпрос да събаряме и да рушим, но и да съградим нещо по-хубаво. Старата къща нека си остане, а ние да съградим нова. Ако новата къща е по-хубава от старата, тогава имаме право да я съборим. И природата постъпва така. Тя едновременно руши и съгражда. Старите форми държи, докато съгради новите. Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не на-правим нова, по-хубава и по-солидна. Някой казва: моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея!

2. Модел на бъдещите къщи.
Някой иска да направи една къща. За тази цел той трябва да разбира от много науки, от ред системи, за да може да построи едно добро жилище. Ако отидете в Америка или в Англия, или във Франция, никъде още няма истински модел за едно добре построено жилище. Някои модели са близо до истинските, но някои отстоят далеч от правилния модел на къщи. Сегашните модели на къщи са все преходни. И казват: „Какви ще бъдат къщите в бъдещето?” Бъдещите къщи ще бъдат такива, че нечист въздух у тях няма да се задържа. Прах в тях няма да има. Счупените линии също няма да ги има. Като влиза светлината в тях, пречупванията ще стават правилно.

Този салон, както е съграден, всичката му красота е отвън. Вътрешно не е добре построен. Светлината не се пречупва правилно. Съвсем друг трябва да бъде този салон. Като дойдат някои хора, те харесват прозорците на салона. То е защото светлината влиза другояче, по-другояче се пречупва. Всеки казва, че отвътре може да се направи нещо. Отвън е добре направен, но и отвътре може да се направи нещо, да се преустрои.

3. Светли, просторни къщи.
Сегашните хора, и религиозни, и светски, се спират върху удобствата както дървото върху листата и казват: „Трябва да имаме хубава къща.” Добре е това, но преди всичко те трябва да знаят как да съградят своята къща. Тъй, както се градят сегашните къщи, те са създали най-големите злини на хората. Такива са моите наблюдения. Това не става от зла воля, но от незнание, от недоимък. Светлината в сегашните къщи не е най-същественото, а това не трябва да бъде така. Сегашните хора не знаят как да отварят очите си, да възприемат светлината. Някои само мигат и с мигане си остават. Човек трябва да знае как да възприема светлината в нейната пълнота.

Старите къщи на хората трябва да се заместят с нови, направени по нов, по модерен начин. Новите къщи трябва да се правят по нов начин. Сегашните къщи са по-хигиенични от старите, а бъдещите трябва да са по-хигиенични от днешните. Докато не напуснете старите си къщи, вие никога няма да влезете в новите. Напуснете старите, нехигиеничните си къщи и влезте в новите, които са светли, просторни, хигиенични. За да стане това преместване, вие трябва да прилагате. Без приложение няма постижение. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива.

4. Подходящи материали за къщи.

Когато вашата малка хижица изгори, това ще стане причина да съградите по-хубава къща. И нея може да съборите, докато най-после съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехигиенична. Аз не съм за онези къщи, направени от камъни, те не са хигиенични. Не съм и за тухлените къщи и те не са хигиенични. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, за пример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.” Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използва вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни. От хигиенично гледище дървените къщи са по-хигиенични. Ще дойде ден, когато ще секат дърветата, независимо от това, искат ли те, или не искат. Според мене, дървените къщи са по-здравословни от каменните. Къща, направена от вековни дървета, предава нещо ценно на човека. Идеите му стават устойчиви, здрави, както материалът на неговата къща.

Мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! Не е достатъчно само да имаш къща, но трябва да знаеш, как да я направиш и от какъв материал. Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? Желателно е в бъдеще къщите да се правят от стъкло – цялата къща да бъде стъклена. Здравословно е човек да живее в стъклена къща Това изисква бъдещата хигиена. Ония, които нямат днес къщи, в бъдеще им пожелавам да имат стъклени къщи, хубаво уредени. – С колко стаи? – Най-малко с пет стаи: една за вашия възлюбен, една за възлюбената, една за вашия син, една за вашата дъщеря и една за вашия слуга.

От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината да може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по-малко светлина.

