Негативите от позитивното мислене

Как вреди позитивното мислене? Каква е скритата му цена?

Последните години става все по-популярно тъй нареченото позитивно мислене и прилежащите му „философски“ послания от сорта на „Мисли позитивно и всичко ще се оправи“, „Можеш да имаш всичко, което искаш, ако си го помислиш“, „Привличаш това, за което си мислиш“ и прочие глупости.

Щом всичко става с посяване на няколко положителни мисли, защо тогава не сме всички постоянно здрави, ултрабогати със самолети, острови, цели планети, да не страдаме ние и близките ни, да ни се случват само хубави неща и прочие?

Очевидно животът не работи така, както хората, печелещи основно от книги за привличане на желаното във вселената и позитивно мислене казват, че работят…

Цялото нещо е по-скоро бизнес за милиони или дори за милиарди, но цената я плащат хората, които се връзват, и то не само като дават пари за „книгата за щастие“ или за „семинара за щастие“, а и по други скрити начини, които ще обясня по-надолу.

Да, когато започнем да си фантазираме приятни неща, на момента за малко започваме да се чувстваме по-добре, но безвредно и безплатно ли е това?

Фразата „няма нищо безплатно/няма безплатен обяд“ е широко популярна и важи с пълна сила за позитивното мислене. То има скрита цена, която плащаме по-късно с лихвите за моментното успокоение, което получаваме на мига при бягството във фантазията. За тази скрита цена и вредите, които нанася положителното мислене.

И прекомерният негативизъм и прекомерният позитивизъм са нереалистични и вредни, но защото няма популярни движения за негативно мислене (или поне аз не съм запознат с такова), в тази статия ще посоча вредите само от позитивното мислене и причините за тях.

Може би най-важният патологичен аспект на позитивното мислене:

Задейства се механизъм за отричане, изтласкване и потискане на страховете, негативните чувства и нежеланите части на Аза (комплексите), както и изместване на вниманието

Позитивното мислене действа като психична тапа и по този начин невротизира човека.

Негативното, болезненото, страшното, тъжното и т.н. бива отречено, изтласкано и натъпкано в несъзнаваното (подсъзнанието на по-разговорен език), а съзнанието бива изместено към желаното „хубаво“ (това са 3 защитни механизма, за които можете да прочетете в тази статия – ЦЪК).

От там е въпрос на време и на обстоятелства да се натрупат тези негативни психични съдържания и да се материализират под формата на емоционални и телесни симптоми – да избие и да се прояви по някакъв неприятен начин – като шампанско, при което тапата не може да удържа повече и гръмва, и всичко се излива неконтролируемо навън. Възможните проявления включват всякакви невротични симптоми типични за тревожните състояния според характеровата структура и предиспозициите на човека, както и наличните непреработени несъзнавани комплекси и страхове (кои са тревожните разстройства и какви са телесните им симптоми може да прочетете ТУК).

Допълнителни сходни аспекти на горното са:

Механизъм за свръхкомпенсация (отново потискащ/затапващ/скриващ страховете и комплексите на човека)

– „вижте ме колко съм позитивен, успешен, щастлив и усмихнат“ и бла бла глупости. А отдолу – един тон комплекси и страхове, за които човекът си затваря очите, къде несъзнателно къде полусъзнателно, и се чувства добре от това, че не трябва да ги вижда или камо ли да ги преработва, както и за да ги скрие от околните, отивайки в свръхкомпенсация към другата крайност на потиснатите негативни чувства и страхове. Но тъй като тези неща са си в самия човек и той не може да избяга от тях или да ги изреже от себе си като хирург, неизбежно е да се материализират/проявяват по начина, който описах по-горе.

Разбира се много често самият човек не е наясно с тази обикновено несъзнавана психодинамика.

Представлява и бягство от реалността, игнориране и отричането на проблемите

– като щраусът, който си заравя главата в пясъка, вместо изправяне пред страховете, решаване на проблемите, преработване на комплексите, виждане на сложните каузални взаимовръзки в реалността и продуктивни действия в насока цялостен и смислен живот, човекът се насочва към детска пожелателност.

Този опит да изрежем от себе си всичко, което не харесваме или мислим, че другите няма да харесат или изобщо да ни се случват само нещата, които искаме, не води до нищо хубаво за човека, както вече обясних.

Позитивното мислене прави хората инфантилни:

1) чрез екстремно „черно-бяло“ бинарно сцепено мислене – има такъв примитивен защитен механизъм сцепване, който съм описал в статията си за защитните механизми (тук) – изразява се в поддържане на отделени добри и лоши аспекти на представите за себе си, другите, обектите и събитията – в разделение на нещата като единствено добри, желани, приятни хубави или съответно лоши, нежелани, гадни, вредни.

