Космическо разкритие-13: Сайт 20. Интервю на Емери Смит с Ричард Даути

ES: Днес, относно разкриването на космоса, имаме поредното интервю с Ричард Доти, пенсиониран специален агент, който е служил в Дирекцията за специални разследвания на ВВС (SRI) и е пряко замесен в НЛО и извънземните. Сега обсъждаме работата му в други специални проекти. Ричард, добре дошъл в програмата!

Р.Д .: Благодаря ти, Емери. Чудесно е да си тук.

Е.С .: Какво представлява Сайт 20 и какво направихте там?

Р.Д .: Едно от нещата, които успяхме да направим, беше да установим контакти с хората от DARPA, за да отидем до мястото и да разгледаме заловения извънземен космически кораб. Когато за първи път се занимавахме с хора, които щяха да ни заведат там, те непрекъснато повтаряха „Невада полигони, полигони Невада“. Е, знаех какво са полигоните в Невада. Бил съм там много пъти. И си помислих, че имат предвид зона 51, защото защо да съхраняваме извънземен кораб на полигона в Невада?

Но те продължиха да твърдят, че ще ни отведат до площадка 20, разположена в северозападния ъгъл на полигона Невада, недалеч от зона 51 или близо до Тонопа. Продължих да се съмнявам в хората, които бяха с мен; в учените, които бяха с мен. Съмнявах се, че ще отидем на площадка 20. Тук възнамерявахме да лагеруваме. И от тази гледна точка ... Мисля, че беше през 1996 година. Имахме намерение да отидем до Зона 51. Трябваше да получим специални пропуски и всичко останало.

Е, както бихте могли да очаквате, когато пристигнахме в Меркурий, Невада, мястото, което се счита за вход на полигона в Невада, бяхме настанени във фургони, по шест души всеки, и влязохме в обект 20. Там карахме през порта и се насочи към затворено място, внимателно охраняван от частна охранителна фирма. Не от Wackenhut Security, която преди охраняваше полигона на Невада, а нещо съвсем различно. Какво наистина ме изненада и в какво още се съмнявам ... Кръпките на ръкавите на пазачите сочеха към DARPA. Никога не съм чувал DARPA да има собствени сили за сигурност, но може би е имало.

Като цяло ни беше позволено да влезем. Там имаше огромна сграда. Аз не ... дори не бих го нарекъл хангар. Сграда с площ от 11 000 кв. м. Позволиха ни да влезем през вратата и за да стигнем до открито пространство, огромно открито пространство, трябваше да преминем няколко контролни пункта. В средата лежеше огромна, огромна летяща чиния.

ES: Какво е „огромно“ за теб? 91 м или ...

Р.Д .: 15 m в диаметър.

ЕС: Разбирам.

Р.Д .: Поне. От дъното на кораба до върха на купола също имаше около 15 м. Долната част се отвори. По-скоро беше отворен. Това е входът. Самият кораб не приличаше на нещо извънземно. За мен той изглеждаше ... Обичайните стъпала, по които човек трябваше да се изкачи, за да влезе; стълбище. Стълба или нещо като ... Е, като в остарял космически кораб ...

Е.С .: О, разбирам.

RD: ... стълби или вход, за да можете да слезете надолу. Нещо такова. Човекът, който ни придружи там и действаше като водач, каза: „Този ​​космически кораб беше открит ... Той се разби“. Всъщност можехме да видим многобройни щети. В едно отделение, вдясно от нас, виждахме повреденото дъно. В друго отделение вляво части от кораба са разбити. Дъното, на което е инсталирана куполната система, е силно повредено. Затова ми се струваше, че корабът се заби в нещо много твърдо, може би в скала или нещо подобно.

Е.С .: Или го застреляхме?

Р.Д .: Е, не ни казаха това.

ЕС: Разбирам.

Р.Д .: Много вероятно. Предполагам ... Консенсусът, до който стигнаха някои учени, не тогава, а по-късно, когато се върнахме в Лас Вегас, беше: „Дали това беше снаряд, щети, причинени от снаряд? Щетите ли бяха причинени от ракета или нещо друго? Е, не знаем. " Не ни казаха.

