Позитивното мислене не е да отричаш реалността

Често хората питат:

„Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват „лоши“ неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.“

Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене  се смята  създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.

Затова в тази статия ще пиша за това:

Какво е всъщност е позитивното мислене?

Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само „хубави“ неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме  други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…

Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези „лоши“ неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.

Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е „когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада“.

Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.

Заблудите за позитивното мислене:

Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно,

когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.

Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не  да подтискаш чувствата си и да си казваш – „много съм добре, всичко е прекрасно“, а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.

Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се

случи, че ще дойде „месията“ и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.

Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите

очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя „сценарий“. Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко „непредвидено“ събитие като възможност.

Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от

изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: „Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н.“ Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: „Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор.“

Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е

прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората  несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзьорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.

Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е

изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.

Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение,  действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са  такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.

Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.

Изборът, който имаме:

Ако сте загубили примерно близък човек :

– можете да се заровите в скръбта си и да не допукате повече радост в живота си.

– а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте  преживяли заедно и сте научили един от друг.

Ако сте загубили работата си или пари:

– можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.

– а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.

Ако сте покосени от някаква болест:

– можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.

– а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените  всичко, което преди не сте забелязвали.

Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.

Всяко „зло“ , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.

Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.

Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне „проблем“.

Всеки може да каже, че е  позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.

Но истински позититивен е човек, когато казва ДА и на „проблемите си“, когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.

Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и  с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.

Споделете вашето мнение за това – какво е позитивно мислене и как то може да промени живота ви.

източник - https://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/pozitivno_mislene/comment-page-1/