Ти си направил една къща с един прозорец на юг. Очакваш слънцето целия ден да изгрее, да те лъхне един час. Ако дойде някой да ти вземе прозореца, казваш: “Как смееш да го вземеш? Не знаеш ли, че целия ден чакам за слънце?” Где е погрешката? То е един човешки порядък. Вкъщи, ако живеят двама или трима, ще има спор по колко време да седят на прозореца, и този спор не може да разрешат. Или трябва да направим още два, три, четири, пет или десет прозорци, или да излезем вън от къщи. Тогава, като излезем на отворено място, въпросът е разрешен. Та казвам, като правим къща, да не я правим с един прозорец, но да направим къщата от стъкло, че и целият покрив да бъде стъклен, та слънцето да иде отвсякъде. То е Божественото.  Отгоре, отдолу, отвсякъде иде светлината в Божествения свят.  Подът може да го направим, какъвто и да е.

ІІ. Препоръки за новите къщи.
1.Подводни течения.
Ако бях на ваше място, като градя една къща, ще повикам някой да изследва дали има вода под къщата. Ако тече вода, никога няма да направя къща на това място. Ще избера там, дето не тече вода. Защото нещастия стават. Някой път, за в бъдеще, хората ще градят къщите си разумно. Няма да градиш където искаш, но ще градиш разумно.

2.Вид на къщата.
Къщата ви така трябва да е построена, че да влиза отвред слънчевата светлина. За в бъдеще зданията и къщите ще се строят целите прозрачни, остъклени, ще бъдат кръгли, че от всички страни да влиза светлина

Аз изваждам тогава правилото: щом къщата е направена от дърво, внимавай, може да изгори. Може дървото да е огнеупорно. Има огнеупорни дървета, а има други, които не са огнеупорни.

3.Височина на къщата.
Затова на всички съвременни хора по целия свят казвам да не правят високи къщи, защото няма да мине много време, земната кора ще претърпи големи огъвания, и от тези къщи нищо няма да остане. Всички високи къщи ще се съборят, камък няма да остане от тях. Къщите, които за в бъдеще се строят, трябва да бъдат най-много един етаж и половина високи и не много масивни, защото ще се разсипят. Иде време, когато земната кора ще се огъва, а заедно с нея и вие ще се огъвате.

4.Бъдещото отопление.

Представете си, че има друг ключ там и като го завъртиш, ще се стопли печката. Сега, според стария начин, трябва да се изчисти печката от пепелта, после да се турят малко дърва, отдолу малко запалки, ако се пали печката отдолу. Или, ако се пали отгоре, тогаз въглища и после дърва горе. Това е старият начин. А пък по новия начин веднага ще завъртиш ключа и печката ще светне, ще се нагорещи. А най-новият начин за отопление ще бъде този. Всичкият този салон е обкръжен с жици отвън. Като пуснеш ток по тези жици и целият салон ще се отопли. Целият салон е опасан с 400-500 жици и като завъртите този ключ, за колко минути ще бъде отоплен? За половин час. Това зависи вече от човешкия ум. Това зависи от вашата инсталация. Сега вярата ви е дотолкоз, доколкото палите печката с въглища или с горно, или с долно горение. А пък с електричество още не се отоплявате. Аз виждам вашето заблуждение. Вие ще питате: „Няма ли да изгори къщата?” Ни най-малко. Понеже къщата няма да бъде от дърво, а от стъкло. И ще пуснете ток. Ще бъде чисто. Няма да има пепел. Стане ти горещо, ще завъртиш ключа и ще имате една умерена топлина. Всичко това, което ви говоря за външния свят, ще го направят хората. Но и отвън да го направят, светът няма да се подобри. Но всичката тази инсталация можем да я направим и вътре в нашето тяло. Няма да ви трябват много въглища. Ще си имате инсталация. Отвън в бъдеще ще си носите по две жици прекарани от главата надолу под дрехите ви. И щом излезете вън, завъртете ключа. Вън има 30 ­ 40 градуса студ, но на вас е топло. През дрехите и през обущата минават токовете. Токовете текат. Краката ви и ръцете ви са топли и се чудите каква е тая работа. Инсталация има.