Позволиха ни да влезем във вътрешността на кораба. Вътрешността е огромна. Очевидно някой, а не ние, не нашите хора, е взел някои неща от там, демонтирал ги е. Виждахме, че нещо е сякаш отрязано от някакъв вид трион или лазер. Как, не знам. Например, конзолната система е извадена, разположена на противоположната страна вътре в кораба. Можете да погледнете надолу и да видите къде са огромните казанчета, няколко реда казанчета.

Танковете имаха пръти с върхове, водещи, вероятно, до друго отделение. Не ни казаха какво е това. Но, разбира се, по-късно ... Учените просто полудяха. Те твърдяха, че това е двигателна система. Система за антиматерия. Знаем как работи. Учените влязоха във всички подробности. Като цяло, корабът вероятно е имал система за задвижване на антиматерията.

Тогава ние ... Придвижването вътре в кораба беше трудно, защото беше разкъсан. Всичко наоколо е осеяно с развалини. Успяхме да напреднем само 6 м; можете да видите всичко от там. Не ни беше позволено да правим снимки, но разгледахме добре различните отделения на кораба. След около 20 минути или повече ни казаха: „Стига. Вие сами можете да вземате решения за това, което виждате тук. " Учените продължиха да питат кой и как ще им каже всичко ... Като цяло те искаха подробности.

ES: Естествено.

Р.Д .: Разбира се, един от въпросите беше: „Защо корабът е тук, а не в зона 51?“ Един от придружаващите ... Само един човек комуникира с нас. Млад човек, на около 30 години, не по-възрастен. Видно. Имаше спретнат външен вид, облечен в нещо като гащеризон. Нямаше петна по ръкавите или нещо подобно. На въпрос защо корабът е държан тук, той отговори, че това е негова работа.

ES: Може би са сключили добра сделка?

Р.Д .: (смее се) Мисля, че една от причините е, че корабът е толкова голям, че не би се побрал никъде другаде. Знаете ли, преди 8 години посетих зона 51. Тогава те не са имали ... Сега са. Построили са много големи хангари. Спомням си тогава си помислих, че може би нямат нищо достатъчно голямо.

Разбира се, следващият въпрос беше: „Момчета, как стигнахте до кораба тук? Искам да кажа, че е твърде голям. Не можеше да го докараш тук по въздух, нали? Той е повреден. Не можеше да го доведеш тук. Как стигна тук? " Не получихме отговор на този въпрос.

ES: Така че затова Невада има транспорт за превоз на обемисти стоки.

РД: Е, такъв транспорт трябва да бъде много, много широк. Единственото нещо, което мога да си представя е, че корабът е бил преместен от един от специалните хеликоптери; те също се наричат ​​кранове или тежки превозни средства.

ЕС: Да.

РД: Дори не знам ... Корабът изглеждаше много тежък. Искам да кажа, умишлено се блъснах в стените вътре, опитвайки се да разбера дали е много дебел метал.

ЕС: твърдо.

Р.Д .: Твърд метал.

ES: Бихте ли описали вътрешността на кораба, най-доброто нещо, което си спомняте?

Р.Д .: Е, кухината, вътрешната кухина, където бяхме, е огромна. Огромна кухина. Разглобява се, разкъсва се. Изглеждаше така, сякаш всичко беше изрязано от нещо. Много висок покрив. Превърна се в купол, който се виждаше отвън. Изглежда имаше места за сядане, различни места за сядане на масата горе и на втората маса. Това е всичко, което можахме да видим.

Тази част от интериора, в която бяхме ... Беше много трудно да се идентифицира нещо, защото, повтарям, всичко беше демонтирано. Много дебел метал. Искам да кажа, че не бихме могли наистина да го измислим и анализираме. Можете просто да го погледнете и да видите колко е дебел, колко дебел е панелът. Наистина не можахме да видим предната част на панела, тъй като той лежеше ... тази част от панела е облегната на стената.

Имаше и странна топка, лампа. Като една от огромните надуваеми топки. Искам да кажа, може би, голяма надуваема топка. Той е инсталиран отпред на някакъв пиедестал. Използвах думата „напред“, защото нашите разсъждения бяха, че ако сглобявате отново контролния панел, то топката ще бъде отпред. Учените го разбраха. Е, успях да се кача и да сложа ръка на него. Топката се оказа гъвкава. Но самият материал беше много тежък, наистина тежък, което е трудно за обяснение. Той беше ... Можех да го притисна.

