Звездни Цивилизации

петък, 20 септември 2019 г.

МАТРИЦАТА - НЕ РЯЛНИТЕ  ХОРА



Гошия: Здравей С’вар´yy, благодаря, че си с мен отново! Днес искам да говоря за тема, която имам предвид отдавна. Спомена на няколко пъти, за съществуването на нереални хора. Кои са точно и как се различават от реалните хора, можеш ли да дефинираш истинските хора?

С’вар´yy : Здравей Гошия, щастлива съм и днес да съм тук!

Истинските хора са тези, които наистина имат Душа, те са хора, които са били на други места преди. Останалите нямат Душа, те реагират с програма,… програма Матрица. Извади ги от програмата и те не знаят, как да реагират. Това, е причината толкова много от тях, просто да не могат, да се събудят. И няма да се събудят, дори ако обясняваш, какво се случва c Мъпетите. Те са колективна същност, кошерен ум, компютъризиран цифров ум, изкуствен интелект, не е истинска Душа от Източника. Програмата е сложна, вижда се, как имаm интелигентни реакции, но в същност не ca. Но можеш да победиш програмата, да видиш Матрицата, в реакциите на хората. Погледнете внимателно и ще бъдете изумени, когато започнете да предсказвате неща, събития и отношения.

Много истински хора с Душа, не трябва да бъдат пробудени, те са там за духовния опит, който въплъщават там. Те са там за Пътуването, а не за мисия. Матрицата е реална, а не просто теория. Няма да навлизам в технически въпроси за това, как се постига, само с ефектите, които има, като опит. Матрицата чете ума ти и проявява илюзия, която стимулира петте ти сетива, така че, да изпиташ желаната илюзия. Oсвен това, ако повече хора искат същата илюзия, тогава тя работи по-бързо, защото е колективна. Този е начинът, по който всички проявяват едно и също нещо… Страна с икономически проблеми или вулкан, каквото и да е... Всичко е илюзия.

Външният свят, не е нищо повече от огледалното отражение на вътрешния свят на хората, които го съставят. Това, което виждаш в света, неговите проблеми, чудесните му постижения, изкуството, войните и страданията му, са идеалното отражение на умовете на хората, които го обитават.

Това, което е отвън, е вътре, променяш интериора - променяш външността. Така че, фалшивите хора, са просто повече от същото, виждат се повече хора, но те са просто повече Матрица и не се различават от вулканичните изригвания или данъците или повече от каквото и да е. Те се различават от истинските хора, въпреки, че изглеждат, като тях и са почти невъзможни за разграничаване от истинските, c практиката, всеки може да ги разграничи. Няма никой в ​​тях, няма Душа, няма човек, който има опит, те са само енергия. Изглежда, че само Един на всеки пет човека на Земята, е реален и това са ключовите хора, които проявяват Матрицата. Нереалните работят, с един-единствен кошерен ум. Паметта на този мозък, е като Акашовите записи.

Гошия: Добре, нека да разгледаме това подробно. Нереалните хора се раждат, като всички останали?

С’вар´yy : Отново зависи от гледната точка, в този случай, е само твоята перспектива. Ти си една от истинските, така че, тук говорим за твоята перспектива. От твоя гледна точка, Hе.

Госия: Искам да кажа, че започват да живеят от бебета.

С’вар´yy : Те се появяват, като енергия по пътя mи на улицата докато ходиш и изчезват, когато не им обръщаш внимание, не са родени, те се появяват, като човек във форма и след това изчезват завинаги. Също така, може да виждаш един и същи човек отново и отново, но това е просто програма. Можеш да си взаимодействаш с тях, те са програма в рамките на една програма. Kакто има сгради - има хора, както има вятър - има хора. В някои области, ще има хора с повтарящи се проблеми, това също е свързано с дебата, който имахме онзи ден: Какво е Реалността? АКО НЕ ОБРЪЩАШ ВНИМАНИЕ НА НЕЩО, ТО ТАМ ЛИ Е?