5.Без кираджии!
Някой си направи нова къща и пуща кираджии. За да се осигурят, те направят договор и, докато не изтече договора, не излизат. Ти не си доволен от тях, искаш да напуснат къщата ти, но те не излизат. Даваш ги под съд, пак не излизат. Казват: Докато не се свърши войната, не излизаме. Какво ще правиш? Ще търпиш.

6.На 10 години в нова къща.
Нашият живот трябва да мине през огън, да се преустрои и прекристилизира, и тогава ще добие нова форма. Тогава ще имаме и по-хубави къщи. Ще дойде ден, когато, след като живеем по 10 години в една къща, ще я съборим, за да направим нова. Старата къща, в която сме живели 10 години, е пълна с лоши мисли. Като се карат мъже и жени, трябва да изгорят старата къща и да направят нова; като се скарат учители и ученици в едно училище, трябва да изгорят това училище и да направят ново. Така трябва да се постъпва и в църквите. Ново училище, нова църква - това е Христовото учение. Да извадите гредата и това е Новото учение. Така пише Господ: „Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко и ще градите по нови правила, без да оставяте гредата в окото си.“

7.Котка в къщата.
Има ред поверия, направиш си къща и дойде ти една котка в новата къща. Ще прокопсаш! Тая котка щом дойде, радвай се. Ще тръгне всичко напред. Може да се мисли, че това е суеверие.

ІІІ. Ролята на архитекта.
1.Природата – главният архитект.
Гледаш архитектурата на една църква и се възхищаваш от нея. Там са поставени хиляди линии и точки - нещо величествено. С часове седиш пред тази архитектура, за да намериш основния мотив. Който не разбира от това изкуство, казва, че тук има игра на линии и форми. Не е така. Това е архитектура, изкуство! За да го разберете, първо трябва да схванете някои основни линии, а оттам и основните идеи на архитектурата. Коя е основната идея в архитектурата, това не знае и самият архитект.

Например, строиш къща. Ако си архитект, веднага взимаш в съображение всички измерения - дължина, широчина, височина. После, съпоставяш лицето на къщата към дължината и височината. Като направиш всички изчисления, ще вземеш предвид обема на къщата, височината и широчината на прозорците и вратите. Значи, освен геометрия, тук е нужна и естетика. Природата е построила човешкото тяло по същия начин. И тя е взела в съображение геометрическите и аритметическите съотношения между чертите на лицето, както и на цялото тяло. Значи, човешкото тяло не е нищо друго, освен къща. Едни къщи ви се харесват, а други - не. Казвате: Хубава къща е тази. За друга казвате, че не е хубава, намирате я сбутана, недодялана.

По отношение на живата геометрия всеки един от вас е архитект на своята къща. За вас други са градили, но въпреки това, всеки от вас трябва да работи. Казвате например, че всеки човек трябва да съгради своя характер.

Ще кажеш, че ще намериш архитект, но той не може да съгради сам къщата, трябва да намери работници. Но допуснете, че не може да намери работници. Тогава имате архитект и къщата остава несъградена. Сега вие може да имате някои мисли, но нямате работници и вашата работа остава недовършена. Да кажем, че вие може да имате една основна идея за Бога, но идеята ви е обща. Имате архитект, но с тази идея, нищо не можете да направите. Имате план, но по този план, трябва да се съгради къщата.

2.Архитектът – носител на първоначалният план (идея).
Как построяваме една къща? Трябва да имаме една идея за нея. Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи. Иначе ще похарчим напразно средствата си. Един инженер или архитект има един план. Той като го погледне, знае как трябва да се строи. Ти погледнеш след време, планът се е реализирал. Този чертеж е само един план, приблизително е една много проста скица за разбиране.

Сега, ние говорим за живите линии на природата, но за мнозина те остават мъртви. - Защо? - Не ги разбират. Това е все едно, да дойде някой архитект при вас, да начертае плана на къщата ви върху хартия и да започне да го обяснява. Той ви говори за размера и за разположението на стаите, за изложението на къщата, но вие нищо не разбирате. Най-после къщата започва да се строи. Вие я гледате, обикаляте около нея, и мъртвият план постепенно оживява. Вие разбирате вече, какво ще излезе. Един ден, когато къщата се завърши окончателно, архитектът ви предава ключа. Вие влизате в къщата си, нареждате я и започвате да живеете в нея. След всичко това казвате: Разбирам вече, какво представлява начертания план.