ЕС: Като ортопедична възглавница, но пластмасова?

Р.Д .: Да, но по-тежък от ортопедична възглавница. Мога да натисна. Опитах се да завъртя топката, както изглеждаше на някакъв пиедестал. Имаше обаче пръчка, която беше в центъра; тоест топката се държеше от някакъв прът. Прътът е вграден в самото дъно на пода. Струваше ми се, че топката може да се върти. Може би това е някакво устройство или нещо друго. Но не успях да завъртя топката и не можах да я преместя. Можех просто да натисна ръка в него.

Подът също е тежък. Вход ... Не можахме да видим никакви врати. Може би са били вградени в стената и са излезли; е, учените го разбраха. Бях с учените, когато се върнахме в Лас Вегас, в хотела, в който бяхме отседнали, и след това участвах в дискусията на кръглата маса. Те веднага започнаха да правят схематични рисунки и рисунки на това, което си спомниха, а също и да записват ... Всъщност, докато се движехме обратно, те вече записваха. Те имаха тетрадки, пълни с бележките, които бяха направили през часа, за да се върнат в Лас Вегас, за това, което видяха.

Искам да кажа, разбира се, че те са по-добри наблюдатели от мен. Учените ме помолиха да направя същото, което направих и аз. Но знаете ли, аз имах 3-4 страници, а те имаха 30-40 и всичко това, докато се върнах, защото не знаех какво трябва да видя. Учените започнаха да спекулират, номер 1, че това е система против капсули. Знаем как работи. Част от дъното на плътната сфера е пълна с газ и антиматерията е уловена в този газ. Може би дори са говорили за бензин; Не мога да си спомня за какъв вид газ става въпрос.

Други части съдържаха материя, положителна материя. Те провокираха комбинация от положителни и отрицателни материи, долната част беше отворена и това смесване служи като движеща сила или енергия, отделяна при смесване на положителни и отрицателни материи. Учените говориха за това. И как се получи.

Те също нарисуваха вътрешността на кораба, изобразявайки контролен панел, където може би ... Мислеха, че може да е. По това време не знаехме как изглежда екранният панел, дали осигурява отпечатъци на ръце, както видяхме преди. След като се върнаха към IPI, те започнаха да излагат концепции какво е това. Освен това не знаехме откъде идва корабът. Не знаехме коя раса извънземни или извънземна раса летяха в кораба, където се разбиха или бяха свалени.

Е.С .: Когато бяхте на кораба, усещахте ли различни други аромати или миризми?

Р.Д .: Е, там е тъмно. Единственото осветление, което донесоха със себе си, бяха преносими осветителни системи. Кабелите бяха разхвърляни навсякъде, свързани с генератори отвън. Мислех, че мирише на озон; знаете, такава химическа миризма.

ЕС: Разбирам.

Р.Д .: По различно време. Или когато експериментирате. Когато изгорите жицата, получавате миризма на озон. Това беше миризмата, която усетих вътре. Въпреки че някои учени твърдят, че миризмата прилича повече на миризмата на горящ метал. Не мислех така. Усетих озон.

ES: Имаше друг проект, който ви доведе до възрастен учен в Розуел. Бихте ли ни разказали повече за това?

Р.Д .: Разбира се. Една от моите задачи беше да идентифицирам възрастни, пенсионирани живи учени, които може би са се занимавали с Розуел или други извънземни корабни останки или информация. Така че преглеждах ... отивах и преглеждах цялата информация, която можех да намеря за такива учени. И ето, аз намирам името в списъка, стария списък, който все още е класифициран и до който правителството имаше достъп, включваше името на учения. Искам да кажа, имаше няколко имена в списъка, но всички хора вече са умрели или ... е, изчезнали.