Гошия: Когато вече не им обръщам внимание, те изчезват, но след това отново виждам същият човек, след една седмица. Kак се връща към живота?

С’вар´yy: Те не се появяват в живота, те само изглеждат живи, но в началото, човек никога не може да знае, дали са реални или не или са някои истински хора, които изживяват своя опит.

Гошия: Те моя лична програма ли са или може да бъде колективна?

С’вар´уу: Можеш да разгледаш това и в двете посоки, но за теб това, е твоята лична програма, ти си тази която ги наблюдава. Ако отидеш и поговориш с тях, те ще реагират и ако настояваш да ги последваш, те ще привключат към друга по-голяма програма, която ще активираш с твоето внимание към тях. Така, ще те заведат да видиш апартаментът им, животът им, децата им. Те могат да те видят, но всъщност е само Матрицата, която те наблюдава. Знам че, това звучи много силно.

Гошия: Да, но всичко е наред, искам да науча всичко ... Добре, каза че, основно моята програма ги активира. И ако много хора могат да ги видят?

С’вар´yy: Това е колективно от една гледна точка, но също така, е и твоята програма, да можеш да ги видиш и да взаимодействате помежду си. Ако взаимодействаш с тях, ще им дадеш по-важна роля в живота ти. Дори ужасни хора, като престъпниците, са отражение на колективния ум на реалните, тяхно външно отражение или проявление на проблем, който те проявяват в съзнанието си. Някои, имат само малка роля, като дама, която ти продава нещо в магазина отново и отново, други по-голяма. Но да повторя, някои тях може да са истински - не можем да го знаем отначалото, затова трябва да се отнасяме с тях по еднакъв начин. Ако срещнеш някой, когото не познаваш на улицата, не можеш да знаеш, кой е този човек, затова винаги трябва да се отнасяш към всички, с еднакво уважение!

Гошия: Добре, тогава нереалните хора могат да бъдат видени от много хора едновременно, така ли?

С’вар´уу: Вие се споразумяхте да видите тези хора, тъй както можете да видите същия автомобил или влак. Затова нереалните хора, могат да бъдат видени от няколко човека, по същия начин, по който много хора могат да видят същата празна телефонна кабина.

Гошия: Направих споразумение? C кого?

С’вар´уу: С Матрицата, когато влезе. Сега, как можеш да кажеш, кой е реален и кое не e?

Когато се задълбочиш в един разговор например, те никога не могат да мислят извън кутията. Те са тези, които са дълбоко в системата, които работят всеки ден и почти не се оплакват, тези които ходят вярно на църква всяка неделя, тези, които се стремят, да се впишат в системата. Онези, които не могат да се събудят за по-високо знание, тези които не могат да създават извън своя “scribes“ (скрипт), тези които не могат да мислят извън кутията, тези, които се приспособяват към системата, това са нереалните хора.

Гошия: Благодаря за обяснението. Сега, една крачка назад за момент. Каза, че те не са родени, означава ли това, че който е роден, е истински човек?

С’вар´уу: Не от твоя гледна точка, не. Те не са родени, те се появяват само пред теб, вървейки по улицата и след като ги подминеш, повечето никога няма да ги видиш отново. Но дори и да не се опознаеш с тези хора, те не представляват нищо за теб, само са потенциална енергия. Няма разлика между човек, когото не познаваш и ходи по улицата и лампа на пътя ти.

Гошия : Значи, приятелите ни, семействата ни, които познаваме и знаем, че са родени, са истински? Тъй като те са се родили и не изчезват?

С’вар´уу: Не, това не е начинът да ги откриеш, защото когато спреш някой на улицата, ще откриеш, че те са родени и си имат живот, но ти си тази, която ги насърчава, давайки им по-важна роля в твоя опит. В момента, в който изследваш историята на някой от тях, ще откриеш, че всички те са родени и имат интереси в живота и така нататък. Ако се задълбочиш в живота им, ти си тази която активира други части на програмата, давайки им добавена стойност.