Вие искате да строите къща. Викате архитект да ви направи плана и изчисленията за количеството на потребните камъни, дървета, железа, гвоздеи, пясък, вар и т.н. Купувате тия материали, обаче ако не направите необходимите точни съчетания, вашата постройка ще се събори и вие ще пострадате под нейните развалини. 

3.Добрият и лошият архитект
Един архитект е добър, когато строи добри къщи и всички тези хора, на които е построил добре къщите, ще имат добро мнение за него. Значи, доброто мнение не е от това, което той е казал за себе си, но от това, което той е направил. Но ако той не е направил добре къщите и много пари са му дали, всеки казва: „Не ми е направил добре къщата!“ Например вие хващате такъв архитект, да ви направи къща на два етажа. Туря той гнили греди, съгражда къщата за очи, казва: „Къщата е много хубаво направена.” Дойде един малък вятър, и къщата се събори. Питам, Господ ли направи това, или вашият архитект със своята лакомия. Ако беше турил здрави греди, тази къща нямаше да се събори.

Ако един архитект е свършил науките си, но учителят му е бил винаги снизходителен към него, каква полза от това? Дойде този архитект и вие му възложите да ви направи един план. Той ще бъде като плана на оня, който преди десет години изгради във Варна едно здание, на което наскоро се събори едната стена; какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха вътре? Следователно всеки човек, който е завършил от снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията му ще бъдат затрупани.

ІV. Насоки за съжителство в Новия Изгрев.
1.Какви здания трябва да се строят?
Ни най-малко не съм съгласен да се строи на Изгрева така, както сега. Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи. Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в сградите щеше да се направи икономия, а и така щеше да бъде по-хигиенично. За да се направи един малък опит с такова строителство, трябват 25 милиона лева златни или 750 милиона лева. За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с метеорологическа станция – това ще бъде образец. За целта ни трябват най-малко хиляда декара земя, насадена с овощни дървета, като част от нея да се употреби и за малко земеделие и пчеларство. Такъв опит може да се реализира и някъде другаде. Но ако направим този опит днес, то държавата може да ни подозира – трябва едно общество на свободни хора. Изгрева е много широко понятие, може да се реализира там, където има условия. За духовни колонии нека да се избират хубави места на Земята и да се строят малки общежития, но без заем. Погрешка е, че едни уповават само на физическото, други – само на духовното, а трети – само на умственото, а трябва едновременно да работим с физическото, духовното и умственото тяло.

2.Колко време да гостуват братя и сестри?

Преди време при мене дойде една сестра, на която Духът й проговорил. От едно гледище много хубаво. Разправя ми опитността си. Тази сестра се женила, не могла да живее с мъжа си, разставила се, развела се. Има деца, и тръгнала да проповядва. Дошла тук, питала един брат може ли да живее тук на Изгрева, имало някаква къща. Казвам: „Тази къща не е моя.“ „Ама аз дойдох да взема твоето мнение.“ Казвам: „Два месеца може да живееш без пари, цяла година не може.“ „Аз ще платя.“ „Ние с кираджилък не се занимаваме, пари не вземаме за къща.“ „Аз тогава да си взема в града.“ „Свободна си, в града може да си вземеш; за два месеца може тук без пари да живееш, повече не може да седиш от два месеца, ще идеш да работиш. Господ не те е пратил тук, да седиш.“ Сега тази сестра мисли да се установи тука, като има ръководството на Бога. Туй желание да седи тук не е нейно, то е на Бога. Тя, като дойде тук, ще види, че тия сестри не са такива, каквито тя ги мисли. После те ще видят, че тя не е такава, каквато се представя. Тя ще види погрешките на сестрите, сестрите ще видят нейните погрешки. Ще се наруши хармонията. Два месеца е много. Повече от една седмица не стой. След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си - всичко туй ще знаят. Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови. Като дойде някоя сестра да те критикува, дай й един подарък. Кой как дойде, подаръци давай. Така за цяла седмица. Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума. Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.