Остана само един учен, очевидно все още жив. Затова трябваше да извърша редица проверки, да се свържа с различни агенции, за да проверя. И както бихте очаквали, намирам този човек все още жив и живее в Бонита Спрингс, Флорида. Така че аз ... Вместо да се опитвам да го намеря, обадете му се, аз просто отлетях до Бонита Спрингс, Флорида, получих адреса и отидох в къщата му. Просто почуках на вратата. Знаете ли, мислех, че някой друг ще отговори на почукването, но той отговори. Хубав мъж, на 95 години.

Представих се, казах, че идвам от IPI в Остин. Той реагира така: "О, владение на д-р Путхоф!" „Да. Работя за д-р Путхоф. Тук съм, за да ви задам няколко въпроса за Розуел, защото знам, че сте били там. " Той отговори: „Разбира се. Влез. "

ЕС: (Смее се)

Р.Д .: Човекът беше по къси панталони, това е Флорида, ако не се лъжа, май е месецът. Ученият каза: „Влезте. Какво можем да ви предложим? Портокалов сок, лимонада или нещо друго? " - Само лимонада. Огледах се за други хора, но той живееше сам. Попитах дали има икономка или някой друг? Той отговори, че все още е в достатъчно добра форма, за да се грижи за къщата и за себе си. Не исках да го обиждам. Попитах, на колко години е? Той каза 95.

Седнахме. Ученият беше любопитен, какво искам да знам? Започнах да задавам въпроси за Розуел. - Ти беше там, нали? „Да, посетих мястото на катастрофата.“ "Къде точно?" „В короната“. „С отломки или някъде ...“ „Първо отидохме до мястото на катастрофата и намерихме отломките. Там беше опашната част на космическия кораб. Не самият кораб. " Прекъснах: „Спри. Знаех за това. Самият кораб кацна на разстояние около 16 км или така. " По-късно отидох там.

Попитах какво още намери ученият там? Той отговори: "Когато пристигнахме там ..." "Колко хора бяха с вас?" „С мен бяха още двама учени и двама военни, двама офицери, офицери от армията. Оказахме се там. Само един извънземен е оцелял. Закараха го някъде. Телата на всички останали останаха на мястото си. " Попитах дали са изследвали телата? Той обясни, че не, че той не е военен медик, но с тях имало медици, които го направили. По-специално патолог във военновъздушната база Къртланд.

Помолих учения да опише видяното. „Е, височината е около 1,2 м ...“ Като цяло той повтори това, което вече казах. Чудех се какво ще кажете за жив извънземен? Ученият отговори, че не знае къде е отведен. „Моята специалност е металургията, така че исках да знам от какво е направен корабът.“ - Влизал ли си в кораба? "Не. Разгледахме външната страна; корабът щеше да бъде транспортиран до друго място ”. Като цяло той говори за кораба и след това продължи: „Върнахме се на мястото с останките, защото трябваше да съберем колкото се може повече доказателства“.

Говорихме час, може би час и половина. Ученият отбеляза: „Мислех, че сте от правителствените служители, които ще дойдат тук, за да ми вземат нещо“.

ЕС: (Смее се)

Р.Д .: Възразявах: „Не, не, аз съм от IPI. Не съм държавен агент. " Ученият каза: „Е, звучиш като ... сякаш знаеш. Искам да кажа, като федерален ... "

ES: Той ви прие за федерален?

Р.Д .: Той каза, че говоря повече като следовател, отколкото като изследовател. Много умен човек. На деветдесет и пет години.

Е.С .: Той ви прекара.

Р.Д .: Понякога наистина изглеждам така. Тогава отстъпих и признах: „Много съм ... Извинете, отдавна бях служил в разузнаването, но вече не работя там. Аз съм частно лице. Работя за IPI. Какво пазите? " - Нали няма да ми вземете това? - Сър, няма да ви взема нищо. Тогава ученият влезе в друга стая и се върна с кутия, в която имаше фрагмент.

Е.С .: О, Боже.

Р.Д .: Парче с дължина около 25-30 см. Мъжът го извади от кутията и го остави. „Играйте с него“. Е, аз също играх. Той предложи: "Навийте го." Оказа се, че е много трудно да се сгъне, но е възможно. Навивате парчето, слагате го и то веднага се връща в първоначалната си форма.

Е.С .: Без бръчки, без гънки.