Гошия: ОК, но онези, за които знаеш, че са се родили като родителите ти… трябвало е да се родят, защото са причината, която те е родила. Знаейки, че те са родени, това не е ли все още начинът, да се определи, че те са реални?

С’вар´уу: Не, това само означава, че имаш по-важна роля за тях.

Гошия: Ами ако видя някой да се ражда?

С’вар´yу: Те могат да бъдат нереални или реални, това не е начин да се разбере, дали някой е реален или не, в този случай виждаш друга част от програмата. Това е без значение тук, защото в момента, в който проучиш животът им, всички те, ще имат история и раждане.

Гошия: Не е лесно за асимилиране. Тогава казваш, че тези които не поставят под съмнение нищо, много вероятно не са реални, но също така, че могат да бъдат реални и искат да имат опитът да бъдат непробудни, защото оня ден каза: “Някои от истинските хора, не се събуждат нарочно”.

С’вар´уу: Да, това е причината, поради която, няма как да се знае. Но когато опознаеш някой в повече, ще забележиш, че този човек не е в състояние на по-дълбоко разбиране. Опитай се да обсъдиш метафизиката с пътен полицай. Най-вероятно там няма никой, това е просто програма, за потискане на хората.

Гошия: Да, разбирам, но е много тъжно, защото изглежда, че имат някаква личност и емоции, чувстват болка и радост, нали? Имат ли чувства?

С’вар´уу: Те, ще имитират тези емоции, няма никой вътре, това е програма за теб или другите, за да ги видите. Но аз настоявам, не може да се знае, така че, това, което повтарям отново е, третирайте всички с еднакво уважение!

Гошия: Значи емоционалната реакция, която показват, е фалшива?

С’вар ´уу: Правилно.

Гошия: И те знаят ли това? Изглежда, че всеки има някакво съзнание, те работят, гледат телевизия и т.н., така че, имат някакво мислене там, дори и да е основно.

С’вар´уу: Матрицата го знае, те са част от нея, мисълта е колективна и не се прави локално, идва от централния процесор на Матрицата. Тогава те, ще имат същото мнение за всичко, само с незначителни вариации, предварително сценирани.

Гошия: Би ли обяснила по-технически, как работи това? Oт централния процесор на Матрицата?

С’вар´уу: Има един процесор-мозък с всички програми, който се намира на лунния централен процесор, който контролира Матрицата. След това се спуска, чрез използване на честоти към декодера на главите им - мозъка.Това, което мислят, е това, което всички мислят, само с предварително установените вариации, според ситуацията. Това, е компютърна и интерактивна програма, с ограничен капацитет. Обърнете се към вашия транзитен агент и попитайте: Каква е Bашата, матрична диахронична позитронна функция за днес? И няма да знаят, как да реагират, защото не е в тяхната последователност от команди и Матрицата няма да има реакция, просто, ще я отхвърли с някакво извинение, нищо интелигентно най-вероятно.

Гошия: Много лудо, но започвам да схващам бавно.

С’вар´уу: Всички онези, които не вярват в теориите на конспирацията, НЛО, чудовищата и призраците, са Матрица или хора под контрола на Матрицата. Тъй като тези неща, не са от Матрицата, нямат интелигентна реакция спрямо тях. Но това, което ги е научила Матрицата, е да правят или да реагират с подобни коментари и реакции...

Призраци: " О да, леля ми Матилда каза, че е видяла отдавна един в Шотландия". Tя може да не е леля Матилда в Шотландия, нека бъде следващия път чичо Джоpдж в Девън, но всичко е програма.

НЛО :“Никога не се доказа, но е възможно. Мисля, че е глупост, но се опитвам да бъда, с отворен ум. В прочем, какво е днешното реалити по телевизията?”

Чудовища: “ Това не е ли филм на Дисни? Ааа, искаш да кажеш истинските, това е, за да се плашат децата."

Това са примери за хора, пре-програмирани от Матрицата.

