Звездни Цивилизации

петък, 6 септември 2019 г.

Ню Ейдж - Религията  на  Новия  Световен  Ред


https://www.youtube.com/watch?v=V8365ImqQso

Включването в духовно пътешествие е деликатна работа, в която можем да разчитаме само на себе си. Опитът е единственото ръководство, но нашата рационалистка култура не ни предразполага да идентифицираме илюзиите от духовен характер.
Въпреки това е възможно да се избегнат някои клопки, като се знаят предварително целите на различни практики в сферата на развитието на личността и духовността. Това, което се крие под опаковката, често е обратното на обещанията…
Прочитаме книга, която ни запалва, и сме готови да участваме в обучение, което ни приканва да приложим красивите теории на практика. Ако наблюдаваме случващото се в областта на духовността от вида „масова конфекция“, осъзнаваме, че книгите и рекламите са начин да бъдем въвлечени в колективни практики. Когато се хармонизираме в групова медитация, се създава егрегор, което никога не е нещо неутрално.
Хвърлили са ви въдица с хубава стръв и вие сте я захапали. В действителност, окултната част от случая остава скрита, но целта е да ви поставят под напрежение, в съответствие с честота, свързана с централа, където оперират маскирани експерти.
Има достатъчно основания да се смята, че такива групови хармонизации в името на светлината – разбира се от самосебе си – са поставяне под контрол, за да се свърже групата с център, използващ вълни в ниските честоти. Привлечени са субекти от астралния план, за да служат като посредници, медиуми, за да се придаде духовен облик на тези спиритически сеанси. Това е доста правдоподобно, ако вярваме на информацията, изтичаща през филтъра на окултната технология.
Ню Ейдж е концепция, изобретена в началото на 20 век от един Източен окултист. Тя се основава на стремежа към поставяне на умовете под колективен контрол – за да се подготви световна религия на честотата 666. Стръвта е идеята за неизбежността на един златен век, но нищо подобно не е предвидено от автентичните традиции, когато говорят за бъдещето.Митът за Златния век в епохата на Водолея пожъна огромен успех, благодарение на съвременните заплахи и опасности, изкуствено подсилвани от агентите на тази медийна операция. Участието в такива медитации не е без риск, защото можем да се свържем с някое нисше или вампирско духовно течение, с произтичащите от това психологически последици. Тези рискове никога не се споменават в Ню Ейдж-а, където всичко, което блести, е светлина.
Говорят ви за много светлина, но не ви казват точно за каква светлина става дума… Рисковете изобщо не се споменават от пиратите, които плуват във водите на Ню Ейдж-а, експлоатирайки наивността на незапознатите. Вашият идеализъм, подсилен от християнската ви нагласа, не ви предразполага към разкрития на това, което се случва зад канализиранията и техните фабрикувани откровения. Законът на мълчанието царува над света на Ню Ейдж-а. Професионалистите не смеят да говорят за някой съмнителен съучастник под предлога, че трябва да живеят в „безусловна любов“. Това блокира всяко смислено съмнение. Предвидени са варианти за предотвратяване на критичното мислене. Звездите на ченълинг-а получават достъп пред дискретни кръгове в ООН. Те служат на илюминатите.
Ню Ейдж-а се представя в положителна светлина, но препоръчва техники за връзка с ретроградни субекти на животинско ниво, но имащи капацитета да се явяват като същества от светлината. Когато след тези контакти системата ви от чакри се разстройва и енергията ви бъде направо плячкосана, дали ще продължите да говорите за положителна промяна?
Много от текущите практики, на пръв поглед безобидни, ни карат да се плъзгаме към фантасмагорията на невидими нива, където има още по-малко честност, отколкото тук, долу при нас. Някои от тези илюзии са имитации на истината и може лесно да разкрием измамата с помощта на няколко критерия. За съжаление, този, който е в началото на своето духовно търсене и е неопитен, ще бъде заслепен. Той ще се хвърли към светлината, която му се посочи, преди да открие , че това е първото изкушение от един дълъг път, осеян с миражи.
Веднъж преминало вълнението на дебюта и след едно разочароващо пътуване, ние се намираме в началната точка, разочаровани, лишени от нашата жизненост и с изпразнени финанси. Спечелили сме житейски опит и това е добре, при условие, че сме могли да си вземем урок…
Има принципи, които трябва да се знаят, преди да се ангажираме в една духовна практика, тъй като е невъзможно да се определи предварително нейната цел. Тази окултна цел се крие умело зад обещанията и нейните противопоказания никога не са обявявани. Никъде не се повдига особено деликатния въпрос за дълговете, които трябва да бъдат погасени като резултат от договарянето на някоя малка духовна полза. Това е тема табу в търговията с невидимото. Но „търговията с духове“, с „водачи от йерархията на светлината“ или други тела, както предполага името ѝ, си остава един акт на преговори и търговски печалби, лихви, съблазняване и лицемерие.