Р.Д .: Без бръчки, без гънки. Казах, че материалът е като някакво ортопедично съдържание на възглавницата. Ученият отговорил, че точно това си мислят. Те никога не са разбрали какво е това и от какво още се интересува, от какво е направено парчето.

Е.С .: Това ли каза?

Р.Д .: Да. Тогава попитах: „Мислите ли, че учените вече са научили това?“ Той отговори: „Ти ми кажи това“. Тогава повторих: „Сър, аз не съм учен, а полеви следовател“. Тогава ученият започна да ме пита за колеж: „Ти учи в колеж, нали?“ „Да, но получих специалност политология и допълнителна степен по образование. Тоест, аз не съм учен, така че не мога да кажа какво са открили учените. " „Но вие работите в IPI.“ Тогава той започна да задава въпроси за IPI.

- Ще ви кажа какво. Бихте ли се съгласили, ако учени от IPI дойдат тук и говорят с вас? “ „О, определено. Опитах се да се свържа ... Преди няколко години изпратих писмо до д-р Путхоф, но така и не получих отговор. " "Е, този път гарантирам отговора." И така, направих снимки, върнах се в института и установих контакти. Само след няколко дни други учени отлетяха при него. Не бях запознат с това, което откриха.

Е.С .: О, наистина?

Р.Д .: Като цяло това беше един от моите полеви проекти.

Е.С .: Говорил ли е този учен за нещо друго, за което никога преди не сте чували?

РД: Мисля ... как са разследвали кораба. Не толкова мястото на останките, колкото самия кораб, как те свързват мястото на останките с кораба. Отначало те мислеха, че има два кораба. Всъщност го направиха, но не намериха друг кораб чак през 1949 година. И знаете ли, учените са много умни, така че те започнаха разузнаване на района в опит да определят какво може ... По това време те не са имали възможност да излетят и да проверят мястото от въздуха. Но те бяха достатъчно умни, за да разберат, че мястото на катастрофата се оказа мястото на катастрофата на този конкретен кораб.

Когато най-накрая закараха кораба до Лос Аламос или някъде другаде, първо го отнесоха и едва след това сложиха останките в опашната част. Ученият каза: „Мислехме, че това е някаква антена и дори след всичките тези години не знам дали беше антена или нещо друго. Може би някаква система за стабилизация на кораба. " Като цяло той говореше за много различни неща, които виждаше, и се опитваше да определи какво е това.

Една от загадките беше от какво е направен корабът? Как можем да възпроизведем нещо подобно? След самия инцидент ученият работи няколко години за правителството. Едно от нещата, които правеше ... Ето собствените му думи: „Искахме да знаем какъв е този материал и какво трябва да заменим, за да получим същия метал. Може би не бихме могли да направим това, защото той е от друга планета, или тук просто няма такова вещество. И можем ли да заменим този материал с нещо, за да направим същия метал? Работя по това от години. "

Е.С .: Какви експерименти е провел? Той каза?

Р.Д .: Ученият не навлиза в подробности.

ЕС: Разбирам. Какво се случи с тези останки?

Р.Д .: Предполагам, че IPI успя да го получи. Но не съм сигурен; това е само предположение.

ES: Какво направи IPI с метала?

РД: Никога не съм бил посветен в това. Моята работа беше да отида на терена, да взема доказателства, да взема показания, да се върна и да кажа на учените. Тогава други хора осъществиха контакт с пенсионираните учени.

Е.С .: Можете ли да добавите нещо към горното? Искам да кажа, занимавал ли си се сам с нещо? Проверено преди ... Отломките се увериха ли, че не са радиоактивни, преди да ги съберат? Или ученият просто е отворил кутията и е предавал парчето от ръка на ръка?

Р.Д .: Не. Мислех, че може би парчето е ... Но този мъж е на 95 години; той е собственик на развалината през всичките тези години и все още ходи на собствени крака.

Е.С .: Или може би фрагментът удължава живота му.

Р.Д .: Може би всичко може да бъде. Знаете ли, може би това е нещо, което прилича на пашкул? Но аз го държах в ръцете си и си играех с него, колкото исках. Опитах се да го счупя, не се счупи. Искам да кажа, чипът беше гъвкав. Опитах ... Разбира се, не съм щангист или нещо подобно. Опитах ... Имах нож със себе си. Винаги носех със себе си джобен нож. Опитах се да направя дупка в развалината. Невъзможен.