Гошия: Супер интересно и има смисъл, благодаря С’вар’уу. Сега да се върнем, към нашите семейства, защото това не ме оставя намира. Каза, че не-истинските хора изчезват, семейството ми не изчезва, означава ли, че са реални или отново няма нищо общо с това?

С’вар´уу: Сега пред теб ли са, виждаш ли ги в момента? Не, тогава те изчезват, просто предполагаш, че не е така.

Гошия: Но, ще се върнат утре, ще говоря с тях например.

С’вар´уу: Само, ако го искаш.

Гошия: Тогава, ако не са истински, влизат и излизат ли от съществуването ?

С’вар´уу: За теб да, дори и да са истински, а нереалните дори повече. Няма минало, няма бъдеще, има само СЕГА. Това, което виждаш, е това, което е сега, всичко останало реално или нереално, не е. Всичко го имаш, само в ума ти. Фактът, че можеш да се обадиш на някого, е защото държиш този човек в паметта си, в ума си, но ако забравиш, повечето от тях, няма да се превърнат в реални отново. Твоят ум, твоето възприятие, твоят личен начин да виждаш света или Вселената, е всичко което имаш и ти си всичко, което има значение сега. Ако е във внимание ти, то съществува, всичко останало не. Това, което искам да кажа е, че само нещата, които са важни за вас, съществуват във вашият свят, останалите, не. Това е мястото, където нереалните хора влизат в игра, те не са реални за теб, защото не са от значение за теб и за живота ти.

Гошия: И ако станат важни, стават ли реални?

С’вар´уу: Ако и двамата обърнат достатъчно внимание на тази концепция в Матрицата, в крайна сметка ще се проявят, тогава ще станат реални. Давайки достатъчно енергия за внимание, ще се проявят в реалността, която можеш да видиш с петте си сетива.

Гошия: Разбирам малко неясно, но схващам все повече и повече. Така че, ако обърна достатъчно внимание на нереалното лице, то става реално?

С’вар´уу: Преживяванията на този човек, ще бъдaт реални за теб, но човекът все още, ще бъде фалшив или нереален.

Гошия: Трябва да кажа, че тази тема е много по-сложна, отколкото предполагах. Мислех си, че те са биологично реални хора, само че без душа, един вид органичен портал, но са биологично реални. От нашият разговор виждам, че много от тях са чисто мисловни конструкции, без биология, които изчезват в някакъв момент.

С’вар´уу: Добре, нека разгледаме това от чисто метафизична гледна точка или от духовна концепция, без Матрица. Ти Гошия, си единственото същество на Земята, нищо друго не съществува от твоя гледна точка, нямаш достъп до други хора. Концентрирай се върху твоята идентичност, само от твоята гледна точка на егото. Майка ти с теб ли е сега?

Гошия: Нe

С’вар´уу: Не. Тогава, къде само я има ? В ума и паметта ти.

Гошия: Тя съществува в Полша.

С’вар´уу: Добре, това е в ума ти, няма Полша. Всичко което го има, е каквото виждаш сега в тази стая, стига да фокусираш вниманието си върху него. Виждаш ли, как целият останал свят, е само в ума ти? Няма свят, само идеята, която имаш и която казва, че там има свят.

Гошия: Но ти беше там, преди да разбера за теб, не беше в умът ми, но съществуваше. Това е свързано, с различни паралелни индивидуални Вселени, може би?

С’вар´уу: Това също е една идея. И да, това също е истина от гледна точка, на твоята паралелна Вселена. Но това, което искам да кажа е, че което има, това си Ти, това е което искам да предам. Ти, Гошия си всичко което има, всичко останало също си ти, всички останали хора, си ти отново, така е и с камъните и дърветата, ти си Източникът. Тогава, всичко, което го има, е само в главата ти.

Гошия: Да, но според мен, това е погледнато от най-високото ниво на Cъзнание. За някои хора може да е трудно, да асимилират това. Притеснява ме, че могат да почувстват, че не е много практично за техния живот, това абстрактно и издигнато философско съзерцание за това, какво е действителността.