Това световъзприятие е типично за ранната детска възраст, но би трябвало да е надскочено в течение на понататъшното психосоциално развитие на човека. Позитивното мислене връща хората към този детски/примитивен начин на виждане на света и събитията в него.

2) чрез магическо детско пожелателно мислене – чрез идеята, че само ако си пожелаеш нещо и наистина го искаш ще се случи – превръща или по-скоро връща възрастните в детски начин на мислене и опериране – като дете, което си пожелава да се случат разни хубави неща на него или родителите му, или пък лоши неща на хората, които не харесва или го тормозят. Магическото мислене е характерно за всички нас хората, първо като деца, а по-късно понякога се завръщаме към него при тежки условия на средата (живот в условия на война или гражданска такава, на болести на нас и близките ни и т.н.) – нещо като защитен механизъм, когато не можем да понесем тежките условия на живота в този момент. Както се казва, „В падащ самолет няма атеисти“.

Но за всеки адекватен възрастен с добра връзка с реалността, психологическа зрялост и който не преживява тежък дистрес и непоносими обстоятелства в живота си, би трябвало да е видимо, че в действителността нещата не се случват така.

Позитивното мислене прави хората по-нещастни

чрез насаждане на погрешното вярване и очакване, че животът трябва да е хубав и постоянно да сме щастливи, доволни, усмихнати и да изпитваме само положителни емоции, превръщайки ги в цели (ролята на социалните мрежи в този процес е голяма).

Подобни вярвания и очаквания са абсурдни, нереалистични, нямат валидна база в действителността и следователно е невъзможно да бъдат изпълнени. След като тези цели неизбежно не бъдат достигнати от човека, той се чувства още по-нещастен, защото решава, че има нещо сбъркано в него или не прави нещо както трябва, и че е нужно още повече да се опитва да мисли позитивно, за да го „чуе“ вселената и да привлече в живота си скъпи яхти, красиви жени/мъже, световен мир или еди кой си да стане шампион по еди какво си. Освен чувството за вина от неуспехите му в посока да бъде перманентно щастлив 24/7, човекът обикновено се натиква още повече в тази погрешна перцетивна рамка – или дори капан – и продължава да се мъчи.

Позитивното мислене нарушава връзката с действителността и способността за критично мислене

– поради изкривеното половинчато желание за възприятие на реалността хората генерират погрешни когнитивни „карти“ или „схеми“ и „сценарии“ за живота и събитията в него, които не отразяват точно реалността и ги водят на грешно място (все едно да дам на някой, който е в София, карта на Пловдив – няма да му свърши никаква работа, дори ще му попречи, тъй като си мисли, че има точната карта, а той има грешна такава). Нищо чудно, че впоследствие са неудовлетворени, недоволни и се чувстват глупаво.

Орязва цялостта на човека и живота му

– в опит да се преживяват само половината чувства вместо пълния им спектър се случва, така че блокирането/потискането на отрицателните емоции и способността да бъдат изпитвани влияе и на преживяването на положителните – намалява чувствителността към тях, но пък остава страхотната плитка маска на вечно усмихнат, намазан, успешен, щастлив човек.

Дисквалифицират се валидни аргументи и изводи на база, че е негативно или не е позитивно, и следователно е лошо и вредно.

Води до стагнация, бездействие, липса на мотивация за извършване на реални действия, които биха дали реални резултати – защо да правя всички тези неща, ако мога да живея във фантазията си и да се залъгвам, че ако си мисля, че ще се случат, то те ще се случат без да извърша необходимите действия в реалността.

Губи се ползата от негативните емоции

– те имат адаптивна стойност и полезност, за да са налични си има основателни причини, особено когато системите им са добре калибрирани и се активират подходящо на ситуацията, но дори когато не са, това пък дава сигнал, че нещо в организма на човек не работи както трябва и има нужда от коригиране.

Провалите, съпроводени с вече споменатите негативни емоции, дават ценни насоки и мотивация за подобрение в определени сфери на живота – в каква посока имаш нужда от промени (за това ще пиша по-подробно в бъдеще).

Всяко от горните не представлява сигурна последица, а по скоро риск, за който все пак е добре да сме наясно.

Няма нищо лошо в това да имаме положителна нагласа към бъдещето, но целта не е да не изпитваме негативни емоции (да ги потискаме или отричаме), а да ги смиламе и преработваме, да се учим от тях и да ни служат – да интегрираме полезното от болезнения опит в живота си и да го използваме по-нататък – разликата идва от различната перспектива на възприятие спрямо негативните чувства (различната перцептивна рамка), от променените реакции спрямо тях и използването им по градивен начин, а не от да се преструваме, че всичко е страхотно, хубаво, прасковено и перфектно, в опит за свръхкомпенсация и самозаблуждаване.

източник - https://danielchutrov.com/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5/%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5/