Това е просто невероятно вещество, което можете да огънете. Между другото, това изискваше известни усилия. Материалът не прилича на алуминиево фолио. По-дебел е от алуминиевото фолио. Не измерих парчето, но вероятно беше с дебелина около 4 см.

ЕС: Уау.

Р.Д .: Дължината на парчето е 38-40 см. Едно парче. Не изглеждаше, че той се е откъснал. Отне известно време, за да го навиете на топка. Мисля, че ... имаше по-малко съпротива. И това наистина ме изненада, защото си мислите, че сте го навили на топка. След това сложих топката и тя веднага взе първоначалната си форма.

Е.С .: Вие казахте, че фрагментът е запазил първоначалната си форма, тоест не е откъснат или разкъсан. Знаете ли, счупено парче от кораб. Правоъгълен ли е чипът или ...?

Р.Д .: Да, дълъг правоъгълник. Имаше ...

ЕС: Ръбове?

Р.Д .: Прозрачни ръбове. Изрично изрязани ръбове. Отломките сякаш бяха откъснати.

ЕС: Може би плочки?

Р.Д .: Точно така. Един вид плочки. Знаете ли, не попитах учения, но по-късно други учени ... Спомням си, че един от тях каза точно това, което казахте: „Не бих се изненадал, ако фрагментът се окаже част от плочка или нещо подобно така. " Как той ... Как издържа? Знаете ли, все още имаше много въпроси. Но това е само парче. Не е разкъсано. Не изглеждаше разкъсан. Гладки ръбове. Почти ... Винаги съм мислил, че той просто е отрязан. Но знаете ли, колкото повече се замислям сега, толкова повече ми се струва, че парчето е откъснато. Вероятно беше плочка на антена или нещо друго.

ES: Рик, докато работеше с Хал или в IPI, кое беше най-умопомрачителното нещо, което си изпитал или научил?

Р.Д .: Ами (смее се), имаше няколко неща, но мога да говоря само за едно, тъй като останалите са патентовани. Имах възможността да пътувам до Швейцария, до ЦЕРН и да наблюдавам суперколайдера. Бях там с други учени. Ние ... го посетихме. Докато бяхме там, учените проведоха експеримент. Аз не съм физик, така че не мога да съм сигурен, но те щяха да се блъснат или застрелят нещо, един конкретен елемент с друг специфичен елемент. В същото време учените предполагаха какво ще се случи. Те казаха: "Възнамеряваме да получим три частици, които ще се появят."

Влязоха в подробности, които всъщност не разбрах. Като цяло бяхме на наблюдателната площадка. Докато провеждали експеримента, учените крещяли в очакване на успех. Не знам за какво са говорили. Но един учен, с когото бях - не мога да разкрия името му - изведнъж извика: "О, Господи!" Попитах какво се случи? Какво направиха? Той отговори, че вместо четири частици се появяват десет частици. "Току-що открихме още шест частици в атома." Предполагам, че се е случило през 2000 г., нещо подобно.

Ако отидете на сайта на CERN, сайта на суперколайдера, ще откриете, че сега, през 2021 г., учените може да са получили 59 частици. Проверих данните тази сутрин. Щях да ги обявя. Повтарям, проверих го тази сутрин и учените ... Тогава учените знаеха 10-12 частици, сега знаят 59.

ЕС: Страхотно.

Р.Д .: Разбира се. Въпреки че не съм физик или химик, просто да съм там и да стана свидетел на случващото се е невероятна възможност.

Е.С .: И усетете цялата енергия на мястото, където все още се случва.

Р.Д .: Точно така. Това е.

ЕС: Вие сте част от историята.

Р.Д .: Да.

ES: Рик, подозирам, че има и други страхотни неща, които може да не успееш да споменеш.

Р.Д .: Разбира се, че има и много.

ES: Рик, благодаря ти много за поредното участие в програмата.

Р.Д .: Моля. Чудесно е да си тук.

Е.С .: Казвам се Емери Смит; това е програмата за космическо разкриване. До следващия път.

Източник: http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=600