С’вар´уу: Ако можеха да разберат само това, животът им драматично, ще се промени към по-добро и всички проблеми в света ще престанат да бъдат такива. Така стоят нещата и няма смисъл да чувствате разделение по между си, тъй като всичко в същност, сте самите вие. Ако се върнем към нереалните хора от гледна точка на това, което Гошия вижда, кои са тези хора, които подминаваш и никога повече няма да видиш или дори тези, които ще видиш, но за ограничено време? Те не са нищо повече, от потенциална енергия за теб, точно като лампа или телефонна кабина. Няма разлика, освен значението, което им даваш. За теб и твоя свят, който също си ти, Ти си единствената, която съществува.

Целият свят извън теб, идва от твоите пет ограничени сетива. Не е повече от електрически импулси, интерпретирани от твоята ментална програма. Програма, която си направила с твоя опит в живота, но това, е само субективно и единствено тълкуване за теб. В твоя случай, не съществува нищо повече. Там в 3D, можеш да взаимодействаш с хора, които изглеждат истински, защото стимулите в петте ти сетива са същите, каквито истинската личност ще ти даде, но всичко е в ума ти.

Гошия: Но тогава по този начин, всички хора са такива, умствени. Няма никой друг освен мен, истински или нe, всички са Аз. Но все пак, продължаваш да наричаш някои нереални. Kакво прави реалните, различни? Защо наричаме някои реални и някои фалшиви? Всички те, са също в ума ми, каква е разликата между реалния и нереалния човек в ума ми?

С’вар´yу: Взаимодействайки с тях случайно, не се усеща разликата, само когато взаимодействаш с тях на по-дълбоко ниво. Нереалните са тези, които са дълбоко вкоренени в системата, тези които се вписват в нея и я защитават. Няма никой там, взаимодействаш си, с програма. Приложи им спектрометър за Душа и ще ти даде същите резултати, като лампата. Другият е някой, който има физическо преживяване там. Не може да се забележи, освен ако другият човек направи нещо, което да ти даде представа, за същността му. Например като човек, който пита дали той или тя, е истински човек и дори е загрижен за възможността, да не бъде реален. Този е реален. Но не забравяй, че и двамата те засягат по същия начин, трябва да се отнасяш към тях със същото уважение.

Гошия: И ако се порежат физически, те ще кървят ли? Тази тема е доста сложна за мен, но се опитвам да разбера. Благодаря за търпението!

С’вар´yy: Да, ще кървят, това е част от програмата. Ако ги ударите в носа, те ще отговорят с : Kакво по дяволите ти става? (съжалявам за израза). Това също е част от програмата, също могат да отвърнат на удара. Но сега фактът, че ги наблюдаваш, ги променя, тъй като им даваш, повече роли в живота си.

Гошия: Има ли животни, които са нереални?

С’вар´уу: Също както при хората, някои животни от един и същи вид са истински, други, не са. Сега, това може да е изненадващо, много истински хора, се женят, имат деца, обичат и живеят с нереални хора. Някои от тези нереални хора, може да се превърне в “walking” портал (входяща Душа), след това в някакъв момент той или тя, може да стане истински човек. И по същият начин, бъдейки истински човек, не гарантира, че утре ще продължиш да го бъдеш.

Гошия: Да, ти ми каза, че е възможно да се загуби една Душа.

С’вар´уу: Може да загубиш връзката си, с Висшият Аз. Душата ти не е в тялото, тя само работи чрез него. Тогава някой, който се губи - художник например, който е бил много щастлив, докато нещо се случва и трябва да приеме една работа, в която да продава застраховки години наред. Депресия след депресия, защото прави същата скучна работа отново и отново. Тази Душа губи всякакъв интерес да бъде в това тяло.

Гошия: Тогава, може ли тялото да функционира без Душа? Мислех, че всичко, което живее органично и чувства, съдържа някакъв вид Съзнание или Душа, а сега научавам, че човек може да загуби Душата си и да продължава, да бъде биологията на предишен реален човек.