Това, което е експеримент за един, може да бъде регресия за друг. Това, което е само временно забавление за един, би могло да бъде духовна верига за друг. Лудостта честo е причинена от използването на магия в предишно съществуване. Започваме с упражнения, за да развиваме психическите сили, и в крайна сметка се оказваме с разбалансирани чакри, разширена щитовидна жлеза или увреждане на хипофизата.
Тези деформации ще се лекуват в бъдещo съществуване, защото всичко намира своята компенсация. Разбира се, това са крайни случаи, тъй като повечето от техниките на личностното развитие или разширяване на съзнанието имат само плацебо ефект, който не оставя трайни увреждания, с изключение на цената на самите курсове… Така че, преди да влезете в атрактивна група, да похарчите спестяванията си на някой стаж или да се отдадете на някаква нова дисциплина, запитайте се какво се надявате да получите и го сравнете с това, което може да ви напусне междувременно…
Има духовни пътища, съобразени с психиката и тялото на европееца, живеещ в съвременния свят. Но много повече са практиките в противоречие с нашата съвременна физическа и психическа конструкция и от които не можем да очакваме някакво значимо подобрение. Трябва да отхвърлим практиките и ученията, които биха могли да ни поставят в контакт със субекти и егрегори, които ни улавят, извеждайки ни навън от самите нас. Никога не трябва да насилваме работата на чакрите и фините си тела.
Обективното разбиране на духовните системи се базира на знания на деликатността на естеството на човешкото същество и на методите на начално посвещение. Всеки век предлага нови методи, които са само повторение на старите техники, но приспособени към излъчванията на епохата.
Когато сме разбрали приблизително добре принципите на техниките за повишаване на вибрационната норма, активиране на енергийните центрове и привеждане в съответствие на съзнанието към други честоти, ще бъдем в състояние да различаваме регресивните техники, които водят до свързване с по-ниски невидими полета, както и тези на духовния път. Но различаването им е деликатна работа.
Автентичният духовен път не води до взаимоотношение с окултния свят (астралната светлина, например). Той се базира на центъра на нашето същество, а не на външни субекти. Това е път, обратен на този на Ню Ейдж-а. Трябва още от самото начало да знаем какво търсим. Това не винаги е ясно за изследователя, който е привлечен от духовни пътешествия. Той не знае къде да отиде и, прелъстен от ученията, които представят трансформацията на една ръка разстояние и без твърде много усилия, се оставя да бъде изкушен. Човек би могъл да си каже: Какво от това, че практиките, които съм преживял, са били задънена улица, и че ученията, които са ме привлекли, са били измамни. Нали човек се учи от грешките си? Нима опитът не ни е водач?
Да, няма причина да се страхуваме от опита. Такъв е законът на живота. Но вие трябва да знаете, че някои практики разстройват деликатните органи на душата. Това може да наруши нашата психо-душевна система. И не мислете, че тези, които продават тези техники, знаят повече от вас, колкото и да твърдят, че са просветени! Те често са чираци-магьосници, които са изпитали лично удовлетворение с метод, за който вярват, че е подходящ за всеки. Те са намерили също и начин да се печелят пари. Това, което би могло да бъде безплатно, не е задължително същото от окултна гледна точка. Когато вече сме пристрастени, то самите ние се превръщаме в „инициатори“ и кръгът се затваря. Ние ще си поиграем на калфи и чираци, слепи водачи на слепите.
Разбира се, спекулантите в сферата на духовността винаги разчитат на псевдо-научни обяснения или на някоя вековна традиция, като тази на шаманизма, и която ще бъде заменена скоро от нещо друго. Кой би могъл да знае дали тази традиция не е била извратена и дали, вън от утробата си, магията ѝ не се е преобърнала? Това често се случва с техники от Изтока, които са били разработени за хора, различни от европейците на физиологично и психологическо ниво.
Що се отнася до новите системи за медитация на Ню Ейдж-а, то те практически всички работят на една честота от астралния план, който е съвършеното измерение на илюзията. Опитът често е приятeн, защото поражда чувство на задоволство, но резултатът в духовен план е не само нулев, но и отрицателен. При отпускане по време на медитацията ние лесно се превръщаме в плячка на субекти-релета, които искат да навлязат в съзнания, временно сложени на „пауза“.