3.Високото съзнание – предпоставка за комунален живот.
Сега ще си послужа е примери от комуналния живот на някои наши братя. Идат при мене няколко братя от Стара Загора и ми казват: Решихме да образуваме една комуна, да покажем на хората, как се живее комунално. Нашата комуна ще служи за светило. Ще напуснем службата си и ще влезем да работим в комуната. Казвам на тези комунари: Слушайте, преди да разрушите старата къща; съградете нова. Ако я разрушите, де ще живеете? Следователно, не напущайте старата си служба, докато не сте постигнали новото.

Преди няколко дни дойде при мене един брат от София, който ми каза, че решил да образува една комуна, която да храни 40-50 души. Той тръгнал да държи сказки върху комуните и си мислел, че намерил разковничето на живота. Обаче, след четири-пет месеца комуната се разтури. Не е лесно да храниш 40-50 души! Любов се иска за това! Комунарите се скараха и се разделиха. След това ме питат, защо аз не оправя тази работа. - Не я оправям, защото те сами могат да я оправят. След това, друг брат от същите комунари образува втора комуна. Всички казаха: Тази комуна ще върви добре, защото братът е земеделец. И тази комуна се разтури по простата причина, че на всички липсва любов. Всеки иска да се осигури, да вземе повече от другите. Така не се решават въпросите. Тук се искат дела, проникнати от любов. Този е начинът за резрешаване на всички въпроси.

Много от вас искат да бъдат мои ученици, за да се осигурят. – Аз не осигурявам никого. И вие ще работите, както и аз работя. Аз никъде не съм осигурен. – Какво ще правиш, като остарееш? Кой ще те гледа? – Като остарея и няма какво да ям, ще погладувам малко. Ще се помъча малко, ще прекарам около 40 деня гладен, ще поритам. – Ако умреш? – Аз мога да умра и като ям, и като не ям. За мене е безразлично, дали в изобилие ще умра, или в немотия. Този въпрос не ме интересува. Не че абсолютно не се интересувам, но погледна тук, погледна там, виждам рана и казвам: Ще я превържа. Превързвам раната и продължавам работата си.

Първото нещо, което се изисква от учениците, за да се образува една комуна, е високо съзнание. Събират се заедно, за да си помагат взаимно. В много комуни, старите взимат инициатива за всичко. Те искат да заповядват на младите и то, в името на Бога. Всеки иска да прокара свои възгледи, да се наложи на останалите. Той твърди, че Духът му казал така. Други говорят от мое име и казват: Учителят каза така. Като ги слушат, някои възразяват: Чудно нещо, Учителят казва на тях едно, иа вас – друго. Какъв Учител е този? Питам: Защо не проверите това с мене, да чуете, какво съм казал и какво не съм казал? Сега съм на земята, между вас, лесно можете да проверите всичко. Друго нещо е, ако съм на онзи свят.

„В бъдеще къщите ще се правят от стъкло или кристал. През тях ще минават ултравиолетовите лъчи на слънцето, затова тия къщи ще бъдат хигиенични. С помощта на пердета, хората ще регулират светлината, ще пущат повече или по-малко, според желанието си. Това няма да стане днес, или утре, но един ден, когато човечеството дойде до по-висока степен на развитие.

Казвате: Кога ще дойде времето, хората да живеят в стъклени къщи? Според мене това време е дошло вече.”

Учителят

(„Отец ме люби”, 22.03.1936 г.)

* * *

„И понеже в света са важни формите – те регулират нашия живот – ние трябва да обърнем особено внимание на тях. Ако аз ви съградя една нехигиенична къща, не оставя никакъв прозорец на южната страна, а оставя такива само на северната страна, и при това я съградя дълбоко в земята, вие, след като живеете в нея 6–7 години, знаете ли как ще се почувствате? По няколко лекари ще започнат да влизат и излизат от къщата ви. Също и ония учители, които ви казват, че не трябва да имате прозорци към духовния свят, са първокласни лъжци. Там е слънцето на живота. Аз бих даже казал, че и покривите ви трябва да бъдат стъклени, за да ви огрява отгоре слънцето. Ако вие имате така направени светли къщи, вашите форми ще бъдат видоизменени и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповядвам, мога да направя, па и вие можете да направите, опит, и в 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите.”