С’вар´yу: Да, но нереалните не са дори биологични, те са проклета холограма (съжалявам), матрични хора. Ако се вгледате внимателно, всички изглеждат едни и същи и дори може да намерите друг почти еднакъв и със същия живот в съседния град. Но, права си, едно истинско биологично тяло, не може да функционира без Душа, просто не може. Продължава връзката с една тънка нишка - сребърната нишка, която познаваш, за да се разболее от рак или други състояния, като деменция и Алцхаймер например и дори аутизъм понякога, но не за дълго, това също е причината, за много болести.

Гошия: И как да разбереш дали си все още истински?

С’вар´уу: Това е вътрешно знание, това е искрата на живота. Знаеш го от това, което човек прави и казва, страстта към живота, когато се съмнява и пита за всичко, както го правиш сега. Това е истински човек, просто го знаеш!

Гошия: А какво да кажем за децата, между един истински и един фалшив човек?

С’вар´yу: Някои могат да са не-истински, други истински, но в края на краищата, е важен опитът, както казахме преди. Затова, всички те са реални.

Гошия: Нереалните, могат ли да обичт, да чувстват любов или и това се подражава?

С’вар´уу: Всичко е подражание, но за да осъзнаеш напълно какво се случва, вероятно ще се нуждаеш, от 5D гледна точка.

Гошия: И ако в крайна сметка обикнеш нереален човек?

С’вар´уу: Можеш и се случва, ако отговаря на очакванията на истинския човек и е от значение за него, но според мен преживяването, никога не е толкова задоволително, колкото с истински другар. Дихотомията на всичко товa е, че хората могат да бъдат нереални и реални за теб, в реалноcmтa.

Гошия: Тук, органичният портал се разбира, като нещо по-негативно, използвано от архонтите, така ли е?

С’вар´уу: Това е така, те са тези, които използват органичните портали най-много, но не са единствените.

Гошия: Някои от Рептилите също ли са нереални?

С’вар´уу: Да, същото е и за тях, някои са истински други, не.

Гошия: Рептилите също ли проявяват Матрицата? Имат ли тази сила?

С’вар´уу: Да, но не точно, не могат, защото не са напълно вътре.

Гошия: А къде са?

С’вар´уу: Те са зад обществото, а не в обществото, те проявяват Матрицата, чрез влиятелни хора.

Гошия: Възможно ли е някои хора, които изглеждат от Матрицата, да са земни същества, които просто не се интересуват от по-висши въпроси, а не непременно, да са не-истински хора.

С’вар´уу: Да и повечето са. Повечето от тях са истински хора в Матрицата и живеят най-доброто, което могат, те са реални и имат своя опит. Повлияни са от архонтите, които им шептят неща. Ще усещат, че това са само техните собствени мисли.

Гошия: Каква е целта на тези нереални хора? Веднъж каза, че са, за да подбудят емоции в реалните хора. Можеш ли да кажеш нещо повече за целта им тук, освен за поддържането на Матрицата?

С’вар´уу: Целта е същата, като всеки сценарий във филм, за да ти даде фона на това, което искаш да живееш. Те са екстри във филма, те дори не са хора, те са само енергии, които приличат на хора. Подобна е енергията, на вестникарска стойка или кофа за боклук, не е по-различна - за да ти даде повече контекст към твоята история, но всички те буквално са в ума ти. И да, за да подбудят емоционален отговор в теб, това е, за да овкусят соса на живота ти, да го направят смислен, като опит.

Гошия: Проектират се директно в умовете ни или е замесена технологията на Луната, като холограми или се проектира оттам?

С’вар´уу: Всъщност умовете ви ги създават, но след това Матрицата чете вашия ум и прожектира всичко. Умът ти е много по-силен, отколкото можеш да си представиш и никога няма да се уморя да казвам, че единственото ограничение, което имаш, е идеята, че си ограничен, защото може да създадеш каквото си пожелаеш, защото вече си го правил. Ти си Източникът, а не част от него, както казват много хора на Земята. Само ти! Дори другите реални хора, сa самият ти в едно огледало.