Има два начина да се отслаби свободната воля на едно човешко същество: чрез болката или чрез удоволствието. Ню Ейдж-ът действа чрез обещанието за издигане в духовните светове – нещо, което за чувствителни хора се явява най-високата удовлетвореност, като гаранция, че болката им ще бъде премахната, а щастието предстои. Такова е обещанието за възнесение на небето, живот след живот, винаги повече и винаги още по-добре. Но законите на еволюцията са различни.
Това е резюме на Ню Ейдж-а такъв, какъвто беше разпространен от окултистите от теософското течение в началото на 20 век, после теоретизиран от един сив кардинал на Ламаизма (Lamaismе) – тибетски учител – и накрая препредаван от множество окултисти, които вярват, че се свързани с голямата бяла ложа „Great White Lodge“. Тази ложа и „ашрами учителите“ служат за прикритие на планетарния политически и окултен контролен център.
Ние сме наясно, че ако човек, практикуващ традиционен метод на медитация, чете тези обяснения, той може да бъде шокиран, защото ще си каже, че поставяме всички под един и същ общ знаменател. Просто искаме да кажем, че тези неща стават през по-голямата част от времето, особено в моменти на медитационни сеанси, провеждани от канали, чиито не съвсем нормални личности са една пролука, която благоприятства проникването на други субекти в нашето съществуване. Водещите на тези сесии са с подменена личност, „obombrés“ (почти омагьосани) от контролиращи духове, чиято основна функция – зад красивия рефрен „светлина и любов“ – е да събират хората и да ги поставят колективно и хармонично в унисон, за ги държат по-добре под контрол. Такива полу-искрени водачи и „канали“ не знаят тайната цел на операцията на духовно изпомпване, на която те са изумените понякога агенти. Много е приятно наистина да се говори от името на невидимото и има много кандидати, които се надяват да станат малките водачи.
Човешките същества са били обусловени да се покланят на авторитета и няма друг по-привлекателен от този, за когото се предполага, че идва от „небесата“. Но невидимото и свещеното са различни неща. Каналите, тези нови спиритисти, виждат във връзката си с невидимото знак за издигане или знак, че са от „избраните“, а всъщност става дума за регресия на съзнанието. Те не могат да променят мнението си, защото страстта към невидимото обсебва като наркотик. Те са наркомани и също като дилърите склоняват прозелити, за да се разширява кръга на техния трафик, докато придобиват материална печалба и чувство за могъщество.
Ето как се случват нещата в повечето сбирки за молитва, призовавания или медитация. Лидерът-медиум се свързва с контролиращ дух, който понякога се представя с някоя престижна идентичност чрез предаване на повече или по-малко сложни съобщения, които са от регистрите на апокалиптичния страх – комплексът за сигурност, – ласкаейки едновременно нашето его, което се чувства избрано. Религиите са дали фалшив образ на духовния живот и когато са изправени пред чудесното и невидимото, хората стават като деца. При предаване на канализирани съобщения се започва със сметановата торта, обявявайки че времената са трудни, но любовта ще оправи всичко, благодарение на нашата отдаденост към светлината. Ключовите думи на абсорбирането са „мир, радост и светлина“, въплъщението на които, както е известно, се възприемат особено приятно на земята, където животът не винаги е розов. Достатъчно е да ви убедят, че това идва от сърцето, за да ви накарат да преглътнете всичко. Кой не би искал да живее в любов и радост?
Обещанието е прицелено в десетката. Най-пагубният аспект на този мек начин на промиване на мозъци в стил „Ню Ейдж“ е, че обвинението тежи над тези, които не се чувстват напълно в „любов, мир и радост“. Ах, колко са нечестиви тези, непокорните!
Трудно е да се избяга от мисловните ценности на Ню Ейдж-а. Те са проникнали навсякъде чрез медиите и рекламата. Ти трябва да бъдеш в светлината! Трябва да живееш в радост и любов! Трябва да се стремиш към хармония и мир, дори ако животът ти е хаос. Това е тоталитаризмът на добротата и щастието. Ние плащаме за думи и илюзии.
Тази фалшива положителна пропаганда, която отрича тънкостите и парадоксите на индивидуалната съдба, е тирания в името на „доброто“. „Ако не си в мир и любов, то ще трябва да се усъвършенстваш и да участваш в такова обучение, което ще те постави на правилния път, този на светлината и радостта.“ Това е начинът, по който ни вдетиняват в продължение на половин век. Ние сме под патронажа на Ню Ейдж, която постановява кое е духовно коректното, спекулирайки с психологическия стрес на човека, водещ изкуствен живот в една безумна цивилизация. Да бъдем в „услуга на другите“ е на мода. В действителност, така се отвлича вниманието на съзнателния човек от истинската му мисия да открие своя собствен, изначален, вътрешен, индивидуален център.