Учителят

( „Учителите”, 20.12.1914 г.)

* * *

„За бъдеще аз бих желал къщите да бъдат направени отвсякъде от стъкло. Цялата ви къща да бъде стъклена. Щеше да бъде много хигиенична една къща от стъкло. Онези, които нямате сега къщи за бъдеще ви пожелавам да имате стъклени къщи и най-хубаво уредени. С колко стаи? Най-малко пет стаи. Една за вашия възлюбен, една за вашата възлюбена, една за вашия син, една за вашата дъщеря и една за вашия възлюбен слуга. После вие защо се обезсърчавате. Аз виждам какви не проекти.”

След лекцията и Паневритмията поздравихме Учителя, насядахме на полянката и почна разговор. Една сестра запита какви ще бъдат жилищата в следващата култура на Шестата раса и дали тогава ще има такива многоетажни здания с много апартаменти.

Не, тези сгради не са хигиенични, защото човек се откъсва от общение с Живата Разумна Природа; това са затвори. В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с няколко стаи и кухня. В съседство ще се намира друг парк, за друго семейство – пак в средата с малко жилище и т. н. Всеки ще има своя стая, защото има закон, че свобода и простор са нужни на душата. При много хора в една стая се зараждат някои нежелателни състояния. Всички съвременни хора усещат, че трябва една промяна. В една културна страна хората се събират, после всеки ще си отиде, за да остане вечер сам в своята стая, и на сутринта пак ще се съберат. Както днес са устроени нашите градове, това е човешки порядък, все още не е наложен Божественият порядък. Сега хората живеят във високи кооперации и нямат двор, не могат да работят в градина, понеже нямат такава, само гледат през прозорците като затворници, нямат и достатъчно слънце. Някои апартаменти са хигиенични, но други съвсем не са. В Америка хората са за най-голямо съжаление: има вътрешни стаи, дето не прониква никаква слънчева светлина, и там лягат и стават, без слънце. Иначе имат хубави села, но в градските многоетажни здания едва към обед ще влезе лъч слънце. В сравнение с Ню Йорк, тук в София ние сме като в Рая. Казах на американците, че домовете им не са хигиенични, понеже нямат комини, докато българинът има голямо огнище, чрез което става промяна на въздуха, то служи за естествена вентилация. Къщите нека да имат горе на покрива полегати прозорци. Препоръчвам ви стаи четири на четири метра и доста високи. Жилището трябва да бъде сухо и ако се намира над подземни водни течения, не е здравословно, хората стават нервни. Материалът, от който са направени сегашните къщи, не е хигиеничен, трябва да бъде от стъкло. Стъклените къщи са най-хигиенични, а ако искаш повече или по-малко светлина, ще си послужиш със завеси. Понеже светлината пречиства, стъклените къщи са най-здравословни; къща, в която светлината не влиза, не е здравословна.

Една сестра попита: „Какво ще бъде бъдещото облекло?“

С тези облекла сте много скромни. Опашете се със златен колан, турете си пръстен с диаманти и една звезда, която да изгрява на челото. Дрехите трябва да бъдат не като сегашните, но широки и тънки.Трябва да има трояка хигиена: физическа, умствена и духовна. Една сестра каза: „Учителю, Вие нали бяхте посочили образец за костюми, в които да сме облечени при Паневритмия. Те наподобяват ли до известна степен на бъдещите облекла?” Да. Единствените цветове за облеклото, които съответстват на сегашното развитие на хората, са ясносиният и ясножълтият. В бъдеще ще си направите седем костюма: един за Месечината – за понеделник, един за Марс – за вторник, един за Меркурий – за сряда, после за Юпитер – за четвъртък, за Венера – за петък, за Сатурн – за събота, и за Слънцето – за неделя. Колкото пъти боледуваш, толкова пъти се преоблечи с нови дрехи. Ако си боледувал дълго време, каквито дрехи имаш, изгори ги, не ги носи, купи нови и даром не ги давай никому. Някой умрял; да не дават дрехите му никому. Не трябва да се носят дрехите на умрял човек. Всички хора страдат, че носят все стари дрехи, стари обичаи и стари вярвания.