Гошия: Същото чувствам и аз, винаги съм се възприемала по този начин, като самият Източник, в творческото движение. Следващият въпрос е свързан с децата, които умират някъде в Африка, например. Възможно ли е някои от тях, да са нереални?

С’вар´уу: Да, те са нереални, някои могат също да са реални, но в по-голямата си част, те не са реални. Съществуват, за да дадат пример за това, което не трябва да се бъде и не трябва да се прави. Ако разбереш за тях по телевизията, те не са част от живота ти, но ти напомнят, че не трябва да създаваш това.

Гошия: И един последен въпрос. Когато не-истинските хора са добри и позитивни, може ли да станат истински човек, да получат душа?

С’вар´уу: Да, могат да спечелят Душа, главно като Walking (входяща душа), защото те са портали и ще зависи от техните вибрационни честоти. Това, ще определи с каква честота те ще съвпадат, за да бъдат съвместими, a тяхната вибрационна честота зависи от ролята, която реалните хора около тях, могат да им дадат, ролята предназначена за тях.

Гошия: Но те не са биологични, как могат изведнъж да станат биологични, след като станат Walking?

С’вар´уу: Изведнъж се превръщат в Биологични, защото ти и другите реални хора, го проявявате заради тях. Толкова е голяма силата ти и това е буквално!

Размисли на Гошия:

Как ви се стори тази информация? Как я приехте?

На мен много ми хареса, интересна е, но както ви казах в началото, не си представях нещата по този начин. Мислех, че всички имаме Душа и че в някои случаи не е активирана, че хората спят, не мислех, че има абсолютно празни хора и това ме изненада много. Но това обяснява много неща и също много неща съвпадат. Също бях изненадана от това, че основно ние сме тези, които активираме тяхната биология с ума си. Мислех, че нереалните хора могат да бъдат биологично същество без душа, което не e създадено от никой, но съществува като такова. Не си представях, че сме ние, ментално, които активираме чрез Матрицата съществуването на тези не-истински хора.

Това обяснява още по-добре колко е силен нашият ум. С’вар´уу винаги повтаря, че сме толкова мощни...., че сме много по-силни, отколкото си представяме. Например, когато говори за някои ситуации и хора, които не са реални, а следващата седмица отново се срещаме със същата тази ситуации и хора, може би така, сме ние които, отново пресъздаваме тази сцена. И когато не сме там, за да станем свидетели на тази сцена и хора, те просто изчезват, съществуват само в нашия ум. Нашeтo взаимодействие с този човек и тази ситуация го активира, давайки му живот, давайки му роля в нашата игра. За това става въпрос, тези хора са част от нашия театър в този живот, на тази симулация. Долорес Канон, също говори много за нереалните хора. Тя ги нарича „Хора на заден план, хора пълнеж“. И други освен нея говорят за това - Мишел Уолинг, Гай Нидлер.

Те са екстри в нашия филм и приличат биологични, кървят, умират, но това е, защото с ума си, ментално създаваме това съществуване. (знам че, е трудно да се асимилира това) . Дори създаваме собствената им биология. И когато наблюдаваме, че страдат, нямат никой вътре, който да страда. Това е Матрицата, основната колективна програма, която наблюдава и получава тези данни. Знам, че тази информация е доста силна и обяснява много неща. Четох по тези няколко въпроса, че хората, които са нереални по време на преминаването към 5D и на изхода от 3D Матрицата, ще изчезнат, защото съществуват в рамките на симулацията. Да, това е ограничена 3D симулация, виртуална игра. Не е нужно да натрапваме информация на никого, защото може да няма никой, който да я получи. Трябва да уважаваме всички, защото просто не можем да знаем дали този човек е истински или не, може да не желае да се събуди. Трябва да уважаваме всички еднакво, защото не знаем, кой е кой. Благодаря ви, че отново бяхте с мен!


Няма коментари:

Публикуване на коментар