В Ню Ейдж не бива да се критикува или дори да се дава отрицателно становище. Не трябва също да се обсъждат въпросите в дълбочина, за да не се наруши изкуствената хармония. И разбира се, за този, който се отклонява, следват терапия или програма за личностно развитие.
Модата в психологията е подготвила почвата за такова нормализиране. Ню Ейдж-ът е хипер-конформист. Това е догматична религия. Лош е този, който не иска да бъде „добър“, както са всички останали, и който не вярва в обещанията за един по-добър свят. Злодей е човекът, който не вярва на лицемерното миролюбие на политиците-илюминати или на повърхностната и захаросана доброта, която прокапва от невротизираните кръгове на Ню Ейдж-а. „Той е лош, той е негативно същество. Той излъчва вредни вълни. Той не е в светлината и любовта. Той не е духовно еволюирал. Това е черно същество. Но ние не съдим, разбира се… Не, ние не съдим.“
Колко ли пъти сме възмущавали някой слугуващ на ченълинг-а декларирайки, че посланието му не струва и пет пари. Опитайте се да накарате някой екзалтиран да разбере, че неговите „водачи от светлината“ и „възнесени учители“ са миражи, излъчвани от тайните центрове с помощта на висша окултна технология! Обяснете му, че тези висоти, които той смята за небесни, са полета на съзнанието, по-ниски дори и от материалното съществуване. Несъмнено той ще ви изгледа невярващо, мислейки, че се шегувате – лоша шега, почти на границата на богохулство. След това ще ви обърне гръб и ще си отиде, парализиран от насилието и невежеството, с които той вярва, че сте изпълнени. Той няма да обсъжда, тъй като думите ви му изглеждат абсурдни. Той няма повече да проговори за това и просто ще махне с ръка.
Не е ли луд човек, който си мисли, че хищници използват духовността, за да прокарват тяхната политика? Не е ли откачен този, който твърди „не участвайте в колективни молитви, за да поправите някои от аспектите на съществуването, защото това точно е капана, в който искат да ви вкарат.“ И когато е избегната някоя катастрофа, то те ще ви кажат, че това е благодарение на вашите молитви и вашите мисли. Но кои са тези, които обявяват бедствията на всеослушание и искат да се молим, за да ги предотвратим? Дали наистина лошият е този, който не иска да се присъедини към молитвени срещи за мира или за предотвратяване на т.нар. зло? Не, той просто е здравомислещ! Той изразява болезнена истина, изразява факт, известен на събудените през всички времена.
Откакто съществуват религиите и посредниците между човека и божественото, йерархии от духовно неразвити същества експлоатират безсрамно човечеството, играейки си с неговата духовна слепота и сантименталност. Нищо не може да се направи за хората, които приемат професията да водят другите по пътя на илюзията. Разбираме ги, те са под контрол и не знаят за това, което ги доминира. Да им се каже да се отърват от това влияние е толкова нелепо, колкото да поискаме от един богаташ да се откаже от богатството си.
Уловените в мрежите на астрала, вярващи, че са в контакт с божественото, няма скоро да слязат от техните облаци. Един ден ще паднат, но в същото време имено те са най-ревностните пропагандатори на една подривна за съзнанието дейност.
За тези, които търсят своя път и които е възможно да попаднат под влиянието на по-ниските йерархии, е необходимо да се информират за това, къде рискуват да стъпят. Мнозина не ги е грижа, защото желанието им е наложително и те искат да вкусят от плода, чиято сладост е им е била убедително изтъквана. Между другото, кой би могъл да им даде такава информация, дори ако биха поискали да я чуят?
Нищо не е по-мощно от притегателната сила на една духовна практика, тъй като тя би трябвало да разреши проблемите на съществуването. Духовният подход издига човешкото същество над непредвидени и груби обстоятелства, но не му служи да избегне трудностите на живота. Именно чрез трудностите душата се събужда. За да се освободим, трябва да минем през изпитания и никакви небесни същества няма да го направят вместо нас. Това е въплъщението. Духовни идеи, които ни водят към мечти, към бягството или към сантиментален идеализъм са задънени улици, миражи в пустинята на живота. Те ни помагат да забравим тежките условия на живота, но той ще ни се стори още по-труден, след като се приземим отново.
Всички тези данни трябва да се разглеждат внимателно, преди да вземем решение за пътя, по който ще поемем. Надяваме се, че сте от хората, имащи късмет, и в подходящия за вас момент ще съумеете да видите, че по отношение на духовността това, което блести, не е от злато.

Няма коментари:

Публикуване на коментар