После, човек трябва да работи върху лицето си, да го измени съществено, то да стане все по-правилно, по-благородно и по-красиво. Най-красивите хора се намират в Кавказките планини, там има външна красота. Красивите хора са с широко сърце, у тях няма завист, раждат се сутрин при най-хубава обстановка, а не когато е бурно. За да се родят в една епоха красиви хора, обществото трябва да живее идеен живот. Сегашните хора са деформирани. У хората трябва да има идейност и трябва да придобият красота. Красотата е една заложба, която човек трябва да си възвърне. Три неща са, които могат да служат като стимул, чрез които се добива красота: първо, Любов към всички – тя оформя устата; второ, Любов към Знание и Мъдрост – те оформят носа; и трето, Любов към Истината – тя оформя челото и очите. Любовта, Мъдростта и Истината създават Красотата. У красивия очите са най-изразителни: когато ги наблюдаваш, ще видиш известна мекота в тях. Клепачите играят голяма роля при изразителността на окото. Всеки трябва да има идея да бъде красив и ако е красив, да не губи своята красота. С други думи, човек трябва да има красив ум, красиво сърце, красива душа; тогава той ще бъде красив. Новото учение се занимава с този въпрос. И първо трябва да стане създаване на външните форми, трябва да се преустрои съвършено челото, очите, брадата, устата, носа. В новия човек няма да има нито помен от сегашния организъм; това е практичната страна, защото всяка една философия трябва да има и една практична страна. Има един красив, разумен свят, към който се приближаваме. Красотата не е нещо физическо, тя спада към Духовния свят. И когато се съберат хората, да не изнасят дефектите си един на друг, защото с това стават грозни; забравете за това. Рисувайте красиви форми: цветя, камъни и хоризонти. Красотата е вече колективна и не е усилие само на една личност, но на цялото общество, на целия народ. Колективното усилие дава Красота, като че ли това е едно здание, което съграждат. Една раса ще създаде един красив тип.

Човек не трябва да се занемарява, трябва да държи лицето и очите си в изправност. Тялото изобщо е едно наследство, което човек трябва да запази. Човек трябва да работи и в трите свята – физически, Духовен и Божествен, за да има резултат. В Божествения свят всичко е величествено; той е толкова красив и величествен. В Ангелския свят има красота, а в човешкия – възможност за реализиране. Човек трябва да гледа и да мисли красиво и да си създава в ума красиви образи. Ако един художник може да изкара на платното, каквото иска, защо един човек да не може да изкара, каквото лице иска? Ако човек настоява, може. Правил съм опити. Една близка нямаше вежди и съжаляваше. Защо да не ги възстанови? Дадох ¢ упражнения и след един-два месеца веждите израстнаха. Човек може да възстанови и косите си. После, и кривината на краката си може да поправи. На всичко това човек всякога трябва да обръща внимание. Сега най-красиви черти има Бялата раса, другите раси не са били така красиви, но са били мощни и силни.

В бъдеще човек ще има голяма красота. Влизането в положението на другите хора дава жизненост на красотата на бъдещия човек. Красота трябва да има не само в лицето и в облеклото, но и в движението, в походката. Човек, който върви, ръководен от волята си, има особено ходене. Също така ходенето му е особено, ако е ръководен от ума или от сърцето си. Човек трябва да стъпва правилно и ако употреби волята си, той ще може да изправи кривината на краката си; това е една придобивка. Гледам, че някой човек е тръгнал от дома си като хала; той нищо няма да свърши. Но който тръгне полека и постепенно усилва хода си, ще свърши много нещо. Някои хора стъпват на цяло стъпало, а някои – на пети. Изисква се да стъпваш отначало на пръсти, постепенно да дойдеш до ходилото и най-после петата да допре земята. Човек трябва да има хармонично движение.

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)